№ 922/15.12.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела
Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по к.н.а.х. дело № 899 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.
208 и следващите от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Б.К.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. П.З., против Решение № 107/12.07.2022 г.,
постановено по н.а.х. дело № 135/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград.
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 21-0367-001557 от 31.08.2021 г., издадено от Началника РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
на 750,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 3 месеца, на осн. чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е намалил размера на наложеното наказание глоба от 750,00 лева на
700,00 лева и го е потвърдил по отношение на наказанието лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли се
да бъде отменено решението на районния съд като вместо това бъде постановено друго, с което да се
отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Със становище с
вх. № 9172/15.11.2022 г. от адв. З., по изложени съображения, се моли съдът
да уважи жалбата като отмени оспореното решение.
Ответниците по касационната жалба – ВПД Началник
Районно управление „Полиция“ гр. Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, Районно управление „Полиция“ гр. Велинград,
редовно призовани, не се явяват и не се представлява. По делото е постъпила
писмена защита с вх. № 9187/16.11.2022 г., с която процесуалният
представител на ответниците моли процесното решение да бъде оставено в сила
като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата касационна инстанция в размер на
100,00 (сто) лева.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като намира
решението на Районен съд – Велинград за правилно, обосновано и постановено при
спазване на съдопроизводствените правила. Счита, че решението следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка
са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
настоящата инстанция.
С решението си Районен съд – Велинград е изменил Наказателно
постановление № 21-0367-001557 от 31.08.2021 г., издадено от Началника РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер
на 750,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 3 месеца, на осн. чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е намалил размера на наложеното наказание глоба от 750,00 лева на
700,00 лева и го е потвърдил по отношение на наказанието лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от три месеца.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото:
На 13.03.2020 г., в 13,54 часа, в гр. Велинград, на
път II-84, на изхода на града при ГКП „Лъджене“, в
посока от гр. Велинград към с. Юндола, при разрешена скорост за населено място
от 50 км./ч. и отчетен толеранс -3 км./ч, с мобилна радарна
система № TFR1-M 564, бил заснет лек автомобил „Мерцедес
А 180 ЦДИ“, с рег. № ***, който
се движел със скорост 107 км./ч., при общо въведено ограничение от 50 км./ч. за
населено място. След справка в базата данни на МВР за собственика на
управляваното МПС се установило, че е регистрирано на името на юридическо лице
„Евро мийт енд милк“ ЕООД, ЕИК *********,
с едноличен собственик на капитала и управител жалбоподателят Б.К.К.. Тъй като дружеството било със седалище и адрес на управление в гр.
Благоевград, материалите по преписката били изпратени до РУ Благоевград за
запознаване с тях от управителя. Служител на РУ Благоевград – полицейски инспектор Я. К. уведомил по телефона
управителя К..
След запознаване с материалите по преписката, било
подадено възражение вх. № 367000-1492/19.02.2021 г. Тъй като с възражението не
била депозирана декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
повторно били дадени указания за попълването ѝ.
Декларация по чл. 188 от ЗДвП
била депозирана пред полицейски инспектор Я. К. с протокол за доброволна
предаване от 04.03.2021 г., чрез адв. З.. С нея като водач е посочен В. К. И..
Въз основа на данните от техническото средство, след установяване на
собственика на автомобила и след като било съобразено, че за извършеното
нарушение се предвижда лишаване от право да се управлява МПС, на жалбоподателя Б.К.К. бил съставен АУАН АА 524217/10.03.2021 г., за това че на 13.03.2020 г.,
в 13,54 мин., в гр. Велинград, на път II-84, на изхода на града при КГП
„Лъджене“, управлява лек автомобил „Мерцедес А 180 ЦДИ“ с с рег. № ***,
собственост на „Евро мийт енд милк“ ЕООД, ЕИК101658372, в посока на движение
към с. Юндола, със 107 км./ч., при общо въведено ограничение за населено място
от 50 км./ч., като наказуемата скорост е 104 км./ч., след приспаднат толеранс 3
км./ч. Посочено е, че нарушението е заснето с мобилна радарна система TFR1-M с
фабр. № 564, с номер на клип № 2469 от 13.03.2020 г.. Изготвен е снимков
материал, показващ точен час и дата и рег. номер на МПС. При съставяне на АУАН
не е взета предвид подадената от Б.К.К. декларация
по чл. 188 от ЗДвП.
Актът за установяване на нарушението е съставен в
отсъствието на нарушителя, като с административнонаказателната преписка не са
представени доказателства да му е изпращана покана да се яви за съставянето му.
Препис от него е връчен на жалбоподателя К. на 25.05.2021 г., който го е подписал, като в
графата възражения е посочил, че ще депозира такива в тридневен срок.
На 31.05.2021 г. е постъпило възражение вх. №
367000-4773, подадено по пощата на 27.05.2021 г., в което са изложени
оплаквания, че своевременно е подадена декларация по чл. 188 от ЗДвП с
данни на лицето, на което е предоставено управлението на заснетото моторно
превозно средство, за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
както и че случаят е маловажен. Възраженията били счетени за неоснователни и
въз основа на АУАН АА 524217/10.03.2022 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което фактическите обстоятелства относно състава на
нарушението са описани по идентичен начин с тези в акта. С него за
констатираното нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на
дееца е наложено наказание глоба в размер на 750,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на осн. чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, като на основание Наредба № I з-2539 на
Министъра на вътрешните работи са отнети 12 точки.
В оспореното решение инстанцията
по същество правилно е приела за неоснователно възражението на жалбоподателя за
нарушение на чл. 34, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН. Меродавна при изчисляване на срока по този законов
текст е датата на установяване на нарушителя, а не датата на извършване на
нарушението. С оглед на факта, че лицето, управлявало съответния автомобил към
момента на заснемане с техническо средство може да е различно от собственика на
автомобила, регистрационния номер на който е заснет (съответно от законния
представител на юридическото лице, собственик на автомобила), в ЗДвП е
предвидена процедура за установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което
е предоставил управлението на моторното превозно средство. Установяването на
нарушителя се извършва с декларация от управителя на юридическото лице – собственик
на моторното превозно средство (арг. от чл. 186, ал. 4 от ЗДвП). В процесния
случай Б.К.К. е попълнил такава декларация едва на 04.03.2021
г., в която е посочил, че на 13.03.2020 г. около 13.54 часа автомобилът му се е
управлявал от В. К. И.. Авторството на деянието по силата на разпоредбата на
чл. 188 от ЗДвП е установено за първи път на датата на попълване на
декларацията – 04.03.2021 г., поради което от тази дата (на която е открит
нарушителя) следва да се брои тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН. С оглед на
което неоснователно се явява възражението, че към датата на съставяне на АУАН
тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН е изтекъл.
Правилно
в оспорения съдебен акт е прието за неоснователно и възражението на
жалбоподателя, че неправилно за нарушение, което е установено и заснето с
техническо средство или система, е съставен АУАН и е издадено наказателно
постановление, вместо електронен фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Правната уредба е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, установено е превишаване на
скоростта с повече от 50 км/ч. в населено място, за което съгласно чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. С оглед на изложеното
правилно и законосъобразно за извършеното нарушение е съставен АУАН и е
издадено наказателно постановление.
Неоснователно
се явява и възражението относно допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото нарушителят не е поканен да присъства при съставянето на АУАН. Както
правилно отбелязва инстанцията по същество налице е нарушение, но същото не е
от категорията на съществените процесуални нарушения и не представлява
самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. Правилно
е и възприетото от инстанцията по същество относно определянето на субекта на
нарушението. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изложените в
оспореното решение аргументи, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща
към тях.
Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са
въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки
в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното
нарушение е конкретизирано в достатъчна степен както в АУАН, така и в
наказателното постановление, поради което и не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд – Велинград следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане
от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на
100,00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/12.07.2022 г., постановено по н.а.х. дело №
135/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА Б.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
ОД на МВР
Пазарджик, РУ – Велинград сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.