Р Е Ш Е Н И Е № 108
Гр. Разград, 19 септември 2019 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора Ива Рангелова разгледа докладваното от съдията
дело №
155 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.
с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на „Арон Логистик“ ООД, гр.Разград против Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с която се претендира заплащане на имуществени
вреди в размер на 880 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на Наказателно постановление (НП) №37-0000269/10.05.2018г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Разград. В нея и подадената
писмена молба се твърди, че претендираната сума съставлява пряка и непосредствена
вреда, причинена от отмененото НП и се моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му я възстанови, ведно със дължимата законна лихва върху нея, като
претендира и за заплащане на разноските по настоящето производство.
Ответникът по иска е депозирал писмено
становище, в което сочи, че той е допустим и доказан по основание, но възразява
за прекомерност на претендираното възнаграждение и моли съда да го намали до
минималния размер.
Прокурорът заключава, че искът е
основателен и доказан по размер, като сочи, че са налице всички законови
предпоставки да се ангажира отговорността на ответника.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Предявеният иск е допустим, като
подаден от надлежна страна против пасивно легитимиран ответник. Налице са
предпоставките и на чл.204, ал.1 от АПК, тъй като с него се претендира
заплащане на вреди, които произтичат от отменен акт, издаден от административен
орган в структурата на юридическото лице- ответник по делото.
Разгледан по същество този иск се
явява основателен и доказан по следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите.
Те сочат, че с издадено НП №37-0000269/10.05.2018г. на Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“-Разград на „Арон Логистик“ ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв. на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози. То е било оспорено
пред Разградския районен съд и в производството по чл.59 и сл. от ЗАНН е
отменено като незаконосъобразно с Решение №351/01.10.2018г., постановено по анд №418/2018г. Същото е било предмет на касационен контрол
по жалба на наказващия орган и с Решение №6/21.01.2019г., постановено по канд №154/2018г. по описа на Разградския административен
съд е оставено в сила. В проведените съдебни производства по обжалване на този акт
наказаното лице се е представлявало от адвокат, на който е заплатило
възнаграждение общо размер на 880лв. в
брой, видно от представените договори за правна защита и съдействие. С
настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на тази сума, съставляваща разноски в
производството по ЗАНН, ведно с дължимата законна лихва, както и присъждане на
направените разноски в настоящето производство.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така
регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди,
които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или
бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност (по арг. на чл.4 от ЗОДОВ). Административната дейност в
теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със
съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт.
Изпълнителната дейност има различни форми на проявление. Тя може да бъде нормотворческа, когато се издават подзаконови нормативни
актове; разпоредителна, когато се издават индивидуални или общи административни
актове и правозащитна, когато се свързва с разрешаване на спорове по
функциониране на администрацията или с установяване на нарушения на установения
ред на държавно управление и налагане на санкции за това. С оглед на това съдът
намира, че НП, като акт, с който се ангажира административнонаказателната отговорност
на гражданите и юридическите лица
съставлява санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна
репресия и представлява форма на административна дейност. В този смисъл са и изложените мотиви в т.1 от
Тълкувателно постановление №2/2015г. на ВКС и ВАС.
Според разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В казуса се претендира обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи направените от ищеца деловодни разноски (адвокатско
възнаграждение) в размер на 880.00лв. във връзка с оспорване на издаденото НП по
съдебен ред. Според възприетото становище в Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС
заплатеното адвокатско възнаграждение по дела, образувани по повод оспорване на
наказателни постановления, съставлява имуществена вреда, която е в пряка
причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. Това тълкувателно решение е задължително за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове съгласно
разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт.
Въз основа на така изложените
съображения съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за да се ангажира
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от
ищеца имуществени вреди, причинени от издаденото незаконосъобразно НП.
Претендираният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е съответен на
правната и фактическа сложност на водените съдебни производства пред Разградски
районен съд и Разградски административен съд, поради което то се явява
съразмерно и не следва да бъде намален. Въз
основа на така изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
допустим, основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен
изцяло. Наред с възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение
ответникът дължи и заплащане на законна лихва върху него, считано от датата на
предявяване на иска - 21.06.2019г.,
когато е подаден по пощата, видно от клеймото върху приложения пощенски плик. В
този смисъл е константната практика на ВАС.
При този изход на делото и на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане
на сторените в това съдебно производство разноски в размер на 325 лева, от
които 25 лв. платена държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за един адвокат,
договорено и заплатено в брой, съгласно представения по делото Договор за
правна защита и съдействие. Същите са своевременно предявени и доказани по
размер.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –София да заплати на „Арон Логистик“ ООД, гр.Разград сумата
от 880 (осемстотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, произтекли от отмененото Наказателно постановление №37-0000269/10.05.2018г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Разград, ведно с
дължимата законна лихва върху нея, считано от 21.06.2019г. – датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер
на 325 (триста двадесет и пет) лева- дължими деловодни разноски по настоящето
производство.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/