Р Е Ш Е Н И Е
№………… 26.02.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на пети
февруари две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор: ……………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 1131 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2015/16.10.2019 г., Плевенски
районен съд по гр. дело № 2963/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, ГД „********“ МВР, гр********да заплати на К.Х.З.,
ЕГН **********,***, сумата
1538,33лв., представляваща възнаграждение за положен 229,94 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв
за периода 14.05.2016год.
до 31.03.2019год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 14.05.2019год., до окончателното й изплащане.
Осъдил е на основание чл.78
ал.1 ГПК ГД „********“ към МВР, ********, да заплати на К.Х.З.,
ЕГН **********,***, пълномощник адв. В.В., АК – Плевен, съдебен адрес: ***,
оф.7 разноски
по делото в общ размер 503,17лв.
Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД „********“ към МВР, ********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважения иск в размер на 61,53лв.
Постъпила е
въззивна жалба от ГД „********“ МВР -
гр.София против горепосоченото решение на Пл.РС, като се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на същото. Въззивникът сочи,че обжалваното решение е постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,касаеща полагането,
отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители,чиито служебни
правоотношения са уредени в ЗМВР. Твърди се, че в процесния период е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режим на дежурствата, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Тази Наредба е била в сила от 19.08.2014 г., като действието й
е прекратено с издаването на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Действието на
тази Наредба е прекратено с обнародването в ДВ на решение на ВАС, постановено
по адм. дело № 5450/2016 г., с което решение е отменена тази Наредба, като
съгласно чл.195 ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизане в сила на съдебното решение. Тази отмяна няма обратно действие
и правните последици, възникнали от нормативния акт се запазват. На 02.08.2016
г. в ДВ е обнародвана друга Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурствата,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като съгласно
Параграф 4 от тази Наредба се отменя Наредба № 8121з-407. Следователно, Наредба
№ 8121з-407 е била действаща през четири дни от исковия период. Въззивникът
твърди, че по този начин първоинстанционният съд е направил неправилен и
незаконосъобразен извод относно действието за процесния период последователно
на различни наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи и уреждащи
организацията и разпределянето на работното време и неговото отчитане. На
следващо място, въззивникът твърди, че в чл.199 и чл.200 от ЗМВР е
регламентирана основната заплата, в чл.201 се регламентира допълнителното
възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 от ЗМВР се
изплащат допълнителни възнаграждения, които са пет вида, съгласно закона и част
от тях са приложими за системата на МВР /изпълнение на специфични дейности/, а
друга част са сред типичните по КТ и ЗДСл – за прослужено време, за извънреден
труд, за постигнати резултати. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР,
обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5 към чл.202, съгласно която извън
допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на Министерския
съвет. С ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 на чл.202 от ЗМВР е добавена т.5 –
възнаграждения за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено „за
държавните служители от МВР“. С новия ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана,
като е приет чл.178, възпроизвеждащ старите чл.201 и чл.202 от ЗМВР. Приет е
чл.179 от ЗМВР, който предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта,
на официални празници и време на разположение – ал.1 на чл.179, а ал.2 и ал.3
от чл.179 имат общо значение. Въззивникът твърди, че проследената нормативна
история налага два извода: касае се за изчерпателно изброяване на видовете
възнаграждения, които следва да се изплащат, съгласно ЗМВР, като не следва да
намерят приложение общите разпоредби на КТ и ЗДСл. На следващо място, желанието
на законодателя недвусмислено е да бъдат определяни допълнителните
възнаграждения на служителите в системата на МВР съгласно специалната
нормативна уредба, а не да бъдат изплащани допълнителни възнаграждения, определени
в други нормативни актове.В жалбата се излагат и доводи за незаконосъобразно
субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/, като съдът се е позовал и на отменена подзаконова уредба –
Наредбата от 11.08.2014 г., която не е
действала през процесния период. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която е 8 часа за всеки 24-часов
период. За държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той
не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра
на вътрешните работи от 28.10.2014 г. по 0,25 лв. на час. Следователно, не
следва да бъде трансформиран положеният нощен труд в дневен с коефициент 1,143.
Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно полагането на нощен
труд от служителите на МВР, неговото времетраене, както и начините за неговото
изчисляване и заплащане. Посочва се съдебна практика на съдилища в други
съдебни райони,съгласно която не са налице предпоставки за приложимост на
гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР.Въззивникът
счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск с
правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 вр. чл.187 от ЗМВР, поради
което моли, Окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение на ПРС, като неправилно и по съществото на правния спор да
постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан.Алтернативно в случай,че съдът не възприеме изцяло
мотивите,изложени в жалбата,то да бъде взето предвид,че за периода
01.01.2018г.-17.07.2018г. трудът на работещите
по КТ при сумарно изчисляване на работното време, е отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията на нормата на чл.9г
от НРВПО/Дв.бр.41/2017г./.Претендират се разноски за юрк.възнаграждение в минимален размер,определен от съда.Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца и въззиваем в на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В съдебно заседание се е явил пълномощника на въззиваемата-адв.В.,
който е взел становище,че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено
решението на Пл.РС като правилно.Претендира разноски съгласно представен Списък
по чл.80 от ГПК-адв.възнаграждение в размер на 300лв.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е частично основателна.
Не се спори по делото, че ищцата К.Х.З., ЕГН ********** за процесния период – 14.05.2016г. – 31.03.2019 г. ,е работила
на длъжност „Началник дежурна смяна“ в РС „********“,гр. Плевен при ОД „********“
– гр. Плевен. Трудовата си дейност ищцата е осъществявала по утвърдени графици
и протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта с
продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
чл.187 ал.3 от ЗМВР. В исковата си молба ищцата твърди, че за процесния период
е положила нощен труд, както следва: за 2016 г. – 392 часа, за 2017 г. – 560
часа, за 2018 г. – 552 часа и за 2019 г. – 136 часа, общо 1640 часа нощен труд.
Така положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент от
1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд към дневен,
което води до разлика от 247 часа, представляващи извънреден труд. Този труд
следва да бъда заплатен от работодателя допълнително, като претенцията съгласно
исковата молба е в размер на 1902,42 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.В
съдебно заседание ,проведено на
19.09.2019г. е прието на осн.чл.214 от ГПК изменение на размера на
предявения иск,който следва да се счита за предявен за сумата от 1538,33лв.
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени
доказателства, както и е назначена съдебно-икономическа експертиза. Изготвено е
заключение от вещото лице ********. От заключението на вещото лице се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период,
ищцата е полагала труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното
време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на
ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В тези наредби не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към
дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни с
коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При извършените изчисления,
вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за
процесния период е 1538,33лв.
РС е уважил предявения иск, съобразно заключението на
вещото лице изцяло до претендирания размер от 1538,33лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-14.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. Приел е, че следва да бъде приложен чл.9
ал.2 от НСОРЗ, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по
аналогия, тъй като липсата на изрична норма в сега действащото законодателство
не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените часове нощен труд в дневен от служителите в МВР и отчитането на заплащането
му като дневен. Такава забрана би била противоконституционна по отношение
правото на труд и неговото заплащане и би поставила в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо работещите по трудови правоотношения,уредени
в КТ.
Въззивната инстанция споделя правните доводи, изложени
от Пл.РС досежно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и съответно,
преизчисляването на положения нощен труд от ищцата към дневен с прилагане на
коефициент от 1,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно
чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144
от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в
изрично определени случаи, а съгласно т.2 на чл.144 от КТ – полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица /чл.187 ал.1 от ЗМВР/.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8,12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При
работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и
06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
от ЗМВР.
Както е посочено и в мотивите на РС за процесния
период са действали няколко наредби, като в две от тях липсва изрично правило,
съгласно което при сумарно отчитане на отработеното време следва да бъде
умножен общия брой часове положен нощен труд с определен коефициент и по този
начин, преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143. При
липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време
по отношение на служителите в системата на МВР, нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
В този смисъл, са правилни изводите на РС относно
основателността на исковата претенция по същество.
Въззивната инстанция счита, че жалбата е основателна
досежно размера на дължимите суми, като обезщетение за положен извънреден труд
от страна на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, тъй като за периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9Г от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските. На 01.01.2018 г. е влязла в сила
горепосочената норма, съгласно която отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни. Следователно,
за периода на действие на правилото на чл.9Г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни. Касае се за две тримесечия от процесния период, а именно от
01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г.,когато
следва да намери приложение чл.9Г от Наредбата.
Горепосочените доводи водят до намаляване на дължимата
сума като главница, съобразно заключението на вещото лице Теодора Илиева по
назначената съдебно-икономическа експертиза, като за периода 01.01.2018 г. –
30.06.2018 г. следва да бъдат извадени сумите, получени от вещото лице чрез
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР се явява
неоснователен и недоказан за сумата над 1278,12лв. до 1538,33 лв. /за която
сума е уважен предявения иск от Пл.РС/, като следва да бъде отхвърлен в тази си
част.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното
решение на ПРС в частта му, в която ГД „********“
МВР - гр.София е осъдено да заплати на К.Х.З., ЕГН **********, сумата над
1278,12 лв. до уважения размер на иска от 1538,33лв., представляващ дължимо и
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 14.05.2016г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта му относно присъдените деловодни
разноски и дължимата държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК, като вместо
него и по съществото на правния спор следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен предявения иск от К.Х.З.,***, ЕГН **********,за сумата от
260,21лв., представляваща разликата над сумата от 1278,12лв. до уважения размер
на иска от 1538,33лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за процесния период, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Следва да бъде потвърдено решението на Пл.РС в
останалата му обжалвана част.
В необжалваната си част решението на Пл.РС е влязло в
сила.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ГД „********“ МВР - гр.София да заплати в полза на Пл.ОС държавна
такса в размер на 51,12 лв. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, съобразно уважената
част от предявения иск, вместо присъдената от Пл.РС държавна такса в размер на
61,53лв.
Следва да бъде осъдена въззивната
страна ГД „********“ МВР - гр.София да
заплати направените деловодни разноски от К.Х.З.,***, ЕГН ********** по компенсация и съобразно уважената
част от предявения иск за първата инстанция в размер на 401,14лв. ,като сумата
е получена при дължими разноски на ищцата в размер на 418,06лв. съобразно уважената
част от предявения иск,дължими разноски на ответника при минимално
юрк.възнаграждение в размер на 100лв. на осн.чл.78,ал.8 от ГПК в размер на
16,92лв., по компенсация дължима сума от
ответника в размер на 401,14лв./като при изчисляване на дължимите разноски пред
РС,въззивната инстанция е съобразила направеното възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на пълномощника на ищеца , редуцирано от РС на 363,17лв. съобразно Наредба №1/2004г./.
Следва да бъде осъдена въззивната страна ГД „********“
МВР - гр.София да заплати направените
деловодни разноски от К.Х.З.,***, ЕГН ********** по компенсация и съобразно уважената
част от предявения иск за въззивната инстанция в размер на 232,33лв. ,като
сумата е получена при дължими разноски на ищцата и въззиваема в размер на 249,25лв. съобразно
уважената част от предявения иск,дължими разноски на въззивника при минимално
юрк.възнаграждение в размер на 100лв. на осн.чл.78,ал.8 от ГПК-16,92лв. и по
компенсация дължима сума от въззивника в размер на 232,33лв.
Окръжният съд намира,че направеното
пред настоящата инстанция възражение от
страна на страна ГД „********“ -МВР за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищеца и въззиваем в размер на 300лв. съобразно представения
Списък по чл.80 от ГПК, е неоснователно с оглед минималните адв.възнаграждения по Наредба №1/2004г.
Вадим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 2015/16.10.2019 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело №2963/2019 г. по описа на същия съд, в частта му, в
която ГД „********“ МВР - гр.София е осъдена да заплати на К.Х.З.,***, ЕГН
********** , сумата над 1278,12лв. до уважения размер на иска от
1538,33лв.,представляващ дължимо и неизплатено възнаграждение за извънреден
труд за периода от 14.05.2016г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта му относно присъдените
разноски и дължимата държавна такса на основание чл.78 ал.6 от ГПК, като вместо
него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К.Х.З.,***,ЕГН ********** против ГД „********“
МВР -гр.София , с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 вр.
чл.187 от ЗМВР за заплащане на сумата от 260,21лв., представляваща разликата
над сумата от 1278,12 лв. до уважения размер на иска от 1538,33лв.,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд за периода 14.05.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба–14.05.2019г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Пл.РС в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.6 от ГПК ГД „********“
МВР - гр.София да заплати в полза на Пл.ОС
държавна такса в размер на 51,12 лв., съобразно уважената част от предявения
иск, вместо присъдената от Пл.РС държавна такса в размер на 61,53лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ГД „********“ МВР - гр.София да заплати направените деловодни
разноски от К.Х.З.,***, ЕГН ********** по компенсация и съобразно уважената
част от предявения иск за първата инстанция в размер на 401,14лв. ,както и за
въззивната инстанция в размер на 232,33лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: