№ 5200
гр. С., 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110153592 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. С. К., чрез адв. П., срещу „Профи
Кредит България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове,
както следва:
- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит №
********* от 05.07.2022 г., сключен между Н. С. К. и „Профи Кредит България“ ЕООД,
поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност за прогласяване за нищожни
клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие със закона;
- с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 4131,24 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор
за потребителски кредит № ********* от 05.07.2022 г.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
05.07.2022 г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на
който кредитодателят „Профи Кредит България“ ЕООД й предоставил кредит в размер на
4000 лв. със задължение за връщане на сумата на 36 месечни погасителни вноски при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41.00%. В договора било посочено още, че
годишният процент на разходите е равен на 49%, а в чл. 15.1 и 15.2 от общите условия към
договора било предвидено, че ищцата-кредитополучател следвало да заплати 1600 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 2800 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 312,74 лв.
1
Поддържа, че договорът, респ. посочените клаузи са нищожни, поради неспазване на
императивните изисквания, установени в ЗПК и ЗЗП, за което излага подробни
съображения. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че договорът
за кредит, евентуално клаузите, регламентиращи посочените възнаграждения за
допълнителни услуги, са нищожни на посочените основания, както и осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 4131,24 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни, за което излага подробни
съображения. Не оспорва обстоятелството, че на посочената дата между страните по делото
е бил сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата се
задължила да заплати на ответника посочените възнаграждения за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05.07.2022 г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, и Н. С. К., в
качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № *********, по силата на който на Н. С. К. бил предоставен кредит в
размер на 4000 лв. Видно от съдържанието на договора същият бил сключен за срок от 36
месеца, при ГПР 49,00%, годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на
ден – 0,11%, и общо дължима сума по кредита 6856,78 лв.
В договора е посочен и размер на дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги - 1600 лв. за услуга "Фаст", предоставяща право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и 2800 лв. за услуга "Флекси",
предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, които били
разсрочени за същия срок с размер на вноската за тези услуги в размер на 122,22 лв. и общ
размер на вноската от 312,74 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: на 05.07.2022 г. ответното дружество е
наредило сумата в размер на 2236,12 лв. в полза на получателя Н. С. К., с посочено
основание *********, а остатъка от сумата в размер на 1763,88 лв. е използвана за
рефинансиране при поисканото с договора рефинансиране на договор за потребителски
паричен кредит 40006988172; по процесния договор за потребителски кредит ищцата е
изплатила на ответника сума в общ размер на 9103,93 лв., която е разпределена от
заемодателя, както следва: 2832,96 лв. – погасена главница по договора; 2692,12 лв. –
договорна лихва; 3544,38 лв. – възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги,
както и 34,47 лв. – лихва за забава; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит,
2
начислената договорна лихва и възнаграждението за допълнителни услуги, годишният
процент на разходите в този случай е в размер на 60,473%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит №
********* от 05.07.2022 г. е нищожен на заявените правни основания.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав приема за несъмнено установено, че между ищеца и ответника е имало сключен
договор за потребителски кредит № ********* от 05.07.2022 г., по силата на който ответното
дружество е предоставило за ползване паричен заем, а Н. С. К. е усвоила сумата към датата
на сключване на договора, с оглед извършено преводно нареждане в нейна полза от страна
на кредитора.
Сключеният между Н. С. К. и „Профи Кредит България“ ЕООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК
и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,00 %, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е
и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по
3
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Възнаграждението за закупени допълнителни услуги несъмнено представлява разход,
свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В
случая, в договора за кредит изрично е посочен размерът на дължимото възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги - 1600 лв. за услуга "Фаст", предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и 2800 лв. за услуга
"Флекси", предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит,
които били разсрочени за същия срок с размер на вноската за тези услуги в размер на 122,22
лв. и общ размер на вноската от 312,74 лв. Несъмнено допълнителната услуга "Фаст",
дефинирана в договора като приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност
по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за "допълнителни
услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова
възможност кредитодателят да събира допълнителни такси/възнаграждения. Същото се
отнася и по отношение на допълнителната услуга "Флекси", уговорена в раздел VI във
връзка с раздел V от договора. Съгласно цитираната разпоредба процесната услуга
представлява осигуряване на право на кредитополучателя да променя погасителния си план
при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2., чл. 15.2.1., чл.
15.2.2. и 15.2.3. от общите условия. Освен, че така уговореното възнаграждение е свързано
пряко с дейността на кредитодателя с управлението на кредита, съдът приема, че независимо
дали кредитополучателят се е възползвал или не от предоставената допълнителна услуга,
същата на практика представлява предварително уговорено и заплащано заедно с
погасителната вноска възнаграждение с обезщетителен характер за продължаването на срока
на договора, на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2
от ЗПК. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е известно,
че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение за допълнителни услуги.
Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит. Също така, попада в
легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно.
Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на годишния
процент на разходите в договора за кредит (в този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, както и Решение № 24 от 10.01.2022
г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
4
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за възнаграждение за
допълнителни услуги отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в
общия разход по кредита, което в случая не е сторено. В случая само размерът на
възнаграждението за допълнителни услуги представлява 110 % от заетата сума и заедно с
това възнаграждение се формира годишен процент на разходите от 60,473% съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният Договор за
потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********* от 05.07.2022г. е изцяло
нищожен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете за прогласяване за нищожни клаузите за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, предявени в условията на евентуалност, поради което не дължи
произнасяне по тях.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната
сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт.
5
Както се изясни, несъмнено се установява по делото, че ищецът е заплатил в полза на
ответника сумата в общ размер на 9103,93 лв. Следователно, с оглед нищожността на
Договора за потребителски кредит № ********* от 05.07.2022г., както и предвид
разпоредбата на чл. 23 ЗПК и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
ищецът се легитимира като кредитор на претендираната сума в размер на 4131,24 лв.,
представляваща платена при начална липса на основание, поради което искът при
квалификацията на чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание до пълния предявен
размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищцата. Същата, обаче, не е сторила разноски, тъй като е освободена от
заплащането на държавна такса и разноски, поради което такива не следва да й бъдат
присъждани.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав приема следното:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, липсата на фактическа и правна
сложност на спора, както и обстоятелството, че делото е приключило в две съдебни
заседания, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
На следващо място, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на Софийски районен съд, сумата от 500 лв. – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, от внасянето на която, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Ф.“ № 30, ап. 2, и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, че
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********* от 05.07.2022 г., е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК
вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, да заплати на Н. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Ф.“ № 30, ап. 2, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 4131,24 лв. – платена при начална липса на основание – нищожен
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********* от 05.07.2022 г.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, да заплати на адв. П. В.
П., с личен номер ********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „Г.Т. № 49, ет.
3, ап. 5, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, да заплати на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 450,00 лв. –
депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7