№ 1413
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502455 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 22.03.2021г по гр.д. № 16849/2015г СГС, ІГО, 11-ти състав е
отхвърлил предявения иск за защита на право на собственост на И. Т. И. по реда на
чл.124 от ГПК против Й. Т. И. чрез установяване правото на ищеца на собственост,
придобито на основание давностно владение върху ½ ид.ч. от имот – апартамент № 31
в гр. ***, ул. *** № 105 . С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И.Т., представляван от
адв. Г., изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, като не е обсъдил събраните по делото доказателства в
съвкупност и поотделно. Поддържа, че неправилно СГС е възприел частично
събраните свидетелски показания по делото, а не е кредитирал показания на
свидетелите, доведени от ищеца. Оспорва изводите на съда по съществото на спора
като необосновани . Моли решението на СГС да бъде отменено и предявеният иск да
бъде изцяло уважен.
1
Ответникът по жалбата, ответник пред пред СГС Й.И. Т., представляван от адв.
А., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и изложените в нея
оплаквания.
В о.с.з. въззивникът се представляват от адв. Г., която поддържа въззивната жалба
и моли същата да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от въззиваемата страна.
Въззиваемият се представлява от адв. А., която оспорва жалбата. Поддържа, че по
делото не се установява ищецът да е придобил по давност процесния апартамент. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Същото е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
По делото от фактическа и правна страна се установява следното :
Предявен е иск за установяване, че ищецът е придобил право на собственост
върху имот- апартамент № 31 с идентификатор 68134.1005.34.1.31 в гр. ***, ул. ***
№105, вх.В, ет.3 следствие изтекла придобивна давност, като владението е
упражнявано против ответника- съсобственик на ищеца в имота. В уточнението на
исковата си молба ищецът е посочил, че е владял имота със съзнанието , че с ответника
– брат му- имат уговорка още приживе на тяхната майка, че процесният апартамент
остава в негова собственост- по нейна воля.
Ответникът оспорва основателноста на иска. Възразява, че ищецът, след смъртта
на майка им, е започнал да владее своята ½ ид.ч. и да държи тази на ответника.
Възразява,че ищецът не е държал вещта като своя, че не е демонтрирал пред
съсобственика си своето намерение да владее неговата идеална част. Възразява, че е
заплащал данъците на ½ ид.ч. от общия имот от момента на приемане на наследството
2
от майка им. Възразява, че ищецът ползва целия имот по тяхна уговорка, временно,
поради наличие на нужда. Възразява да е узнал, че в имота се извършват
ремонти.Оспорва наличието на уговорка този имот да остане собствен на ищеца.
По делото се установява безспорно между страните, че процесния имот –
апартамент гр. ***, ул.*** № 105 е бил придобит в режим на СИО от техните родители
Т. И. Н. и И. Н.. Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че пръв е
починал Т. Н., че И. Н. е починала на 12.06.2001г и че страните са наследници на
оставеното наследство при равни права помежду си.
Не се спори между страните, че след смъртта на И. Н. в процесното жилище е
останал да живее ищеца със своето семейство.
По делото са представени отчетни документи за консумативни разходи в
процесното жилище, от които се установява, че на името на ищеца се води партидата
на адреса към Топлофикация София ЕАД.
Установява се, че партидата към Софийска вода АД се води на името на И. Н., на
името на И. Н. се води стационарния телефон на адреса, а партидата към Чез Електро
се води на името на Т. Н..
Ищецът представя доказателства, че през годините е заплащал консумативните
разноски за имота, което като факт не се оспорва от ответника.
По делото са представени доказателства- приходни квитанции, от които се
установява,че Й.И. е заплащал данък недвижим имот и ТБО за процесния апартамент
за периода от 2005г до 2017г.
Представени са доказателства- писма от различни институции, от които се
установява, че от 2011г Й.И. прави опити да се сдобие с документите за собственост,
установяващи правата на неговите родители върху процесния имот.
По делото е представен в препис НА № 45, н.д. № 6058/1990г по описа на
нотариуса при СНС към Втори районен съд – София, видно от който Й.И. е придобил
право на собстевонст върху имот в гр. ***, ж.к. *** срещу поемане на задължение за
гледане и издръжка на прехвърлителя Г. К. Г..
В о.с.з. на 12.03.2019г са изслушани свидетелите Т. Т., И. Г., И. С., К. Д.-К., К. А.
и М. Й..
Свидетелката Т. Т. установява, че живее в същия вход, в който е процесното
жилище и познава страните и техните родители. Свидетелката установява,че хората в
блока се познават от години. Свидетелката сочи, че след смъртта на Т. баба И. останала
да живее в жилището сама, а след това при нея заживял дядо Г.. Свидетелката
установява,че баба И. е споделяла с майка й , че дядо Г. дошъл при нея , за да има
някой да го гледа, че той има жилище и ще го даде на децата на баба И. срещу
доглеждане. Свидетелката установява, че е чула разговор между майка си и баба И., че
3
апартаментът на Г. ще остане за Й., а за големия син остава апартаментът в „Емил
Марков”. Свидетелката сочи, че дядо Г. го е гледала баба И. и синът И.. Установява, че
последно в жилището е виждала да идва Й. преди 24 години, когато баба И. и дядо Г.
живеели там и той идвал с покупки. Свидетелката установява, че след смъртта на баба
И. в жилището е виждала само И., който живеел там със своето семейство и там
отгледал внуците си.
Свидетелят И. Г. установява, че е съсед във входа, в който е процесният
апартамент. Свидетелят сочи, че познава ищеца, ответникът- не. Свидетелят
установява,че с него лично нищо не е споделяно, но е чувал от съседи и от разговори,
които е чувал без да се интересува , докато влиза в своя имот, че дядото, който е
живеел с И. след смъртта на Т. е имал апартамент, който е отреден за Й., а
апартаментът, в който живеела И., бил за И.. Свидетелят установява още, че след
смъртта на своята майка в жилището заживели И. и съпругата му Л.. Според свидетеля
И. правил и ремонт в жилището. Свидетелят установява още, че И. се е грижил за
майка си. Според свидетеля преди около 3-4 години И. напуснал жилището.
Свидетелят установява,че разговорите за които свидетелства , че е чувал са били
водени от съседи на първия етаж- М. и С., без да знае фамилиите им.
Свидетелят М. Й. установява, че познава страните и е приятел с Й.. Свидетелят
сочи, че е придружавал Й. докато е пазарувал за майка си, но самият той не се е качвал.
Свидетелят сочи, че от Й. знае, че брат му е заключил апартамента след като починала
майка му. Свидетелят установява,че не знае на кого от двамата братя е останало
жилището след смъртта на майката , но от Й. знае, че на брат му купили апартамент,
кола, гледали му децата и за това той трябва да получи този апартамент.
Свидетелят И. С. установява,че той познава Й. от повече от 25 години и са
приятели. Свидетелят установява, че е чувал за апартамента, в който живеела майката
на Й. на ул. Химитлийски проход. Свидетелят установява, че първоначално Й. нямал
притеснения, но към 2008-2010г започнал да се притеснява , че няма нотариални
актове, ключове за апартамента. Според свидетеля Й. считал, че жилището е общо с
брат му, смятал, че го е наследил. Свидетелят установява, че в по-късни години Й. се
притеснявал, че няма достъп до имота. Свидетелят установява още, че в жилището
живеел брата на Й. и по думите на ответника- живеел там с негово съгласие.
Свидетелят установява, че е предупреждавал Й. за възможни спорове за собствеността
с брат му , но Й. напълно отричал такава възможност това да стане с брат му.
Свидетелката К. К. установява, че е първа братовчедка на страните. Свидетелката
установява, че семейството и братята били задружни, неразделни и наскоро разбрала,
че не са в добри отношения. Установява, че Д. е полагал много грижи за майка си и
дядо Г., докато живеели заедно. Свидетелката установява, че докато били живи леля И.
и свако й купили кола на В., както и му помогнали за жилище в „Бъкстон“ и казвали, че
4
на Д. нищо не са помогнали. Свидетелката установява, че Д. много помагал на
синовете на И.. Свидетелката установява, че не е чувала за договорка дядо Г. да
прехвърли имота си на Й. , а бала И.- на И.. Свидетелката установява,че е контактувала
с дядо Г. и той е казвал, че Й. го има като баща. Свидетелката предполага, че поради
това Г. е прехвърлил жилището си на Й.. Свидетелката установява, че се виждала с
леля си, извън летния сезон, поне по 3-4 месечно, а понякога е оставала и да спи при
нея. Свидетелката уточнява, че е ходила в апартамента в Бъкстон, но не знае чия
собственост е.
Свидетелката К. А. установява, че е първа братовчедка на страните. Свидетелката
установява, че е била близка с баба И. , че е живяла в процесното жилище около 5-6
години, преди години. Свидетелката установява, че баба И. й казвала да каже на Д. да
не си дава неговата част от жилището, че ако е жива – ще почине, а ако е мъртва – ще
се обърне в гроба, в никакъв случай да не си дава неговата част. Свидетелката
установява, че от леля си е чувала, че на И. са купили кола, помогнали му за жилище,
децата са му гледали и че той да си вземе каквото му се полага – половината, а другата
половина е на Д. и да не си я дава. Свидетелката установява, че Й. приживе се е грижел
много за родителите си, като и след смъртта им , грижил се е и за дядо Г., поел е
всички разноски по погребението им, закупил е гробните места.
В о.с.з. на 22.10.2019г е разпитан свид. М. П., която установява, че е майка на
свидетелката Т. Т.. Свидетелката установява,че на нея баба И. й казала, че с Г. са се
разбрали той да дойде зда живее при нея, като неговия апартамент остане за Д., а за И.
остане апартамента на баба И.. Свидетелката установява, че И. е заживял в
апартамента още докато баба И. е била жила, но без да е сигурна кога точно.
Установява още,че И. й се е оплаквал от неприятности с брат му.
По делото е представена и декларация по чл.14,чл.27и пар.2 от ПЗР на ЗМДТ,
подадена от И.И. на 26.10.2001г, която е приета за неавтентична от
първоинстанционния съд и е изключена от доказателствения материал по делото, по
отношение на което няма въззивни оплакавия или такива в отговора на ВЖ и искания
към съда, поради което и въззивната инстанция не следва да обсъжда това
доказателство.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, релевантни за спора и за формиране на изводи по същия.
С оглед изложеното съдът намира предявения иск за допустим и неоснователен.
Допустимостта на производството по предявения установителен иск за защита на
право на собственост между страните не е спорна. Налице е спор за материално право
между страните, което прави производството по делото допустимо.
Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен.
Установява се и няма спор по делото, че първоначално процесният имот е
5
принадлежал на родителите на страните и след тяхната смърт- майката е починала
втора имотът е останал в наследство на нейните наследници по закон- страните по
делото при равни права.
Ищецът твърди, че е придобил по давност идеалната част на своя брат и
понастоящем се легитимира като собственик на целия имот.
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а от добросъвестен владелед – в
продължение на 5 години. Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя. Съгласно чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Във връзка с тълкуването и
приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобственицие
постановено задължителното за съдилищата ТР №1/2012г по т.д. № 1/2012г на ОСГК
на ВКС. Съгласно чл. 70,ал.1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта
на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като
преценката за добросъвестност се прави към възникване на правното
основание.Съгласно ал.2 на същия член добросъвестността се предполага до доказване
на противното.
Съгласно цитираното ТР № 1/2012г на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69
ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. При
наследяването се приема, че презумпцията по чл.69 от ЗН не се прилага, тъй като
правното основание за възникване на собствеността – наследственото правоприемство-
предполага, че наследниците получават общо наследствените права, те получават както
съсобствеността, така и съвладението на общите наследените вещи и ако единият от
тях остане, както е в случая, във владение на общата вещ той се явява владелец на
собствените си идеални части и държател на идеалните части на своя съсобстветник.
Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот.
Ако , противно на изложеното, съсобственикът в чието владение е останала
общата вещ, е получил същата на основание, което да изключва получаването на
съвладение, в този случай той може да претендира да е не съвладелец, а вледелец на
цялата вещ, т.е. да е владелец и на правата на своя съсобственик.
В този смисъл съдът тълкува направеното твърдение от ищеца, че след смъртта на
майката на страните е останала да живее в имота и го е владял изцяло, тъй като
6
приживе е имало постигната договорка между майката и братята, че този имот следва
да остане в собственост на този брат. Ищецът твърди, че е придобил владението върху
имота по изрична уговорка, изключваща съвладението на неговия брат- ответника. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на такава ползваща го уговорка главно и
пълно.
По делото не се доказва по категоричен начин съществуването на такава
договорка. Единственото доказателство в този смисъл се явява установен проведен
разговор между майката на страните- баба И. и свид. М. П., който разговор е бил чут от
свид. Т. Т., според нейните показания. Впоследствие обсъждането на този разговор е
бил чут и от свид. И. Г., който установява, че показанията му се базират на разговори
чути от съседен апартамент, водени между М. и С. от първия етаж. Именно на първия
етаж е жилището на свидетелките М. П. и Т., което се установява от разпита на свид.
Т.. Действително в този разговор воден между баба И. и свид. П. майката на страните е
посочила, че апартамента на дядо Г. ще остане за Д. , а за И. ще остане процесния
апартамент. Но този разговор, проведен с един съсед и дочут от други , не означава
взето решение в посочения смисъл, още повече постигане на уговорка – съгласие
между заинтересованите страни за такова разрешение на собственическите им права. В
семейството , където би следвало такова решение да бъде взето, нямат знание за такава
уговорка. Свидетелите – роднини на страните, категорично отричат такава уговорка да
е съществувала между страните и майка им. Нещо повече –свид. А. установява като
очевидец, че баба И. е била против прехвърлянето на съсобствения дял на Й. на
неговия брат. Другите доказателства по делото също не подкрепят извода за
постигната договорка между братята и майка им за кого кой имот остава.
Действително, ответникът Й. е получил имот от дядо Г.- съжителят на баба И., но по
делото има многобройни доказателства, че имотът е получен възмездно, срещу
полагане на грижи и издръжка. В този смисъл са представената декларация от страна
на Г. Г., както и показанията на свид. К. и свид. А.. Тези доказателства прецени в
тяхната съвкупност навеждат на извод, че Й.И. е изпълнил задълженията си по
договора за прехвърляне на право на собственост срещу гледане и издръжка, а не е
получил имота на дядо Г. на основание някаква уговорка с майка си и брат си. Що се
отнася до свидетелските показания, установяващи, че Й. не е гледал дядо Г. и майка си,
то тези показания са на първо място на съседи, които не през цялото време са живяли
на адреса и на второ място- същите се опровергават от неоспорената декларация за
точно изпълнение , изходяща лично от страна на Г. Г..
На основание гореизложеното съдът приема, че по делото не се установява
наличието на уговорка между страните и с тяхната майка, така че ищецът И.И. да е
получил изцяло владението на процесния имот,след смъртта на майката, като по този
начин да е изключил съвладелческите права на своя брат и сънаследник.
Тук следва да се посочи, че по делото не е наведено твърдение и съдът не обсъжда
7
хипотезата ищецът да е получил още приживе на майка си владението върху
процесната вещ, т.е. че майката приживе е предала на ищеца владението на вещта.
Твърди се, че ищецът е получил владението на целия имот след смъртта на майката,
поради съзнание , че има уговорка с брат си и с майка си, за това, че имотът след
смъртта на майката остава изцяло за него, а брат му получава друга собственост.
С оглед така установеното съдът приема, че по делото не се установява ищецът да
е придобил владението на общия имот на фактическо основание изключващо
съвладение с брат му. Имотът е придобит от двамата братя по наследство от тяхната
майка и в техните отношения презумпцията на чл.69 от ЗН не се прилага.
В този случай следва да се разгледа възможността ищецът , който се явява
съвладелец на ответника и държател на неговите идеални части в общия имот , да е
обърнал държането на тези части във владение, т.е. да е почнал да държи идеалните
части на своя брат- ответника- като свои.
Упражнявайки давностно владение срещу съсобственик, след като е получил
имота в съвладение и основанието, на което е почнал да владее, не изключва
владението на неговия брат , съгласно разясненията дадени с ТР №1/2012г на ОСГТК
на ВКС и практиката на ВКС по сходни случаи решение №7/2018г по гр.д. №
1903/2017г на ІІГО ищецът следва да установи обръщането на своето намерение. За да
се ползва от последиците на придобивната давност ищецът дори и да е завладял
идеалните части на своя съсобственик, следва да докаже, че е упражнявал владението
върху целия имот, като по ясен и недвусмислен начин е отрекъл владението на своя
съсобственик. В тежест на ищеца е да докаже не само своенето на чуждите идеални
части, но и че това своене е доведено до знанието на съсобственика- завладяването
следва да се манифестира и осъществява чрез действия, отблъскващо владението на
другия съсобственик и установяващо своене, освен ако това е обективно невъзможно.
По делото няма спор, че ищецът след смъртта на майката на страните е
упражнявал фактическа власт върху общия имот. Липсват обаче докаазтелства за
демостриране на своене и отблъскване на владението на ответника. Ищецът е живял в
имота, явно със знанието и без противопоставянето на ответника. Живеейки в имота
със своето семейство е житейски логично да заплаща консумативните разходи по
ползването на жилището. Дори и да се приеме, че е извършил някакъв ремонт в имота-
за което има показания на само един свидетел- то този ремонт също е свързан с
комфортното ползване на имота от семейството. Също така, живеейки в имота със
своето семейство е нормално ищецът да осигури безопасност за себе си , съпругата и
децата си като смени ключалката. Всичко това, което се установява като предприето от
ищеца по делото са обикновени действия на ползвател на имота и по никакъв начин те
не са насочени към демонстриране на владение на чуждите идеални части, още повече-
не са насочени към отблъскване на владението на ответника. Такова отлъскване може
8
да се приеме, че е заявено една след искането на ответника да му бъдат осигурени
достъп до жилището, да му се заплаща обезщетение за ползване , но това е
осъществено през 2015г и съответно не е изтекъл законоустановения срок за
придобиване на имота по давност. През предходното време ищецът е живял в общия
имот, но без да демонстрира завлядяване на чуждите идеални части и пасивно е чакал,
евентуално, изминаването на подходящ период от време. По никакъв начин преди
2015г ищецът не е демонстрирал своенето на целия имот, включително идеалните
части на ответника, поради което и своенето не е достигнало до знанието на
съсобственика- ответник.
Поради липса на такава демонстрация на своенето и отблъскване на владението
на ответника съдебният състав приема, че ищецът не е придобил по давност идеалните
части на ответника- негов съсобственик и съответно не се легитимира като техен
собственик и собственик на целия спорен имот.
Предявеният иск за защита на правото на собственост върху 1/2ид.ч. от общия
апартамент, като придобити по давност от ищеца, следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски за настоящата инстанция има саво
въззиваемата страна.Въззиваемият претендира разноски и доказва направени такива в
размер на 3000лв. Въззивникът прави своевременно възражение за прекомерност на
претендираните разноски. Възражението е неоснователно. Минималното
възнаграждение за защита по дело с материален интерес от 61701.70лв възлиза на
сумата от 2381лв, съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ. Претендираният като заплатен
адвокатски хонорар не е прекомерен с оглед така установения минимален размер на
дължимото се възнагрлаждение и като бъде съобразена фактическата и правна
сложност на делото. Сумата от 3000лв следва да бъде възложена върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261924 от 22.03.2021г, постановено по гр.д. №
16849/2017г по описа на Софийски градски съд, ГО, І-11състав, изцяло.
ОСЪЖДА И. Т. И. с ЕГН ********** да заплати на Й. Т. И. с ЕГН **********
сумата от 3 000лв- разноски за адвокатска защита, направени пред САС, на осн. чл.81
вр. чл. 78, ал.3 от ГПК.
9
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10