О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260223
град
Шумен, 30.12.2020г.
Шуменски окръжен съд
в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа
докладваното от мл. съдия Стефанова в.ч.гр. дело № 490 по описа за 2020 година
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на И.П.Д. против Определение № 260462/ 15.10.2020 год.,
постановено по ч.гр. д. № 1646/2020 год. по описа на РС – Ш., с което на
основание чл. 420 от ГПК заповедният съд е оставил без уважение
искането на молителката за спиране на принудителното изпълнение по ИД №
20207750400373 по описа на ЧСИ Я.Б.с район на действие Окръжен съд – Ш., във
връзка с незабавното изпълнение, постановено със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК
с № 754/12.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1646/2020 г.
В жалбата се твърди,
че обжалваното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна. Сочи се,
че има вероятност вземането да е погасено по давност, с оглед обстоятелството,
че представеният пред заповедния съд договор за кредитна карта е от 2007 год.,
а заповедта за изпълнение е издадена едва през 2020 год. като няма образувани
предходни изпълнителни производства.
В срока по чл.
276 от ГПК
не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Заповедното
производство по 1646/2020 г. по описа на Шуменски районен съд е образувано по
заявление на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, гр. С., за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
частния жалбоподател И.П.Д., за парични задължения, произтичащи от договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 138РКО-А-0115/ 25.10.2007 год., за
заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща просрочена главница, договорна
лихва в размер на 2796 лева за периода от 28.07.2017 г. до 28.07.2020 г., 18.06
лева – законна лихва, начислена за периода 29.07.2020 год. – 10.08.2020 год. и
40 лева – разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. Въз основа
на заявлението е издадена заповед за незабавно изпълнение № 754/12.08.2020 г. и
изпълнителен лист № 1148/ 12.08.2020 годз. срещу длъжника.
Не се спори между
страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20207750400373 по описа на ЧСИ Ясен Бойчев, с
район на действие Окръжен съд – Ш..
В срок
заедно с депозираното по чл. 414 от ГПК възражение е подадена и молба по чл.
420 от ГПК от длъжника И.П.Д. за спиране на принудителното
изпълнението по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист
изпълнително дело. В молбата длъжникът сочи, че вземането на банката е погасено
по давност.
Заповедният
съд е оставил без уважение молбата за спиране на изпълнението с мотивите, че не
са представени достатъчно убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.
420, ал. 2 от ГПК, от които да може да се направи обоснован извод за
недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение, поради погасяването им по
давност.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Определението за спиране на
изпълнението при условията на чл.
420 от ГПК по същността си има защитна, обезпечителна функция спрямо
материално незаконосъобразен изпълнителен процес, при който взискателят ще е
получил, а длъжникът ще е претърпял принудително изпълнение за събирането на
едно несъществуващо вземане. Разпоредбата на чл. 420 от ГПК предвижда различни
хипотези за спиране на принудителното изпълнение: в първата от тях съдът спира
принудителното изпълнение, когато длъжникът е предоставил надлежно обезпечение
на кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, а във втората хипотеза е уредена
възможността съдът, постановил незабавното изпълнение, да спре изпълнението и
без да е необходимо обезпечение, когато е направено искане за спиране, подкрепено
с писмени доказателства, че вземането не се дължи или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая, жалбоподателката е
релевирала възражение, че вземанията по издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, са погасени по давност, поради което се явяват
недължими.
Възражението
за изтекла погасителна давност е материалноправно възражение и може да бъде
преценявано единствено в исковото производство, където да се събират
доказателства и правят евентуални оспорвания относно валидното възникване на
задължението, момента на изискуемостта на задълженията, съответно спиране и
прекъсване на давността. Производството по чл.
418, ал. 2 ГПК за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е формално и
едностранно. В това производство съдът ограничава проверката си върху правната
валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата
документ, в случая извлечение от счетоводни книги. За да може да се иска
спиране на принудителното изпълнение при условията на чл. 420, ал. 2 от ГПК,
длъжникът следва да представи писмени доказателства, които сами по себе си да бъдат достатъчни да наложат несъмнен извод, че длъжникът не дължи претендираните суми.
Касае се за
писмени доказателства,
в които да са обективирани обстоятелства, които безусловно препятстват възникването на задължението
или водят до неговото погасяване. Възражението за изтекла погасителна давност
не е
достатъчно да обоснове, че вземанията на взискателя са погасени, тъй като
изтичането на предвидения в закона давностен срок е свързано не само с
обикновеното изминаване на определен период от време, но и с други
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Произнасянето по
възражението за изтекла погасителна давост е въпрос по същество, който може да
бъде разгледан единствено в общия исков процес. Не влиза в правомощията на съда в
едностранно производство да разрешава този спор.
Предвид
гореизложеното, молбата за спиране на изпълнението по издадената заповед за
незабавно изпълнение, мотивирана с твърдение за изтекла погасителна давност за
претендираните вземания, е неоснователна и правилно и законосъобразно е
оставена без уважение от заповедния съд.
Неоснователна се
явява и депозираната частна жалба и като такава следва да се остави без
уважение.
Доколкото с
настоящото определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито
се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие,
настоящото определение не подлежи на касационен контрол. ( Определение № 163 от
09.02.2010 год. по ч.т.д. № 9/ 2010 год., първо Т.о. на ВКС; Определение № 509
от 13.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 448/2009 г., I т. о., ТК; Определение №
1080 от 30.12.2011 год. по ч.т.д. № 968/ 2011 год., второ т.о. на ВКС; т. 8 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС).
Така мотивиран,
Шуменски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частна жалба на И.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против Определение №
260462/ 15.10.2020 год., постановено по ч.гр. д. № 1646/2020 год. по описа на
РС – Шумен, с което на основание чл. 420 от ГПК е оставено без уважение искането на жалбоподателката
за спиране на принудителното изпълнение по ИД № 20207750400373 по описа на ЧСИ Я.Б.с
район на действие Окръжен съд – Ш., във връзка с незабавното изпълнение,
постановено със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.
417 от ГПК
с № 754/12.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1646/2020 г.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.