ПРОТОКОЛ
№ 358
гр. Пловдив, 13.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600382 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Исканото лице А. А. се явява лично и с адв. М. К. и адв. Р. Н.,
упълномощени от по-рано.
Явява се назначеният за преводач Г. М. Р., извършил превод от български
на турски език и обратно и в първата инстанция.
След образуване и насрочване на делото е постъпила жалба и от адв.
М. К., която е подадена в срок.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с жалбата на адв. К..
На преводача се напомни отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
Преводачът Г. М. Р. (снета самоличност):
- Обещавам да правя верен и точен превод.
Известна ми е отговорността по чл. 290, ал. 2 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Н.: Също.
Исканото лице А.: Да се гледа делото.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. К.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за други
доказателства.
Адв. Н.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Исканото лице А.: Не възразявам вие да гледате делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Съдът разясни на исканото лице правата му по чл. 395а от НПК.
Исканото лице А.: Не желая писмен превод на решението на
Апелативен съд Пловдив.
Ясна ми е процедурата.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите жалбите
на двамата защитници без уважение.
Адвокат Н. в жалбата си настоява за отмяна на определението поради
липса на достатъчно гаранции, че в Р. Т. А. няма да бъде подложен на
нечовешко или унизително отношение и е посочено Резолюция на
Европейския парламент от 13.09.2023 г. Запознах се с тази цитирана
резолюция и считам, че в частта й относно състоянието на правосъдието в Т.
критиките касаят действията на турските съдебни органи срещу противници
на действащото държавно управление. От кои среди на турското общество
произлизат тези противници е подробно посочено в т. 10 на резолюцията,
която не е цитирана в жалбата. В тази точка 10 нищо не се споменава за
административен и съдебен произвол срещу обвиняеми и подсъдими за
типично криминални престъпления, какъвто е А.. По-нататък в жалбата се
2
цитират дела на ЕСПЧ – на С. Д. и на О. К. и отказа на Т. да се съобрази с
решенията на Европейския съд по тези дела. От публикациите в интернет се
запознах, че и двамата са осъдени по обвинения за престъпления, които
можем да приемем за аналогични на нашите по Глава първа на НК, т.е. тези
две дела също нямат нищо общо с настоящия случай. Що се касае до
посочените откази на германски съдилища да изпълнят европейски
заповеди за арест по отношение на граждани на Унгария, Румъния и
България, тези решения, според мен, не обвързват този съдебен състав.
Жалбата на адв. К. също намирам за неоснователна. В нея се твърдят
недостатъци на искането за екстрадиция и придружаващите го документи.
Видно от молбата за екстрадиция, или заявката, както е преведено, към
датата на внасяне на обвинителния акт на Главната прокуратура в Б., е
действала заповед за задържане на следствения съд в Б.. С внасяне на
обвинителния акт в Наказателния съд за тежки престъпления в Б. е издадена
заповед за задържане от съда по същество явно. Затова считам, че няма спор
относно титула за задържане на А.. Действително, както в жалбата се
твърди, деянието, за което той е обвинен в Т. по нашия НК повече прилича
по описание на престъпление по чл. 242, ал. 2 от нашия НК и ако приемем,
че това има някакво практическо значение, няма пречка да коригирате
мотивите на обжалваното решение в този смисъл, доколкото в диспозитива
му не се съдържа правната квалификация по нашия закон. Молещата
държава не е задължена да посочва правна квалификация по законите на
изпълняващата държава, както се настоява в жалбата. Ясно е посочен
давностният срок в размер на 20 години. Изготвянето на турския
обвинителен акт считам, че не следва да се обсъжда в настоящето
производство. Относно датата на деянието, за която се твърди неяснота,
видно е от молбата за екстрадиция и от обвинителния акт, че наркотичните
вещества са открити при проверка на 10.11.2023 г.,при положение, че
контейнерът е преминал първоначална митническа проверка на 29.09.2023 г.
Защо турските съдебни органи приемат по-късната дата за
инкриминираната, не е въпрос, който подлежи на разрешаване от нашите
съдебни органи.
С оглед изложеното, считам, че липсват законови основания да се
откаже исканата екстрадиция и в този смисъл решението на Пловдивския
3
окръжен съд е подробно и законосъобразно. Правилно изпълнението е било
отложено до приключване на воденото в България наказателно
производство срещу А. А.. Поради всичко това моля да потвърдите изцяло
обжалваното решение.
Съдът даде дума за лична защита на исканото лице.
Исканото лице А. А.: Не желая да бъда върнат в Т..
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, в жалбата, която съм подал
много подробно съм се спрял на аргументите, които според мен трябва да се
вземат предвид от съда, за да се откаже исканата екстрадиция. Подробно
съм посочил и писмените доказателства, на които се основава не само моето
искане, но и редица решения на европейски съдилища, вкл. на българския
апелативен съд в София. Няма подробно да ви цитирам, нито да се спирам
на конкретика.
Като реплика на посоченото от държавното обвинение само искам да
посоча, че в доклада на Комисията относно Т. за 2022 г. и 2023 г., приети с
резолюция на Европейския парламент, наистина в една от точките се
посочват като излизане извън скоба на определени категории лица, които са
особено засегнати от неправомерните действия на турските власти,
свързани с тяхната етническа или политическа принадлежност, но в други
текстове, които аз съм посочил, съвсем ясно се казва, че турската
правосъдна система не дава никаква гаранция за избягване на унизителното
или нечовешко отношение спрямо задържаните и поради това аз смятам, че
са налице законовите основания настоящият състав да откаже
екстрадицията на исканото лице, като отмени решението на Пловдивския
окръжен съд. В заключение само искам да посоча, че непосредствено след
опита за преврат турското правителство излезе с декларация, че се оттегля
от участие като подписала страна участник в ЕКЗПЧОС. От тогава до
момента няма обратна декларация от страна на турското правителство,
която да посочи, че отново тя се присъединява към тази конвенция и ще
изпълнява от тук нататък изискванията, които са заложени в нея като
адекватна защита на правата на задържаните лица, така че в момента Т. е
извън тази конвенция и аз не виждам защо въобще се обсъждат всичките
тези проблеми, при положение, че това е страна, която на практика е извън
конвенцията.
4
В този смисъл моля за вашия акт.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам частната жалба
срещу решението на Пловдивския окръжен съд, тъй като има доста
процесуални нарушения. Считам, че процедурата по екстрадиция е доста
формална. Считам, че в настоящия случай данни липсват тя да е спазена.
Документите, представени на Главна прокуратура чрез Министерство на
правосъдието и съответно на Пловдивския окръжен съд, който постанови
своя акт, са хаотично подбрани.
Прокурорът посочи, че квалификацията може би не е тази, която е по
внесеното искане за екстрадиция, а именно по чл. 354а от НК, а по чл. 242 от
НК – контрабанда на наркотични вещества.
Именно в молбата за екстрадиция в графа Информация за предмета на
наказателния процес е посочено престъплението внасяне на наркотични или
стимулиращи вещества, като има препратка към турския НК – 188/1,188/4а
и 188/5. В преписката, която следва молбата, в графа Доказателства срещу
обвиняемия и малко по-надолу Ход на съдебното производство са посочени
3 обвиняеми М. Й., М. Н. и съответно А. А., т.е. твърди се, че деянието е
извършено от тримата, както аз го разбирам. По-нататък в графа
Производство и търговия с наркотици или стимуланти, където е приложена
извадка от турския НК се твърди, че се предвижда наказание от 20 години
до 30 години лишаване от свобода. Ако е извършено от 3 или повече лица
наказанието се увеличава с половината, т.е. определя се едно нереално
наказание по европейската и българската практика - наказание, чийто срок
би бил 45 години. Това казвам в контекста на изложеното от колегата
относно европейската практика и начина на определяне на наказанието.
Друг е въпросът, че липсват такива наказания по българския НК, като у нас
максимално предвиденото наказание е до 20 години лишаване от свобода, а
само по изключение може да е 30 години и то при замяна на смъртно
наказание. Това ми е основен мотив да искам отмяна на решението на
първоинстанционния съд и да откажете екстрадиция на нашия подзащитен
А. А..
Съдът даде последна дума на исканото лице.
Исканото лице А. А.: Нямам какво да кажа. Съгласен съм с адвокатите.
Моля да не бъда върнат в Т..
5
Съдът се оттегли на тайно съвещание в 14:29 часа.
След проведеното тайно съвещание съдът обяви приложеното по делото
решение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Да се изплати на преводача Г. Р. възнаграждение в размер на 120 лв. от
бюджета на съда. Издаде му се РКО.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 15:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6