Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 03.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесет и втора година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Т. Стоянова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 2287 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.Д.Т. поддържа твърдение, че притежава правото на собственост върху описаните в исковата молба недвижими имоти и обособени части: представляващи втори надпартерен етаж от сграда и други обособени обекти в същата сграда: ½ идеална част от складово таванско помещение, таванско помещение без номер, общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без номер с площ от 23, 24 кв. м., кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „**********в гр. София, чиито индивидуализиращи белези били описани подробно в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 71, том ІІІ, рег. № 10169, дело № 383/2012г. на нотариус В.М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 103, том І, рег. № 2543, дело № 88/2013г. на нотариус В.М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 102, том І, рег. № 2539, дело № 87/2013г. на нотариус В.М., както и в Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот, срещу поемане на задължение, обективиран в Нотариален акт № 62, том І, рег. № 1773, дело № 52/2013г. на нотариус В.М.. Със споменатите титули за собственост, ищецът легитимирал и правата си върху имотите.

Без да е легитимирана за това, ответницата фактически ползвала споменатите имоти и не допускала ищеца да осъществи правата си на собственик върху тях, а според твърденията на ищеца - създалото се фактическо положение способствало за необосновано имуществено разместване между неговия патримониум и патримониума на ответницата, изразяващо се в неоснователното обогатяване на ответницата с разходите, които би направила за пазарната цена на ползването и свързано с него неоснователно обедняване на ищеца, поради пропуснатата от него възможност - да ползва лично имота и да придобива граждански плодове. На 09.07.2014г. на ответницата била връчена отправената от ищеца нотариална покана, насочена към предаване на владението върху процесния имот. Понеже дори след получаването на поканата, ответницата продължила да ползва имота без основание - след изтичане на посочения в същата тази покана 10 дневен срок – според ищеца, ответницата била изпаднала в забава и за нея било възникнало и задължението да заплати на ищеца законна лихва върху дължимия размер на обезщетението за неоснователно обогатяване, считано от 19.07.2014г.  и на всяко следващо 19-то число в съответния месец. Справедливият размер на обезщетението за неоснователно обогатяване, според твърденията на ищеца възлизал на 1500 лева месечно.

При изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответницата да му заплати сумата от общо 27 000 лева, представляваща общ размер на обезщетение за неоснователно обогатяване, изчислено по 1500 лева месечно, дължимо за периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., за осъждане на ответницата да му заплати сумата от общо 1954, 69 лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху месечната сума на претендираното обезщетение за неоснователно обогатяване, за всеки отделен месечен период, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., както и да му заплати законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, считано от 19.01.2016г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса- претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

            Предявените претенции са оспорени от ответницата Л.С.К.. В становището си пред съда, ответницата оспорва надлежната своя пасивна материална легитимация по иска, като поддържа тезата, че е  съсобственик на процесния имот и го ползва в рамките на обема на собственическите си права, поради което не дължи обезщетение за неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди се, че жилището е обща собственост, доколкото било закупено частично с лични средства на ответницата и на ищеца. При това, ответницата отрича да е ползвала имота в посочения от ищеца период, предвид факта, че имотът бил неизползваем поради лошото фактическо състояние, в което се е намирал. Релевира факта, че собствеността върху имота и предмет на отделен съдебен процес, който се развива в рамките на гр.д. № 17811/2014г. по описа на І-4 с-в при Софийски градски съд. Поддържа твърдение, че тя лично е направила разходи за подобрения в имота и необходими разходи за съхранение и запазване на имота, чиито общ размер възлизал на сумата от 95 832,70 лева. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищеца, да й заплати направените съдебни разноски, като едновременно с това - релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за претендираните от страна на ищеца съдебни разноски за процесуално представителство.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Правните последици на приетите като доказателства преписи от Решение № 4327/ 28.06.2018г. по гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО при Софийски градски съд, Решение № 871/21.04.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София и Определение № 453 от 27.11.2020г. постановено по гр.д. № 2503/2020г. по описа на ВКС, мотивират извода за наличието на установително действие в отношенията между страните в настоящия процес, относно правото на собственост на ищеца Г.Д.Т. върху недвижими имоти, който се отъждествяват без съмнение с процесните имоти.

По аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК – настоящият състав на съда приема за установено в отношенията между страните, че към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция /открито съдебно заседание на 17.02.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София / - ответницата е продължила да осъществява фактическа власт върху процесните имоти, понеже се вижда, че постановеното Решение № 871/ 21.04.2020г. по същото дело потвърждава първоинстанционното Решение № 4327/ 28.06.2018г. по гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО, с което ответницата е била осъдена да предаде на ищеца владението върху имота, на основание чл.108 от ЗС.

Ето защо, само въз основа на юридическите факти, които са установени в хода на съдебното дирене по Решение № 4327/ 28.06.2018г. по гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО при Софийски градски съд и Решение № 871/21.04.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София,  и без да е необходимо да ползва свидетелски показания, настоящият състав на съда приема за установено твърдението на ищеца, че той притежава правото на собственост върху посочените в исковата молба недвижими имоти, както и че ответницата е упражнявала фактическа власт върху тези имоти без правно основание.

Приетата като доказателство по делото Нотариална покана с рег. № 1970, том І, акт № 76 на нотариус М. М. с рег. № 63 в НК мотивира извода, за отправеното от страна на ищеца и адресирано до ответницата волеизявление, чрез което се обявява прекратяване на всякакви договорни отношения между страните, основани на договор за заем за послужване и се изисква освобождаване на имота от движими вещи и предаване на фактическата власт върху него в десет дневен срок от връчването на волеизявлението. В нотариалната покана се съдържа изрично предупреждение, че при неоснователно упражняване на фактическа власт върху имота, след изтичане на определения срок – адресатът на изявлението ще дължи обезщетение в посочен размер, чието заплащане се изисква.

Приетата като доказателство по делото Нотариална покана с рег. № 1970, том І, акт № 76 на нотариус М. М. с рег. № 63 в НК мотивира извода, за връчване на поканата на посочената в нея дата  - 09.07.2014г.

 Заключението на изготвената съдебно- оценителна експертиза на вещо лице инж. П.З., основана на комбинирано съчетание на различни оценъчни методи /на сравнителна стойност и на приходна стойност/, мотивира извод, че стойността на ползването на процесните имоти - през посочения в исковата претенция период от време: от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза както следва:

Ø  според метода на приходната стойност: в размер на 516, 25 евро/ месечно - съответно за периода от 19.07- 31.12.2014г. и в размер на 547, 66 евро/ месечно - съответно за периода от 01.01.2015г. - 19.01.2016г.

Ø  според сравнителен метод: в размер на 7754, 98 евро/ годишно - съответно за периода от 19.07- 31.12.2014г. и в размер на 18792, 23 евро/ гдишно - съответно за периода от 01.01.2015г. - 19.01.2016г.

Ø  а при осреднена стойност по двата метода - пазарната стойност на ползването, за периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза общо на 22 881, 88 лева.

Заключението на изготвената съдебно- икономическа експертиза на вещо лице С.И. мотивира извода, че общият размер на сумата, представляваща лихва за забава, изчислена върху месечната сума на изчисления от СОЕ пазарен наем на процесните имоти, за всеки отделен месечен период, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза на 1673 лева.

Съдът кредитира експертните изводи, като възприема становището за обективност, компетентност и безпристрастност на вещите лица, които са изготвили двете експертни заключения. Релевираните в писмената защита на ответника доводи срещу експертните заключения съдът не възприема и намира за неоснователни. Доводите за неправилност на експертните изводи на СОЕ не биха могли да бъдат споделени, като се отчита съдържанието на самото заключение и неговата обоснованост.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с претенции за присъждане на обезщетение, основано на твърденията на всеки ищец, за неоснователно обогатяване от страна на ответника, произтичащо от ползването на процесния недвижим имот без правно основание от страна на ответника.

Основателността на предявените пред настоящия съд искове е определена от установяване на две основни предпоставки: на първо място – че за посочения в исковата молба период ищецът е бил надлежно легитимиран да упражнява фактическа власт върху имота, тъй като е притежавал субективното право на собственост, респ. върху идеални части от него и на второ място – че в същия този период, ответницата е упражнявал владение върху имота, без правно основание или на основание, което е непротивопоставимо на ищеца.

При наличието на споменатите две предпоставки, касаещи основанието на иска, следва да бъдат обсъдени доказателствата за размера на иска, чрез определяне на обема на твърдяното неоснователно имуществено разместване, довело до неоснователно обогатяване на ответника.

След внимателен анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът установява първите две основни предпоставки, определящи и доказващи основанието на предявения иск. Това е така, доколкото на основание разпоредбата на чл. 297 от ГПК - настоящият съд е длъжен да зачита правните последици на влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд, по съдебния спор, който се е развил между страните в рамките на гр. д. № 17811/2004г. съгласно описа на І-4 състав ГО при Софийски градски съд, гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София и гр.д. № 2503/2020г. по описа на ВКС.  

По съображение от чл. 299, ал.1 ГПК, настоящият състав на съда приема, че приключилият вече спор за собствеността на процесния имот не би могъл да бъде пререшаван, поради което и настоящият съд приема, че ищецът е бил собственик на процесните недвижими имоти, през периода, за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване и не намира за необходимо да обсъжда подробно релевираните от ответника, но вече разгледани в споменатия по- горе съдебен процес възражения.

Развитието на процесуалните действия по споменатите граждански дела установява, че фактическата власт на ответницата върху процесните имоти е продължила през целия период, за който се претендира обезщетение – от посочената в исковата молба начална дата и до момента на съдебното дирене пред въззивната инстанция /открито съдебно заседание на 17.02.2020г. по гр.д. № 612/2019г. по описа на 7 състав при АС София /. В противен случай, в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК в хода на съдебния процес би било установено ново фактическо положение по отношение владението на ответницата върху имота и тя не би била осъдена да предаде на владението на имота на ищеца.

Тъй като се установи, че ответницата е ползвала помещенията на процесните имоти, но без да е налице правно основание за това – в патримониума на страните в настоящия спор без съмнение е настъпило неоправдано имуществено разместване - обедняване за ищцата и свързано с него неоснователно обогатяване за ответницата, със сумата, която тя би заплатила за възмездното ползване на посочените имоти, за процесния период.

По повод самото съдържание на изпратената до ответницата нотариална покана следва да се съобрази възприетото в Решение № 215/29.04.2015г. по т.д. № 4171/2013г. на І т.о. на ВКС становище по материалноправния въпрос: "Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД при условие, че между страните съществува облигационно правоотношение?", а именно: /цит/: Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД може е предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 61 от ЗЗД, чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, чл. 72 и чл. 74 от ЗС и други.

При това положение, съдът приема, че предявеният иск е категорично доказан по основание и спорът се концентрира единствено върху размера на конкретно дължимото обезщетение, а за да определи размера на дължимото обезщетение, съдът използва специални знания в областта на оценката на недвижими имоти.

В резултат от кредитирането на експертните изводи на съдебно- оценителната експертиза, съдът приема, че пазарната стойност на ползването на имотите за процесния период възлиза на 22 881, 88 лева и тази сума ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца.

В частта за разликата между сумата от 22 881, 88 лева и пълния размер на претенцията за 27 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Върху сумата на обезщетението за неоснователно обогатяване, следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на предявяването на иска на 18.01.2016г., до деня на окончателното плащане.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Посредством съдържанието на връчената нотариална покана, ищецът установи, че е отправил изрично искане до ответницата, за изплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване.

Същия официален удостоверителен документ, установи факта, че е връчен на адресата /ответницата по делото/ на 09.07.2014г., поради което, съдът следва да сподели тезата на ищеца, че правните последици на забавата са настъпили за ответницата, считано от 19.07.2014г. В резултат от кредитирането на експертните изводи на съдебно икономическата експертиза, съдът приема, че общият размер на сумата, представляваща лихва за забава, изчислена върху месечната сума на изчисления от СОЕ пазарен наем на процесните имоти, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. възлиза на 1673 лева.

В частта за разликата между сумата от 1673 лева и пълния размер на претенцията за 1954, 69 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на претенциите за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът претендира за осъждане на ответницата, да му заплати направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, като представя доказателства за извършени разходи в общ размер на 4808, 19 лева.

При това, съдът намира за неоснователно релевираното от ответницата възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК – доколкото счита, че направените разноски за процесуално представителство не са прекомерни. Прекомерността, по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК е налице не във всички случаи, когато платеното възнаграждение е над установените минимални размери на адвокатските възнаграждения, а само тогава, когато конкретният размер на разходите се характеризира с явно несъответствие между обема на извършената от процесуалния представител работа и справедливата оценка на адвокатския труд. Според становището на настоящия състав на съда, такова несъответствие не е налице, като се отчита обема на извършените от процесуалния представител процесуални действия, проведените открити съдебни заседания и др.

При изложените изводи и съразмерно с уважената част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, основание чл. 78, ал.1 от ГПК за съдебни разноски сумата от 4132 лева.

Ответницата също претендира за осъждане на ищеца да й заплати съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като представя списък на разноските за сумата от общо 600 лева. При това положение, ищецът следва да бъде осъден да й заплати съответна на отхвърлената част от исковете сума на направените разноски, които са на обща стойност от 90 лева.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

ОСЪЖДА Л.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. В.М.,***, да заплати на Г.Д.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - сумата от 22 881, 88 лева (двадесет и две хиляди, осемстотин осемдесет и един лев и 88 ст.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание, в периода от 19.07.2014г. до 19.01.2016г. на недвижими имоти и обособени части: представляващи втори надпартерен етаж от сграда и други обособени обекти в същата сграда: ½ идеална част от складово таванско помещение, таванско помещение без номер, общ таван без номер с площ от 18, 18 кв.м., общ таван без номер с площ от 23, 24 кв. м., кабинет с тоалетна и общ коридор, в сградата на ул. „**********в гр. София, които имоти са описани в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 71, том ІІІ, рег. № 10169, дело № 383/2012г. на нотариус В.М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 103, том І, рег. № 2543, дело № 88/2013г. на нотариус В.М., в Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 102, том І, рег. № 2539, дело № 87/2013г. на нотариус В.М. и в Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот, срещу поемане на задължение, обективиран в Нотариален акт № 62, том І, рег. № 1773, дело № 52/2013г. на нотариус В.М., заедно със законната лихва, начислена върху сумата на присъденото обезщетение, за периода от 19.01.2016г., до деня на окончателното плащане; като при това отхвърля същия иск - в частта за горницата над присъдената сума от 22 881, 88 лева до пълния размер на претенцията за 27 000 лева.

ОСЪЖДА Л.С.К. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв. В.М.,***, да заплати на Г.Д.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД - сумата от общо 1673 лева (хиляда шестстотин седемдесет и три лева), представляваща лихва за забава, изчислена върху сумата на дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване, за всеки отделен месечен период от 19.07.2014г. до 19.01.2016г., като при това отхвърля същия иск - в частта за горницата над присъдената сума от 1673 лева до пълния размер на претенцията за 1954, 69 лева.

ОСЪЖДА Л.С.К. да заплати на Г.Д.Т. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК- сумата от 4132 лева, представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд. 

ОСЪЖДА Г.Д.Т. да заплати на Л.С.К., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК -  сумата от 90 лева, представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                             

  СЪДИЯ: