РЕШЕНИЕ
№ 1005
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Крепс
2017“ ЕООД, ЕИК 20446833, представлявано от управителя Х.С.М., против
Наказателно постановление № 03 -013938/07.07.2021 г., издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева, на основание чл. 416, ал.5 и чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.264 вр. чл.128, т.2 и чл.154, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че допуснатата техническа грешка
е отстранена веднага след получаване на протокола за извършена проверка, за което е
приложено и доказателство – копие от фиш за получена работна заплата.
В съдебно заседание въззивната страна, не се явява законен и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за
присъждане на разноски под формата на юрисконултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец юни 2021. св. М.М.-Ж. извършила проверка на на „Крепс 2017“ ЕООД,
ЕИК 20446833 в качеството му на работодател. В хода на проверката по представените
й от страна на дружеството присъствена форма за месец април 2021 год. и ведомост за
заплати за същия месец, свидетелката констатирала, че лицето М.К.А. на длъжност
1
„обслужващ бюфет/лавка“ е полагала труд на 30.04.2021 год. - официален празник
/Велики петък/, като от ЕООД като работодател не било изплатило на работника не
по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение за отработеното реме на
официален прозник.
Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка
на ЕООД №ПР2118789/30.06.2021 год., в който били дадени предписания на
въззивника за заплати на М.А. допълнителното трудово възнаграждение за работа на
двата официални празника в срок от 14.07.2021 год. Протоколът бил връчен на ЕООД
на същата дата 30.06.2021 год.
На същата дата 30.06.2021 год. св. М.-Ж. съставила срещу ЕООД АУАН, в който
посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 264 от КТ, вр. чл. 128, т.2 и
чл.154, ал.1 от КТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството, който го
подписал без възражение, с отбелязване, че ще предприеме действие по организация.
След приключване на проверката възнаграждението било изплатено в удвоен размер
На 07.07.2021 год. въз основа на акта АНО издал НП предмет на настоящата
въззивна проверка, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта,
приел че едноличният търговец е нарушил разпоредбите на чл. 264 от КТ, вр. чл. 128,
т.2 и чл.154, ал.1 от КТ, като на основание чл. 414, ал.1 от КТ наложил ЕООД адм.
наказание от вида на имуществена санкция в размер на 1600 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за
извършена проверка, трудов договор; присъствена форма, ведомост за заплата,
платежен фиш за м.април 2021г. идентификационна карта, обратни разписки, и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.М.М.-Ж..
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени
към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
2
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано позволяващо на наказания субект да разбере в какво е обвинен, а
именно в това, че не е изплатил не по-малко от удвоения размер на трудово
възнаграждение за извършената работа по време на официален празник през месец
април 2021г. на Марин Атанасов , на длъжност „обслужващ бюфет/лавка" в ЕООД.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл. 264 от КТ във
връзка с чл. 128, т.2 и чл.154, ал.1 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се
заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение.
В нормата на чл. 154 от КТ са изчерпателно изброени официалните празници като
3
измежду тях е и датите 30 април – Велики петък за 2021г..
Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да изплаща
трудовото възнаграждение за извършената работа в установените срокове.
В случая по делото няма спор, че ЕООД има качеството на работодател спрямо
лицето М.А.. В горната насока са и приложените към АНП писмени доказателства –
ТД, присъствена форма за месец април 2021год., платежна ведомост за същия месец,
платежен фиш за заплата за месец април 2021г..
От друга страна по категоричен начин от цитираните по-горе писмени доказателства
(присъствена форма за м. април 2021 год., платежна ведомост за същия месец,
платежен фиш за заплата за месец 2016г на В.В.) се установява и това, че М.А. е
полагала труд на 30.04.21г. – Велики петък като въззивникът не е изплатил на
работника удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа по време на
посочения официален празник. Видно от платежната ведомост за заплата за месец
април 2021 год. в нея начисляване на удвоен размер на допълнително възнаграждение
липсва.
Действително като не е изпълнил задължението си да изплати възнаграждение в
двоен размер за положения труд на официален празник от работника М.А. –
обслужващ бюфет/лавка, въззивникът като работодател е нарушил правилата на чл.
264 от КТ.
От анализа на посочените правни норми се налага извод, че изпълнителното деяние
на описаното в оспореното пред районния съд наказателно постановление
административно нарушение се осъществява чрез бездействие – неплащане на не по-
малко от удвоения размер на трудово възнаграждение в установения срок. Тоест с
неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на не по-малко от
удвоения размер трудовото възнаграждение и изтичането на срока за това, се
осъществява съставът на визираното в чл. 264 от КТ вр. с чл. 128, т.2 и чл.154, ал.1 от
КТ административно нарушение. В конкретният случай, видно от представения трудов
договор ЕООД– работодател е следвало да изплати не по-малко от удвоения размер на
трудовото възнаграждение на посочения в АУАН и наказателното постановление
работник в срок до 30-то число на месеца, следващ месеца, през който е следвало да
бъде начислено възнаграждението. Направеният извод, че същото е извършено на
01.06.2021г. – работен ден е правилен и законосъобразен. Правилно е определена
датата на нарушението-01.06.2021г., тъй като към тази дата, със своето бездействие,
ЕООД вече се е намирал в нарушение. Съдът намира, че забавянето на изплащане на
суми по трудово правоотношение също съставлява административно нарушение.
Сумите по трудово правоотношение, в това число и не по-малко от удвоения размер на
същите за престиран труд на официални празници се дължат съобразно определения
срок в трудовия договор между страните.
4
В последствие обаче, това задължение е изпълнено като в горната насока е
представения платежен фиш за заплата за месец април 2021 год.за лицето М.А.. Видно
от самата жалба, а и от доказателствата по делото- възнаграждението е платено след
приключване на проверката, издаване на АУАН и НП. НП обаче е издадено още на
07.07.21г., а даденото от проверяващите органи предписание е за изплащане на
удвоения размер на възнаграждението до 14.07.21г.. От друга страна още с жалбата
срещу НП депозирана на 24.08.21г. е представено доказателство за заплащане на
взнаграждението.
Нарушението е от категорията на онези, които биха могли да бъдат отстранени по
реда на КТ. Видно е от доказателствата по делото, че нарушението е било отстранено
незабавно и от него не са произлезли вредни последици, поради което и същото е
маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ. Доказателствата за отстраняване на
нарушението са били представени на АНО, поради което неправилно е било издадено
НП, с което дружеството е наказано на осн. чл. 414, ал.1 от КТ. Това наказателно
постановление обаче, не е влязло в законна сила и отстраняването на нарушението
следва да бъде взето предвид от съда, съответно, НП да бъде изменено, като се наложи
санкция на основание чл. 415в от КТ. Жалбоподателят е отстранил нарушението
веднага след извършване на проверката, като в случая следва да се отбележи, че
протокола от проверката, в който е дадено и задължително предписание за плащането
на това допълнително възнаграждение е връчено в деня на съставяне на акта, а срока за
изпълнение е бил до 14.07.2021 год. Разумът на закона е съобразяване на задължените
правни субекти с дадените от компетентните органи предписания, съответно
своевременно отстраняване на допуснатите нарушения. В конкретния случай тази цел
е постигната с изпълнение на предписанието като безспорно от деянието не са
настъпили вредни последици за работника. Съдът отчете и факта, че жалбоподателят
не е санкциониран за нарушения по КТ и нарушението е за първи път /няма данни за
други нарушения/. Горното води до извод, че жалбоподателят има правилно
отношение към законоустановения ред и с оглед на обществената опасност на
деянието, съдът намира за справедливо да наложи на въззивника наказание на
основание чл. 415в от КТ в размер на 100 лв., като по този начин съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите предвидени в закона. При определяне размера на санкцията
по чл. 415в от КТ, съдът намира, че същата следва да бъде минимална. Не са налице
такива отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват наказание в по-
голям размер. Имуществена санкция в размер на 100 лева е напълно достатъчна, за да
се постигнат предвидените от закона цели както на индивидуалната така и на
генералната превенция.
Случаят е маловажен по см. на чл. 415в от КТ, т.к. са осъществени всички
съставомерни признаци на тази норма, но не е маловажен по см.чл. 28 ЗАНН. Не са
налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по
5
степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род. Напротив касае се
за типично нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява правна и фактическа
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
6
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция, а именно сумата от 5,00 /пет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 -013938/07.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „Крепс 2017“
ЕООД, ЕИК 20446833, представлявано от управителя Х.С.М. е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева, на основание чл. 416, ал.5 и чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.264 вр. чл.128, т.2 и чл.154, ал.1 от Кодекса на труда , като на
основание чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда, НАЛАГА НАКАЗАНИЕ
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 100 /СТО/ ЛЕВА.
ОСЪЖДА „Крепс 2017“ ЕООД, ЕИК 20446833, представлявано от управителя Х.С.М.
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 5,00 /пет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №4512/2021г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7