МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ № 373 /29.09.2017г. по АНД №1140/2017г.
С постановление на ДРП от 30.08.2017 год.по досъдебно производство № 4/2016 год. на Сектор «ПИП» при ОД МВР гр.Добрич Д. Илиев – мл. прокурор при Районна
прокуратура-Добрич е направил предложение на основание чл.375 от НПК до Добрички районен съд да
се произнесе с решение по реда на чл.376 и следващите от НПК,с което да бъде освободен от наказателна
отговорност по чл.78а от НК К.А.С. за престъление по чл.313 ал.1 от НК.
По внесеното постановление е
образувано АНД № 1140/2017 год. на Добрички районен съд.С
разпореждане от 01.09.2017 год. е насрочено делото при
условията на чл.376 и следващите от НПК.
В съдебно заседание деецът К.А.С. -редовно уведомен чрез
защитника си ,не се явява ,представлява се от
адв.М. С., която не
прави възражения по призоваването и излага,че са налице всички предпоставки за
приложението на чл.78а от НК като моли съда да наложи на подзащитния и
наказание глоба в размер на 1000 лева с оглед разпоредбата на чл.78а,ал.5 от НК.
Процесуалният
представител на обвиняемия признава изцяло фактите изложени в Постановлението
на ДРП и признава вината си,като изразява съжаление за стореното.
С постановлението на Районна
прокуратура-Добрич е приета за установена следната фактическа обстановка:
Обв.К.А.С. на 26.11.2015г. подписал
и подал в Сектор «Пътна полиция» ОД МВР Добрич заявление за издаване на
българско национално свидетелство за управление на МПС.По този повод попълнил и
подал Декларация по чл.151 ал.5 от ЗДвП,в която вписал,че обичайното му
пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС ,както и че не притежава друго
СУМПС издадено от държава-членка на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.5 ЗДвП
свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават
във виеше училище по чл.17, ал.1 ЗВО или в училище по чл.26, ал.1 ЗНП в
страната не по-малко от шест месеца, т.е. посочена по-горе писмена декларация
се дава пред орган на власт по силата на нормативен акт с ранг на закон, а
именно Закона за движение по пътищата за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обв. К.С., ЕГН********** е с „обичайно пребиваване”
на територията на Република България.
В хода на досъдебното производство в
процесуалното качество на свидетел била разпитана Р. Т. - системен оператор към
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Добрич, която заявила, че при
подаването на такива декларации по чл.151, ал.5 ЗДвП заявителят сам попълва
документа с личните си данни, след което го подписва, както и че тези декларации
винаги се подават лично от заявителя, като не се допуска заявлението да се
подава от упълномощено лице.
В хода на досъдебното производство в
процесуалното качество на свидетели били разпитани Д.Ю. и А. К., като в своите
показания Юс.посочила, че през 2015 г обв. С. ***, а свид. К. заявил, че през
2015 г обв. С. ***, докато изкара шофьорските курсове.
В хода на наказателното производство била
изискана и приложена в оригинал по досъдебното производство инкриминираната
декларация, като в тази връзка била назначена и изготвена съдебно-графическа
експертиза №19/11.05.2017 г, от заключението на която било видно, че подписът
на позиция „Подпис“ в оригинал в „Декларация44 от 26.11.2015 г,
подадена във връзка с чл.151, ал.5 ЗДвП, е изпълнен от обв. К.С., ЕГН**********.
Разпитан в качеството на
обвиняем/д.п. л.121/,К. С. признал
вината си .
Прокурорът е приел,че с това си деяние
обвиняемият К.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.313 ал.1 от НК,като на 26.11.2015г. подписал и подал в Сектор «Пътна полиция» ОД МВР
Добрич заявление за издаване на българско национално свидетелство за управление
на МПС и по този повод попълнил и подал Декларация по чл.151 ал.5 от ЗДвП,в
която вписал,че обичайното му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС ,която декларация по силата на
чл.151 ал.5 от Закона за движението по се дава пред орган на властта за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства -престъпление по чл.313
ал. от НК.
Становището на прокуроратурата
относно съставомерността и правната
квалификация на деянието се споделя от съда.
Установената дотук фактическа обстановка
съдът приема изцяло въз основа на събраните по делото
доказателства,изчерпателно изброени в протоколно определение в с.з. ,
становището на защитника и самопризнанията на обвиняемия направени в хода на
досъдебното производство.Събраните доказателства-гласни и писмени,са
последователни,логични,непротиворечиви и се кредитирет изцяло от съда.
При така установената
по делото фактическа обстановка и при липса на доказателства в обратна насока
съдът прие, че с деянието си обв.К.А.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Предвид изложената фактическа
обстановка се налага изводът, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.
313 ал.1 от НК, като на 26.11.2015г.
подписал и подал в Сектор «Пътна полиция» ОД МВР Добрич заявление за издаване
на българско национално свидетелство за управление на МПС и по този повод
попълнил и подал Декларация по чл.151 ал.5 от ЗДвП,в която вписал,че обичайното
му пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС ,която декларация по силата на чл.151 ал.5 от Закона за
движението по се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на
някои обстоятелства
Предмет на документното
престъпление са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които
имат пряко или косвено правно значение. Документът съдържа факти или
обстоятелства, или твърдения за съществуването или несъществуването на такива
факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват
права и задължения или правоотношения. Правното значение е съществен елемент на
документа. Съгласно ППВС на РБ № 3/23.03.1982 г., частен е всеки документ,
който е съставен от недлъжностно лице лично или като представител на друго
частно лице. Престъплението по чл. 313,
ал.1 от НК е с бланкетна диспозиция, а видът на престъплението е двуактно.
За съставомерността на деянието е необходимо от обективна страна деецът с
действията си, при съставянето от негова страна на частен документ, да наруши
задължението си за удостоверяване на истината досежно определени обстоятелства
или изявления, вменено му от норма на конкретен нормативен или подзаконов нормативен
акт и да употреби този документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства или изявления.
В конкретния случай обв. С.
съзнателно е потвърдила неистина относно обстоятелството, че обичайното му
пребиваване не е в друга държава-членка на ЕС, при попълването от негова страна
на декларация, която по силата на чл.151 ал.5 от е бил длъжен да представи предорган
на властта-Сектор „ПП” при ОД МВ Добрич.Непосредствено след това обв. С. е
употребил този документ пред -Сектор „ПП” при ОД МВ Добрич като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства и с това е осъществил изпълнителното
деяние по чл. 313 ал.1 от НК.. Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици
С постановлението Районна прокуратура-Добрич правилно е приела,че деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
глава VІІІ,раздел ІV от НК,че се касае за престъпление,за което се предвижда
наказание „лишаване от
свобода” до три години или глоба,поради което са налице условията на чл.78а от НК и
деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Съдът като
взе предвид фактическите обстоятелства по постановлението на Районна
прокуратура-Добрич,обстоятелствата, при които е извършено
престъплението,данните за личността на извършителя и,че за престъплението е предвидено
наказание „лишаване от
освобода” до три години или глоба,както
и че няма причинени имуществени вреди,подлежащи на възстановяване,прие,че са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК - за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемото лице и налагане на
административно наказание от съда, а именно:
- Към
момента на извършване на престъплението обвиняемото лице е било пълнолетно.
- За
извършеното от него умишлено престъпление законът предвижда наказание
от лишаване от свобода за срок до 2 години и друго - по-леко по вид
наказание - лишаване от свобода, за срок до 2 години или пробация,
както и обществено порицание.
- Към
момента на извършване на деянието обвиняемото лице не е осъждано
за престъпление от общ характер.
- Към
момента на извършване на престъплението не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от НК.
- От
престъплението няма причинени имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване.
- От
престъплението не са причинени тежка телесна повреда или смърт,
- деецът
не е бил в пияно състояние и не е извършил множество престъпления.
За да индивидуализира
наказанието което следва да бъде наложено на обвиняемия К.А.С., съдът прие като
смекчаващи отговорността обстоятелства - направените признания. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са констатирани. Въз основа на тези данни съдът
отмери наказание за С. при наличие само на смекчаващи вината обстоятелства –
ГЛОБА В РАЗМЕР на 1000 (хиляда лева) в полза на Държавата.
Така наложеното
наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Това наказание би въздействало най-вече превантивно
върху обвиняемия С. и ще го
мотивира занапред да се съобразява с установения в страната законов ред.
Предвид
гореизложените съображения и на основание чл.78а, ал.1 от НК вр. с чл.378 и сл.
от НПК, Съдът постанови решението си.
Районен съдия
:
/ Р.Симеонов/