РЕШЕНИЕ
№ 1982
гр. Бургас, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20232120102350 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на „Йеттел
България” ЕАД против Т. Д. К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 25.38 лв. - сбор от абонаментни такси,
дължими за периода от 15.06.2020 год. до 14.07.2020 год. по сключено на 02.03.2020 год.
между страните допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 10.11.2015
год. за мобилен номер .......; 113.81 лв. - сбор от лизингови вноски, дължими за периода от
15.06.2020 год. до 14.09.2020 год. по сключен между страните договор за лизинг на мобилно
устройство от 02.03.2020 год.; 36.48 лв. - сбор от лизингови вноски, дължими за периода от
15.06.2020 год. до 14.09.2020 год. по сключен на 02.03.2020 год. между страните договор за
лизинг на базови аксесоари; 115.90 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение от 02.03.2020 год. към договор за мобилни услуги от 10.11.2015
год. за мобилен номер .......по вина на абоната; 104.81 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на сключено между страните допълнително споразумение от 03.09.2019 год.
към договор за мобилни услуги от 09.11.2015 год. за мобилен номер .......по вина на абоната;
187.82 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за лизинг от 02.03.2020 год.
по вина на абоната; законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за
периода от 17.01.2023 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. №
247/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им
основание е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по
1
чл.140 от ГПК - са допустими.
Поддържат се с нарочна молба от процесуалния представител на ищцовото
дружество.
Ответникът не се явява, редовно призован; същият не е депозирал и отговор по
реда на чл.131 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен
съд намира за установени следните факти по спора:
По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 17.01.2023 год., по ч.гр.д. №
247/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК за исковите суми.
Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му
се съдържат сключените между страните договори за мобилни услуги и за лизинг, както
следва:
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер .....от 10.11.2015 год.,
ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги
при месечен абонаментен план „Резерв стандарт 14.99“, срещу месечна такса от 14.99 лв.
Договорът е изменен с допълнително споразумение от 02.03.2020 год., като срокът е
продължен с още две години, с абонаментен план „Тотал+“ и месечна такса от 36.99 лв.
Във връзка с договора за мобилни услуги, изменен с посоченото допълнително
споразумение, на 02.03.2020 год. е сключен и договори за лизинг между страните, съгласно
който ищцовото операторът е предоставил на абоната ползването на мобилно устройство
“Samsung Galaxy А10 32 GB Dual Black” и базови аксесоари, за срок от 23 месеца (до
02.02.2022 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 5.99 лв. за мобилното
устройство и 1.92 лв. - за аксесоарите.
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер ......от 09.11.2015 год.,
ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги
при месечен абонаментен план „Резерв стандарт 14.99“, срещу месечна такса от 14.99 лв.
Договорът е изменен с допълнително споразумение от 03.09.2019 год., като срокът е
продължен с още две години, с абонаментен план „Тотал+“ и месечна такса от 29.99 лв.
С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на
лизинговите вноски да се извършва на 15-то число на всеки месец, както и дължимост на
неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е
запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилните уствойства, при
лизинговите цени с отстъпка.
Към заявлението са представени и 2 бр.фактури със справки за потребление,
неподписани за получател на услугата, с начислени такси, задължения от минали периоди,
лизингови цени и неустойки, за периода от 15.06.2020 год. до 14.09.2020 год., с 15-дневен
срок за заплащане на сумите по тях.
2
При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения,
породени от сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното
наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе
пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни
услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и
стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за
неплащането им от страна на ответника, би бил показателен за изправността на оператора и
рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на
договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на
мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие
на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да
е удостоверил с подписа си, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до
мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на
потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси, остана
недоказано.
Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са
неподписани от ответника, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с
материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.
Освен това, в общите условия към договорите за лизинг (чл.11, ал.1 от същите)
изрично е записано, че лизингодателят-оператор може да развали договорите за лизинг при
неизпълнение от страна на лизингополучателя-абонат на договорите за мобилни услуги,
сключени между тях, с дължимост на неустойка в размер на оставащите лизингови вноски.
Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е възпроизведена и в
индивидуалните договори за мобилни услуги, но и в двата случая дължимостта на
последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от
неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право
на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори
хипотетично да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на
оператора по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена
претендираната неустойка за предоставените мобилни устройства с отстъпки, в хипотезата
на разваляне на договорите за мобилни услуги.
В обобщение - исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, защото не се
доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно
неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87,
ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока
липсват.
Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните
3
клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си за неустойки,
съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е
предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и
едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-
ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси,
стойност на предоставени мобилни услуги и неустойки се явяват недоказани, а оттам -
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Не така стоят нещата с претенциите за неплатени лизингови вносики за
предоставени мобилно устройство и базови аксесоари - в горецитираните договори за
лизинг (чл.4 от същите) се съдържа потвърждение на абоната, че е получил лизинговите
вещи - мобилно устройство и аксесоари, срещу там описаната лизингова цена. Липсват
доказателства ответникът да е върнал вещите, отдадени му на лизинг или да е развалил
лизинговите договори преди изтичане на срока. Няма доказателства и да е заплатил
лизинговите вноски, още повече, че техните падежи по всички договори са настъпили преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, затова искът за заплащането им следва да се
уважи.
Това има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за законната лихва, начислена върху сбора от неплатените лизингови вноски, начиная
от предявяване на иска – 17.01.2023 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното
плащане.
На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни
разноски за настоящото производство, възлизащи на 6.43 лв. - държавна такса. Не се
присъжда адвокатски хонорар, поради липсата на доказателства за уговарянето му, респ. за
заплащането му в претендирания размер.
За производството по ч.гр.д. № 247 / 2023 год. на БРС разноските са в
размер на 129.92 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Д. К. от гр........ЕГН - **********, дължи на “Йеттел
България” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.....представлявано от Д..К..К..и
4
М..С.., сумата от 113.81 лв. - сбор от лизингови вноски, дължими за периода от 15.06.2020
год. до 14.09.2020 год. по сключен между страните договор за лизинг на мобилно
устройство от 02.03.2020 год., сумата от 36.48 лв. - сбор от лизингови вноски, дължими за
периода от 15.06.2020 год. до 14.09.2020 год. по сключен на 02.03.2020 год. между страните
договор за лизинг на базови аксесоари, както и законната лихва върху всяка от горните
суми, начиная от 17.01.2023 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 247/2023 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради неоснователност, исковете за дължимост на месечни
абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги и на договорни неустойки по
сключени между страните допълнително споразумение от 02.03.2020 год. към договор за
мобилни услуги от 10.11.2015 год. за мобилен номер .....и допълнително споразумение от
03.09.2019 год. към договор за мобилни услуги от 09.11.2015 год. за мобилен номер ......
ОСЪЖДА Т. Д. К. да заплати на “Йеттел България” ЕАД деловодни разноски
за настоящото производство в размер на 6.43 лв., както и за производството по ч.гр.д. № 247
/ 2023 год. на БРС - в размер на 129.92 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5