Р Е Ш Е Н И Е
№ ….............../02.10.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Величка Велчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20036 по описа на съда за
2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „КОРИНА ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс,
Кула Г, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца
сумата 9782 лв., представляваща разликата между
стойността, на която ответникът е следвало да изкупи произведената ел. енергия
по Договор № 82/15.05.2009 г. за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, и стойността, на която
същата е продадена по цената за обществен доставчик, формирана от следните суми
– 1915 лв. за м.10.2015 г.; 1695 лв. за м.11.2015 г.; 1546 лв. за м.12.2015 г.;
1857 лв. за м.10.2016г.; 1388 лв. за м.11.2016 г. и 1381 лв. за м.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен
описаният договор, по силата на който ищецът се задължил да доставя и продава
ел. енергия, а ответникът да я изкупува и заплаща цена, определена от ДКЕВР.
Ищецът произвеждал ел. енергията от фотоволтаична
централа Червен, находяща се в землището на с.
Табачка и с. Червен, област Русе. Към
сключване на договора действала цена, определена с решение на ДКЕВР от
30.03.2009 г. С решения от 31.03.2010 г. и 30.03.2011 г. тази цена била
променена. Поддържа се, че нормативно общественият доставчик и краен снабдител
е задължен да изкупува произведената ел. енергия от ВЕИ по преференциална цена
за количеството ел. енергия до размера на нетното специфично производство,
легално дефинирано в пар. 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ. С
решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР било установено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР. Решението от 31.07.2015 г. било
обжалвано и отменено по съдебен ред в частта му по раздел 1, т. 1.11, с които е
определено нетното специфично производство. Въпреки договора между страните,
ответникът, позовавайки се на отмененото решение, отказва да изкупува
произведената ел. енергия над нетното специфично производство. Моли се за
уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на
сторените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Е.П.” АД, с който се оспорва предявеният иск като
неоснователен. Не се оспорва, че между страните е сключен описаният в исковата
молба договор. Твърди се, че той е сключен при действието на ЗЕВАЕИБ /отм., в
сила от 03.05.2011 г./. Не се оспорва, че преференциалната цена, която се
прилага, е в размер от 699.11лв./мвтч, определена с
решение от 30.03.2011 г. Поддържа се, че за ответника съществува задължение да
купува по преференциална цена само до размера на нетното специфично
производство, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство –
по цена за излишък на балансиращия пазар. Не се оспорва и че нетното специфично
производство е определено с решение от 31.07.2015 г. на КЕВР, както и последващата му отмяна. Твърди се, че заявените количества
за процесните месеци са продадени на трето лице още в
момента на производството им по договорени, а не преференциални цени, поради
което не са предмет на сключения между страните договор. Сочи се, че ищецът е
депозирал при ответника декларация, че произвежданите от 02.10.2015 г.
количества ел. енергия ще се продават на свободния пазар и между страните няма
изпълнени сделки по продажба на ел.енергия през процесните
месеци. Поддържа се, че като е купил ел. енергия до достигане на нетното
специфично производство, ответникът надлежно е изпълнил задълженията си. Обръща
се внимание, че цените подлежат на административна регулация и считано от
24.07.2015 г. нормативно е уредено изменението на съществените елементи – цена
и количество ел. енергия. Нетното специфично производство е установено от КЕВР
с решението от 31.07.2015 г. Ответникът поддържа, че отмяната на т. 1.11 от
решението не води до отпадане с обратна сила на ограничението за прилагане на
нетното специфично производство. Счита се, че решението от 31.07.2015 г. е
декларативен акт и няма конститутивно действие.
Отмяната на акта само възобновява задължението на адм.
орган да извърши отново установяването на нетно специфично производство. Сочи
се, че решението от 31.07.2015 г. е предварително изпълняем
административен акт. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията на ищеца за месеците 10, 11 и 12.2015 г. Моли се за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното по делото на 10.09.2020 г. открито съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. Ф.М., който
поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде
уважен.
Ответникът се представлява от адв.
Никодим Георгиев, който поддържа становище за неоснователност и недоказаност на
така предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
В определения от съда срок ответното дружество представя
писмена защита по делото, чрез адв. Аглика Тодорова.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи
наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по Договор №
82/15.05.2009 г. за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, по силата на което е
произвел заявените количества ел. енергия; твърденията
си, че за ответника е налице задължение да изкупува произведената ел.
енергия над нетното специфично производство, както и че задълженията на
ответника са в конкретния претендиран размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения – заплащане на продажната цена в дължимия размер, или
наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения, а именно че за ответника
съществува задължение да купува по преференциална цена само до размера на
нетното специфично производство, а за количествата, надхвърлящи нетното
специфично производство – по цена за излишък на балансиращия пазар; че ищецът е
депозирал при ответника декларация, че произвежданите от 02.10.2015 г.
количества ел. енергия ще се продават на свободния пазар и между страните няма
изпълнени сделки по продажба на ел.енергия през процесните
месеци.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че
между тях е сключен Договор № 82/15.05.2009 г. за изкупуване на ел. енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник; че с
решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР било установено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР. Решението от 31.07.2015 г. било
обжалвано и отменено по съдебен ред в частта му по раздел 1, т. 1.11, с които е
определено нетното специфично производство.
Не е спорно, че определената преференциална цена за
изкупуване на произведената ел. енергия, съгласно Решение № Ц-10/30.03.2011 г.
на ДКЕВР, е в размер на 699.11 лв./МВтч.
Не е спорно, че с решение № 5699/16.04.2019 г.,
постановено по адм. д. № 13909/2018 г. по описа на
ВАС е оставено в сила решение № 4534/04.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3251/2016 г. по описа на АС – София град в частта
му, с която е отменено решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по
раздел 1, т. 1.11.
По делото от страна на ищеца са приети и приобщени като
доказателства издадените фактури, касаещи процесния
период – месеците октомври, ноември и декември за всяка от годините 2015 и 2016
г. /л. 42 и л. 44 – л. 51 от делото/, които всъщност са и предмет на настоящото
производство, видно от които получател по същите е „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ
УСЛУГИ“ ЕООД, което дружество е самостоятелно юридическо лице и е различно от
ответното дружество „Е.П.“ АД.
В отговора на исковата молба е представена декларация от
ищеца „КОРИНА ЕКСПОРТ“ ЕООД /л. 14-15 от делото/, с която потвърждава
обстоятелството, че през м. октомври 2015 г. дружеството е продало
електрическата си енергия по свободно договорени цени.
С оглед посоченото съдът прави обоснован извод, че през процесния период ищецът сам, по собствена инициатива е
решил да продава произведените от него количества ел. енергия не на ответника,
съобразно сключения между тях договор, а на трето лице по свободно договорени
между ищеца и това трето лице цени. Това решение на ответника безспорно е във
връзка с приетото и действащо към този момент Решение на КВЕР от 31.07.2015 г.
/което всъщност е отменено много по-късно – с влязло в сила решение едва през
2019 г., както се посочи и по-горе в изложението/, с което е определено нетното
специфично производство. Свързано е и с обстоятелството, че е достигнато
количеството ел. енергия, определено за изкупуване от ответника на
преференциални цени, като може да се заключи, че ищецът е решил да продава
произвежданата от него ел. енергия над това количество на свободния пазар, за
да получи по-висока цена от тази, която е щял да му заплати ответникът, ако и в
този период е продължил да му продава тази енергия /между страните не е спорно,
че след достигането на нетното специфично производство количеството произведена
ел. енергия ще бъде изкупувана от ответното дружество по цена за излишък на
балансиращия пазар/. Съобразявайки именно тези обстоятелства, ищецът е
предприел съответни действия – договаряне с трето лице за изкупуване на
произведената от него ел. енергия /с цел най-вероятно реализиране на по-висока
печалба, съответно минимализиране на загубата/ вместо същата да бъде продавана
на ответното дружество по сключения между страните договор на много по-ниска
цена.
Ето защо и само на това основание съдът намира за
основателно възражението на ответното дружество, че между страните през процесните месеци няма изпълнени сделки по продажба на
ел.енергия. Единствено в този период от ищеца е издадена фактура № **********/05.11.2015
г., с получател „Е.П.“ АД /тази фактура е представена както от ищеца, така и от
ответника/, на стойност 1.57 лв., която обаче дори не е предмет на делото. Произвежданата от ищеца ел. енергия е
продавана на трето лице, а не на ответника, поради което не може да се говори
за каквото и да е неизпълнение на договорно задължение от страна на последния,
съответно да бъде ангажирана договорната му отговорност.
В случаят не може да се приеме, че ответникът е отказвал
закупуването на произвежданата от ищеца ел. енергия, а напротив – самият ищец е
решил да предлага за продажба това количество на друго лице. Друг би бил
въпросът дали ако ел. енергията беше продадена на ответното дружество през процесния период, каква цена следваше да бъде заплатена –
преференциалната или цената за излишък, предвид отмяната на решението на КЕВР.
Този въпрос обаче изобщо не следва да бъде разискван в настоящия казус, защото
отговорът му би бил ирелевантен за спора, доколкото
исковата претенция няма за предмет такава хипотеза.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Произнасяне в
противен смисъл означава да се обогати неоснователно ищеца за сметка на
ответното дружество, доколкото в случая се претендира заплащането на разлика
между две цени за количества ел. енергия, които изобщо не са били доставени и
съответно продадени на ответното дружество по силата на сключения между тях
договор за изкупуване на ел. енергия, а на трето за спора лице по усмотрение и
желание именно на ищеца. В този смисъл не може да се търси отговорност от
ответника за последващата отмяна на коментираното
решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Защото е нелогично и абсурдно да бъдеш
задължен да заплатиш цена /било то и разлика между две цени/ за неполучено и
недоставено количество ел. енергия.
Доколкото искът остана недоказан в своето основание, то
съдът приема, че не следва да коментира приетата по делото съдебно-техническа
експертиза на вещото лице инж. Л.Б., установяваща размера на претенцията. Не
следва да бъде коментирано и направеното от ответното дружество възражение за
давност.
Предвид изхода на спора, право на разноски в
производството има ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и доказателства за извършени такива в размер на 984 лв. – платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
17081/11.10.2019 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОРИНА ЕКСПОРТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** Тауърс, Кула Г, иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 9782 лв., представляваща разликата между
стойността, на която ответникът е следвало да изкупи произведената ел. енергия
по Договор № 82/15.05.2009 г. за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, и стойността, на която
същата е продадена по цената за обществен доставчик, формирана от следните суми
– 1915 лв. за м.10.2015 г.; 1695 лв. за м.11.2015 г.; 1546 лв. за м.12.2015 г.;
1857 лв. за м.10.2016г.; 1388 лв. за м.11.2016 г. и 1381 лв. за м.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „КОРИНА ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс,
Кула Г, сумата 984 лв. /деветстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: