Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 21.11.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 635/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Б.В.Ц. ***, ЕГН **********, против Б.И.Л. ***, ЕГН **********. Исковата молба е
редовна, а предявения
с нея иск за делба е допустим.
Правното му основание е по чл. 69 от Закона за наследството (ЗН).
Искът се разглежда по реда
на глава двадесет и девета „Съдебна делба” на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
От страна на ответника
е подаден писмен отговор, в който са изложени са съображения за неоснователност
на предявения иск. Поискан е разпит на свидетели, чрез които да се установи, че
правото на собственост е придобито от Л. по давност – за периода след 2005 г. до
датата, на която исковата молба е постъпила в съда.
Делбеният имот
представлява неурегулиран поземлен имот с площ от около 1200 кв.м., попадащ в
границите на околовръстен полигон на мах. Лак” в с. Огоя, общ. Своге, заедно с
построените в него сгради.
По делото са събрани
писмени доказателства и е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът
счита за обективна и компетентно изготвена. Разпитани са четирима свидетели,
чрез чиито показания се установява кой и кога е упражнявал фактическа власт
върху имота, съответно кой и кога е изградил сградите и от кого са ползвани,
както и докога.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и от правна
страна :
Страните по делото са
внук и дъщеря на починалата през … г. Р.К. и на починалия през … г. И. К.
Ищецът е роден на *** г и е станал пълнолетен на … г., като 11.12.2020 г. е
започнал настоящото дело. През … г. е починала майка му, а през .. г. е починал
баща му С. К. Последният е брат на Б.Л.. Б.Ц. е отгледан от приемни родители,
поради което и не носи имената на баща си.
Ищецът твърди, че
делбеният имот е бил собственост на баба и дядо му, като правото на собственост
е придобито от тях по давност. От свидетелските показания се установява, че
имота е бил обитаван от наследодателите, за периода след 1949 г., като там са
се родили и са отгледани децата им. В подадена от И.К. данъчна декларация, той
е посочил, че е придобил правото на собственост по наследство, но едновременно
с това изрично е записал, че е собственик при режим на съпружеска имуществена
общност със съпругата си Р. К.– стр. 3, стр. 4 и стр. 6 и стр. 8 от декларацията, с права по ½
идеална част за всеки от тях. Последното изключва наследяването като придобивно
основание и потвърждава придобивната давност. В тази насока е и
обстоятелството, че родителите на И. К. са починали през .. г. и през … г.,
т.е. доста след като той и съпругата му са започнали да владеят имота. От
свидетелските показания е видно, че никой не е оспорвал правото на собственост
на семейство К. за целия период от 1949 г. до смъртта на всеки един от тях,
като те не са се снабдили с документ, който да удостовери придобитото от тях
право. От така установеното по делото съдът прави еднозначен извод, че
делбеният имот е бил собственост на наследодателите, като правото на
собственост е придобито от тях по давност.
Според
заключението на вещото лице, както и видно от свидетелските показания и от
писмените доказателства, в имота има две сгради. Едната е масивна жилищна
сграда – отразена с буква „А” на скицата на вещото
лице, а другата е също масивна жилищна сграда, но е означена с буква „Б”. Втората сграда е обитавана от Л. след 2005
г. и е жилището построено през 1931 г., отразено в данъчната декларация от
наследодателя. Записаният в декларацията от 1998 г. сеновал (сламник) е плевнята посочена от вещото лице, която не
е предмет на делбата, тъй като не попада в границите на дворното място. Сградата
отразена с буква „А” не е декларирана през 1998 г., от
което следва, че е изградена след тази година. От свидетелските показания се
установява, че тази сграда е построена от/за бащата на ищеца, като същата не е
декларирана след построяването ѝ и не се облага с данък. Тя от дълго
време не се ползва, по-точно след смъртта на С. К., като според вещото лице
няма ВиК инсталация и покривът се саморазрушава. Собственикът на земята е
собственик и на сградата, освен ако не се установи друго, а по делото не се
установи това друго. По тази причина сградата е съсобствена между страните, без
оглед на това, кога точно и от кого е построена.
Б.Л. твърди, че е
придобила правото на собственост върху имота по давност, за периода след 2005
г. По делото обаче липсват каквито и да са доказателства, че тя е завлядала
идеалната част на другия съсобственик и промяната в намерението е манифестирана пред него чрез действия,
отблъскващи владението му и установяващи своене. Съсобственик до 2011 г. е брат
ѝ, а след това племенникът ѝ, като до 11.11.2016 г. той се е представлявал от законни представители,
тъй като е бил недееспособен, съответно до 11.11.2020 г. е извършвал правни
действия с тяхно съгласие. Действията по подобряване на имота не
са достатъчни, за да се приеме, че Л. е променила държането на частта на други
съсобственик в намерението за своене, тъй като всеки от съсобствениците може да
извършва действия по поддръжка и да прави разходи за имота, за които отговарят
останалите съсобственици съразмерно на частта си. Обстоятелството, че ответната
страна е подобрявала имота, което е видно и от експертизата, не е достатъчно за
да се приеме, че е установила владение за себе си върху целия имот. Действията,
с които е отказала да допусне ищеца (баща му) като съсобственици в имота, поради
това, че го счита за свой сочат на намерение за своене на частите на другия
съсобственик, но липсват доказателства такива да са демонстрирани. При липса на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в
обективната действителност недоказаните по делото факти, и въз основа на това
да постанови решението си. По тази причина съдът приема, че възражението за
придобиване по давност на правото на собственост от страна на ответника Л. е
недоказано.
При така установената
фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че предявеният иск за делба е основателен
и доказан, и следва да бъде уважен. Частите на съделите са равни, а
възражението на ответника остана недоказано. Децата на починалия
наследяват по равни части, а Б.Ц. е единствен наследник на С. К.
В диспозитива на съдебното решение
следва да се отрази фактическото положение към датата на постановяването му,
като се опишат всички съществуващи към момента постройки, както и тяхната площ, включително точната площ на дворното място. Разноските за
първата фаза на делбеното производство не следва да се присъждат, с оглед
разпоредбата на чл.
355 ГПК.
Воден от горните
съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд
Р Е Ш И
:
Допуска да бъде извършена съдебна делба между Б.В.Ц. ***, ….., ЕГН **********, и Б.И.Л.
***, ЕГН **********, на следния съсобствен недвижим имот :
- неурегулиран
поземлен имот с площ от 1230 кв.м., попадащ в границите на околовръстен полигон
на мах. Лак” в с. Огоя, общ. Своге, и заключен
между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 1 обозначени с червен цвят на ситуационната комбинирана скицата (Приложение № 2) на вещото лице Г.А.Г., приподписана от
председателя на съдебния състав на 21.11.2022 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение, заедно с
построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв.м. и
разгъната застроена площ от 50 кв.м., състояща се от два етажа и навес към нея със
застроена площ от 11 кв.м. - отразена с буква „А” на горепосочената скица, както и масивна жилищна сграда
със застроена площ от 42 кв.м. и разгъната застроена площ от 42 кв.м., състояща
се от един етаж и две мазета под него, с пристройка към етажа на площ от 8
кв.м. и навес към него със застроена площ от 10 кв.м. - отразена с буква „Б” на скицата на вещото лице,
с права ½ идеална част на Б.В.Ц.
и ½ идеална част на Б.И.Л.
Решението може да
бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).
След влизането на
решението в сила делото да се докладва с оглед насрочването му за продължаване
на делбеното производство във втората фаза по извършването на делбата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :