№ 146
гр. С. , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1 от ГПК във вр. с чл.121 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 719/23.03.2021г. от М.Р. С., с ЕГН **********, с адрес:
с.Б.,общ.М., чрез пълномощника му адв.С.Ч. срещу Определение № 55/10.03.2021г., постановено
по гр.д.№ 16/2021г. по описа на Д. районен съд, с което е прекратено производството по делото и
същото е изпратено по подсъдност на М.ския районен съд на основание чл.118 във вр. с
чл.531,ал.2 от ГПК. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Излагат се доводи, че местната подсъдност в охранителното
производство е предвидена в интерес на молителя и за нея съдът не следи служебно. Безспорно
производството за промяна на име по чл.19,ал.1 от ЗГР е охранително и като такова е едностранно.
В него се конституира като заинтересовано лице общината по месторождение на молителя, която
при уважаване на молбата следва да отрази промяната на имената в акта за раждане на
молителя.Съгласно чл.531,ал.2 от ГПК молбата се подава до районния съд, в чийто район е
постоянният адрес на молителя.Жалбоподателят твърди, че тази подсъдност е предвидена за
улеснение на молителя и е аналогична на подсъдността по чл.105 от ГПК, за която съдът не следи
служебно. В охранителното производство няма ответник, а подсъдността е уредена в полза на
молителя и на основание чл.540 от ГПК се прилагат общите правила на исковия процес-чл.119 от
ГПК,поради което съдът не следва да се самосезира относно местната подсъдност, доколкото
последната не е условие за издаване на искания охранителен акт. За молителя не е удобно делото
да бъде разгледано от М.ския районен съд, макар че там е постоянния му адрес. Моли да бъде
отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на Д. районен съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от
заивнтересованата страна Община М..
С. окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
1
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като
правилно ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Безспорно производството по чл.19 от ЗГР е охранително, едностранно производство, за
което подсъдността е изрично уредена в чл.531,ал.2 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба
молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянния адрес на молителя. Следователно
родовата подсъдност е на районен съд, а местната подсъдност е по постоянния адрес на молителя.
В охранителното производство няма насрещни страни, а молител, заинтересована страна и
контролираща страна, няма спорни въпроси между страните, които съдът да разреши. Ролята на
съда е единствено да прецени налице ли са предпоставките за исканата промяна на име. След като
производството не е исково, а охратително, по аргумент от чл.533 от ГПКсъдът следва служебно
да проверии дали е компетентен да постанови искания акт, включително и дали е местно
компетентен, доколкото липсва насрещна страна, която да възрази относно местната
компетентност. Видно от представения с молбата заверен препис от документ за самоличност
молителят е с постоянен адрес в с.Б., общ.М.,обл.С., което обуславя местната компетентност да се
произнесе по подадената молба за промяна на име на М.ския районен съд.
По въпроса дали съдът следи служебно за местната подсъдност в охранителното
производство има формирана противоречива съдебна практика. Настоящият състав не споделя
становището, че нормата на чл.531,ал.2 от ГПК няма императивен характер, а е предвидена
единствено за улеснение на молителя. Възприемането на такова становище би означавало да се
признае правото на молителя да сезира който и да е районен съд в Република, който да издаде
охранителен акт за извършване промяна на име, а оттам да се извърши промяна и в регистрите за
населението. След като законодателят изрично е уредил в чл.531,ал.2 от ГПК родовата и местната
подсъдност в охранителното производство, то по аргумент от чл.533 от ГПК родовата и местната
подсъдност са предпоставки за допустимостта на молбата, за които съдът следи служебно. При
тези производства след като е налице специална уредба относно подсъдността не намира
приложение препращането по чл.540 от ГПК към общите правила на исковото производство,
респективно към чл.119 от ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС
(Определение № 379/06.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2806/2020г. на ВКС, ІІІг.о.; Определение №
455/28.10.2009г. по гр.д.№ 246/2009г. на ВКС, ІІ,г.о. и др.).
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 55/10.03.2021г., постановено по гр.д.№ 16/2021г. по
описа на Д. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред
ВКС.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3