Р Е Ш Е Н И Е
№ /...................2020 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ТРИДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря Атанаска Иванова по гр. дело
№ 1861 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск по чл. 2, ал.
1, т. 3, от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано
по предявен иск от М.С.А., ЕГН:********** ***, действащ чрез процесуалния си представител
по пълномощие адв. Ю.Г. *** и съдебен адрес ***, ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ представлявана от Главния прокурор, и адрес гр. С., бул.
"В." № . с правно основание чл.2, ал.1 т.З от ЗОДОВ, чл.2б от ЗОДОВ и
цена на иска 77 208,82 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че
са му причинени вреди от незаконно обвинение по Д.П. №507/2010 г. по описа на
ОД МВР гр. Варна и образуваните НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС, ВНОХД 9/2013
г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС, ВНОХД
307/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС
– 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г.
по описа на ВКС - Първо НО, ВНОХД 135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД
1011/2017 г. - 3 НО по описа на ВКС,
включително за взети мерки за неотклонение по тези производства – „Задържане
под стража“ – вкл. За 24 и 72 часа, „ Домашен арест“, „Подписка“, „ Парична
гаранция“, постановяване на забрана за напускане на страната.
С незаконното обвинение е накърнено доброто
му име в обществото – говорили дори пред децата му, че бил убиец; изпитвал
срам, жена му трябвало сама да се грижи за издръжката на семейството, станал
неконтактен, изпитвал огорчение от несправедливото обвинение; обмислял
самоубийство, за да не търпи несправедливото наказание.
Ищецът твърди, че е претърпял болки и
страдания освен в резултат на незаконното и от това, че не му е оказана
адекватна и навременна медицинска помощ въпреки влошеното му здравословно състояние
– болки в краката
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищецът е предявил няколко субективно и обективно съединени искове, с
които моли съдът да постанови решение в следния смисъл, а именно:
ДА ОСЪДИ на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата от
62 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконното обвинение по Д.П. №507/2010 г. по описа на ОД МВР гр.
Варна, както и за неоснователно взети мерки за неотклонение „Задържане под
стража“, „ Домашен арест“, „ Подписка“, „ Парична гаранция“, за наложена
забрана по 68, ал. 7 от НПК за напускане на пределите на Р. България от 2016
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.03.2018 г.
ДА ОСЪДИ на основание чл. 2б от ЗОДОВ
ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата от 10 000
лева – за провеждане на производство извън разумните срокове по чл. 6, пар. 1
от ЕКЗПЧОС и чл. 22 от НПК, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 15.11.2018 г. до окончателното и заплащане.
ДА ОСЪДИ на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му заплати сумата от
3973,44 лева, представляващи имуществени вреди от незаконно обвинение, от които
главница - сумата от 2300 лева платени суми за адвокатски хонорар, и сумата
1673,44 лева, считано от 10.05.2012 г., считано от 10.05.2012 г. – първата дата
на договорите за правна помощ и съдействие, до датата на завеждане на настоящия
иск, както и сумата от 822,40 лв. – за транспортни разходи.
Претендира направените по делото разноски.
В срок по 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Прокуратурата счита за
неоснователна самостоятелната претенция за обезщетение за наложените мерки за неотклонение.
Счита, че твърдените от ищеца негативни изживявания не надвишават обичайните в
подобни случаи. Твърди се, че ако е имал
отрицателни изживявания – в продължение на един ден – 16.07.2017 г., когато е
била сватбата на сина му, то същите не са били в резултат само на воденото
наказателно производство по ДП №507/10 г по описа на ОДМВР - Варна, а и поради обстоятелството,
че на ищецът е предстояло да търпи наказание „Лишаване от свобода“, наложено му
с присъда по друго дело – НОХД 3915/16 г. на РС – Бургас. Изтъква обремененото
съдебно минало на ищеца, като навежда твърдение, че името му в обществото не е
било добро още преди началото на производството. Отрича Прокуратурата да е
огласявала факти за наказателното производство. Отрича да му е била налагана
забрана за напускане на страната по въпросното производство?. Сочи, че
Прокуратурата не дължи обезщетение на трети лица по ЗОДОВ. Счита, че наложената
му мярка „Домашен арест“ не му е попречила да полага грижи за децата си; същата
е била зачетена заедно с мярката „Задържане под стража“ при изтърпяване на
наказание по предходно осъждане по НОХД 3915/2016 г. на РС – Бургас. Сочи, че
няма представени доказателства до привличането си като обвиняем, ищецът да е
имал друг доход освен пенсията по болест. Твърди, че когато на Прокуратурата е
станало известно влошаването на здравословното състояние на ищеца, на
21.07.2011 г., веднага са били предприети адекватни мерки за осигуряване на
своевременна и ефективна медицинска помощ. Ищецът не е бил оставен в медицинското
заведение не защото е търпял мярка „Задържане под стража“, а защото не е бил
здравноосигурен. Изолацията в ареста е била за кратък период от време, за да се
избегне разпространението на острото заразно заболяване „Червен вятър“. Условията
на живот в ареста и затвора са били съобразени с законовите разпоредби, като
Прокуратурата не дължала обезщетение за твърдяното лошо отношение от страна на
служителите на ареста.
С оглед представената консултация с
кардиолог от 31.08.2018 г., се твърди, че влошаването на здравето на ищеца се
дължи на обективни житейски фактори – възрастта му, начина му на живот,
заболяванията, които има, а не са в резултат на воденото производство. Ищецът
претърпял тежка мозъчна травма като дете, му бил сангвиничен, бил агресивен,
налитал на бой, заканвал се – това обективно довело до хипертонията към 2018 г.
Навежда твърдение, че оправдателната
присъда е с основание недоказаност, а не неизвършване на престъпление, за което
не се дължи обезщетение.
Счита, че фазата на ДП е приключила в
напълно разумни срокове – 10 месеца. Прокуратурата не можела да влияе на
сроковете, в които се провежда съдебната фаза, като все пак счита, че същата
продължила в напълно разумни срокове, имайки предвид конкретния казус – фактите
и обстоятелствата по него. По образуваното НОХД са заседавали 7 състава, които,
като с оглед сложната фактическа обстановка и трудностите при изясняването и, е
било необходимо да разсъждават не само върху събраните доказателства от
досъдебната фаза, а е провеждала съдебни следствия – разпитвани са свидетели,
назначавали са експертизи т.н.
Алтернативно изразява становище, че обезщетението за наказателно
производство, продължило в неразумни срокове, се преценява – т.е. се поглъща
при определяне на генералното обезщетението по чл. 2 от ЗОДОВ.
Във връзка с гореизложеното ответникът
намира ищцовата претенцията за неоснователна. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, несъобразен с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, икономическия стандарт в страната, както и на съдебната
практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ).
СЪДЪТ, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищеца М.С. Атанасов с постановление от
08.07.2011 год. е привлечен като обвиняем в извършване на тежко умишлено престъпление
по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство №507/2010 г. по описа
на по описа на ОД МВР гр. Варна.
С определение от 11.07.2011 год. по
ЧНД №110/2011 год. по описа на ВОС му е определена постоянна мярка – „Задържане
под стража“, потвърдена с определение от 19.07.2011 год. по ВЧНД №219/2011 г.
от Апелативен съд – Варна.
С определение от 11.07.2011 год.
отново му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 115 вр.
20, ал. 2 от НК с взета мярка „Задържане под стража“, като на същата дата е
разпитан в качеството си на обвиняем. В разпита си отрича съпричастността си
към деянието, намира задържането си за неоснователно.
След два месеца подава жалба за
изменение на МНО в по – лека, която не е уважена, с разпореждане от 21.09.2011
год. по ЧНД № 1865/2011 год., потвърдено от Апелативен съд на 04.10.2011 год.
Молбата на ищеца за изменение на МНО е
уважена с определение от 30.01.2012 г. по ЧНД №118/2012 год., като мярката
„Задържане под стража“ била изменена в „Домашен арест“, която съдът постановил
да се изпълнява в дома му в град Поморие.
С постановление от 12.04.2012 г.
отново е привлечен в качеството си на обвиняем, обвинението му е предявено на
09.05.2012 год. последвал е разпит в това му качество.
На 21.05.2012 год. делото е докладвано
на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд за престъпление по чл.
115 вр. 20, ал. 2 от НК.
На 12.07.2012 год. е внесен обвинителен
акт във ВОС като по ДП 507/2010 год. по описа на ОД на МВР – Варна ищеца М.А. е
образувано НОХД № 918/2012 г. по описа на ВОС.
Производството е прекратено с
разпореждане от 13.07.12 год. за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения. По протест на прокурора от ВОП разпореждането било
отменено, делото е насрочено за 28.08.2012 год. След това съдебно заседание са
проведени още 6 заседания – на 29.08.2012 год., 16.10.2012 год., 07.11.2012
год., 14.11.2012 год., 22.11.2012 год., 26.11.2012 год.
Производството е приключило с Присъда №
110/26.11.2012 год., по НОХД 918/2012 г. по описа на ВОС, с която ищеца е признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК, като мерките за неотклонение били изменени в „Подписка“.
На 29.11.2012 год. срещу тази присъда е
подаден протест от ВОП и жалба от частните обвинители, в резултат на което е
образувано ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна.
С решение 47/22.03.2013 год.,
Апелативен съд Варна отменя постановената присъда и връща делото за разглеждане
от нов състав на ВОС.
Пред ВОС е образувано НОХД № 403/2013
год. по описа на ВОС.
Насрочено открито съдебно заседание на
22.05.2013 год. След първото заседание са проведени са още 7 съдебни заседания
– на 17.09.2013 год.; на 05.11.2013 год.; на 07.01.2014 год. ; на 11.03.2014 год.
на 22.04.2014 год.;на 22.06.2014 год.
В последното съдебно заседания на тази
инстанция съдът е произнесъл Присъда № 80/18.09.2014 год., по НОХД 403/2013 год.
по описа на ВОС, с която ищеца е признат за невинен и оправдани по повдигнатото
му обвинение.
Срещу така постановената присъда е
подаден протест от ВОП по който е образувано
е ВНОХД 307/2014 год. по описа на Апелативен съд – Варна. След няколко съдебни
заседания - 13.02.2015 год., 02.04.2015 год.; 22.06.2015 год..
Поради промяна на състава на съда производството
е започнало отначало като са проведени съдебни заседания на 01.10.2015 год., на
23.11.2015 год., последното заседание е проведено на 18.12.2015 год. в което е
постановена Присъда № 15/18.12.2015 год. по ВНОХД 307/2014 год. с която ищеца е
признат за ВИНОВЕН по повдигнатото обвинение и му е наложено наказание от 15
години лишаване от свобода при първоначален „строг режим“, съответно са уважени
и гражданските искове в размер на 90 000 лева.
Съдът с протоколно определение след
постановяване на присъдата изменя мярката за неотклонение на ищеца от
„Подписка“ в „Задържане под стража“.
С протоколно определение от 18.01.2016
г. на ВКС, I н.о. по КНД 6/2016 год., мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ е заменена с „Домашен арест“.
На 19.01.2016 год. ищецът е освободен
от затвора във Варна след задържане от един месец и един ден.
По подадената от ищеца касационна
жалба е образувано КНД 407/2017 г. по описа на ВКС – III НО. Насрочено на
20.05.2016 год., като в законовия срок е постановено е Решение 133/28.06.16 год.,
с което е отменена Присъда № 15/18.12.2015 год. по ВНОХД 307/2014 год. и връща
делото на Апелативен съд – Варна за ново разглеждане от друг състав.
Пред Апелативен съд образувано е ВНХОД
276/2016 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Делото е било насрочено извън
срока с разрешение на председателя (252, ал. 1 от НПК) за 30.09.2016 г.
На 14.07.2016 год. съдът изменя МНО от
„Домашен арест“ на Парична гаранция – 1000 лв.
Второто заседание се провежда на
17.11.2016 год.
С Решение 252/28.11.2016 г. по ВНОХД
276/2016 год. на Апелативен съд – Варна е потвърдил оправдателната присъда №
80/18.02014 год., постановена по НОХД 403/2013 год. на ВОС. По ВОНХД № 276/2016
год. на ищеца е наложена мярка „Забра за напускане пределите на Р.България“.
По подаден протест от Апелативна
прокуратура Варна и касационна жалба от частните обвинители пред ВКС е образувано
е КНД № 100/2017 год. по описа на ВКС - Първо НО
На 24.02.2017 год. е проведено съдебно
заседание и в законовия срок е постановено Решение № 66/07.04.2017 год., по КНД
№ 100/2017 год. по описа на ВКС - Първо НО отменя Решение № 252/28.11.2016 год.
по ВНОХД 276/2016 г. на Апелативен съд – Варна и връща делото на нов състав на Апелативен
съд Варна.
Поради невъзможност от страна на
Апелативен съд – Варна да сформира нов състав по делото, образуваното ВНОХД №
157/2017 год., е изпратено във ВКС за възлагане на друг равен по ранг съд. С Определение
№ 69/26.05.2017 год. по КЧНХД № 554/2017 год. II – ро НО на ВКС делото е
възложено на Апелативен съд – Бургас, където е образувано ВНОХД 135/2017 год.
При разглеждането му са спазени
указанията на ВКС са разпитани нови свидетели, изслушана е експерта и е приета
техническата експертиза, възложена по ВНОХД 307/2014 год. на Апелативен съд,
гр.Варна.
С Присъда 124/04.07.2017 год. по ВНОХД
135/2017 год. по описа на Апелативен съд Бургас на основание 336, ал. 1, т. 2
от НПК съдът отменил Присъда №80/18.09.2014 год., постановена по НОХД 403/2013
год. по описа на ВОС и признал ищеца за виновен в извършването на престъпление
по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му налага наказание от по 12
години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК
Апелативен съд – град Бургас определил едно общо наказание на подсъдимия М.С.А.
на база осъжданията по 1862/2012 год. и НОХД 264/2012 год. – и двете по описа
на РС – Поморие, в размер на най- тежкото от тях: 12 години лишаване от свобода
при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал. 1 от НК съдът е
зачел времето през което е търпяна мярката „Задържане под стража“ – от
11.07.2011 год. до 02.2.2012 год., както и от 18.12.2015 год. до 18.01.2016 год.;
съдът зачел времето през което е търпяна мярката „Домашен арест“ – от
03.02.2012 год. до 26.11.2012 год. , както и 18.01.2016 год. – 14.07.2016 год.
(като два дни „Домашен арест се равняват на един ден лишаване от свобода).
Наложената мярка „Домашен арест“ е
отменена с Определение № 1/18.07.2017 год. по КЧД 83/2017 год., като ищецът я
търпи от 04.07.2017 год. до 18.07.2017 год.
По жалба на ищеца пред ВКС е образувано
е КНД № 1011/2017 год. III. НО по описа на ВКС. С Решение 26/23.03.2018 год. по
КНД № 1011/2017 год. ВКС – III. НО, съдът го признава на невинен и го
оправдава. Решението на ВКС е окончателно. С решението са отхвърлени и
гражданските искове за вреди, предявен от наследниците на пострадалия
От приложената по делото Справка за
съдимост от 24.06.2020 год. е видно, че лицето М.С.А. е многократно осъждан:
по НОХД №15/91 г. на РС – Поморие за
извършено престъпление по 194 от НК като му е наложено наказание „обществено
порицание“;
по НОХД 17/92 г. на РС – Поморие за
престъпление по 195 от НК - „лишаване от свобода“ за осем месеца, отложено за
срок от три години;
по НОХД 52/97 г. на РС – Поморие за
престъпление по 195 от НК -„лишаване от свобода“ - една година, отложено за
срок от три години ;
по НОХД 11/02 г. на РС – Поморие за
престъпление по 195 от НК - -„лишаване от свобода“ - от три месеца, изтърпяно
на 09.04.2002 г. ;
по НОХД 598/03 на РС – Поморие за
престъпление по 343в, ал. 2 от НК – глоба в размер на 500 лева;
по НОХД 297/07 г. на РС – Сливен за
престъпление по 345 от НК – „пробация“;
по НОХД 186/12 г. на РС Поморие за
престъпление по чл. 234B, ал. 1 от НК -
„лишаване от свобода“, отложено за срок от три години ;
по НОХД № 264 на РС Поморие по чл.
234б, ал. 1 от НК – „пробация“;
по НОХД 453/13 г. на РС Поморие за
престъпление по 343Б, ал. 1, вр. ал. 2 от НК – „пробация“;
по НОХД 1464/14 г. на РС Бургас за
престъпление по 343Б, ал. 1, вр. ал. 2 от НК – „пробация“ ; по НОХД 4800/14 г.
на РС Бургас за престъпление по 343Б, ал. 1, вр. ал. 2 от НК-„лишаване от
свобода“ за срок от три месеца;
по НОХД 262/14 г. на РС Малко Търново
за престъпление по 343Б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - „пробация“;
по НОХД 3915/16 г. на РС Бургас за
престъпление по 343в, ал. 1 от НК - -„лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца.
По делото е назначена и изслушана
Съдебно – психиатрична експертиза от 23.09.2020 год., от заключението на която
се установява, че към момента на изследването при ищеца М.А. не се установяват
симптоми на актуално психично заболяване. Той има поставена диагноза
„Емоционално нестабилна личност" по време на единствената си психиатрична
хоспитализация през 2009 год. На 3-годишна възраст ищеца е претърпял инцидент
съпроводен с множество тежки травми. Въпреки това няма обективни данни да е
претърпял ЧМТ, тъй като ищеца отрича травма на главата или загуба на съзнание,
свързани с въпросния инцидент. През 2009 г. в психиатричния стационар в гр.
Бургас на ищеца е поставена диагноза Емоционално нестабилна личност .
Емоционално нестабилната личност представлява личностно разстройство.
Разстройствата на личността обикновено се появяват в късното детство или
юношеството и проявите им се запазват в зряла възраст, като самото разстройство
не подлежи на медикаментозно лечение. Личностното разстройство, диагностицирано
в психиатричния стационар в гр. Бургас, предшества повдигнатото срещу него
обвинение и като време и същност не би могло да бъде следствие от него. Вещото
лице не е установило друго актуално
психично разстройство, което да е в пряка връзка с незаконното обвинение.
В проведеното съдено заседание вещото
лице е допълнило заключението си, че ищеца има неприятни спомени от престоя в
ареста, когато е бил задържан. Липсват данни за това, че ищеца преди 31.08.2018
год. е страдал от захарен захарния диабет, който най-вероятно е бил наличен, но
не е бил установен. По отношение на преходната тревожност означава, че това не
е една постоянна тревожност, а тревожност която се проявява и от само себе си
затихва. Битовите проблеми при ищеца са
свързани с финансови проблеми.
От изслушаната и приета Съдебно –
икономическа експертиза от 09.06.2020 год., съдът установи, че пътните разноски
на ищеца за проведените общо 24 съдебни заседания, от които 20 в гр. Варна, 1
гр. Бургас и 3 в гр. София са общо в размер на 822.40 лева. Начислените лихви
от датата на всяко едно заседание до датата на завеждане на исковата молба са
общо в размер на 407.04 лева. Размера на законна лихва върху изплатените адвокатски
възнаграждения, както са заявени - сумата от 1600 лева, 400 лева и 300 лева,
считано от датите на плащането им в договорите за правна помощ до датата на
завеждане на иска за главницата от 1600 лева за периода от 10.05.2012 год. до
04.10.2019 год. е в размер 1204.57 лева, за главница 400 лева за периода от 19.08.2013 год. до 04.10.2019
год. е 248.89 лева, за главница от 300 лева за периода от 25.08.2012
год. до 04.10.2019 год. е в размер на 216.81 лева или общо в размер на 1670.27
лева.
По делото са разпитани свидетели. От
разпита на св.П. жената с която ищеца живее на семейни начала, съдът установи,
че на 5 или 6 юни сутринта полицаите почукали на прозореца им и потърсили М.,
взели го за справка. След два часа се притеснила и отишла с етърва си в РПУ –
Поморие, откъдето им казали, М. ***, но не им обяснили друго. По късно от
адвокат Я. разбрали, че ищеца е задържан
в Бяла за убийство. След това го преместили във Варна. Когато го видели, той
бил разстроен: не можел да говори, плачел. Често го посещавали. Осем месеца и
половина престоял ищеца в ареста. Началникът на ареста й се обадил и й казал,
че ищецът е болен и трябва да му се платят осигуровките. В ареста във Варна, й поискали
пари за лекарства, като тя дала 300 лева, 100 за лавка, но не я пуснали да
говори с него. Бил в отделна стая, кракът му бил много подут и не можел да го
вдигне от болка.
След това го пуснали под „Домашен
арест“ и се прибрал. Преди всяко заседание бил много нервен, бил стресиран,
защото бил невинен. Винаги заявявал пред нея, че е невинен. В ареста му било
тежко, не го пускали да общува с други хора заради изолацията. За първи път бил
затварян за такъв период от време. При прочитането на присъдата тя не
присъствала, ищецът и споделил, че в коридора имало полицай, което го
притеснило. Осъдили го на 15 години в Бургас, при прочитане на присъдата бил
шокиран. Лежал в затвор един месец и един ден. Обжалвали и бил оправдан.
Имало промяна у ищеца. Преди 2011 г.
живеели по – добре, ищеца имал работилница и работил като обущар. Ищеца бил
много притеснен, забравял, вдигал кръвно, преди нямал такива проблеми. Страдал
от безсъние, събуждал се внезапно късно вечерта. Два – три пъти й казал, че ако
присъдата му е голяма, „ще си сложи въжето“. По време на делото хората го
отбягвали, защото го мислили за убиец. Цялата махала говорили, че ищеца е убил
човек и са го заровили зад къщата
Средният му син избягал от България, защото казвали, че баща му е убиец.
Веднъж малкият й син Симо, когато бил в първи клас, чул от децата, че баща му е
убил човек и питал майка си дали е вярно, разплакал се. Когато синът им искал
да се жени, бащата на булката казал на дъщеря си „бе къде ще отиваш при тях, не
чули че баща му е убил човек“.
В ареста се оплаквал в от болки в
краката. После разбрали след предстоя в ареста за „червения вятър“. По време на
„Домашния арест“ имал главоболие, повръщал.
Тази фактическа обстановка съдът
установи, от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира Съдът
кредитира заключенията на вещите лица като компетентни. Съдът кредитира
показаният на свидетелката св.П., като съобрази, че същите са обективно заинтересовани
от изхода на спора, както с оглед на близките отношение така и с оглед на
бъдещата облага от страна на свидетелката при присъждане на обезщетение.
При така установената фактически обстановка,
съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По иска с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Предявения иск е сумата от 62 000.00
/шестдесет и две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди причинени от незаконното, ведно със законната лихва върху главница,
считано от 23.03.2018 год., до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно закона държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
За да бъде уважен искът по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, в тежест на
ищецът е да докаже, че е бил обвинен в извършване на престъпление, след което е
оправдан с влязъл в сила съдебен акт по това обвинение, претърпените
неимуществени и имуществени вреди; както и причинната връзка между обвинението
и вредите.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се
дължи единствено за преките и непосредствени вреди.
В настоящия случай обвинението е
незаконно, тъй като наказателното производството против ищеца, по повдигнато
обвинение за извършено умишлено престъпление е признат за невиновен и оправдан,
тъй като деянието на ищеца не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
С влизане в сила на съдебен акт,
влязъл в законна сила, с който ищеца е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото обвинение, обуславя незаконността на обвинението. Недоказаност на
обвинението, като сновани еза постановяване на оправдателна присъда във всички
случаи е напълно основание да се ангажира отговорността на държавата в конкретния
случая Прокуратурата на Р България. /Решение №258/22.06.2011 г. по гр. д.
№1565/ 2010 г., ІІІ г.о., ВКС/.
В конкретния случай против ищеца М.С.А.
е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК.
Обвинението е незаконно, тъй като
ищеца е признат за невиновен и оправдан с влязло в сила Решение 26/23.03.2018
год. по КНД № 1011/2017 год. ВКС – III. НО. Решението е влязло в сила от
23.03.2018 год.
Според практиката на ВКС, обективирана
в Решение № 63/18.03.2016 г. по гр.д. № 5124/ 2015 г. на ВКС, III ГО, Решение №
480 /2012 г. по гр.дело № 85/ 2012 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 138 по гр.д. №
637/ 2012, на ВКС IV ГО, Решение № 457/ 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/ 2009 г.
на ВКС, IV ГО и др., при незаконно обвинение без съмнение обвиняемият търпи
неимуществени вреди - неудобства, унижение, притеснение, несигурност,
накърняване на честта, достойнството и социалното му общуване, като същите са
нормална житейска последица и настъпват винаги в резултат на наказателното
производство и дори да не бъдат събрани доказателства по отношения на тях
следва да бъде присъдено обезщетение, тъй като са типична последица от
незаконното обвинение. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните вреди -конкретно увреждане на
здравето и други специфични увреждания, какъвто е случая, то те следва да бъдат
конкретизирани и доказани от ищеца.
Размерът на обезщетението за вредите
от незаконно задържане се включва в общия размер на генералното дължимо
обезщетение за неоснователно обвинение, съгласно приетото в т. 13 от ТР №3 на
ВКС по тълк. д. №3/2004 г. на ОСГК.
С оглед на изложеното се налага извод,
че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът навежда твърдения за претърпени
вреди над обичайните. При определянето на конкретния размер на обезщетението
следва да бъдат взети предвид всички обективни фактори, които имат значение, за
да бъде присъдено справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Такива конкретни обстоятелства са –
характера на обвинението- касае за едно от най-тежките обвинение в тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
10 до 20 години. Ищеца е бил
привлечен като обвиняем на 08.07.2011
год., но е бил задържан още на 6.07.2011
г. за 24 часа, която е продължена от прокурор от ВОП с „Задържане под стража“
за 72 часа. Тези обстоятелства следва да се преценят във връзка с обезщетението
за неимуществени вреди.
Друго обстоятелство е
продължителността на наказателното преследване повече от 7 години. Следващия
фактор който увеличава дължимото обезщетение е голия интензитета на мерките на
процесуална принуда, взети по отношение на ищеца. Интензитета на извършените и
в двете фази на процеса (досъдебна и съдебна), процесуалните действия с
участието на ищеца. Влошаване на здравословното му състояние. Към тези
обстоятелства съдът присъединява наложената мярка „Забрана за напускане на
пределите на страната, наложена на ищеца.
Обстоятелства които намаляват размер
на обезщетение са наличието на множество други водени наказателни производства
по които са налагани и наказания лишаване от свобода. Ищецът е бил осъждан
многократно. При определяне на размера на обезщетението съдът взима предвид
съдебно минало на ищеца - обстоятелство,
релевантно при преценка на личността му, ведно с неговата лична, социална и
трудова биография, с оглед значително по – ниския интензитет на усещането за
накърнено лично достойнство и чувство за справедливост от незаконното
обвинение, в сравнение с лице, което никога не е било обект на успешно
проведено наказателно преследване (Определение № 326 от 09.05.2018 г. по гр. д.
№ 771 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Не се доказва незаконното обвинение да
му е повлияло по особено негативен начин върху личността на ищеца. Не се
установява от доказателствата по делото незаконното обвинение да е рефлектирало
негативно върху общественото доверие и социалните контакти на ищеца. В тази
насока са само показанията на жената с която живее на съпружески начала, но с
оглед на обективната им заинтересованост съдът не ги кредитира.
Според показанията на св. Пендарова
ищеца имал работилница, работил като обущар. Заради незаконното обвинение
хората не идвали при него. Невъзможността за професионална реализация не излиза
от кръга на обичайните вреди.
Социалната среда на ищеца е
самостоятелна малцинствена група отличаваща се с висок ръст на престъпност и
нисък процент на трудова заетост, нисък праг на образованост, поради тази
причина не може да се приеме негативни отраженията в личната му емоционална
сфера. В този смисъла трайната практика на ВКС в редица решения. /Решение №
251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/ 2015 г. на III г. о. на ВКС; Решение № 61/2016
г. по гр. д. № 4546/ 2015 г. на III г. о. на ВКС и др.).
Възражението на ответника, че не
следва да отговаря за продължителността на процеса в съдебната му фаза, тъй
като няма ръководни функции в рамките на същата, е неоснователно. При обвинение
в извършване на престъпление държавата отговоря на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените вреди чрез Прокуратурата на Република България, на която е
предоставена функцията по обвинение в наказателния процес, като последната носи
отговорност и за вредите, претърпени в рамките на съдебната фаза на процеса,
тъй като тези вреди са причинени от предявеното и поддържано неоснователното
обвинение, извършено от неин представител, и без него същите не биха настъпили.
Прокуратурата упражнява надзор
върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Следователно при
неоснователно държавно обвинение, прокуратурата е правозащитният орган, които
трябва да промени практиката си и да вземе мерки за отстраняване причините за
увреждането. (ТР № 5 от
15.06.2015 г. по тълк. д. № 5 / 2013 г. на ВКС).
По време на изтърпяването на МНО
„Задържане под стража“ ищеца е страдала от острото заразно заболяване „Червен
вятър“. Заболяването е влошили престоя на ищеца в ареста, макар да не е в
причинно следствена връзка с незаконното обвинение
Ответника не е пасивно легитимирана да
отговаря по иск за обезщетяване на вреди от лошите условия в ареста по време на
изпълнението на взета по нейно искане мярка за неотклонение "задържане под
стража". (решение №333/31.10.2014 г. по гр. д. №445/2014 г., IV г.о.,
ВКС). Дейността по изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под
стража" по своето естество представлява административна дейност,
регулирана по метода на държавна власт и подчинение. Законодателят е възложил
ръководството на арестите на областните служби "Изпълнение на
наказанията", които са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", явяваща се юридическо лице към министъра
на правосъдието (чл. 12 ал. 2 ЗИНЗС). Условията в ареста по време на изпълнение
на мярката за неотклонение "задържане под стража" са под контрола на
посочената Главна дирекция, и претенции за възникнали вреди при несъответствие
на условията с установени в нормативни актове изисквания, следва да се
реализират по административен ред.
С оглед на изложените обстоятелства
съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8 000 лева, което е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
достатъчно за да репатрира претърпените вреди от незаконното обвинение, без да
води до неоснователно обогатяване за лицето.
Поради това предявеният иск по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен за сумата 10 000 лева и отхвърлен за
горницата до претендираните 62 000 лева.
По иска за обезщетение за забава при
деликт се дължи от дата на влизане на оправдателната присъда в сила. Считано от
23.03.2018 год. върху присъденото обезщетение ответника дължи и законната лихва
до окончателната й изплащане.
По иска по чл. 2б от ЗОДОВ.
По иска се претендира сумата
10 000 лева, за провеждане на разследване извън разумните срокове по чл.6
nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 15.11.2018 год., до окончателното й изплащане.
Настоящият състав приема, че
обстоятелството дали делото е решено в разумен срок касае обезщетяването на
неимуществени вреди от увреждане по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, е и самостоятелно
основание за обезщетение (Решение № 362/21.11.2013 г. по гр. д. №92/2013 г., ІV
г.о., ВКС).
В конкретния случай съдът намира, че
производството е продължило 6 години, осем месеца и седем дни, като тази
продължителност не се оправдава нито от фактическата, нито от правната сложност
на делото.
Още на досъдебното производство е
съществувала възможност да се направи за недоказаност на обвинението.
Обвиняемият не е създавал с поведението си основания забавянето. От горното
следва извода, че искът е основателен и ответника дължи на ищеца обезщетение за
причинените му вреди на основание по чл. 2б от ЗОДОВ.
Настоящия съдебен състав намира, че в
полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 2 000 лева, което е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и достатъчно
за да репатрира претърпените вреди от решаване на делото извън разумните
срокове, без да води до неоснователно обогатяване за лицето.
Поради това предявеният иск по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да бъде уважен за сумата 2 000 лева. В останалата си
част иска следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно сновани
е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконно
обвинение.
Претендира се сумата 3973,44 лева,
представляващи имуществени вреди от незаконно обвинение, от които главница
сумата 2300 лева, платените суми за адвокатски хонорар, и сумата 1673.44 лева,
представляваща обезщетение за забава, равно на законната лихва считано от
10.05.2012 год., първата дата на договорите за правна помощ и съдействие до
датата на завеждане на настоящия иск.
Искът за сумата от 2 300 лева е
основателен и и доказан. Правозащитните органи отговарят за разноските, които
неоснователно обвиненото лице е направило в наказателното производство. (Решение
№843/23.12.2009 г. по гр. д. №5235/2008 г., II г.о., ВКС). По делото са
представени доказателства, че ищеца е направил разноски по наказателните дела
общо в размер на 2 300 лева.
По отношение на иска за обезщетение за
забава за сумата от 1 673,44 лева, представляваща законната лихва върху
сумата от 2 3000 лева, за сочения период съдът намира за неоснователен.
Ответникът е изпаднал в забава от
датата на влизане в сила на решението, с което е признат за невинен, от който
моменти обвинението спрямо него е незаконно 23.03.2018 год. От този момент се
дължи и обезщетение за забава. Претендирания от ищеца период не съвпада с този,
в който ответника е изпаднал в забава. Искът не е доказан по основание и
размер, поради което се явява неоснователен.
По иска с правно основание чл.2 ал.1,
т.З от ЗОДОВ за сумата от 1235,38 лева, представляващи имуществени вреди от незаконното
обвинение, направени от ищеца транспортни разходи, от които главница в размер
на 800 лева, и лихва в размер на 435.38 лева, за периода от 02.02.2012 год., до
датата на завеждане на иска в съд.
Искът за сумата от 800 лева е
основателен и доказан. Пътните разноски на ищеца, които той е направил за
явяване на съдебните заседания, на които е призован съставляват имуществени
вреди и подлежат на обезщетение.
Искът за обезщетение за забава за
сумата 435,38 лева, се явява неоснователен. Ответника е изпаднал в забава на
23.03.2018 год. и от този момент дължи обезщетение. С оглед и на изложените
по-горе мотиви иска се явява неоснователен.
По отношение на разноските по делото.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените от него съдебни разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Цената на иска, равна на сбора на
всички искове е в размер на 77 208,82 лева. Съдът е уважил исковете в
размер на 15 100 лева. От разноските по делото съдът следва да присъди
изцяло в полза на ищеца направените от него разноски да д.такса в размер на10
лева и 25 лева за удостоверения,а от останалите разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3050 лева, следва да присъди съразмерна част от
уважение иск в размер на 596 лева. В този смисъл ответника дължи разноски на
ищеца в размер на 631 лева. Направените от ищеца разноски в останалата му част
следва да останат за негова сметка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес: гр.С., улица „В.“ №., ДА ЗАПЛАТИ на М.С.А., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на
престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство №507/2010
г. по описа на ОД МВР гр. Варна, НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС, ВНОХД
9/2013 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС,
ВНОХД 307/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа
на ВКС – 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД
100/2017 г. по описа на ВКС - Първо НО, ВНОХД 135/2017 г на Апелативен съд –
Бургас, КНД 1011/2017 г. - 3 НО по описа
на ВКС, ведно със законната лихва от 23.03.2018 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск в
останалата му част за разликата над 10 0000 лева до пълния му размер от 62 000
лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
да заплати на М.С.А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 2300
лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
незаконно обвинение, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
в останалата му част за сумата
1673.44 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 2 300
лева, считано от 10.05.2012 год. първата дата на договорите за правна помощ и
съдействие до датата на завеждане на настоящия иск.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
да заплати на М.С.А., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 800 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН предявения иск в останалата му част за сумата от 435.38 лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 800 лева, за периода от 02.02.2012 год.,
до датата на завеждане на иска в съд.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, да заплати на М.С.А., на основание
чл. 2б от ЗОДОВ сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на провеждане
на разследване извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от
15.11.2018 год., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск в
останалата му част, за разликата над 2 000 лева до пълния му размер на 10 000
лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БАЛГАРИЯ,
да заплати на М.С.А. направените по делото разноски съразмерна с уважената част
от иска в размер на 631 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: