Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 22.02.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2585 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК от К.П.П., ЕГН **********
против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 13100375, седалище и адрес на управление: гр. С*,
район В*, ж.к. М* д*, ул. Р* П.- К* № *- *, представлявано от управителите Р* И*
М*- Т* и Т*И*В*.
Ищецът твърди, че от 2016 год. започнали да му се обаждат по телефона
служители на ответното дружество, които го уведомили, че вземането по сключения
от него на 23.01.2008 год. договор за потребителски кредит с РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД е прехвърлено чрез договор за цесия. За извършеното прехвърляне
ищецът бил уведомен и писмено през ноември 2019 год., когато получил и покана
за доброволно изпълнение. Счита, че не е надлежно уведомен за цесията и че
вземането по горепосочения договор за кредит е погасено по давност, тъй като
срокът за плащане изтекъл на 15.01.2014 год.
Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
не му дължи сумата 6916.60 лева, представляваща задължение към РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД по силата на договор за потребителски кредит от 23.01.2008 год.,
прехвърлен чрез цесия на ЕОС МАТРИКС ЕООД. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор, оспорва иска. Твърди, че през 2008 год.
първоначалният кредитор на вземането образувал изп.д. № 17/2014 год. по описа
на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие РОС. Впоследствие ответното
дружество встъпило в изпълнителното дело като частен правоприемник на
взискателя, предвид извършената на 04.12.2015 год. цесия. Заявява, че по
изпълнителното дело са извършвани многобройни изпълнителни действия, а
образуването му спира теченето на погасителната давност по отношение на
вземането.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното изп.д. № 17/2014
год. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на действие РОС, по ч.гр.д. №
7476/2013 год. по описа на РС- Русе е издаден изпълнителен лист в полза на
РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД за сумата 2611.39 лева- главница, 663.36 лева-
изискуема редовна лихва от 15.10.2010 год. до 08.09.2013 год., 824.58 лева-
изискуема наказателна лихва от 15.11.2010 год. до 06.11.2013 год. и законна лихва
върху главницата от 07.11.2013 год. до изплащане на вземането, както и сумите
81.99 лева- държавна такса и 262.00 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист банката инициирала изпълнително
производство и е образувано изп.д. № 17/2014 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. По
делото са извършвани следните изпълнителни действия: на 24.02.2014 год. е
наложен запор върху притежаваните от длъжника МПС, на 04.08.2015 год. е наложен
запор върху банкови сметки, на 25.03.2016 год. взискателят е депозирал молба за
насрочване на опис на движими вещи (същият не
е осъществен, тъй като длъжникът не е открит на адреса), на 17.01.2017
год. е наложен запор върху банкова сметка (***.06.2017), на 31.08.2018 год. е
поискано налагане на запор, но няма данни да е наложен, предвид факта, че Банка
ДСК отговаря, че няма сметки с титуляр К.П..
В хода
на изпълнителното дело вземането е прехвърлено с договор за цесия от 04.12.2015
год. и новият кредитор е встъпил като взискател. Ищецът признава в исковата
молба уведомяване за цесията през 2016, 2018 и 2019 год.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
В настоящия казус е налице претенция по отношение на съдебно признато вземане, което се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. По ч.гр.д. № 7476/2013 год. по описа на РС- Русе К.П. не е направил възражения, поради което тези за погасяване по давност на част от вземанията му към онзи момент, са преклудирани. Поради това и не може да се приеме за начало на давностния срок крайният падеж по договора за кредит- 15.01.2014 год.
Изпълнителният
лист е издаден на 08.11.2013 год., изпълнителното делото е образувано въз
основа на представения пред ЧСИ изпълнителен лист на 03.01.2014 год.
Към
момента на образуване на изп.д. № 17/2014 год. е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 год., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнението относно принудителното осъществяване на вземането.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че когато съдебното решение влезе в
сила, почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило
сила.
Настоящият съдебен състав намира, че отмяната на
ППВС с ТР поражда действие от датата на обявяване на ТР- 26.06.2015 год.
Следователно давността е спряла да тече с образуването на изп.д. № 17/2014
год., а нов давностен срок е започнал с обявяването на ТР № 2/2015 год.-
26.06.2015 год. В този смисъл са Решение № 170/17.09.2018 год. по гр.д. №
2382/2017 год. на ВКС, IV
г.о., Решение № 51/21.02.2019 по дело №
2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др. Приема се, че когато се
касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие
е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана
нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази
промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган
да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай ответникът е ангажирал
доказателства, че е извършвал изпълнителни действия, които водят до прекъсване
на давността в хода на изп.д. № 17/2014 год. и бяха обсъдени по- горе.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност
на предявения иск, поради което в тежест на ищеца са направените от ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100.00 лева, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, провеждането на единствено
заседание по делото и неучастието на представител на ответника в него.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.П.П., ЕГН **********
*** против ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 13100375, седалище и адрес на управление:
гр. С*, район В*, ж.к. М* д*, ул. Р* П.- К* № *-*, представлявано от
управителите Р* И* М*а- Т* и Т*И* В*
иск за установяване по отношение на ответника, че не
му дължи сумата 6916.60 лева, представляваща задължение към РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ ЕАД по силата на договор за потребителски кредит от 23.01.2008 год.,
прехвърлен чрез цесия на ЕОС МАТРИКС ЕООД,
предмет на изп.д. № 17/2014 год. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с район на
действие РОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.11.2013 год.,
издаден по ч.гр.д. № 7476/2013 год. по описа на РС- Русе, като погасена по
давност.
ОСЪЖДА К.П.П.,
ЕГН **********
*** да заплати на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 13100375, седалище и адрес на управление: гр. С*,
район В*, ж.к. М* д*, ул. Р* П.- К* № *- *, представлявано от управителите Р*И*
М*- Т* и Т* И* В*
сумата 100.00
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: