Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30
гр. Пловдив, 10.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 12/2020 г., намира за
установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 10330/04.11.2019
г. от О.Х. против решение № 373/16.10.2019 г., постановено
по г. д. № 140/2019г. по описа на ОС – Хасково, в частта, с която е осъдена да
заплати на Н.Б.Д. ЕГН ********** сумата от
18 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на злополука, настъпила на 31.10.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да отхвърли предявения иск за заплащане на неимуществени вреди или да
намали размера на същите.
Ответникът счита, че тази въззивна
жалба е неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх.
№ 11723/09.12.2019 г. от Н.Б.Д. ЕГН ********** против решение № 373/16.10.2019 г.,
постановено по г. д. № 140/2019г. по описа на ОС –
Хасково, в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на О.Х. да
заплати сумата над 18 000.00 лева до пълния предявен
размер от 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на злополука, настъпила на 31.10.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното
изплащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответната част и
да постанови друго, с което да уважи в пълен размер предявения иск за заплащане
на неимуществени вреди.
Ответникът по
насрещната въззивната жалба не е взел становище по същество.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от Н.Б.Д.
ЕГН ********** *** против О.Х. БУЛСТАТ ..
Ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 26 000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на злополука,
настъпила на 31.10.2018 г., ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от
31.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 336.08 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
злополука, настъпила на 31.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Видно от текста на въззивната жалба, решението се обжалва само по отношение
присъждането на неимуществените вреди. Ето защо предмет на въззивното производство
са само този иск и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено плащане,
считано от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че, на 31.10.2018 г.,
около 17:50 ч. ищецът се движела по тротоара, прилежащ на бул. „Б.“ в гр. Х.заедно
със своя приятелка П. С. Д.., с посока на движение от стадион „М.“ към магазин
на телекомуникационен оператор „А..“, находящ се срещу I-ва поликлиника. Видимостта
била при нощни условия, а по тротоара били нападали листа. Вървейки по
тротоара, от страна на прилежащия му открит паркинг над река Х., срещу сграда №
152 на бул. „Б.“, стъпила и препънала своя десен крак в необезопасена и
необозначена дупка в настилката на тротоара, която била обсипана с листа. От
спъването ищцата паднала на земята, усукала и ударила десния си крак в долната
част на подбедрицата и глезената става. Болките, които ищцата изпитала, били с
изключително силен интензитет, тя започнала да вика и плаче, при което се
стекли хора от близките търговски обекти.
Посочените обстоятелства се доказват от показанията на
свидетел Д.(л. 130 от делото на ОС).
Твърди, че непосредствено след инцидента била откарана
в МБАЛ Х., където била хоспитализирана за периода от 31.10.2018 г. до
07.11.2018 г. След извършените прегледи и изследвания била поставена диагноза
„Двуглезенно счупване на дясна подбедрица, закрито“. Поради тежката степен на
получената фрактура на 01.11.2018 г. е била извършена операция, при която е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
При извършената оперативна интервенция бил имплантиран „комплект семитибуларна
плака“. При изписването било препоръчано провеждането на лекарствена терапия,
спазването на хигиенно-охранителен режим, свързван с ненатоварване на
оперирания крайник и ходене в рамките на 75 дни с помощни средства.
Твърди, че възстановителният период не протичал
гладко, поради което на 14.01.2019 г. се наложило отново да бъде
хоспитализирана в отделението по „Физикална и рехабилитационна медицина“ на
МБАЛ „Х.“, от където била изписана на 21.01.2019 г. Към момента на изписването
били силно ограничени движенията й в областта на дясната глезенна става, което
било видно от издадената й епикриза.
Поради усложнения ищцата била насочена за нова
хоспитализация, като на 23.01.2019 г. била приета за лечение в клиниката по
ортопедия и травматология към УМБАЛ
„Проф. д-р С.К.“ АД - гр. С. З. с извършване на нова операция на 25.01.2019 г.
Операцията завършила със закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация,
тибия и фибула. След релаксация се направила корекция на позицията на крака,
фиксирана с циркулярна гипсова имобилизация. Болничният престой продължил до
28.01.2019 г. На 07.02.2019 г. ищцата отново била приета в УМБАЛ „Проф. д-р С.
К.“ АД гр. С.З., в отделението по физикална и рехабилитационна медицина, където
приложили лечение, включващо рехабилитационни процедури. Престоят в болницата
бил до 14.02.2019 г. Твърди, че и към момента все още не е приключил лечебният
и възстановителен период, търпяла болки и страдания. В резултат на получената
травма и въпреки проведеното до момента лечение била трудно подвижна, което налагало
близките й да са около нея, за да й помагат в ежедневните битови и хигиенни
нужди. От момента на злополуката до сега можела да се придвижва единствено с
помощта на помощни средства, като изпитвала силни болки, вследствие на получените
наранявания и обездвижване, което пък налагало вземането на обезболяващи и седативни
медикаменти. Според прогнозите, болките, които изпитвала, следвало с времето да
намалят своя интензитет, но имало вероятност да останат до живот и да се проявяват
при промяна на времето и при физическо натоварване. Отделно от това лекарите не
давали прогноза дали предвид счупването в областта на глезена обемът на движенията
ще се възстанови напълно и последните няма да остана ограничени и болезнени.
Също така съществувала и вероятност да й бъде извършена трета интервенция, с
оглед отстраняването на поставените
метални фиксиращи импланти. В резултат на претърпяната злополука здравословното
й състояние се влошило, което дало отражение и на психиката й. Твърди, че в
следствие на изживения шок се оплаквала от понижено настроение, тревожност,
връщане към момента на злополуката, нарушение на съня и вниманието й. Допълнително
към това се прибавяло притеснението й, че няма да се възстанови напълно и че
постоянно ще бъде в тежест на близките си.
Инцидентът влошил значително качеството и на живот –
преди злополуката имала собствен бизнес и работела в малко кафене в центъра на
Х., с което тя се самоиздържала и си осигурявала нормален начин на живот. След
злополуката не можела да работи, лишена била от доходите си и принудена да
разчита на издръжката на своя син, което допълнително емоционално я потискало.
На 20.02.2019 г. провела консултация при психиатър, като й била поставена
диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“. Изпаднала в депресия,
чувствала се ненужна, виновна, не можела да спи вечер, била видимо напрегната.
Предписано е било лечение с антидепресанти.
Посочените обстоятелства относно емоционалното
състояния на ищеца се установяват от показанията на свидетел Д. (л. 132 от
делото на ОС)
Видно от заключението на медицинската експертиза (л.
143 – 145 от делото на ОС), ищецът е получила двуглезенно счупване на дясната подбедрица,
което е в резултат на подгъване и извиване на ходилото при ходене и е в пряка
причинна връзка с инцидента от 31.10.2018 г. По този начин е причинено трайно
затруднение в движението на десния крак – за повече от 30 дни. Проведената
медикаментозна терапия е била подходяща и лекарствените средства, закупени от
ищцата, са били напълно съвместими с увреждането. Първата операция, извършена в
МБАЛ „Х.“ АД, довела до пълно консолидиране на счупването. Пояснено е, че в
УМБАЛ Проф. С. К. – С. З. не е извършвана същинска операция, а процедура по
„закрито наместване без вътрешна фиксация“ и последвала имобилизация. Въз
основа на данните от контролна рентгенова снимка от месец април 2019 г. е
констатирано, че на определен етап от лечението е изваден един от винтовете,
който свързва малкия и големия пищял, но липсва документ, от който се да се
установява кой, кога и защо е премахнал винта. Последвалата рехабилитация се е
наложила поради контрактура на ставата, причината за която е 40-дневното принудително
обездвижване. Тази процедира е довела до значително подобрение в състоянието и
към настоящия момент обемът на движенията е доведен почти до нормални стойности.
По делото няма доказателства за умишлено поведение на
ищеца, което да е довело до съпричиняване по отношение на вредоносния резултат
от процесната злополука.
Според заключението на психиатричната експертиза (л.
178 – 184 от делото на ОС), процесната злополука, получената травма и
последващото лечение са психотравмиращи и са предизвикали у Д. негативни емоции
– реакция на болка, недоволство, раздразнителност, ограниченост, смутена перспектива.
Около 4 месеца след злополуката тя е посещавала психиатър, който е поставил
диагноза „смесено тревожно – депресивно разстройство“. От проведения личен
преглед и останалите данни по делото вещото лице заключава, че ищецът е
изпитвала неприятни емоционални преживявания вследствие на злополуката и
последвалото лечение, които обаче не са довели до психично разстройство.
Оплакванията за раздразнителност и потиснатост са преценени като такива с
невротичен произход и преходен характер. От друга страна, предписаната на
ищцата терапия с леки успокояващи и антидепресивни медикаменти не било
провеждана последователно и стриктно, но това само по себе си не е довело до
усложнения. Няма данни към момента на изготвяне на експертизата ищцата да
страда от психично заболяване и да се налага лечение. Прогнозата е положителна
– обичайният възстановителен период след подобен стрес е от 1 до 6 месеца.
Съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 5, ал. 2, чл. 19, ал.1, чл. 31 и
§ 6, т. 1, 6 и 7 от ЗП, задължение на съответната община е да поддържа общинската
пътна мрежа, отговарящо на изискванията за движението, което означава и
отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава
опасност за пешеходците.
Въз основа на горното
може да бъде направен категоричен извод, че е налице хипотезата на чл. 49 от ЗДД.
Ответникът следва да репарира причинените неимуществени вреди, тъй като, макар
и без вина, носи отговорност за изправността на тротоарната настилка.
При тази фактическа обстановка: претърпените медицински интервенции,
времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно
възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните, семейните (включително от
финансов характер) и професионални притеснения, и при приложението на чл. 162
от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 18 000.00
лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди,
като последица от злополуката от 31.10.2018 г. и тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца, ведно със законната лихва от посочената дата.
До тези правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед горното и на
основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена О.Х. да заплати на адвокат К.К.Г.,***,
ЛН …сумата от 1 110.08 лева, представляваща възнаграждение за настоящата
инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 373/16.10.2019 г., постановено
по г. д. № 140/2019г. по описа на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА О.Х.
БУЛСТАТ .. да
заплати на адвокат К.К.Г.,***, ЛН .. сумата от 1 110.08 (хиляда сто и
десет лева и 08 стотинки), представляваща възнаграждение за настоящата
инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата
Преписи от решението
да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на
касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: