Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №116

                       

                                             Гр . Видин 05.12.2019г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и седми ноември

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С.С.                            

                                                                                                             2. Г. Й.

                                  

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ            В.К.                                  И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.  в.  ГР.Д. №   408          ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „с…. ЕООД енд Ко“К… чрез адв. Д.Б. против Решение №439 от 02.08.19г. по гр.д. №1353/19г. на ВРС. Иска от съда да отмени решението на ВРС  като неправилно и необосновано и отхвърли предявеният от ищеца иск по чл.344,ал.,т.1,2 и 3 КТ като им присъди разноски за въззивната инстанция.

Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни относно подадената на 06.02.2019г. молба от ищцата като едномесечно предизвестие за напускане на работа.Счита,че тази молба по съществото си е молба за прекратяване на тр. отношение по взаимно съгласие,която работодателят е резюлирал-с предизвестие.Работникът не е подавал молба за напускане с предизвестие,а предвид нарушението на трудовата дисциплина като от 11.02.19г. е спрял да се явяава на работа му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.На работника е искано обяснение като съобщението е получено на 13.03. и на същата дата са дадени такива обяснения,а на 14.03. е издадена обжалваната заповед за уволнение.

Жалбоподателят счита,че не е настъпило прекратяване на тр. отношение при условията на чл.326,ал.1 КТ,както е приел ВРС,а поради нарушение на тр. дисциплина-неявяване на работника на работа на 11.02. и 12.02.19г. правилно е прекратено чрез налагане на дисциплинарно уволнение.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Ц.П.И. *** не е подала писмен отговор на въззивната жалба.В съэдебно заседание чрез процесуалният си представител адв. П… С… оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Ц.П.И. е изпълнявала длъжността “оператор почистване на конци” при на „с… ЕООД енд Ко“К…. съгласно тр. договор №1 от 04.01.19г. като е уговорен шестмесечен срок на изпитване.На 06.02.19г. ищцата е подала молба за прекратяване на договора,считано от 07.02.19г.,която е резолирана от работодатела-„Съгласна съм.С предизвестие.“ Ц.П.И. е продължила да изпълнява трудовите си задължения,но на 11.02.19г. е била задължена да предаде инструментите си,с които работи и от тази дата е спряла да се явява на работа.Това е отразено и в дадените обяснения от 13.03.19г.,на която дата е получила и известието от работодателя.Със Заповед №16 от 14.03.2019г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на работника,считано от същата дата на основание чл.188,т.3,във вр. с чл.190,ал.1,т.2 КТ,поради нарушаване на тр. дисциплина,във вр. с чл.187,ал.1,т.1,предл.3 КТ и при спазена процедура по чл.193  КТ .Като причини за прекратяване на тр.договор са посочени:неявяване на лицето нао работа на 11.02. и 12.02.19г. като демонстративно напуска работното си място и не спазва едномесечното си предизвестие за освобождаване от длъжност и до момента на освобождаването продължава да не се явява на работа.

С обжалваното решение  ВРС е уважил   иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ на  Ц.П.И. като е отменил  заповедта  за уволнение.ВРС е приел,че обжалваната заповед е незаконосъобразна ,тъй като обжалваната заповед и издадена след изтичане на срока за предизвестието -07.03.19г.и трудовото правоотношение вече е било прекратено на това основание,а освен това работникът се е явил на работа на 11.03.19г. и не са налице условията на чл.190,ал.1,т.2 КТ.

Пред втората инстанция не са ангажирани нови доказателства,съобразенос преклузията по чл.266,ал.1 ГПК.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Безспорно в тежест на работодателя е да установи,че работникът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина,за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” както и обстоятелствата,че е спазена процедурата по КТ. ВРС е разгледал налице ли е спазване на процедурата от работодаеля,както и дали е законосъобразна обжалваната заповед като е достигнал до извода,че същата следва да бъде отменена по изложени в решението мотиви. ВОС споделя изводите на първоинстанционния съд.

След като върху молбата за прекратяване на трудовия договор,подадена от работника на 06.02.19г работодателят е сложил резолюция -„Съгласна съм.С предизвестие.“- трудовото правоотношение следва да се прекрати при условията на 326,ал.1 КТ- с едномесечно предизвестие,което започва да тече от 06.02.19г.На 11.02.19г. работодателят е поискал от работника да предаде инструментите си за работа и той го е направил,като при това положение работникът е бил лишен от възможност да полага труд на работното си място до изтичане на срока на предизвестието.Искането за даване на обяснения,връчено на 13.03.19г. и последвалата заповед за уволнение от 14.03.19г. са безпредметни,защото трудовия договор вече е бил прекратен с изтичането на срока за предизвестие на 07.03.19г.

В подкрепа на извода,че трудовият договор е прекратен при условията на чл.326,ал.1 КТ е обстоятелството,че работодателят в заповедта за уволнение е посочил като причини неспазване на срока за предизвестие,т.е. работодателят също счита и е приел,че от 06.02.19г. за работника тече едномесечен срок на предизвестие,след което трудовият договор се счита за прекратен.Обстоятелството дали срокът на предизвестие е спазен или не е отделен въпрос,който  би следвало да се изследва предвид факта,че работодателят не е дал възможност на работника да извършва трудовата си дейност и е отказал достъп до работното място след 11.02.19г.Това би могло да бъде предмет на спор,ако заповедта за уволнение беше издадена преди да изтече срока на предизвестието-до 07.02.19г.,тъй като след тази дата трудовото правоотношение вече е прекратено при условията на чл.326,ал.1 КТ и не може втори път да се прекрати на друго основание.

В този смисър ВОС споделя изводите на ВРС,включително и относно явяването на работа на работника на 11.02.19г. и неустановяване наличието на хипотезата на чл.190,ал.1,т.2 КТ,което прави заповедта за уволнение незаконосъобразна и на това основание.

Оветникът по жалба не е претендирал разноски за настоящата инстанция и няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.

 Водим от горното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №439 от 02.08.19г. по гр.д. №1353/19г.  на Видински районен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                         2.