Решение по дело №144/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Н.В.Б. и Д.Н.Б. ***, срещу Виза за проектиране на временен строеж № 79/14.12.2020 г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 49, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 50, т. 1, буква „б“ ЗУТ при условията на чл. 51, ал. 1 ЗУТ е разрешено проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, разположена в УПИ ХІІ-7,17, представляващ имот с идентификатор 10135.1501.1225 по КККР, кв. 288 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, представляващ имот с административен адрес ул. „***.

В жалбата се твърди, че визата е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. По-конкретно жалбоподателите твърдят, че са собственици на сграда в УПИ ХІІ-7,17, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1501.1225 с административен адрес ул. „***. За имота има влязъл в сила ПУП с нов начин на застрояване, но в имота съществуват заварени тяхната и още три постройки, като разрешаването на надстрояване на някоя от тях се отразява на другите. Считат, че не са спазени общите правила за издаване на виза по чл. 140, ал. 3 ЗУТ и не са изпълнени изискванията на чл. 51, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, както и че актът е немотивиран. Молят издадената виза за проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м с капандури в УПИ ХІІ-7,17 да бъде отменена и да бъдат присъдени направените в производството разноски.

В съдебно заседание, при редовно призоваване, оспорващите се представляват от адв. Х.Д. –ВАК, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендират се присъждане на сторените по делото разноски, като се прилага списък по чл. 80 от Граждански процесуалния кодекс ГПК).

Ответникът в производството - Главният архитект на район „Одесос“ при Община Варна чрез процесуален представител ст. ю.к. П.М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита визата за издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение като същевременно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованите страни Х.С.Д. и С.Х.Т. не изразяват становище по съществото на спора. В съдебно заседание не се явяват и не се представляват.

Заинтересованите страни Н.Т.Н. и П.Т.Н. чрез процесуален представител – адв. Д.К. – ВАК, назначен съгласно чл. 137, ал. 6, изр. второ АПК, изразяват становище за основателност на жалбата. Посочват, че не са спазени изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, че не е налице таванско помещение, което да подлежи на преустройство по начина, предвиден в чл. 50, ал. 1, буква „б ЗУТ. Молят за отмяна на оспорения акт.

Заинтересованата страна С.А.М. чрез процесуален представител – адв. М.М. - ВАК моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че от установените в имота постройки единствено сградата, за която е издадена визата е със законен статут, и с преустройството ще се спазят изискванията на плана. Моли за присъждане на направените в производството разноски.

Първоначално по подадената жалба е образувано адм. дело №449 по описа на АС-Варна за 2021г., трети състав, който с Определение № 2378/11.08.2022 г. на основание чл. 159, ал. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане. Приемайки, че жалбоподателите Д.Б. и Н.Б. не са имали правен интерес в качеството им на заинтересувани лица по смисъла на чл. 140, ал. 3 вр. чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, първата поради липса на доказателства за собственост или за ограничено вещно право върху имота, а вторият поради наличието на декларация с нотариална заверка на подписите, с която декларира съгласие съсобственикът да извърши надстройка над собствената си сграда съгласно одобрени проекти и строително разрешение и право да оспори административния акт, трети състав на АС-Варна е прекратил производството по делото. По реда на касационния контрол с Определение № 119/05.01.2023 г. по адм. дело № 11356/2022 г. ВАС е отменил прекратителното определение и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия. ВАС приема, че първоинстанционният съд не е изяснил основанието за придобиване на имота от Д.Б. и не й е осигурил възможност да представи допълнителни доказателства в подкрепа на доводите си. По отношение на Н.Б., касационната инстанция приема, че от съдържанието на представената нотариално заверена декларация не може да се направи извод за действителното волеизявление на декларатора, тъй като характеристиките и параметрите на предвиденото строителство не се посочени, а освен това декларацията е подписана през 2003 г. и не би могла да се отнася за строителството, предвиденото с оспорената виза, която е издадена почти две десетилетия по –късно. Поради което приема, че жалбоподателят Б. като съсобственик на имота, за който се отнася издадената виза има качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ и право да оспори административния акт.

При така очертаните предметни предели на спора със задължителното за по-долния по степен съд на основание чл. 235, ал. 2 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ, Определение № 119/05.01.2023 г. по адм. дело № 11356/2022 г. на ВАС настоящият съдебен състав намира следното по основателността на жалбата:

Съобразявайки посочените от жалбоподателите основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, настоящият състав, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на обжалване в производството е Виза за проектиране на временен строеж № 79/14.12.2020 г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 49, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 50, т. 1, буква „б“ ЗУТ при условията на чл. 51, ал. 1 ЗУТ е разрешено проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, разположена в УПИ ХІІ-7,17, представляващ имот с идентификатор 10135.1501.1225 по КККР, кв. 288 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна с административен адрес ул. „***.

Производството е образувано по заявление рег. № АУ118265ОД/08.12.2020 г., с което е поискано издаването на виза за проектиране за обект „Преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид 1,50 м и направа на капандури“, подадено от С.А.М.. Към заявлението е представен н.а. *** на Нотариус при ВРС, съгласно който С.А.М. е придобила по наследство  ид. ч. от дворно място в гр. варна, ул. „***, цялото с пространство от 276 кв.м, съставляващо имот пл. № 7, 17, ведно с ид.ч. от изградената в дворното място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня, салонче, изба, навес и тоалет в двора. В преписката е представена и декларация с нотариално заверени подписи от жалбоподателя Н.В.Б. и заявителката С.А.М., с която всеки от двамата като съсобственици на дворното място, находящо се в гр. Варна, ул. „***, представляващо имот пл. № ХІІ-7,17 се съгласява съсобственикът му да извърши надстройка над собствената си сграда съгласно одобрени проекти и строително разрешение. Представени са и разрешения за строеж на пристройки към жилищна сграда на Х. Т. Г., наследодател на заинтересованата страна С.Х.Т..

Въз основа на заявлението и представените документи е издадена обжалваната виза за проектиране. Първоначално за издадената виза не са уведомени жалбоподателите. След поискване от тяхна страна съобщението за издадената виза е получено от жалбоподателите Н.Б. и Д.Б. на 26.01.2021 г.

В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.

Според заключението по СТЕ, вещото лице след преглед на документация приложена по делото и направен оглед на място е констатирало, че за процесния поземлен имот 10135.1501.1225 по КККР на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18- 98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и изм. със заповед № КД-14-03-330/15,12.2009 г. на Началник на СГКК - Варна, находящ се в гр. Варна, ул. ***, действащ ПУП е частично изменение на ЗРП на квартал 288 от 9-ти подрайон на гр. Варна, квартално засторителен и силуетен план за парцели Х-5, ХI-6ХII-7,17, одобрен със заповед № Г-190/01.08.1995г. на Кмета на община Варна. В имота се предвижда свързано застрояване на жилищни сгради от 2 до 4 етажа + тавански етаж. Зоната в която попада имотът е с отреждане „Смф“-смесена многофункционална устройствена зона. Показателите за застрояване са: Кпл =60%; Кинт=5,00. Вещото лице установи, че в поземлен имот 10135.1501.1225 по КККР на гр. Варна, са изградени четири сгради: 1. Едноетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, със застроена площ от 52 кв.м. за която е издадена обжалваната виза за проектиране. За сградата са налични одобрени проекти от 18.10.1956г., както и позволителен билет №847/12.10.1956г.; 2. Триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1225.3. със застроена площ от 59 кв.м., за която от жалбоподателя не са представени строителни книжа и документи; 3. Двуетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор 10135.1501.1225.2 със застроена площ от 63 кв.м., за която в кориците по делото няма представени строителни документи. За сградата са представени: Разрешение за строеж № 13 на Х. Т. Г. за жилищна пристройка от 40 кв.м., като на височина покрие калкана на сградата в имот пл. № 17, Разрешение за строеж № 28/01.03.1990 г. на Х. Т. Г. за жилищна пристройка с площ от 12,2 кв.м. Сградата не съответства на представените разрешения за строеж; 4. Едноетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор 10135.1501.1225.1 със застроена площ от 73 кв.м., за която в кориците по делото няма представени строителни документи.

По отношение наличието на таванско помещение което да може да се преустрои по начина, който е посочен в чл. 50, т, 1, буква „б“ ЗУТ, вещото лице установява, че едноетажната жилищна сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, със застроена площ от 52 кв.м. за която е издадена обжалваната виза за проектиране е със скатен покрив с височина 3 м. от кота корниз в най - високата си част. Покривът е дървена конструкция, покрит с керемиди. При корниза височината е 0.0 м. Начинът на преустройство ще бъде решен със съответния проект. Общата застроена площ на ПИ с идентификатор 10135.1501.1225 е 247 кв.м.

В съдебно заседание проведено по адм. дело №449/2021 г., вещото лице заяви, че процесната виза за проектиране е съобразена с ПУП и ОУП, като изграждането и надстрояването ще се решат с конкретния проект.

При изложената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

По допустимостта:

Видно от представените по делото доказателства, оспорената виза за проектиране е съобщена на жалбоподателите на 26.01.2021 г., а жалбата е подадена до съда чрез главния архитект на район „Одесос“ на 05.02.2021 г., т.е. в законоустановения срок.

Във връзка с допустимостта на съдебния контрол съдът изследва обстоятелството дали жалбоподателите са активно процесуално легитимирани да оспорят процесния индивидуален административен акт или не, в качеството си на носители на вещни права по отношение на имота, за който е издадена процесната виза за проектиране, съобразно указанията на ВАС, дадени със задължителното за настоящата съдебна инстанция Определение № 119 от 05.01.2023 г., постановено по адм. дело № 11356/2022 г. по описа на ВАС. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи и служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо по арг. от чл. 159, т. 4 АПК.

В случаите на одобряване на виза за проектиране нормата на чл. 131 ЗУТ определя кръга на заинтересованите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 131 ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове /ПУП/ и на техните изменения, са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Ал. 2, т.1 на с.р. определя като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план, недвижими имоти – имотите, предмет на самия план.

В конкретния казус правният интерес на жалбоподателите Д.Н.Б. и Н.В.Б. като заинтересовани лица по арг. от чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, се обуславя от обстоятелството, че същите са съсобственици в общ имот със собствениците на сградата за която се отнася оспорвания акт. Жалбоподателят Н.Б. се легитимира като собственик на самостоятелна къща и идеална част от дворното място, представляващо УПИ XII-7,17, кв. 288 по плана на 9 -ти микрорайон на гр. Варна по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт с номер 106, том 27, дело 9944/1994г. на Нотариус при ВРС. С оглед представеното в настоящото производство Удостоверение за граждански брак, се установява, че лицата Н.Б. и Д.Б. са сключили граждански брак на 27.01.1985г., което определя и факта, че жалбоподателите са придобили самостоятелна къща и идеална част от процесното дворно място по гореописания нотариален акт, в режим на СИО. Последното определя и правния интерес от подадената жалба на двамата жалбоподатели срещу процесната виза за проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м с капандури в УПИ XII -7,17, представляващ ПИ с идентификатор 10135.1501.1225, с административен адрес: гр. Варна, ул.“ ***както по предходното адм. дело № 449/2021г. по описа на АС - Варна, така и по процесното адм. дело № 144/2023г. по описа на АС – Варна.

Поради гореизложеното и с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, пред надлежния съд, като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, същата се явява допустима за разглеждане.

По основателността:

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 140, ал.7 ЗУТ визата за проектиране се издава от главния архитект на общината в едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1. Съгласно § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ Главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й. Видно от представената по адм. дело № 449/2021 г. Заповед № 005/17.02. 2017 г. по т.1, главният архитект на община Варна предоставя правомощия по издаване на скица-виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ за строежите в съответните административни райони на община Варна, на главните архитекти на районите, поради което съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

С оспореният акт на основание чл. 49, ал.3 вр. чл. 50, т.1, б. "б" и чл. 51, ал.1 ЗУТ е допуснато проектиране на временен строеж: "Преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1.50 м. и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, разположена в УПИ ХІІ-7,17, представляващ имот с идентификатор 10135.1501.1225 по КККР, кв.288 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, представляващ имот с административен адрес ул. „***“.

Съгласно чл. 140, ал.1 ЗУТ, възложителят може да подаде заявление за издаване на виза за проектиране, която се издава от главния архитект на общината. За някои видове строежи, между които и строежите по чл. 50 ЗУТ, издаването на виза е задължително – чл. 140, ал. 3 ЗУТ. За тези строежи, визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ. По арг. от чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, какъвто е настоящия случай, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

Видно от изготвеното експертно заключение, за имот 10135.1501.1225 е одобрен и влязъл в сила със Заповед № Г-190/01.08.1995г. ЗРП на квартал 288 от 9-ти подрайон на гр. Варна и квартално застроителен и силуетен план за процесния парцел, а Кадастралната карта е одобрена със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на ИД на АГКК- и изм. със Заповед № КД-14-03-330/15.12.2009г. на Началник на СГКК-Варна. Следователно правилно и съобразно чл. 140, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, визата е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

На първо място посочената норма за издаване на оспорения акт - чл. 50, т.1, б. "б" ЗУТ предполага наличието на съществуващо таванско помещение, чието преустройство се явява предмет на визата за проектиране. Както е посочено в чл. 102, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, жилищните сгради се разделят на етажи, като в ал. 3 на с.р. е определено, че в подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите - стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност. А според разпоредбата на §5, т. 51 от ДР на ЗУТ "тавански етаж" е етажът, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости. Следователно „таванско помещение“ не е понятие еднозначно с "тавански етаж", а още по-малко подпокривното пространство може да е равнозначно на „таванско помещение“. Както бе посочено по-горе от заключението на вещото лице се установи по безспорен и категоричен начин, че в сградата, за която е допуснато преустройство на „таванско помещение“, не е налице такова, а е налице единствено подпокривно пространство и следователно няма обект, преустройството на който е допуснато с издадената виза. От друга страна подпокривното пространство няма и самостоятелно функционално предназначение и не може да бъде самостоятелен обект, който да бъде предмет на преустройство с процесната виза за проектиране.

Горните несоътветствия предполагат задължение за административния орган при пълно спазване на разпоредбата на чл. 35 АПК да изясни релевантните факти относно съществуването на таванско помещение в сграда 10135.1501.1225.4. Когато такова не е изградено и подпокривното пространство тепърва ще се преустройва с тази цел, то приложима би била нормата на чл. 53 ЗУТ, която за разлика от разпоредбата на чл. 50, т. 1 б. "б" ЗУТ не допуска изменение във външното очертание на сградата, включително и във вертикално отношение.

Освен на горепосочените материалноправни изисквания, визата за проектиране следва да отговаря и на установените за нея изисквания за форма на административния акт, уредени и в разпоредбите на чл. 140, ал. 2 ЗУТ и чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗУТ, които в случая не са спазени, тъй като не е показано конкретното разположение на предвидения надзид, включително не е определена точната му височина - отразеното "до 1,50 м." не е точен размер, а това има значение за съсобствениците на имота, в който са изградени в различен период постройки. Необходимостта от отразяване на конкретното разположение и височина по арг. от чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗУТ е съществено изискване, с оглед преценката за спазени отстояния между процесната сграда и останалите сгради в имота, както и в случай, че надзида бъде изпълнен дали се запазват или биха се влошили условията за ослънчаване на сградите, дали са налице изискванията за минимално отстояние между тях и др. При преценка за законосъобразността на административния акт съдът, не на последно място, установи и съществено противоречие при издаването му, тъй като липсват доказателства, както и каквито и да е данни как е съобразено наличното в ПИ № 1225 строителство изградено с разрешения за строеж при твърдения в хода на процеса и установявания от вещото лице, че на място са реализирани строежи с друга конфигурация и извън разрешеното строителство.

В случая от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че за процесната сграда № 1225.4 са налични одобрени проекти от 18.10.1956 г. и позволителен билет № 847/12.10.1956г., за сграда № 1225.3 са налични разрешения за строеж № 13 и № 28/01.03.1990г., а за сграда № 1225.1 според заявеното от вещото лице в съдебно заседание на 08.03.2022 г. същата е отразена в старите КП и може да се приеме за търпима, поради което административният орган е следвало да извърши преценка за допустимо застрояване с оглед относимите разпоредби и разрешените в имота строежи.

Предвид изложеното в хода на производството пред административния орган не са установени релевантните факти, относими към процесния случай - наличие на право на собственост на други лица върху същия УПИ извън заявителя; наличие на строежи като вид, разположение, характер на строителството в имота и относимостта им към заявеното искане за проектиране на строеж в съсобствен имот.

Във връзка с горното съдът намира, че разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗУТ регламентира разрешаване на строежи по чл. 50 ЗУТ при съсобствени имоти, какъвто е и настоящия случай. При съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на изискванията на чл. 183 ЗУТ. Съгласно чл. 183, ал.1 ЗУТ в съсобствен УПИ може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В случая такъв договор не е подписван, а жалбоподателите не са съгласни с допуснатия за проектиране и изграждане временен строеж в имота. От оспорената виза не става ясно какви са изискванията към заявителя и дали изискването на чл. 51, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 183 ЗУТ е сред тях, с оглед наличието на съсобственост в имота и липсата на посочената разпоредба при издаване на акта. В случая първоначално заявителката С.А.М. е представила нотариално заверената декларация от 02.06.2003 г. пред административния орган именно с цел доказване на дадено съгласие от съсобственика Н.В.Б., като едва с писмените бележки от 22.06.2023 г. процесуалният представител на главният архитект на район „Одесос“ релевира, че издадената виза е съобразно изключението, предвидено в чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Подобно основание не е посочено в процесната виза, а съдът преценява законосъобразността на обжалвания акт, въз основа на тези фактически и правни основания, които административния орган е посочил в него.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната виза за проектиране е издадена в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразна и следва да се отмени.

По разноските:

При този изход на делото исканията на ответната страна и на заинтересованата страна С.А.М. за присъждане на разноски се явяват неоснователни. Основателна се явява обаче претенцията на жалбоподателите на осн. чл. 143, ал. 1 АПК за присъждане на разноски съгласно представен списък на л. 38 от делото. Ответникът следва да заплати на всеки от жалбоподателите разноски в размер на 1635 лева, от които: 10 лева държавна такса; 1 250 лева адвокатско възнаграждение за настоящото производство; 150 лева депозит за СТЕ и 225 лева депозит за особен представител. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответната страна, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид минималния размер на същото, определено по правилата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Виза за проектиране на временен строеж № 79/14.12.2020 г., издадена от Главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 49, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 50, т. 1, буква „б“ ЗУТ при условията на чл. 51, ал. 1 ЗУТ е разрешено проектиране на преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1,50 м и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.1225.4, разположена в УПИ ХІІ-7,17, представляващ имот с идентификатор 10135.1501.1225 по КККР, кв. 288 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, представляващ имот с административен адрес ул. „***.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.В.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1635 (хиляда шестстотин тридесет и пет) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.Н.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1635 (хиляда шестстотин тридесет и пет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на съобщението.

	Председател: