Решение по дело №50708/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2586
Дата: 14 февруари 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20231110150708
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2586
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110150708 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Й. С. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че по т. д. № 9244/2016г. по описа на СГС, VI-18 състав, е
спрямо него издаден изп. лист от 28.12.2016г. въз основа Решение от 28.04.2016г. по
арбитражно дело № 526/2016г. на Арбитражния съд при съвета по правни въпроси –
София, с който е осъден да заплати парични вземания. Посочва, че въз основа на листа
било образувано изп. дело № 162/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б. за събиране на
вземанията. Последното изпълнително действие, прекъсващо давността, било
извършено на 16.02.2017г. На 20.05.2022г. изпълнителното дело било прекратено, като
на 23.05.2022г. било образувано ново с № 937/2022г., по което отново били предприети
принудителни действия. Счита, че вземанията са погасени по давност, като давността
за тях изтекла на 25.04.2022г.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника сумите от 413,07лв. – главница,
147,28лв. – договорна лихва, 90,88лв. – лихва за забава, 130,00лв. – административни
разноски, 320,00лв. – направени разноски за юрк. възнаграждение и 50,00лв. –
държавна такса поради погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че са искани и извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи давността, с оглед на което същата не е изтекла.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
1
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на
сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
28.12.2016г. по т. д. № 9244/2016г. по описа на СГС е издаден изп. лист спрямо ищеца,
с който е осъден да заплати на /фирма/ сумите от 413,07лв. – главница, 147,28лв. –
договорна лихва, 90,88лв. – лихва за забава, 130,00лв. – административни разноски,
320,00лв. – направени по делото разноски за юрк. възнаграждение и 50,00лв. –
държавна такса. Въз основа на изп. лист с молба от 16.07.2017г. кредиторът е поискал
образуване на изп. дело за събиране на вземанията, като е образувано такова под №
162/2017г. по описа на ЧСИ Б. Б.. С молбата за образуване са възложени на съдебния
изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От съдържанието на изп. дело се установява, че на 20.02.2017г. са наложени
запори върху банкови сметки на длъжника, с които действия давността е прекъсната. С
молба от 12.09.2018г. ответникът в настоящото производство е поискал да бъде
конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв поради сключен
между тях договор за цесия, като същият е конституиран с постановление от
19.10.2018г. С молба от 07.11.2018г. същият е поискал насрочване на опис на движимо
имущество на длъжника, като съдът намира, че това действие също прекъсва
давността, тъй като е поискан конкретен изпълнителен способ – опис на имущество.
На 15.11.2018г. взискателят е подал нова молба, с която е поискал да се наложи запор
върху трудови договори или доходи от пенсия на длъжника, като това действие също
прекъсва давността, тъй като е направено надлежно искане от кредитора за
предприемане на изп. действия. В практиката на ВКС – Решение № 68/01.02.2024г. по
гр. д. № 1924/2023г., IV ГО на ВКС и др., се приема, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. От значение за прекъсване на давността е действието на
взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от
изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на
2
засегнатите права и интереси на трети лица. Тоест, за прекъсване на давността е важно
самото направено искане от страна на взискателя, неговото активно поведение за
предприемане на изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Ето защо, с
подадените молби на 07.11.2018г. и 15.11.2018г. давността е прекъсната и от този
момент е започнала да тече нова погасителна давност. С молба от 15.09.2021г.
кредиторът е поискал прекратяване на изп. производство спрямо длъжника и връщане
на изп. лист, като с постановление от 16.09.2021г. изп. производство по изп. дело №
162/2017г. е прекратено. На 23.05.2022г. обаче същият е поискал образуване на ново
изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника –
налагане на запори, като по тази молба е образувано изп. дело № 937/2022г. по описа
на ЧСИ Б. Б.. С това действие и с последващо предприетите такива от страна на
съдебния изпълнител по налагане на запори погасителната давност е прекъсната. От
15.11.2018г. до 23.05.2022г. не е изтекъл 5-годишен период, с който се погасяват
процесните вземания. Поради това, предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни, доколкото за вземанията не е изтекла погасителната давност.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който обаче не претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявените от С. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника следните суми, за които е издаден на 28.12.2016г. изп.
лист по т. д. № 9244/2016г. по описа на СГС, VI-18 състав, а именно: 413,07лв. –
главница, 147,28лв. – договорна лихва, 90,88лв. – лихва за забава, 130,00лв. –
административни разноски, 320,00лв. – направени разноски за юрк. възнаграждение и
50,00лв. – държавна такса, поради изтекла погасителна давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3