РЕШЕНИЕ
№ 1005
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330109986 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 61, ал. 2 ЗС от И. Т. Г. срещу П.В.С..
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици СОС представляващ
апартамент № ** с адрес: гр. ******, ул. ****** № ****. Твърди, че апартаментът не
бил довършен от строителната компания и това наложило завършването му от
етажните собственици. След фактическата радяла с ответницата, твърди, че се е
нанесъл да живее в имота, като през периода от **** до ***** извършил множество
подобрения в него. Предвид съсобствеността с ответницата иска да бъде осъдена да
заплати половината от сумата в размер на 9547.50 лева. Претендира разноски.
Ответницата, оспорва предявената претенция. Твърди, че в имота не са
извършвани описаните подобрения, още по- малко с лични средства на ищеца. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
С доклада на делото, обективиран в определение от 18.10.2021г. като безспорни
и ненуждаещи се от доказване за отделени обстоятелствата, че страните са
съсобственици в имота при равни права.
Принципното положение е, че при извършване на подобрения в съсобствен
имот, за неучастващия собственик възниква задължение към подобрителя, ако в
1
резултат от извършеното имотът е увеличил стойността си. Задълженията за заплащане
на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността по
времето, когато те са били извършени. В настоящия случай е безспорно, че
апартаментът е бил придобит от страните в режим на СИО, която е била прекратена с
развод в края на ****. Поради това ответницата, като собственик през целия период,
когато са извършени ремонтите, се явява материалноправно легитимирана по
предявения иск.
От показанията на свидетелката В. се установява състоянието на имота към
2015-2016г., а именно в груб строеж, с поставена дограма. Изрично посочва, че нямало
врати и окабеляване, баните били на тухли и липсвали парапети на терасите.
Свидетелката живее в сградата, имала е преки впечатления за състоянието й към
момента на спирането на работата на строителя- 2011-2012 г. и извършените в имота
ремонти. Показанията са конкретни, последователни и непротиворечиви и следва да
бъдат кредитирани. В показанията си свидетелката заявява, че познава единствено
ищецът, като е смятала, че не е семеен. Разбрала за това, че има съпруга около 2018-
2019 г., но никога не я е виждала и не знае как изглежда.
При така събраните доказателства съдът намира, че се установяват твърденията
на ищеца, че всички извършени в имота подобрения са били направени от него по
време на фактическата раздяла с ответницата, преди прекратяването на брака им,
продължила около 5 години, което изключва съвместния принос. Фактическата раздяла
е прекъснала всички духовни, лични и икономически отношения между страните, тъй
като съпрузите не са живеели заедно, ремонтите не са извършени с общи усилия, за
нуждите и благополучието на семейството. В този смисъл: Решение № 43 от 5.04.2013
г. на ВКС по гр. д. № 802/2012 г., II г. о., ГК.
Предвид горното и с оглед приетата СТЕ, се установява, че ответницата дължи
заплащането на обезщетение за извършените подобрения. Стойността на
обезщетението следва да се определи по приетата експертиза, която дава заключения
за всички СМР констатирани в имота при огледа.
Не се установява ремонтите да са били неотложни и необходими за запазването
на вещта. Не се доказва да е имало и съгласие на другия собственик. Поради това
отношенията във връзка с извършените подобренията следва да се уредят по правилата
за водене на чужда работа без пълномощия, съответно по правила на неоснователното
обогатяване- в този смисъл ТР № 85/02.12.1986г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай
е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в
собствен интерес- ищецът е съсобственик в имота с ответницата. Поради това лицето,
в чийто интерес е била предприета работата, а именно другия собственик, отговарят до
размера на своето обогатяване.
2
В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на
имота само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този
случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл
Решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на І ГО на ВКС и Решение №
820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС.
Така общите стойности на подобренията, за които отговаря ответницата
съгласно приетата СТЕ е 7628.62 лева- 1/2 от общата сума без стойността за доставка и
монтаж на климатик, който представлява движима вещ, която може да бъде
премахната без съществено увреждане. Всички стойности са образувани съгласно
посочения принцип на неоснователното обогатяване, като е взета по-малката сума
между разходите и увеличаването.
Възражението за изтекла давност е неоснователно, защото съгласно чл. 115, ал.
1, б. „в“ ЗЗД тя не тече между съпрузи, а е безспорно, че бракът е прекратен през ****
г.
Ето защо претенцията е основателна са сумата от 7628.62 лева, а за разликата до
претендирания размер от 9547.50 следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
направените разноски за д.т., СТЕ и адв. възн. в размер на общо 1144.11 лева,
съразмерно на уважената част от иска. Направеното възражение за прекомерност на
платеното адв. възнаграждение се явява неоснователно, защото сумата е съобразена с
НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата сумата
от 160.79 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. В. С., ЕГН **********, да заплати на И. Т. Г., ЕГН **********,
сумата от 7628.62 лева- представляваща припадаща се част от стойността на
подобрения, извършени в съсобствен имот, представляващ апартамент № *** с адрес:
гр. *****, ул. ******** № *** в периода 2016-2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата НАД 7628.62 лева ДО 9547.50 лева.
ОСЪЖДА П. В. С., ЕГН **********, да заплати на И. Т. Г., ЕГН **********,
сумата от 1144.11 лева- разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА И. Т. Г., ЕГН **********, да заплати на П. В. С., ЕГН **********,
3
сумата от 160.79 лева- разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
4