№ 261
гр. Благоевград, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241200600483 по описа за 2024 година
Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по жалбите на:
Адв.С., в качеството му на повереник на М. К. Г., ЕГН **********;
Адв. К., в качеството й на защитник на подсъдимия М. Д. Г..
Двете жалби са за проверка на невлязлата в сила присъда №500738
от12.12.2023 год., постановена по нчхд №65/2021 год. по описа на РС
гр.Разлог.
С цитираната присъда, решаващия съд е признал подсъдимия М. Д. Г., с ЕГН
**********, от с. Г.К., общ.Б., за виновен в това, че на ****г., около 10. 00
часа в кафе- сладкарница, находяща се в сградата на кметството в с.Г.К., чрез
нанасяне на удари с юмруци по главата и тялото на М. К. Г., ЕГН **********,
му причинил лека телесна повреда, изразила се в получаването на
хоризонтален нистагъм на двете очи, оток и подкожни кръвонасядания по
космената част на главата, оток, подкожно кръвонасядане и разкъсно -
контузна рана с дължина 1 см в дясната зигоматична област и комоцио
церебри, довели до временно разстройство на здравето без опасност за
живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК , поради което и на
основание чл. 130, ал. 1 от НК вр. с чл. 78а НК го е освободил от наказателна
1
отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на
1000.00 /хиляда/ лева. Подсъдимия М. Г. е осъден да заплати на М. К. Г., ЕГН
********** сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди, в резултат от деянието по чл. 130, ал. 1
от НК предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 25.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като в
останалата част, над уважения размер иска е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимия М. Г. е осъден да заплати на М. К. Г. и сумата от 1550 лв. (хиляда
петстотин и петдесет лева), сторени разноски за адвокатско възнаграждение,
сумата от 12.00 лв. (дванадесет лева) – заплатена държавна такса и сумата от
400.00 лв. – заплатен депозит за вещо лице.
Районният съд, с атакуваната присъда е признал подсъдимия Д. М. Х. , с ЕГН
**********, от с. Г.К., общ.Б., за невиновен в това, че на ****г., около 10. 00
часа в кафе- сладкарница, находяща се в сградата на кметството в с.Г.К. в
съучастие като съизвършител с М. Д. Г., чрез нанасяне на удари с юмруци по
главата и тялото на М. К. Г., ЕГН **********, му причинил лека телесна
повреда изразила се в получаването на - хоризонтален нистагъм на двете очи,
оток и подкожни кръвонасядания по космената част на главата, оток, подкожно
кръвонасядане и разкъсно - контузна рана с дължина 1 см в дясната
зигоматична област и комоцио церебри, довело до временно разстройство на
здравето без опасност за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК -
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,като на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Подсъдимия Д. М. Х. , с ЕГН ********** е признат за невиновен и по
обвинението в това, че на 25.02.2020 г., около 10.00 часа, в кафе -
сладкарницата, находяща се в сградата на кметството в с. Г.К., община Б. в
присъствието на М. К. Г., ЕГН - **********, както и други лица, казал нещо,
унизително за честта и достойнството му публично, като изрекъл отправени
към същия изрази: „****“ , поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във
връзка с чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК и е отхвърлил като неоснователен
предявения граждански иск от М. К. Г., ЕГН - ********** срещу Д. М. Х., с
искане да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от деянието по чл. 130, ал. 1 от
2
НК предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 25.02.2020 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил
като неоснователен и гражданския иск за неимуществени вреди, претендиран
в размер на 2000 лв., произтичащи от деянието по чл. 148, ал. 1 във вр. чл.
146, ал. 1 от НК.
Подсъдимия М. Г. е осъден да заплати и сумата от 50 лв., по сметка на
Районен съд - Разлог сумата, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Недоволни от така постановената присъда останали и двамата жалбоподатели.
В жалбата на адв.С., която е бланкетна, се твърди, че атакуваната присъда е
неправилна в частта в която подсъдимия Д. Х. е оправдан по двете обвинения
по чл.130, ал.1 и по чл.148, ал.1 т.1 във вр. с чл.146,ал.1 от НК, респ. и са
отхвърлени предявените срещу него от М. Г. два иска за неимуществени вреди
произтичащи от тези две деяния, както и в частта в която е уважен частично
предявения от М. Г. срещу М. Г. граждански иск за неимуществени вреди,
произтичащи от деянието по чл.130,ал.1 от НК.
Иска се отмяна на присъдата в обжалваните й части, доказателствени искания
не са направени.
В жалбата на адв.К., също бланкетна, се твърди, че присъдата в частта с която
подсъдимия М. Г. е признат за виновен и осъден да заплати 1000 лв. на М. Г.
по предявения от последния граждански иск за причинени неимуществени
вреди, произтичащи от престъплението по чл.130,ал.1 от НК е неправилна,
необоснована и постановена в нарушение на закона. Намира, че гласните
доказателствени средства, които са кредитирани от решаващия съд са
противоречиви и по този начин фактите по делото, приети от РС не са
изяснени с необходимата категоричност. Иска се отмяна на присъдата в
обжалваната й част.
В съдебно заседание частния тъжител М. Г. не се явява, представлява се от
адв.С., който поддържа жалбата си, като счита, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е несправедливо определено от РС, като иска
изменение на присъдата в тази й част и увеличение размера на обезщетението.
По отношение на подсъдимия Д. Х., оправдан от РС, с оглед на изясненото, че
не е наказателно отговорен поради психично заболяване, счита, че Х. може да
ръководи постъпките си, независимо от заключението на съдебно-
3
психиатричната експертиза, поради което и може да носи наказателна
отговорност и такава за причинени неимуществени вреди.
В съдебно заседание лично се явява подсъдимия М. Г., който се защитава от
адв.К.. Последната намира, че присъдата в частта в която М. Г. е осъден е
неправилна и претендира нейната отмяна. Също така се позовава на изтекла
абсолютна давност за наказателно преследване на подсъдимия Д. Х..
Подсъдимия Д. Х. не се явява, представлява се от служебния си защитник-
адв.М., който пледира присъдата в частта в която Х. е признат за невиновен по
двете обвинения и респ. са отхвърлени предявените срещу него граждански
искове е правилна и следва да се потвърди, тъй като е изяснено чрез
заключение на съдебно- психиатрична експертиза, че Х. е невменяем, поради
което и е наказателно неотговорен.
Подсъдимия М. Г. в право на лична защита и последна дума моли за
справедлива присъда.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в
жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
като извърши и цялостна проверка на атакуваната присъда , извън
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и
чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Фактите по делото са изяснени правилно от решаващия съд, тъй като това е
сторено след верен анализ на доказателства, събрани по предвидения
процесуален ред и са следните:
Частният тъжител М. К. Г. и подсъдимите М. Г. и Д. М. Х. са от с.Г.К.. Д. Х.
към февруари 2020 год. страдал / и все още/ от същинско психично
разстройство „ш.р.“, в резултат на което е разбирал свойството, но не е
разбирал значението на нещата които върши и не е могъл да ръководи
постъпките си.
В центъра на селото, в сградата на кметството се намира сладкарница, която
към февруари 2020 год. била наемана от свидетелите Х. М. и съпругата му
Ш.А., които работили в сладкарницата. На вторият етаж на сградата се
помещава и кабинета на личен лекар. Сладкарницата била често посещавана
от тъжителя М. Г.. На 25.02.2020 г. около 10.00 часа Г. отишъл да пие кафе
заедно с приятеля си- М.Н. / починал в последствие/. Седнали на маса в
заведението, така, че Г. бил с гръб към входната врата. Малко след това в
4
сладкарницата влязъл първо Д. Х. и седнал на друга маса, който в даден
момент, без да влиза в комуникация с тъжителя, напуснал заведението. Скоро
след това се върнал в сладкарницата, придружен от баща си –подсъдимия М.
Г.. Влизайки в сладкарницата двамата не били забелязани от пострадалия, тъй
като той бил в гръб към входа й. Веднага подсъдимия Г. се отправил към
пострадалия и с ръце започнал да му нанася удари по главата и врата. Г.
правил опити да се отбрани, вдигайки ръцете си, за да предпази главата , като
същевременно Г. го издърпал от стола, Г. станал и залитнал към намиращия се
в близост хладилник, като в този момент и Д. Х. също започнал да му нанася
удари по главата и лицето. Намесил се свидетеля Х. М., за да ги разбрани, като
им казал да излязат навън, при което същите напуснали заведението. В
същият момент- на нанасяне на ударите от втория етаж на сградата слизали
свидетелите Ф.Ц. и А.А., близки на подсъдимите, които се връщали от
лекарския кабинет и били придружени от съпругата на Г.. Двамата свидетели
твърдят, че М. Г. е нанасял удари по главата на М. Г., като съпругата на
последния отишла да брани мъжа си.
На същата дата -25.02.2020 год. М. Г. е бил хоспитализиран в МБАЛ Разлог и
е бил изписан на 27.02.2020 г. с поставена диагноза: Мозъчно сътресение.
Контузия на главата. Контузия и разкъсно – контузна рана на дясната ябълчна
област. Придружаващи заболявания – епилепсия. При снетата му анамнеза
пациента е посочил, че няколко часа преди постъпването му бил нанесен
побой. Удрян юмруци в областта на главата и лицето. Имал спомен за
случилото се. Бил замаян, имал главоболие и световъртеж. След извършения
преглед е установено обективно: задоволително общо състояние. Наличие на
хоризонтален нистагъм. Оток, подкожно кръвонасядане и разкъсно – контузна
рана с дължина 1 см. в дясна зигоматична област. ГКС – 15 точки. При
направено КТ – изследване на глава не са установени патологични промени.
На 27.02.2020 г. на М. К. Г. е издадено медицинско свидетелство от д-р Христо
Георгиев, началник ХО на МБАЛ Разлог, в което съдебния медик е дал
заключение: лека степен на мозъчно сътресение. Контузия на главата.
Разкъсно – контузна рана на дясната ябълчна област.
В хода на съдебното следствие, пред решаващия съд е назначена и приобщена
съдебно – медицинска експертиза, изготвена от д-р Хаджиев. Последният дава
заключение, че тъжителят М. Г. е получил следните травматични увреждания:
5
Мозъчно сътресение. Контузия на главата. Оток, подкожно кръвонасядане и
разкъсно – контузна рана в дясна ябъчна област. Установените травматични
увреждания са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и могат да се получат в условията на нанесен побой, каквито данни
се съдържат в приложените материали. Според експерта тези наранявания
могат да бъдат получени по начин, описан в частната тъжба от М. Г..
Мозъчното сътресение в случая е протекло без изпадане в безсъзнателно
състояние и е причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Мекотъканните увреждания, а именно: контузия на главата, отокът,
подкожното кръвонасядане и разкъсно – контузната рана в дясната ябълчна
област са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според експерта установените мекотъканни увреждания са довели до
обичайните за такива наранявания болки и страдания, които първоначално са
били по – интензивни, като впоследствие са намалели по интензитет и
напълно отзвучали. Тази наранявани отзвучават в рамките на около 10 – 14
дни, като от раната ще остане белег.
Мозъчното сътресение в конкретния случай е било лекостепенно, без загуба на
съзнание и при нормално протичане на оздравителния процес, последиците от
него отзвучават средно за около 2 – 3 седмици. Експарта изяснява в с.з., че
хоризонтален нистагъм означава, че има отклонение на очните ябълки по
хоризонтала, което би могло да бъде симптом на мозъчно сътресение.
На 28.02.2020 год. М. Г. е депозирал жалба до Районна прокуратура Разлог.
Образувана е Прокурорска преписка № 337/2020 г. по описа на РП
Благоевград, ТО Разлог, производството по която е приключило с
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.08.2020
г., поради причини, че деянието е от частен характер и се преследва по тъжба
на пострадалия.
В хода на съдебното следствие е назначена комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза с оглед установяване на
психиатричното състояние на подсъдимия Д. Х. Г.. Според заключението на
вещите лица се касае за първо КСППО на лице, което не се води на
диспансерен отчет в ЦПЗ Благоевград, но е лекувано там, има общо 5
хоспитализации, фамилно необременен с психиатрично разстройство. Според
6
заключението на вещите лица, обследваният Д. Х. страда от същинско
психично разстройство: ш.р.. Към инкирминираната дата – 25.02.2020 г. бил
психотичен. Под въздействие на себеотносни идеи и вербални слухово
халюцинаторни изживявания е осъществил по психопатологични мотиви
агресивно поведенчески акт спрямо пострадалия. Според вещите лица, с оглед
актуалното му психично състояние към инкриминирания момент,
освидетелствания Д. Х. е разбирал свойството, не е разбирал значението на
това, което върши и не е могъл да ръководи постъпките си. Освидетелстванят
е бил с качествено разстройство на съзнанието, не е могъл да възприема и
разбира правилно фактите и обстоятелствата относими към предмета на
делото. Страдали са оценъчността и личностния му ресурс за съответна
реактивност. Посочват, че Х. не може да участва в НП и да дава годни
обяснения. Към момента на освидетелстването му е променен като личност, в
хиподепресивно състояние. Предвид наличното му същинско психично
разстройство и актуалното му психично състояние, Д. Х. не може да се
представлява сам в наказателния процес.
Така изяснените от районният съд факти, се споделят като правилно
установени и от въззивният съд, защото това е станало върху годни
доказателствени средства и след верен анализ, извършен от районният съд.
Настоящият състав намира, че на първо място следва да обсъди възраженията
във въззивната жалба за неправилност на атакуваната присъда по отношение
на подсъдимия Д. Х.,тъй като те касаят обсъждането на основен въпрос,
свързан с провеждането, респ. начина на протичане на наказателното
производство. Същият е оправдан от районният съд, който е мотивирал
решението си с факта, че в хода на съдебното следствие е установено от
заключение на комплексна съдебно психиатрично- психологична експертиза,
че Д. Х. е разбирал свойството, не е разбирал значението на това, което върши
и не е могъл да ръководи постъпките си, поради факта, че страда от същинско
психично разстройство: ш.р., поради което и съгласно разпоредбата на чл.33,
ал.1 от НК той не е наказателноотговоно лице. Факта на заболяването на този
подсъдим и обстоятелството, че поради него не е разбирал значението на това,
което върши и не е могъл да ръководи постъпките си, е безспорно изяснен от
заключението на вече така посочената по-горе КСППЕ. Няма основание да не
се даде вяра на заключението на тези вещи лица, от една страна тъй като се
касае за експерти с дългогодишен опит и необходимата квалификация,
7
притежаващи специални знания да дадат отговори на поставените им
въпроси, а от друга страна и поради обстоятелството, че в насока изясняване
на психическото състояние на този подсъдим има по делото събрани и
писмени доказателства- епикризи от провеждани лечения. В този смисъл
напълно следва да се кредитра това заключение като компетентно и пълно.
Така с необходимата категоричност е установено по делото, че Д. Х. е
невменяем, поради което е и наказателно не отговорно лице и правилно е
оправдан на това основание от РС / за който е съществувала и процесуалната
възможност да прекрати воденото срещу него наказателно производство/.
Поради това възражението на повереника на частния тъжител- адв.С., че
независимо от експертизата, подсъдимия Х. е разбирал и свойството и
значението на това което върши и може да участва в наказателния процес се
явява голословно, неподкрепено с никакви доказателства, заради което и
въззивния съд го намира за неоснователно. Факта на заболяването на
подсъдимия и обстоятелството, че е признат от РС за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение на това основание /чл.33,ал.1 НК/, правилно е
послужил на първата инстанция и като основание да отхвърли предявените
срещу него граждански искове . Това е така, тъй като за да е налице
непозволено увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то вредата
следва да е причинена виновно, а както се изясни от заключението на КСППЕ
такъв волеви момент липсва, в резултат на заболяването. Поради тези
съображения жалбата на адв.С. срещу атакуваната присъда, в частта касаеща
оправдаването на Д. Х. и отхвърляне на предявените срещу него от М. Г. два
граждански иска за неимуществени вреди е неоснователна, а атакуваната
присъда в тази й част- правилна и законосъобразна.
Само за пълнота тук следва да се отговори и на възражението на защитника на
подсъдимия М. Г.- адв.К., направено в съдебно заседание пред въззивния съд.
Същата заявява, че прави искане за прекратяване по давност по отношение на
обвинението по чл.148,ал.1 т.1 във вр. с чл.146,ал.1 пр.1 от НК, повдигнато на
подсъдимия Д. Х.. Няколко са основанията, поради които въззивната
инстанция намира това искане за неоснователно. Видно от пълномощните,
изготвени по делото адв.К. е защитник само на подсъдимия М. Г.. Подсъдимия
Д. Х. се представлява от служебен защитник и това е адв.М.. Възражението за
изтекла абсолютна погасителна давност /каквато в случая, в предвид на датата
на извършване на деянието, безспорно е налице касателно посоченото
8
обвинение по чл.148,ал.1 във вр. с чл.146,ал.1 от НК/ може да направи
обвиняемия/подсъдимия или защитника, но последния и с изричното
изявление на подзащитния му. Това е така, тъй като независимо от
обстоятелството за изтекла абсолютна давност подсъдимия може да направи
искане производството по делото да продължи и съдът да се произнесе с
присъда. В случая адв.К. не е защитник на подсъдимия Д. Х.. Наред с това
последния е оправдан на основание чл.33,ал.1 от НК- поради това, че не е
наказателно отговорен, а въпросът за давността седи на обсъждане само
когато наказателното производство се води срещу наказателно отговорно
лице, тъй като само тогава се обсъжда има ли извършено престъпление, от
кого е извършено и погасено ли е наказателното преследване поради
изтичането на абсолютна давност.
С оглед на всичко изложено, присъдата касаеща подсъдимия Д. Х. е правилна
и законосъобразна и като такава в тази част следва да се потвърди.
По жалбите на адв.С. / по гражданския иск/ и адв.К., относно
законосъобразността на атакуваната присъда по отношение на подсъдимия М.
Г.:
Въззивният съд намира, че обвинението срещу този подсъдим по чл.130,ал.1
от НК е доказано с необходимата категоричност, която се извежда от
доказателствата и доказателствените средства, които в по-голямата си част-
без показанията на свидетелите А.А. и Ф.Ц., еднопосочно разкриват
съставомерните признаци на деянието. Правилно РС е дал пълна вяра на
показанията на очевидците – свидетелите Х. М. и Ш.А.. Двамата са лицата,
които са работили в сладкарницата и разкриват обстоятелствата около
извършване на деянието, по начин, описан и в обстоятелствената част на
тъжбата. Между показанията на двамата няма съществени разминавания, като
и настоящата инстанция намира, че те правдиво и безпристрастно излагат
възприетото от тях. И двамата сочат, че при влизането в заведението Г. е бил с
негов приятел /по –късно починал, поради което и не е разпитван като
свидетел по делото/, като са седнали да пият кафе, така, че тъжителя е бил
разположен с гръб към вратата на заведението. Също така сочат и
обстоятелството, че след тях в заведението влязъл Д. Х., но същият е нямал
контакт с пострадалия, както и това, че първоначално Х. излязъл от
заведението, след което се върнал с баща си. М. Г., който направо се насочил
9
към Г. и без последния да подозира, тъй като е нямало как да види движенията
на Г., се е насочил към него и започнал да го удря с ръце по главата и врата. И
двамата присъствали там свидетели са възприели това нападение над Г., първо
само от М. Г., а после и от Д. Х., който също е удрял пострадалия в областта на
главата. Техните показания следва да се кредитират напълно и още на едно
основание- това, че се подкрепят от цялата налична по делото медицинска
документация, касаеща М. Г.- и епикризата от медицинското заведение, в
което Г. е бил приет още същия ден , съдържаща данни за телесно увреждане в
областта на главата и медицинското свидетелство, издадено от д-р Георгиев и
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода на
съдебното следствие пред РС от д-р Хаджиев. От последната и от
медицинското свидетелство безспорно се установява, че така констатираните
обективно телесни увреждания на М. Г. могат да се получат и по време и по
начин, описан от него- удари с юмруци в областта на главата. Противоречащи
на тези гласни доказателствени средства са показанията на свидетелите- А.А.
и Ф.Ц., който в показанията си сочат, че са приятели на подсъдимия М. Г. и
същият ден са отишли да го посетят, но поради влошаване на здравословното
състояние на Ц. са отишли в сградата, където се помещава сладкарницата и
където на втория етаж има лекарски кабинет, като са видели как тъжителя
удря по главата подсъдимия Г., който след това бил с кръв по главата.
Показанията им се явяват изолирани , защото не само не само са
противоречиви, но не се и подкрепят от други доказателства. Съдът дава вяра
на свидетелите А. и М., тъй като приема, че те безспорно като лица, които са
работили в заведението се намирали вътре и непосредствено, пряко са
възприели всичко случващо се в заведението. В техните показания не се
твърди, че Г. е бил удрян от Г., нещо повече, че сочат, че в заведението е имало
лица, но това са били предимно деца, млади хора. Не твърдят да е имало други
лица, които да са се намесели. От друга страна Г. не представя никакви
медицински документи, от които да е видно, че също е имал причинена
телесна повреда. Така ценени след съпоставяне с останалите доказателства,
показанията на тези двама свидетели – Ц. и А. се явяват изолирани,
противоречиви и недостоверни, като заинтересовани в предвид и на близките
им взаимоотношения с подсъдимия Г.. Съдът намира, че в подкрепа на
обвинението следва да се целят и показанията на свидетелката Д. Г.а, макар и
тя да е дъщеря на пострадалия и в този смисъл да има основание да се
10
предполага заинтересованост от изхода на делото. На първо място тази
свидетеля изяснява, че не е присъствала по време на извършване на деянието ,
но знае за същото подробности както от баща си, така и от свидетелите М. и
А., които пък кореспондират с това, което тя е научила от баща си.
Всички тези възражения- че обвинението не е доказано, които са наведени в
жалбата на адв.К., са направени и пред РС, но последния задълбочено е
анализирал доказателствата, като и въззивния съд намира, че е достигнал до
верни правни изводи относно виновното поведение на подсъдимия М. Г.,
поради което и същият правилно и законосъобразно е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.130,ал.1 от НК. Касае се за причинена от
подсъдимия Г. на пострадалия Г., лека телесна повреда, изразила се в
получаването на - хоризонтален нистагъм на двете очи, оток и подкожни
кръвонасядания по космената част на главата, оток, подкожно кръвонасядане и
разкъсно - контузна рана с дължина 1 см в дясната зигоматична област и
комоцио церебри, довело до временно разстройство на здравето без опасност
за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Телесното увреждане е
установено по вид от експерта, изготвил съдебно-медицинската експертиза,
както и от останалите доказателства по делото.
Налице са били основанията за освобождаване на подсъдимия Г. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК- така, както правилно е процедирал и решаващия съд.
Установено е от свидетелството за съдимост на същия, че не е осъждан, както
и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Също така, за престъплението по чл.130, ал.1 от
НК, законодателят е предвидил налагане на наказание „лишаване от свобода”
до две години или „пробация”. От престъплението също така не са настъпили
имуществени вреди. При наличието на така установените процесуални
предпоставки, законосъобразно с тях РС след като го е признал за виновен, го
е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“, като правилно е определил същата да е в размер на 1000
лв. Този размер е индивидуализиран при правилно отчитане на смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, чистото му съдебно минало, липса на
данни за други противообщестевин прояви, възрастта на подсъдимия и
11
семейното му положение. За отегчаващи РС е приел, а и въззивния се
съгласява с това, че са причиняването на телесното увреждане, без да е
предизвикано от пострадалия, на публично място, в присъствието на други
хода, предимно млади /от показанията на Х. М./. В този смисъл, въззивния
съд не намира основание да измени размера на наложената глоба, като счита,
че тя е определена правилно и в съответствие с целите на закона- чл.36 от НК.
По граждански иск:
Във въззивната жалба на адв. С. и в пледоарията му п същество на делото се
твърди, че решаващия съд несправедливо е определил размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по
чл.130,ал.1 от НК, които подсъдимия Г. следва да заплати на М. Г.. Тези вреди
са претендирани в размер на 5000лв., а съдът е уважил същите в размер на
1000лв.
Както се посочи по-горе в настоящите мотиви, М. Г. виновно е причинил лека
телесна повреда на М. Г.. Вида на уврежданията са подробно описани в
заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и времето за
възстановяване от същите. Заради виновното си поведение Г., на основание
чл. 45 от ЗЗД, е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане. Обстоятелството,
че пострадалия е търпял болки и страдания се изяснява както от посоченото в
цялата медицинска документация, така и от показанията на дъщеря му Д. Г.а.
Обезщетяването на тези неимуществени вреди следва да стане по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и в предвид на времето,
необходимо за възстановяването, посочено от експерта , въззивния съд
намира, че присъждайки обезщетение от 1000 лв., районният съд е подходил
съобразно принципа за справедливост, като не са налице други обстоятелства,
които да налагат увеличение на размера на това обезщетение, така както
претендира повереника.
При служебната проверка на присъдата, настоящият състав не намери
законово основание за нейното изменяване или отмяна, поради което и на
основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №500738 от12.12.2023 год., постановена по нчхд
№65/2021 год. по описа на РС гр.Разлог.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13