Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при
секретар Румела М. изслуша докладваното
от съдията административно дело № 2596/2021г.
Производството е
по реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка
с чл.194 от ЗУТ.
Делото е
образувано въз основа на съединените жалби от „ВИП
СЕРВИЗ“ ООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Б.В. и лично
на В.Б.В. /след присъединяване на административно дело №2597/2021г. по описа на
Варненския административен съд/, и двамата чрез пълномощника им адв.С.С. *** срещу заповед №784/20.10.2021г на
кмета на община Аксаково, обл.Варна.
С цитираната заповед
на осн.чл.64 ал.3 и чл.194 от ЗУТ, чл.64 ал.3 т.1 б.“а“ от Закона за
енергетиката, Глава трета, Раздел І от Наредба №16/09.06.2004г за сервитутите
на енергийните обекти и чл.44 ал.2 от ЗМСМА е наредено собствениците и
обитатели на недвижими имоти, посочени в регистър на засегнатите имоти,
представляващ Приложение – неразделна част от заповедта, попадащи в
сервитутната зона на новата въздушна електропроводна линия 110 кV от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“ на територията
на Община Аксаково, землища с.Кичево, с.Куманово, с.Орешак и с.Осеново, да
осигурят свободен достъп до строителната площадка за извършване на разрешените
СМР от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на обект: Нова ВЛ 110кV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“ за срок от
18.10.2021г до 30.07.2022г. В заповедта е указано, че след завършване на СМР в
определения срок, изпълнителят е длъжен да отстрани веднага всички повреди, а в
случай, че това е невъзможно – възможността за обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ.
В жалбите на „ВИП СЕРВИЗ“ ООД – Варна и на В.Б.В., чрез
пълномощника им адв.С.С. се изразява съмнение за съществуването на разрешение
за строеж за въпросния електропровод и за възникване на сервитутно право в
полза на заинтересованото лице „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ /за краткост „ЕСО“/ ЕАД.
Жалбоподателите
искат отмяна на обжалваната заповед,
като в хода на устните състезания адв.С. изтъква, че същата освен
незаконосъобразна е и нищожна, тъй като за жалбоподателите са създадени
задължения за осигуряване на достъп до техните имоти във връзка с изграждането на енергийния обект
за площи от тези, които са по-големи от предвидените по влезлия в сила подробен устройствен план. Жалбоподателите твръдят, че заповедта е незаконосъобразна, защото няма възникнал сервитут в
полза на заинт. лице „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
т.к. няма влязъл в сила парцеларен план и няма влязло в сила разрешение за
строеж, както и не възниква сервитут и защото няма надлежно определено
обезщетение.
В писмени бележки с.д. № 14643/03.10.2022г. пълномощника на
жалбоподателите адв.С. се сочи, че обжалваната заповед е издадена преди
разрешение за строеж №РС-66/13.09.2021г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството да влезе в сила, което според жалбоподателите е станало на
25 октомври 2021г. Направено е възражение, че в административния акт не е
индивидуализирана сервитутната зона или строителна площадка за електропровода,
с които двамата жалбоподатели трябва да се съобразяват във връзка с
осигуряването на достъп в своите имоти. Липсата на пространствена
индивидуализация на достъпа следва да се тълкува като достъп за цялата площ на
процесните имоти, каквото искане липсва в писмото на „ЕСО“ ЕАД, цитирано в
обжалвания акт. Жалбоподателите отбелязват, че размера на сервитутите от
приложената към обжалвания акт част от регистъра на засегнатите имоти са в
противоречие с данните за размера на сервитутите, оценявани от комисията по
чл.210 от ЗУТ и тези, предвидени в одобрения подробен устройствен план. Посочено
е, че за имот с идентификатор 37099.61.156, който е с площ от 3000 кв.м е
учреден сервитут в размер на 1112 кв.м, докато разпоредбата на чл.67 от ЗУТ
предвижда отчуждаване на целия имот, когато сервитута заема над 1/3 от площта
му. Жалбоподателите смятат, че времевия период за осигуряване на достъп от
18.10.2021г. до 30.07.2021г. не е мотивиран от органа. Подчертава се, че
процесната заповед е издадена за осигуряване на достъп за изграждане на
електропровод с мотиви, различни от действителните за неговото изграждане, с
което е нарушено изискването за форма и задължителни реквизити.
Ответникът – кмета на община Аксаково чрез юрисконсулт Ю. оспорва жалбите
като неоснователни и иска да бъдат отхвърлени, като бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище с.д. №6260/18.04.2022г. чрез юрисконсулт Ю. подчертава, че заповедта
е подписана от компетентен орган при условията на заместване въз основа на заповед №769/18.10.2021г. на кмета на община
Аксаково, като уточнява че правомощието на кмета на общината произтича от
влязлото в сила на 09.10.2021г.
разрешението за строеж № РС-66/13.09.2021г. на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, в което липсва изрично посочване на началника на
ДНСК като компетентен орган. Изтъква, че
обжалваният административен акт е издаден по искане на дружество, което е
енергийно предприятие по смисъла на §1 т.23 /редакция от ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ от Закона за енергетиката и е оператор на
електропреносна мрежа по смисъла на §1 т.34а б.“а“ от ДР на ЗЕ. Сервитутните
зони са възникнали в полза на „ЕСО“ ЕАД по силата на влезлия в сила подробен
устройствен план – парцеларен план, одобрен със заповед №
РД-02-15-50/08.06.2020г. на заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Сочи, че определеното от комисията по чл.210 от ЗУТ
обезщетение за сервитутните зони е внесено от „ЕСО“ ЕАД по посочена от
общината банкова сметка.
***, процесуалният представител подчертава, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, в установената от закона форма. При издаването
ѝ не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните
правила и материалния закон е приложен правилно. Посочва, че по делото беше
доказано възникването на сервитутно право по чл.64 от ЗЕ в полза на „ЕСО“ ЕАД
предвид влезлия в сила ПУП- парцеларен план и разрешение за строеж, както и внесените обезщетения, с което е обосновано
и задължението на жалбоподателите да осигурят достъп до техните имоти. Смята,
че в заповедта са определени времевите и пространствени параметри на достъпа за
разрешените строителни и монтажни
работи. Иска се потвърждаване на заповедта като законосъобразна и доказана с
оглед на събрания доказателствен материал в т.ч. съдебно-техническата
експертиза.
Заинтересованата страна „ЕСО“ ЕАД в писмено становище с.д. №
3822/09.03.2022г. подчертава, че процесния енергиен обект, за който е издадена
обжалваната заповед е от национално значение, който ще осигури междусистемните
обмени на електроенергия в европейския коридор север-юг и приема за
неоснователно твърдението на жалбоподателите, че е предвиден за снабдяване с
ел.енергия на един небитов клиент или на производител на електроенергия. Посочено
е, че и двете условия за възникване на
сервитут по чл.64 от ЗЕ са спазени, тъй като със заповед
№РД-02-15-50/08.06.2020г. на заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройството е одобрен парцеларен план, която е влязъл в сила на
17.07.2020г. С протокол №1 от 03.12.2020г. на комисията по чл.210 от ЗУТ е
прието решение за одобряване на справедливо обезщетение за собствениците на засегнатите
имоти общо в размер на 283 085 лева, което е с преводно нареждане от
22.12.2020г. е внесено по банкова сметка ***. Подчертано е, че разрешение за
строеж №РС-66/13.09.2021г. е влязло в сила на 09.10.2021г. и няма основание за
отмяна на заповед
№784/20.10.2021г на кмета на Община Аксаково, обл.Варна.
В писмени бележки с.д. № 14745/04.10.2022г. допълва, че оспорва жалбите
като неоснователни и иска тяхното отхвърляне. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Изтъква
се, че разрешението за строеж № РС-66/13.09.2021г. е влязло в сила на 09.10.2021г.,
поради което се оспорва твърдението на жалбоподателите, че обжалваната заповед
е била издадена преди влизането в сила на разрешението за строеж. Заинтересованата
страна се позовава на чл.64 ал.4 от Закона за енергетиката, като подчертава, че
подробния устройствен план във връзка с изграждането на енергийния обект е бил
одобрен със заповед № РД-02-15-50/08.06.2020г., издадена от заместник министъра
на регионалното развитие и
благоустройството, която е влязла в законна сила на 17.07.2020г. Според заинтересованото лице,
съдебно-техническата експертиза доказва, че обжалваната заповед отговаря на
парцеларния план и на разрешението за строеж, като площта на сервитутите,
посочени в регистъра на засегнатите имоти към обжалваната заповед, съответстват
на тези, посочени в регистъра към подробния устройствен план – парцеларен
план и съответно отговарят на
изискванията на Наредба №16/09.06.2004 за сервитутите на енергийните обекти. Сочи,
че е изпълнено и изискването за определяне на обезщетение от комисия по чл.210
от ЗУТ, което е в размер на 283 085 лева е внесено от заинтересованото
лице с преводно нареждане от
22.12.2020г. по банкова сметка ***, с
което е спазена изцяло разпоредбата на чл.64 ал.4 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/.
Обжалваната заповед е била съобщена на „ВИП СЕРВИЗ“ ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.Б.В. на 09.11.2022г. и двете жалби са подадени в
14-дневния срок за обжалване.
Предвид
представената административна преписка и доказателствата, приети в хода на
съдебното производство по административно дело №2596/2021г. и присъединеното
административно дело №2597/2021г., в това число доказателствата по приложеното
частно административно дело №2593/2021г. и
административно дело №74/2022г. всички по описа на Варненския
административен съд, настоящият решаващ съд прие за установена следната
фактическа обстановка:
Със заповед
№784/20.10.2021г., кметът на община Аксаково е наредил на собствениците и
обитателите на недвижими имоти, посочени в регистъра на засегнатите имоти,
представляващ приложение – неразделна част от настоящата заповед, попадащи в
сервитутната зона на нова въздушна електропроводна линия 110 kV от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“ на територията на
община Аксаково, землища с.Кичево, с.Орешак и с.Осеново, да осигурят свободен
достъп до строителната площадка за извършване на разрешените
строително-монтажни работи от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД във
връзка с негово заявление вх.№ 2600-905/15.10.2021г. и във връзка с разрешение
за строеж № РС-66/13.09.2021г., издадено от министъра на регионалното развитие
и благоустройството в полза на „ЕСО“ ЕАД, влязло в законна сила на 09.10.2021г.
и на основание чл.64 ал.3 т.1 б.“а“ от Закона за енергетиката, чл.194 от Закона
за устройство на територията и глава трета, раздел І от Наредба №16/09.06.2004г.
за сервитутите на енергийните обекти и чл.44 ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
В изпълнение на
служебното начало, с протоколно определение от съдебното заседание, проведено
на шести април 2022г., съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните като е указал, че правно-релевантните към правния спор в
настоящото дело факти и обстоятелства са следните: Има ли учредена сервитутна
зона за съоръжението, което е предмет на обжалваната заповед, с каква площ е
тя, попадат ли имотите на жалбоподателите в нея, разрешени ли са СМР-та и какви
са те, във връзка с които е издадена обжалваната заповед?
С протоколно
определение от 26 септември 2022г. съдът е доразяснил на страните, че с оглед
на разпоредбата на чл.64 ал.4 от ЗЕ, следва да се установи дали във връзка с изграждането на енергийния обект има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните му зони в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута е изплатил или внесъл еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на чл.64 от ЗЕ на разположение на собственика, и на
носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Правно-относим е и факта дали
пространствените параметри в обжалваната заповед по отношение на засегнатите
имоти на жалбоподателите, посочени в приложението, което е неразделна част от
заповедта, съвпадат със сервитутната
зона на енергийния обект, навлизаща в техните имоти, съгласно одобрения
парцеларен план и издаденото разрешение за строеж, както и присъденото
обезщетение.
Производството по
издаване на оспорения административен акт е започнало по заявление от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД до кмета на община Аксаково с вх.№
2600-905/15.10.2021г., с което във връзка с влязло в сила разрешение за строеж
, определено от комисия по чл.210 от ЗУТ обезщетение и на основание чл.64 ал.3
от ЗЕ и чл.14 от Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти е
поискано издаването на заповед по чл.194 от ЗУТ за свободен достъп до
строителната площадка през засегнатите поземлени имоти за извършване на
строително-монтажни работи съгласно разрешение за строеж в периода от 18
октомври 2021г. до 30 юли 2022г. Самото дружество има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ и на оператор на електропреносна
мрежа съгласно определението по §1 т.34а
б.“а“ от ДР на ЗЕ.
За процесния
енергиен обект има издадено от министъра на регионалното развитие и
благоустройството разрешение за строеж №РС-66/13.09.2021г.
и одобрен инвестиционен проект, с които е разрешено на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД да изгради нова въздушна електропроводна линия 110 kV п/ст „Варна север“ – п/ст „Каварна“. Разрешението за
строеж е било съобщено чрез Държавен вестник бр.80 от 24 септември 2021г. /представена по делото извадка/. За същото техническо съоръжение със заповед
№РД-02-15-50/08.06.2020г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството
е одобрен подробен устройствен план
/ПУП/ - парцеларен план _ПП/, която е
била обнародвана в Държавен вестник брой 54 от 16.06.2020г. /представена по
делото извадка/. Съгласно писмо от заместник министъра на регионалното развитие
и благоустройството с изх.№ АУ14-1/21.07.2020г. в срока за обжалване не са
постъпили жалби, поради което планът е влязъл в сила на 17.07.2020г. На жалбоподателите беше дадена възможност с протоколно определение съдебното
заседание на 15 юни 2021г. да представят
доказателства, че са обжалвали разрешението за строеж /РС/ и парцеларния план
/ПП/. Предвид липсата на такива и с оглед на тяхна молба с.д. № 9498/16.06.2022г., в която признават неизгоден за
себе си факт, че не са подавали
жалби срещу актовете, с които е
одобрен ПП-ПУП и РС
на процесния линеен обект, с протоколно определение от съдебното заседание на 26.09.2022г., съдът е
приел за установено, че парцеларният план е влязъл в сила на 17.07.2020г., а
разрешението за строеж е влязло в сила на 09.10.2021г.
Видно от заповед
№Г-369/04.12.2017г. на заместник кмета на община Варна за същия енергиен обект
– въздушна електропроводна линия 110 kV п/ст
„Варна север“ – п/ст „Каварна“ има одобрен и подробен устройствен план – план
за регулация и застрояване обхващащ територия от с.о. „Планова“ в гр.Варна,
което заедно с одобрения парцеларен план, обхващащ територии от землищата на
няколко села в община Аксаково опровергава твърдението на жалбоподателите, че
въпросното енергийно съоръжение е
предвидено за снабдяване с ел.енергия на един небитов клиент или на
производител на електроенергия.
На 13.12.2020г.
комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед №766/08.10.2020г. на кмета на
община Аксаково е приела оценка за определяне на пазарна стойност на безсрочен
сервитут върху части от поземлени имоти в землището на с.Орешак, с.Куманово,
с.Кичево, с.Осеново, община Аксаково, засегнати от изграждането на обект „Нова
въздушна електропроводна линия 110 kV п/ст
„Варна север“ – п/ст „Каварна“ в общ размер от 282 085 лева, дължим като
обезщетение от „ЕСО“ ЕАД. По делото е
приложено преводно нареждане от 22.12.2020г. за внасяне на сумата по банкова
сметка ***. Решение по т.1 от протокол №1/03.12.2020г. на комисията по чл.210
от ЗУТ, определила пазарната оценка на сервитутните части от засегнатите
поземлени имоти, е било обжалвано от „ВИП Сервиз“ ООД, по чиято жалба е било
образувано административно дело №74/2022г. на Варненския административен съд,
приключило с определение № 538/22.02.2022г., с което оспорването е било
оставено без разглеждане и делото е било прекратено. Прекратителното
определение на Варненския административен съд е било обжалвано пред Върховния
административен съд, която го е оставил в сила с определение №
4467/11.05.2022г. по административно дело № 3538/2022г.
Във връзка с
горното, съдът приема, че е изпълнено изискването по чл.64 ал.4 т.1 и т.2 от
Закона за енергетиката, а именно: в полза на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД е възникнало сервитутно
право въз основа на влязъл в сила на 17.07.2020г. подробен
устройствен план –
парцеларен план, с който са определени местоположението и размерите на сервитутните
зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, който е одобрен със заповед
№РД-02-15-50/08.06.2020г. на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството;
по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията е извършена е оценка на размера обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти с
решение по т.1 от протокол №1/03.12.2020г. на комисията, назначена със заповед
№766/08.10.2020г. на кмета на община Аксаково, което от своя страна е влязло в
сила; „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД
като титуляр на
сервитута е внесъл с платежно нареждане от 22.12.2020г. /приложено
към становище с.д. №3822/09.03.2022г./ определеното еднократно обезщетение в размер на 282 085 лева по банкова сметка ***,
което е на разположение на собствениците
и носителите на други вещни права върху засегнатите имоти.
Следващият
правно-относим към предмета на делото факт е, че вмененото с обжалваната
заповед задължение на собствениците и обитателите на
недвижими имоти да осигурят свободен достъп до техните имоти е свързано със строителни и монтажни работи, за
които има разрешение за строеж
№РС-66/13.09.2021г., издадено от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, което е влязло в сила 09.10.2021. ведно с одобрен инвестиционен проект. Тоест,
строителните и монтажни работи, свързани с изграждането на нова въздушна електропроводна
линия 110 kV п/ст „Варна север“ – п/ст
„Каварна“ са разрешени по смисъла на чл.194 ал.1 от ЗУТ.
В съдебното
заседание на шести април 2022г., жалбоподателите заявяват, че имотите, по отношение на които смятат, че са засегнати от обжалваната заповед са с
идентификатори 37099.58.83, 37099.60.54, 37099.60.69, 37099.60.119,
37099.60.121, 37099.61.156, 37099.61.186 и
37099.61.224. За същите са представени и документи за собственост. В уточняваща молба
с.д.№ 6492/20.04.2022г. жалбоподателите са потвърдили идентификационните номера
на техните засегнати имоти като са конкретизирали, че „ВИП Сервиз“ ООД е
собственик на имоти с идентификатори 37099.58.83, 37099.60.54, 37099.60.119, 37099.61.156, 37099.61.186
и 37099.61.224, а В.Б.В. е собственик на имоти
с идентификатори 37099.60.69 и 37099.60.121. Имотите на двамата жалбоподатели са вписани на страница
6, 7 и 9 от приложението към заповед №784/20.10.2021г. на кмета на община
Аксаково.
В хода на
съдебното производство беше приета без оспорване от страните съдебно-техническа
експертиза с.д. № 12961/29.08.2022г., изготвена от арх. В.С.. Изготвена е от
вещото лице комбинирана скица имотите на жалбоподателите са отразени с площта и
границата си по кадастралната карат, както и техните засегнати от сервитута на
енергийния обект части по парцеларния
план заедно с приложението към обжалваната заповед, което е неразделна част от
нея. От графичната част на експертизата и от таблицата в нея става ясно каква
площ от всеки един от имотите на двамата
жалбоподатели попада в сервитутната зона на новата въздушна електропроводна
линия. Графичната част на експертизата
доказва, че имоти на двамата жалбоподатели са засегнати от сервитута на енергийното
съоръжение, което обосновава техния правен интерес от оспорване на процесната
заповед №784/20.10.2021г на кмета на Община Аксаково, обл.Варна. Вещото лице е
установило, че площта на сервитутите, посочени в таблицата
на приложението на засегнатите имоти към обжалваната заповед съответства
на тези, посочени в регистъра на засегнатите имоти към парцеларния план.
Архитект С. е установил, че трасето на електропровода и неговите сервитутни
зони по трасировъчния план от инвестиционния проект и разрешението за строеж с
№ РС-66/13.09.2021г. отговарят на трасето и сервитутните му зони по парцеларния
план. Вещото лице е извело обобщаващия извод, че обжалваната заповед отговаря
на парцеларния план и разрешението за строеж, свързани с изграждането на електропровода.
В заключението на арх.С. е направен и извода, че предвидените сервитутни зони
по приложението към обжалваната заповед отговарят на изискванията на Наредба
№16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти.
При изслушване на
заключението в съдебното заседание на 26 септември 2022г., арх.С. е добавил, че
графично стълбовете и сервитутите са отразени в парцеларния план и в
трасировъчния план към одобрения инвестиционен
проект на „ЕСО“ ЕАД. Потвърдил е, че няма разлика между регистъра на
засегнатите имоти към обжалваната заповед и този към парцеларния план, но се
получава разлика между тях и таблицата към регистъра на комисията по чл.210 от ЗУТ, която според вещото лице не е съществена. Във връзка с тези съмнения,
съдът допусна допълнителна съдебно-техническа експертиза с.д. №
15281/13.10.2022г. също изготвена от арх. С., която също беше приета без
оспорване от страните. В нея е посочено
наличие на разликите в площите на
сервитутите, отразени в регистъра към обжалваната заповед, в регистъра към
парцеларния план и таблицата към оценката за обезщетенията по чл.210 от ЗУТ. Вещото лице е установило, че
разлики в площите на сервитутите има само по отношение на три от имотите на
жалбоподателите с идентификатори: 37099.58.83 – разлика от 26 кв.м,
37099.60.119 – разлика от 6 кв.м и 37099.60.121 – разлика от 57 кв.м. Архитект С.
е уточнил, че в регистрите към парцеларния план и обжалваната заповед са
посочени площите на сервитутите без площта, заета от стълбовете /тя е в отделна колона/, докато в таблицата
към оценката на обезщетенията, изготвена от комисията по чл.210 от ЗУТ е
посочена общата площ на сервитутите, включително и тази, заета от стъпката на
стълбовете /също показана в отделна колона/.
Обобщеното
заключение на вещото лице е, че: „Няма противоречие и несъответствие в общата
площ на сервитутите, засягащи имотите на жалбоподателите, отбелязани в
регистъра към обжалваната заповед и към парцеларния план, и площта на
сервитутите, засягащи имотите на жалбоподателите, посочени в таблицата към
оценката за обезщетения, изготвена от комисията по чл.210 от ЗУТ.“.
От двете
заключения на арх.С. по основната и допълнителната съдебно-технически
експертизи, съдът прави извода, че пространствените параметри на обжалваната
заповед, посочени в приложението, което е неразделна част от нея и отразява
засегнатите площи от имотите, през които преминава електропровода и неговия
сервитут, са еднакви с трасето и
сервитута на енергийния обект, отразени в парцеларния план, инвестиционния
проект, разрешението за строеж и решението за обезщетение на комисията по
чл.210 от ЗУТ. Това от своя страна обосновава материалната законосъобразност на
обжалвания административен акт.
Въз основа на
установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от
заместник кмета на община Аксаково, оправомощена със заповед №769/18.10.2021г.
на кмета на общината да го замества в периода от 20 до 26 октомври 2021г. в
пълния обем на неговите права и задължения, произтичащи от длъжността му. Фактът
на отсъствие на кмета на община Аксаково в посочения период е доказан със
заповед №15/01.10.2021г. на председателя на Общински съвет – Аксаково, с която
е бил командирован в чужбина, както и доказателства за самолетния му полет на
20 октомври 2021г. и настаняването му в хотел по време на командировката.
Разпоредбата на чл.194 ал.1 от ЗУТ предвижда свободния достъп да бъде разпореден със заповед от кмета на
общината, а в
определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за
национален строителен контрол /ДНСК/. Доколкото липсва законово
предписание към
началника на ДНСК, заповедта
следва да бъде издадена от кмета на общината, както е и в
настоящия случай.
Съдът смята, че оспорената
заповед е издадена в установената от закона форма и при спазване целта на
закона. Не се установиха съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосновават нейната отмяна. Разпоредбата
на чл.194 от ЗУТ не предвижда преценката дали
съществува друг по-икономичен начин за осигуряване на достъп до трасето и сервитутните зони на
процесния енергиен обект.
Предпоставка за
законосъобразно издаване на заповед по чл. 194 ЗУТ е съответните работи -
проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и др. да са разрешени
или предписани. По делото е безспорно установено, че обжалваната заповед е
издадена във връзка с одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж,
издадено на министъра
на регионалното развитие и благоустройството, както и одобрен от него
парцеларен план.
Не е налице ограничено вещно
право на сервитут при създаденото с нормата на чл.194 от ЗУТ „задължение за
достъп“, който трябва да осигурят собствениците и обитателите на недвижими
имот, за извършване в тях на разрешени или
предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и
други работи във връзка с устройството на територията /стр.375 от „Устройство
на територията“, В.П., Сиби 2004/. В
подрепа на това заключение е определението, дадено от проф.В. за понятието
„сервитут“ е: „право на ограничена власт върху чужд имот, принадлежащо на
собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за ползването на този
имот“. За да има сервитут, според проф. В. е необходимо да съществуват два
имота – обременен със сервитута (служещ имот – praedium serviens) и такъв, за чиято изгода е
учреден сервитутът ( господстващ имот - praedium dominans), за справка - “Система на
българското вещно право“ на проф. П.В..
Тоест, сервитутното право е тежест, наложена върху един недвижим имот
/обслужващ/ за служенето и ползата на друг недвижим имот /господстващ/. Предвид
казаното, разпоредбите на Закона за устройство на територията, които учредяват
сервитутно право са: чл.190 /временен път/, чл.192 /право на преминаване през чужд
поземлен имот/ и чл.193 /право на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот/. Този извод личи
и в мотивите на Тълкувателно решение №7/25.04.2013г. на Върховния касационен
съд по тълкувателно дело 7/2012г. В същия смисъл са следните съдебни актове на
Върховния административен съд: решение № 13593 от 10.12.2008 г. на ВАС по адм. д. №
7712/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова; решение № 12202 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. №
8171/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова.
Следователно,
въпросът за законосъобразността на сервитутното право придобито от „Енергиен
системен оператор“ /ЕСО/ ЕАД не може да бъде преразглеждан в настоящото дело.
Във връзка с възникването на сервитута по делото бяха
доказани предпоставките по чл.64 ал.4 от ЗЕ.
Тъй като, осигуряването на
достъп до чужд имот по чл.194 ЗУТ е крайна мярка на ограничаване на вещно право
на собствениците във връзка с правото им да ползват имотите си по предназначение в пълен обем, в заповедта
е задължително да бъдат посочени характерът и обемът на строителните и
ремонтните действия, които следва да бъдат извършени, срока за приключване на
същите, както и последиците при евентуални вреди. Този извод е следствие от
смисъла на понятието „свободен
достъп“, вложен в
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, което се отъждествява с правото да се
ползват за определен период от време чужди имоти с оглед постигане целите, визирани в същата
разпоредба. Този „свободен достъп“ следва да е определен в конкретни параметри не
само времево, а и пространствено, т. е при наличието на разрешени или
предписани строителни работи административният орган следва да избере конкретен
вариант на разрешения достъп до имота и когато се касае до поземлени имоти да отрази
параметрите на достъпа до тях. Обратното би дало възможност за безконтролен достъп до имотите, ограничаване правото на
собственост, затруднения при изпълнение и спорове във връзка със задължението
на ползващия по ал. 5 по чл.194 от ЗУТ и определяне размера на обезщетението по ал. 6 по чл.194 от ЗУТ.
Предвид горното, преценката за
законосъобразност на процесната заповед №784/20.10.2021г на кмета на община Аксаково, извършена по реда на чл. 146 във връзка с чл.
168 АПК и визираните по-горе критерии, сочи за наличие на изискуемите за
издаването ѝ предпоставки. Заповедта се позовава на влязло в сила
разрешение за строеж №РС-66/13.09.2021г., издадено от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, към което има и одобрен инвестиционен проект,
където подробно са описани строителните и монтажни работи във връзка с
изграждането на нова въздушна електропроводна линия 110 кV от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна“ на територията
на Община Аксаково, землища с.Кичево, с.Куманово, с.Орешак и с.Осеново. както е
известно, няма пречки мотивите на даден административен акт да се съдържат в
отделен акт, който е издаден предварително
и става негова неразделна част /все още
актуалното Тълкувателно
решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС/. Частите от засегнатите имоти на жалбоподателите, до които
те трябва да осигурят свободен съгласно оспорената заповед достъп съвпадат със
сервитутите от парцеларния план и от
таблицата към оценката за обезщетения, изготвена от комисията по чл.210 от ЗУТ,
както категорично е заявил и вещото лице-архитект С. в допълнителната си
експертиза.
Необосновано остава възражението на жалбоподателите, че процесната
заповед е издадена за осигуряване на достъп за изграждане на електропровод с
мотиви, различни от действителните за неговото изграждане. Както беше
подчертано от съда, заповедта е издадена въз основа на влязло в сила разрешение
за строеж №РС-66/13.09.2021г. на МРРБ и пространствените параметри в нея
съвпадат със сервитутните зони от трасировъчния план от инвестиционния проект,
който е неразделна част от разрешението за строеж и съвпадат със сервитута и
трасето посочени в парцеларния план.
Визиран
е срок за изпълнение и достъп до засегнатите имоти от 18 октомври 2021г. до 30 юли 2022г. Съдът
не приема оплакването на жалбоподателите, че този срок не е мотивиран от
административния орган, доколкото същия съвпада с периода на действие на разрешението за строеж по чл.153 ал.2 от ЗУТ.
В
заповедта е изрично визирано, че при неотстраняване на повредите, правоимащите
(собствениците на
засегнати имоти) следва да бъдат обезщетени по реда и определения по чл. 210 ЗУТ
размер, което
допълнително потвърждава извода за спазване на установената от закона форма.
В обобщение, обжалваният
административен акт по чл.194 от ЗУТ
съдържа времеви и пространствени параметри за осъществяване на свободен
достъп в засегнатите имоти и материалния закон е приложен правилно.
Съдът
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателите за нищожност на
обжалваната заповед, тъй като по делото с приетите и неоспорени от страните
съдебно-технически експертизи се доказа, че за жалбоподателите не са създадени
задължения за осигуряване на достъп до техните имоти във връзка с изграждането на енергийния обект
за площи по-големи от предвидените по влезлия в сила подробен устройствен план.
Дали са налице
основания за отчуждаване в цялост на някои от имотите е въпрос, който не може да бъде разгледан и решен в
настоящото дело, предвид специалните за тази цел процедури по ЗУТ и ЗЕ. Жалбоподателите разполагат с
право да поискат по реда на чл.205 от ЗУТ във връзка с глава Пета „Вещни права“
от Закона за енергетиката, отчуждаване на тези техни имоти, чиито площи са под
законово-определения минимум /3
дка за ниви, 2 дка за
ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора по чл.72
от Закона за наследството или по чл.19 от ЗУТ за урегулирани поземлени имоти/ извън сервитутната зона на
въздушната електропроводна линия и не могат да се ползват по предназначение.
С оглед на
изложеното, съдът намира жалбите на „ВИП Сервиз“ ООД и на В.
Б.В. за изцяло неоснователни, поради което трябва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
делото, ответникът и заинтересованото лице, за което оспорения акт е
благоприятен имат право на присъждане на съдебни-разноски, явяващи се
юрисконсултско възнаграждение във връзка с процесуалното представителство на
юрисконсулт В. Ю. /в полза на кмета на община Аксаково/ и юрисконсулт Б.Л. /в
полза на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД/, чиито размер следва да се
определи в минималния размер по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс
и чл.143 ал.3 от
Административнопроцесуалния кодекс
и чл.143 ал.4 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни жалбите от „ВИП СЕРВИЗ“ ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.Б.В. и лично на В.Б.В. срещу заповед
№784/20.10.2021г на кмета на община Аксаково.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ВИП СЕРВИЗ“ ООД –
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.Б.В. и лично на В.Б.В. за
прогласяване нищожността на заповед №784/20.10.2021г на кмета на община
Аксаково.
ОСЪЖДА „ВИП СЕРВИЗ“ ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.Б.В. и лично на В.Б.В. *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА ВИП СЕРВИЗ“ ООД – Варна, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.Б.В. и лично на В.Б.В. да заплатят солидарно на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД с ЕИК ********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: