№ 718
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110202795 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
В. СП. СТР. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 20-0819-
002182/ 01.07.2020г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с
което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДП.
В жалбата въз.С. сочи, че автомобила е в изрядно техническо състояние, че не
му е било известно регистрацията му да е била прекратявана и не е получавал никакво
известие за това нито от КАТ , нито от друга служба, като табелите на колата са били
на предвидените от закона места.Поради това и счита, че постановлението е
неправилно и иска то да бъде отменено.
В съдебно заседание , въз. С., редовно призован, не се явява , не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
1
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2019г. около 14,14ч. въз.С. управлявал л.а. „ Пежо 206“ с рег. № В 29
70 РС, собственост на съпругата му Т. С.а, като се движел в гр.Варна, по ул.“Сан
Стефано“ в посока бул.“Приморски“. По същото време, на този пътен участък, се
намирали полицейски служители, които в изпълнение на служебните си задължения
спрели въз. С. за проверка.При нея и след справка се установило, че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от същата дата - 31.10.2019г., в 08,58ч. поради
липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Била образувана проверка, материалите от която били изпратени във ВРП. С
Постановление на ВРП от 27.04.2020г. бил поставен отказ да се образува наказателно
производство, като в обстоятелствената част на прокурорския акт бил направен анализ
на действията на въз. С. и нормата на чл.345 ал.2 от НК.Било прието, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. До собственика на автомобила-
съпругата на въз.С. било изпратено уведомление за това, но без обратна разписка, като
липсвали доказателства за това, че е получено Поради това й било прието , че
деянието му не е съставомерно от субективна страна, тъй като нямало никакви данни
той да е знаел, че превозното средство е с прекратена регистрация. С оглед на това и
било посочено, че в случая е приложима разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ. По тези
съображения бил поставен отказ да се образува наказателно производство, а
материалите били върнати в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна по компетентност за
преценка за налагане на административно наказание.
Въз основа на постановлението на ВРП и събраните в хода на проверката
писмени доказателства, против въз.С. на 08.06.2020г. бил съставен акт за установяване
на нарушение за това, че е управлявал автомобил със служебно прекратена
регистрация.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП.При
личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и постановлението на ВРП било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. С.
на 31.10.2019г. в 14.14ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация. Нарушението
отново било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. С. на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на
200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан И.М. – свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз. С. е било установено
след като е бил спрян за проверка на пътя , след справка в съответната система на МВР
и след като от страна на прокуратурата е било прието, че не е налице престъпление, е
бил съставен акт за установяване на нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 20-0819-002182/ 01.07.2020г е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,
съгласно заповед № Iз- 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушениета и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване на
акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени конкретни възражения, в
които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че въз. С. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното
средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се
установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с
прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно
още, че не са били събрани доказателства за това, че въз. С. е бил уведомен за
прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване
на регистрацията и то от 31.10.2019г. Следвало е да бъде е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на
собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143,
ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В
случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния
автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма
данни дали собственикът на автомобила, който не е въззивникът, а неговата съпруга, е
бил уведомена за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
въз.С. е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила , то не е
изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква
освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. С.
умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не
съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в
3
административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за
това, че въз. С. виновно е управлявал служебно дерегистрираното и то няколко часа
по-рано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места
регистрационни табели. Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС,
за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“,
каквото нарушение се сочи да е извършила в постановлението на ВРП, за да се
изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, като
фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Той е санкциониран ,
за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на
регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка
съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия
регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП.
Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма
съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и доколкото от страна на въззивника не е направено
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в тази
насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-002182/ 01.07.2020г. на
Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна, с което на В. СП. СТР. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4