№ 33156
гр. С., 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110142701 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Р. Л. К. е предявил срещу ЗАД „----- АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за сумата от 6394 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили от ПТП, причинено на 16.08.2019 г. в гр. С. виновно и противоправно от водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на деликта (16.08.2019 г.), респ. от датата на плащане на
разхода (21.08.2019 г., респ. 21.10.2019 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 16.08.2019 г. в гр. С., на ул. „Н--“ в района на кръстовището с ул. „--
-“, е претърпял ПТП като водач на мотоциклет, причинено виновно и противоправно от
водача на МПС марка „С-“ с рег. № - – --, чиято гражданска отговорност към тази дата е
била застрахована при ответника. Поддържа, че в причинна връзка със събитието е получил
физически увреждания, изразяващи се във фрактури на долна и горна челюст, наложили
оперативно лечение, като е претърпял значителни имуществени вреди под формата на
разходи за лекарства (500 лв. за периода 16.08.2019 г. – 16.08.2020 г.), допълнителни разходи
за силна храна (1080 лв. за периода 16.08.2019 г. – 16.02.2020 г.), разходи за болногледач
(600 лв. за периода 16.08.2019 г. – 16.11.2019 г.), разходи за купуване на медицинско изделие
(3114 лв.), разходи за рехабилитация (900 лв. за периода 21.10.2019 г. – 21.01.2020 г.) и
разходи за транспорт (200 лв.), поради което претендира обезщетяването им в общ размер на
процесната сума.
Ответникът счита, че искът е недопустим предвид образуваното по-рано производство по
иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от същото ПТП, както и с оглед
неприключилата процедура по извънсъдебно претендиране на обезщетението, по която
1
ищецът не е представил изискани допълнителни документи и не е посочил банкова сметка.
По същество оспорва иска, като признава наличието на облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ със сочения като виновен водач на МПС, но
поддържа, че ПТП е настъпило при различен механизъм не по вина на застрахования при
ответника водач, а изцяло поради неправомерното поведение на ищеца и техническата
неизправност на управлявания от него мотоциклет. Оспорва ищецът да е претърпял
описаните травматични увреждания в причинна връзка с процесното събитие, както и
същите да обуславят настъпване на претендираните имуществени вреди. При условията на
евентуалност навежда възражение за съпричиняване от ищеца, който е управлявал
мотоциклета без необходимата предпазна екипировка и с превишена скорост. Оспорва да е
изпаднал в забава.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в
тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на водача на увредения
автомобил, което да е допринесло за настъпване на вредите.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на посочената дата
ищецът е участвал в ПТП с водач на МПС, чиято гражданска отговорност към тази дата е
била застрахована при ответника.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
Във връзка с изложените в отговора на исковата молба обстоятелства и след извършена
служебна справка съдът констатира, че между страните е налице висящ процес по в.гр.д. №
2985/2022 г. по описа на САС, 10 състав, образувано по подадени въззивни жалби срещу
решение от 01.08.2022 г., постановено по гр.д. № 8245/2021 г. по описа на СГС, последното
образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от
телесни увреждания в резултат на същото ПТП, настъпило на 16.08.2019 г. в гр. С. (видно от
приложената искова молба по това дело). В настоящото производство се претендират
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на получените вследствие на
същото ПТП увреждания. Всички факти от фактическия състав на процесното вземане, с
изключение на размера на вредите, са част от предмета и на предявения по-рано иск за
неимуществени вреди, като в производството, в което се разглежда този иск, към момента са
събрани доказателствата, чието събиране се иска и по настоящото дело. Следва да се има
2
предвид, че ако решението по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди влезе
в сила, то би имало сила на пресъдено нещо по почти всички факти, включени във
фактическия състав и на процесното вземане. Ето защо съдът намира, че към настоящия
момент не следва да се произнася по останалите доказателствени искания на страните, а
следва да даде указания на същите да заявят искат ли спиране на производството по делото
на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед напредналия ход на производството по иска за
неимуществени вреди (делото е обявено за решаване на втора инстанция) и принципа на
процесуална икономия. След като страните заявят становището си, съдът ще прецени дали
са налице и други основания за спиране на производството, във връзка с релевираното в
отговора на исковата молба искане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.12.2023 г. от 14:00
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните в срок до първото открито съдебно заседание да заявят искат ли
спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на страните до извършване
на преценка за наличие на основания за спиране на производството по делото и след
отделяне на спорните от безспорните факти.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Делото да се докладва към 20.11.2023 г. за изискване на нова справка относно висящността
на в.гр.д. № 2985/2022 г. по описа на САС, 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3