Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 90
гр. Габрово, 20.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Бояна Бобчева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 63 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 7 от 19.01.2018 г., постановено по гр. д. № 521/2017
г. по описа на Дряновския районен съд, е изнесен на публична продан, на осн.
чл. 348 от ГПК, следния неподеляем недвижим имот, находящ се в с. Куманите, общ.
Дряново, а именно: дворно място от 400 кв. м., при граници: наследници на П.Д.,
път и от две страни наследници на Д.Р., заедно с построените в него къща от 55
кв. м., маза от 40 кв. м. и лятна кухня от 20 кв. м., описан в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. № 359, дело № 68/20.04.2004 г. на
Нотариус А.А., с район на действие Районен
съд- Дряново, рег. № 442 на НК. В решението е посочено, че в производството е участвало
трето главновстъпило лице Б.Й.Б.,***.
С решението е определена пазарната
стойност на имота в размер на 29 400 лв., съгласно заключението на вещото лице,
като получената от продажбата сума да се разпредели между Р.Д.П., гр. и В.И.П.,***, по равно.
С решението е осъдена Р.
Д. П., да заплати
държавна такса върху равностойността на дела си в размер на 588 лв. по
сметка на Районен съд Дряново, както и 5 лв. – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъдени са В.И.П. ***, и Б.Й.Б.,***, да заплатят на Р. Д. П.,***, по 511,70 лв. всеки от тях – разноски в производството
по гр. дело № 1256/ 2017г., II гр. о. на ВКС.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от В. И. П., чрез адв. Г.П., в която се твърди, че
същото е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а алтернативно
твърди, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено и да се прекрати производството
по делото, като им се присъдят разноските по делото за двете инстанции. В
жалбата се излага, че изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 226 - чл.
227 от ГПК са неправилни и неправилно е прието, че договора за доброволна делба
би имал значение, само ако ищцата Р.П. беше участвала в него. Поради това неправилно
съдът не е взел предвид договора и не е отчетен като настъпила промяна, след
влизане в сила на решението по допускане на делба. Към момента на сключване на
договора за доброволна делба ищцата не би могла да участва в него, тъй като не
е била собственик на този имот. Към този момент третото лице Б. е имало
самостоятелни права извън участващите в процеса и за това е станало страна по
силата на закона. По тази причина не е било необходимо съгласието на
първоначалния собственик, а третото лице, като собственик с права извън процеса,
е избрал способа, с който да прекрати съсобствеността, а именно чрез доброволна
делба. Последната не представлява разпореждане със спорното право съгласно чл.
226 от ГПК, но дори и да е така добросъвестния преобретател е с охранени
интереси, тъй като постановеното решение не може да му се противопостави.
Мотивите на съда относно значението на договора за доброволна делба са вътрешно
противоречиви. Следва да се има предвид, че и към настоящия момент договора за
доброволна делба не е развален. Отмяната на решението по чл. 303 от ГПК няма
обратна сила, поради което всички права придобити в периода до отмяната му са
защитени и съдът не може да се произнася по действителността на доброволната
делба, тъй като не е сезиран с такъв иск. Съдът е следвало да отчете договора
като факт, настъпил след влизане на решението за допускане на делба, който
налагат прекратяване на производството поради липса на предмет. ВКС е върнало
по реда на отмяната решението на първоинстанционният съд, тъй като се касае до
участието на страна в процеса, като първоинстанционният съд следвало да не
допуска да участие третото лице Б.Б., а още по - малко да постанови и осъдителен
диспозитив по отношение на него. Към момента на разглеждане на делото Б. не е
собственик, не е конституиран като трето лице и качеството му на такова е
отпаднало с обезсилване на титула за собственост - постановлението за
възлагане. По тези съображения решението е недопустимо в тази му част.
Решението е неправилно и защото имотът е изнесен на публична продан с оценка на
вещо лице правена преди повече от година и половина. Дори да не е искана нова
оценка от съделителите, на осн. чл. 7 от ГПК съдът е бил длъжен да съдейства на
страните за изясняване на делото от фактическа страна и служебно да назначи
нова експертиза.
В срок е постъпил отговор от насрещната
страна по въззвината жалба, чрез адв. Д., в който се оспорва същата по подробно
изложени аргументи. Моли да се потвърди обжалваното решение и се претендират
разноските за въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция жалбоподателят поддържа жалбата. Ответната страна не се явява и не се
представлява.
Жалбата е подадена в законния срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и същата е процесуално
допустима. Габровският окръжен съд, като прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Дряновският районен съд е бил
сезиран с предявена искова молба, вписана в Службата по вписванията на
27.01.2014 г., парт. № 3, том І, вх. рег. № 36, от Р. Д. П.,*** против В. И. П.,***
за делба на недвижим имот находящ се с. Куманите, общ. Дряново, подробно
описан, въз основа на която е образувано гр. д. № 34/2014 г.
С решение № 61 от 16.05.2014 г.,
постановено по гр. д. № 34/2014 г. на ДРС е допусната делба при квоти по 1/2
идеални части между Р. Д. П. и В. И. П. по отношение на следния недвижим имот,
находящ се в с. Куманите, общ. Дряново, а именно: дворно място от 400 кв. м.,
при граници: наследници на П.Д., път и от две страни наследници на Д.Р., заедно
с построените в него къща от 55 кв. м., маза от 40 кв. м. и лятна кухня от 20
кв. м., описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 72, том I, рег. №
359, дело № 68/20.04.2004 г. на Нотариус А.А., с район на действие
Районен съд- Дряново, рег. № 442 на НК.
След влизане на решението по допускането
на делбата между страните, Дряновският районен съд е бил сезира с молба от Р.
Д. П. с вх. № 1030/08.05.2015 г., с която е поискано имота да се изнесе на
публична продан, тъй като е неподеляем и на осн. чл. 346 от ГПК е предявен иск
по сметки срещу ответника В. П..
В хода на производството във втората
фаза на делбата е представено постановление за възлагане на недвижим
имот от 03.08.2015 г. на ЧСИ И.И., с рег. № 735 от камарата на ЧСИ, с район на
действие ГОС, влязло в сила на 23.08.2015 г., вписано в службата по вписвания
към РС - Дряново на 29.09.2015 г., след извършена публична продан по изп. д. №
20157350400097, от което са установява на Б.Й.Б. *** е възложена ½ ид.ч.
от допуснатия до делба имот, собственост на ищцата по настоящото дело Р.Д.П..
С молба Б. Б. Б. е заявил, че не
поддържа така предявения иск от Р.П.. С молба с вх. № 2596 от 12.11.2015 г. Б.
е поискал да замести страната Р. П. по делото по реда на чл. 266, ал. 2 от ГПК,
като алтернативно поддържа искане да му се разреши главно встъпване по делото по
реда на чл. 225 от ГПК. С протоколно определение от 26.11.2015 г. ДРС е оставил
искането за замяна на страната без уважение, тъй като ищцата Р. П. не е дала
съгласие за това и е конституирал като главна страна по делото Б.Б..
В хода на процес пред
първоинстанционния съд по гр. д. № 34/2014 г., е представен договор за
доброволна делба на процесния недвижим имот от 25.01.2016 г., вписан във вх.
регистър с № 36/26.01.2016 г., акт 2, том І на Службата по вписванията -
Дряново, сключен между В. И. П., Б. М. Б. и М.Г.Б., с която ответникът В.П.
получава в дял спорния недвижим имот, а за уравнение на дяловете Б.Б. и
съпругата му М.Б. са получили сумата от 1100 лв. в брой при подписване на
договора.
С решение № 24/28.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 34/2014 г., ДРС е изнесъл на публична продан процесния
имот, като е определил получената от продажбата цена да се разпредели между В.П.
и Б.Б., като е отхвърлен предявения иск с правно осн. чл. 346 от ГПК. Това
решение е потвърдено от въззивната инстанция с решение № 214/02.11.2016 г.,
постановено по в. гр. д. № 198/2016 г. на Габровския окръжен съд.
С влязло в сила
решение от 23.03.2016г. на Шуменски районен съд, постановено по гр. дело №
786/2015 г., в производство по чл. 422 ГПК, е отхвърлен искът на Б.Б. против
ищцата за установяване, че същата му дължи сумата 22 000 лв. С
разпореждане от 23.11.2016 г. по същото дело, в полза на ищцата е издаден
обратен изпълнителен лист срещу Б.Б. за предаване владението върху 1/2 идеални
части от процесния имот. Прието е, че вследствие отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК взискателят следва да върне възложения му недвижим имот. С определение на
Шуменски районен съд от 07.11.2016г. по ч. гр. дело № 54/2015 г. издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р.П. са обезсилени.
С решение № 73 от 29.06.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1256/2017 г., Върховният касационен съд, на осн. чл.
303 от ГПК по молба на Р.Д.П., е отменил
решение № 24/28.04.2016 г. по гр. д. № 34/2014 г. на Дряновския районен
съд и потвърждаващо го решение № 214/ 02.11.2016 г. на Габровския окръжен съд в
частта им по извършването на съдебната делба. Върховният съд е приел, че Б. е
допуснат да участва във втората фаза на делбата, легитимирайки се с
постановление на ЧСИ, с което в качеството му на взискател му е възложен
притежавана от съделителката П. 1/2 част от имота. Принудителното изпълнение срещу
нея е предприето въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени за вземане на Б. Б.. Тъй като предявеният
иск по чл. 422 от ГПК на Б. в заповедното производство е отхвърлен и издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу молителката са обезсилени, е
прието, че са налице основанията за отмяна на решенията постановени във втората
фаза на делбата. В мотивите на Върховния съд е прието, че делото следва да се
върне на първоинстанционният съд, тъй като отмяната касае участието на страните
в процеса.
След възобновяване на делото пред Дряновския
районен съд е образувано гр. д. № 521/2017 г., по което е постановено обжалваното
решение. В същото първоинстанционният съд е приел, че в образуваното
производство по делба, процесният имот следва да бъде изнесен на публична
продан като неподеляем.
Съдът с обжалваното решение е приел,
че не следва да се прекратява производството по делото, на основание сключения договор
за доброволна делба между ответника В. П. и Б. Б.. Съгласно разпоредбата на чл.
226, ал. 1 от ГПК, при прехвърляне на спорното право върху другиго, делото
продължава своя ход между първоначалните страни. Приел е, че съдът е длъжен да
отчете настъпилите промени след влизане в сила
на решението по допускане на делбата, с изключение на хипотезите по чл.
227 и чл. 226 от ГПК. Представеният договор за доброволна делба би имал
значение, само ако в него участваха всички страни в процеса, а Р. П. не е
страна по него и искането за прекратяване не неоснователно.
По отношение на Б. Б. е прието, че е
главно встъпило лице по делото, конституирано с протоколно определение от
26.11.2015 г. по гр. д. № 34/2014 г. на осн. чл. 225, ал. 1 от ГПК. Прието е
обаче, че тъй като е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, с
който третото лице се е легитимирало като взискател и тъй като е издаден
обратен изпълнителен лист за предаване на владението на процесния имот на
ищцата Р.П., то получената от продажбата сума следва да се разпредели между
страните по делото Р.П. и В.П..
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на решението,
настоящият състав на съда намира, че същото е частично недопустимо, а именно:
Производството по съдебна делба е
двуфазно, като първата фаза приключва с влизането в сила на решението по чл.
282 от ГПК, с което съдът признава, че е налице съсобственост, и определя кои
имоти са съсобствени, кои лица са съсобственици и
какви са техните части в съсобствеността. С това решение не се осъществява
самото потестативно право на делба на общността, а то
само се установява и признава правото на собственост и съответните дялове на
съсобствениците. Така установеното и признато право се реализира с решението,
постановено във втората фаза на делбата. Без провеждането на тази фаза и без
постановяване на решението по извършване на делбата съсобствеността остава
неликвидирана, и съсобствениците продължават да бъдат съсобственици, а не
собственици на отделни допуснати до делба вещи.
Няма спор в теорията и практиката,
че при прехвърляне на спорното право в хода на процеса, делото следва своя ход
между първоначалните страни, т.е. прехвърлителя, който вече не е носител на
спорното материално право, продължава да бъде главна страна в процеса, като от
момента на прехвърлянето той придобива качеството на процесуален субституент.
Безспорно с извършената публична
продан с постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2015
г. на ЧСИ И.И. с рег., след извършване на публична продан по изп. д. №
20157350400097, на Б.Й.Б. *** е възложена ½ ид.ч. от допуснатия до делба
имот, т.е. прехвърлено е спорното право в хода на процеса по втората фаза на
делбата, макар и по реда на принудителното изпълнение. След като е било
прехвърлено спорното право, приобретателят Б. не става задължителна страна в
процеса, а същият е направил изрично искане да бъде конституиран в процеса по
реда на чл. 266, ал. 2 респективно по чл. 225 от ГПК.
С решението по
гр. дело № 786/2015 г., в производство по чл. 422 ГПК на Шуменския районен съд
и издаденото в резулата на него разпореждане от 23.11.2016 г. по същото дело, в
полза на ищцата е издаден обратен изпълнителен лист срещу Б.Б. за предаване
владението върху 1/2 идеални части от процесния имот. Прието е, че вследствие
отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК взискателят следва да върне възложения му
недвижим имот.
С отмяната от
Върховния касационен съд на решение № 24/28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 34/2014 г. на
ДРС, потвърдено с решение № 214/02.11.2016 г., постановено по в. гр. д. №
198/2016 г. на ГбОС, по реда на чл. 303 от ГПК, делото е върнато за разглеждане
на първата инстанция, тъй като отмяната касае страна в процеса.
В резултат на отмяната, на влязлото
в сила решение производството по втората фаза на делбата е станало отново
висящо пред Дряновския районен съд и същото е следвало да продължи от онова процесуално
действие на първоинстанционния съд, посочено в решението на ВКС, а именно
първоинстанционният съд, при новото разглеждане на делото, е следвало да се
произнесе по молбата на Б. за главно
встъпване в процеса и да го конституира в процеса, ако намери, че са налице
основания за това или да отхвърли направеното искане. Дряновският районен съд
не се е произнесъл по направеното искане за главно встъпване, а е приел, че
същият е конституиран с протоколно определение от 26.11.2015 г. по гр. д. №
34/2014 г. на осн. чл. 225, ал. 1 от ГПК и е постановил решението при неговото
участие, което е недопустимо. След като първоинстанционният съд, при новото
разглеждане на делото, не се е произнесъл с изричен акт по конституирането на Б.,
то същият не е станал страна в процеса при новото разглеждане на делото пред
ДРС .
В тази част решението на
първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на
страна, която не е конституирана в процеса от решаващия съд. Доколкото в случай
правото на главно встъпване се отнася до приобретател, придобил спорното право
в хода на висящ процес, същият не се явява необходим другар на праводателя си,
поради което решението на първоинстанционния съд следва да се обезсилено в тази
му част като недопустимо, без да се връща на първата инстанция за конституиране
на страна - необходим другар.
В останалата част решението на
първоинстанционния съд е допустимо и въззивният съд дължи произнасяне по
наведените в жалбата възражения.
Настоящият състав на съда намира, че
правилно първоинстанционният съд е възприел договора за доброволна делба,
сключен между Б. и П. в хода на първото разглеждане на делото, като наведените
оплаквания в жалбата в тази част са неоснователни. Както беше посочено по -
горе Б. е придобил частта на съделителката П. по реда на публичната продан,
като в последствие изпълнителния лист, с който се е легитимирал като взискател
е обезсилен и в нейна полза е издаден обратен изпълнителен лист срещу него за
процесната част от имота. При първото разглеждане на делото съделителката П. не
е дала съгласие по чл. 222 във вр. с чл. 226, ал. 2 от ГПК да бъде заместена в
процеса, поради което Б. е предявил самостоятелни права и е поискал да бъде
конституиран като страна в процеса по реда на главното встъпване по чл. 225 ГПК
. Безспорно нормата на чл. 226, ал. 1 от ГПК регламентира, че ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва
своя ход между първоначалните страни. Б. не е станал страна по право в процеса,
както твърди жалбоподателя, а е придобил такова качество с конституирането му
като главно встъпило лице от първоинстанционния съд, при първото разглеждане на
делото. Т.е. независимо дали ще се ще се разпореди с придобитите права
преобретателя в хода на процеса, това разпореждане ще има действие по отношение
на участниците в процеса, само ако всички са участвали в него. Както правилно е
приел първоинстанционният съд, съдът е длъжен да отчете настъпилите промени
след влизане на решението по първата фаза на делбата в сила, с изключение на
хипотезите на чл. 226 от ГПК и договорът за доброволна делба би имал значение
за производството, само ако в него са участвали всички страни в процеса. Освен
това исковата молба на Р. П. за делба е вписана преди договора за доброволна
делба и ищцата се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му.
Вписването на исковата молба има оповестително действие, поради което
преобретателя в хода на процеса е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението
за допускане на делбата и договора за доброволна делба е непротивопоставим на
ищцата, тъй като правата по него са придобити след вписването. Предвид
гореизложеното първоинстанционният съд правилно е преценил договора за
доброволна делба и правилно не е прекратил производството по делото, на
основание неговото сключване.
Относно оплакването в жалбата, че
неправилно първоинстанционният съд е ползвал оценката на вещото лице
правена преди повече от година, съдът намира,
че същото е неоснователно, тъй проданта ще бъде извършена при цена определена
от съдебния изпълнител.
По гореизложените аргументи,
настоящия състав на въззивния съд намира, че въззивната жалба в частта, в която
се обжалва решението по изнасянето на делбения имот на публична продан, следва
да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение в тази му част следва да се потвърди, като правилно
и законосъобразно.
При този изход на делото в полза на
въззиваемата следва да бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 7 от 19.01.2018 г., постановено по
гр. д. № 521/2017 г. по описа на Дряновския районен съд, в частта, в която решението е постановено при участието
на трето главно встъпило лице Б.Й.Б., ЕГН **********,***, като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7 от 19.01.2018
г., постановено по гр. д. № 521/2017 г. по описа на Дряновския районен съд, в
останалата му обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В.И.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), разноски за
настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.