РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Русе, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. К.а
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520106587 по описа за 2021 година
Предявен е ревандикационен иск, с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищцата Н. Д. ИВ. твърди, че е наследник на баща си Д. И. Д., бивш жител на
гр.Г., починал на 13.09.2020 г., притежаващ недвижим имот, находящ се в гр.Г.,
община Ветово, обл.Русе, ул."***" № 7, подробно описан в исковата молба. В този
имот баща й живял винаги и бил признат за негов единствен собственик по давностно
владение с нот.акт № 138, т.ІІ, дело 276/2015 г. на нотариус Адриана Филчева. Като
единствен наследник и собственик на процесния имоту ищцата отишла да заплати
местния данък на сградата и земята, но служителите на Община Ветово й заявили, че
партидата била закрита и имотът бил деклариран от чичо й – ответникът Г.И. Д.. След
извършено проучване се оказало, че същият нотариус - Адриана Филчева, на
08.12.2020 г., два месеца след смъртта на баща й, е признала за единствен собственик
на описания имот по давност чичо й, който обсебил имота.
Предвид изложеното, претендира да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ищцата е единствен собственик на процесния имот и
ответникът бъде осъден да й предаде владението върху него. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на претенциите. Твърди, че с наследодателя на ищцата са
братя, които имат още един брат - П. И. Д. и една сестра - Б. И. Д.. Дворното място
1
било на техния дядо, който построил жилищната сграда около 1969 г. Когато той
почива, в имота останало семейството му с четирите му деца. Около 1991-1992 г.
ответникът си купува дворно място в близост до семейната къща, построява си своя и
се премества там. Другият брат, П., също напуска семейната къща и заминава за
Кубрат, а по-късно напуска и страната. В процесния имот останали да живеят, със
съгласието на другите двама братя, бащата на ищцата – Д., сестра им Б. със сина си,
които никога не са напускали къщата. Сестра им страдала от психично заболяване
(олигофрения умерена степен). Детето й (сега на 34 г.) също страдало от психична
болест - тежка степен на умствена недостатъчност. Тъй като и двамата не можели да се
грижат сами за себе си в пълна степен, братята се разбрали детето на Б. да живее при
ответника, където живеело и сега. Той се грижел за него. Бащата на ищцата останал да
живее в къщата при сестра си, с уговорката да се грижи за нея. Именно поради това
другите двама братя - ответникът и П. Д., решили да прехвърлят къщата на брат си Д.,
който да се грижи за сестра им. С това прехвърляне се заел ответникът, който отишъл
при адвокат от гр.Ветово, който съставил нотариален акт по обстоятелствена проверка
и същият бил изповядан при нотариус Филчева. За свидетели дошли двама съседи и
съпругата на ответника. Когато през 2020 г. Д. Д. починал, ответникът започнал да се
грижи и за сестра си Б., която оста нала сама в къщата. Наследниците на Д. отдавна не
живеели там. Ответникът заплащал данъците за къщата, защото самият Д. бил болен и
често бил по болници, а и за да го подпомага. Един ден му се обадили ищцата и майка
й, срещнали се с ответника и го уведомили, че имат намерение да продадат къщата.
Тогава Г.Д. отишъл при същия адвокат във Ветово и той отново уредил нещата по
прехвърляне на имота на името на ответника. Според последния, целта му,
съгласувано с брат му П., била да не позволят на ищцата да продаде къщата и да остави
сестра им на улицата. Счита, че при тези обстоятелства не може да се приеме, че
ищцата е собственик на процесния имот или поне не на целия. Нейният наследодател
никога не е владял сам и с намерение да свои имота, а живял там със съгласието и по
волята на другите си двама братя. Съставеният констативен нот.акт от 2015 г. не
отразявал действителността, а свидетелите дори не били давали истински показания
пред нотариус. Те знаели, че са извикани, за да се прехвърли имота на Д., който ще се
грижи за сестра си. При положение, че наследодателят на ищцата никога не бил
упражнявал владение върху целия имот, той не бил станал и негов собственик, а само
на наследствената си ¼ от имота. Като негов наследник, ищцата също придобила само
една четвърт. От друга страна, имотът не бил във владение на ответника. Там живеела
сестра му, леля на ищцата, а Г.Д. само посещавал ежедневно имота, за да полага грижи
за нея. Той имал собственическо отношение към имота, но за дяловете на брат си П., на
сестра си Б. и брат си Д. (сега наследен от ищцата), упражнявал държане.
По тези съображения счита ревандикационният иск напълно неоснователен, тъй
като той не владеел повече от притежаваните от него идеални части. Претендира
2
отхвърляне на претенциите и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното удостоверение за наследници, ищцата е дъщеря и
единствен наследник по закон на своя баща Д. И. Д., б.ж. на гр.Г., общ.Ветово, починал
на 13.09.2020 г. Същият приживе се снабдил с констативен нот.акт № 138, т.ІІ,
нот.дело № 276/31.03.2015 г. по описа на нотариус Адриана Филчева, за собственост
върху следния недвижим имот, придобит по давност: дворно място с площ 1402 кв.м.,
представляващ поземлен имот № 214, за който е образуван УПИ IX с площ 1402 кв.м.,
в кв.№ 15 по плана на гр.Г., община Ветово, обл.Русе, ул."***" №7, заедно с жилищна
сграда с площ 78 кв.м. и второстепенна постройка с площ 30 кв.м., при граници: имот
213, имот 215 и от една страна улица.
След смъртта на наследодателя на ищцата, на 08.12.2020 г. ответникът – негов
брат, също се снабдява с констативен нот.акт за собственост върху гореописания имот
по давност, № 25, т.VІІ, нот.дело № 957/2020 г. също по описа на нотариус Адриана
Филчева.
Съгласно удостоверение за наследници на майката на ответника и
нанаследодателя на ищцата – Н. Г. Д., същите имат и още един брат – П. И. Д. и сестра
Б. И. Д.. Последната, видно от ЕР на ТЕЛК-Разград, страда от олигофрения, умерена
степен. Нейният син И. Б. И. също е освидетелстван пожизнено с 98 %
неработоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза „Друга уточнена олигофрения.
Тежка степен умствена недостатъчност“.
По делото са разпитани свидетелите Г. Е.-роднина по сватовство на ответника и
В.Д.-негова съпруга. Двете са били свидетелки и по изготвения протокол на 31.03.2015
г. по извършване на обстоятелствената проверка за констатиране правото на
собственост на Д. Д.. Свидетелките уточняват, че в спорния имот първо са живели
родителите на ответника и на наследодателя на ищцата, те са строили и сградите в
имота. След смъртта им останали да живеят четирите им деца. Като се оженил,
ответникът си купил друг имот по същата улица и със семейството си продължава да
живее там. Брат му П. заминал за Белгия и в имота останали сестра им Б., синът й И. и
покойният Д.. Последният се грижил за първите двама, но тъй като и той бил с
психично заболяване, в годината около два пъти влизал в болница. Тогава за Б. и И. се
грижели ответникът и съпругата му. Водели и тримата по доктори, занимавали се с
поддръжката на къщата, с плащането на сметките и данъците, тъй като Д. бил
неадекватен. През 2015 г. братята и сестрата решили да прехвърлят имота на Д., който
живеел там, за да се грижи за сестра си и сина й. Свидетелките отишли при нотариуса и
заедно влезли при него. Попитали ги дали са съгласни да прехвърлят къщата на Д., те
се съгласили и се подписали. Свидетелките не са казвали думите, фигуриращи печатно
3
в протокола преди имената им. В момента сестрата Б. е на легло и ответникът и
съпругата му продължават да се грижат за нея, за И. и за къщата, но не живеят в нея.
По делото е разпитан и свидетелят Р.А. – служител в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Ветово, с място на работа гр.Г.. Същият заявява, че познава Г.,
познавал е и брат му М.. Техният баща имал къща в Г.. Приживе М. като е минавал
казвал, че не е плащал данъците. Свид.А. е виждал съпругата на Г.-В. да идва да плаща
данъци, но не може да каже за коя къща е плащала.
С оглед изложените фактически данни, съдът прави следните правни
изводи:
За защита правото си на собственост всяко лице може да предяви
ревандикационния иск по чл.108 от ЗС. Последният включва две свързани помежду си
искания – да се установи съществуването на правото на собственост на ищеца и да се
осъди ответникът, който владее без основание, да прекрати по-нататъшното
упражняване на фактическото владение върху спорния имот и да го предаде във
владение на собственика. Следователно, за да проведе успешно защитата си по
ревандикационния иск, ищцата следва да докаже наличието на три кумулативни
предпоставки: 1.че е собственик, 2.че имотът се намира във владение или държане на
ответника, 3.че ответникът владее или държи без основание.
Данните по делото установяват, че по силата на наследствено правоприемство
спорният имот е бил собственост на ответника, двамата му братя и сестра му, като
всеки от тях е притежавал по ¼ ид.част от него.
През 2015 г. наследодателят на ищцата се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост на целия наследствен имот, като придобит по давност, който факт в
настоящото производство се оспорва от ответника. Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години ”. Владението по смисъла на
чл.79, ал.1 от ЗС включва два елемента - субективния /анимус/ и обективния /корпус/.
Законодателят изисква за придобИ.е по давност да е установеното владение върху
целия имот, което да е явно, спокойно и непрекъснато в продължение на десет години,
но не определя как - чрез какви действия то следва да е установено. Става въпрос за
фактически действия от различно естество, които следва да се преценяват във всеки
конкретен случай. В настоящия случай ангажираните гласни доказателства от
ответната страна сочат, че никога покойният Д. Д. не е владял сам наследствения имот,
като в десетгодишния период от 2005 до 2015 г. в него са живеели тримата със сестра
си и нейния син. През това време ответникът непрекъснато е посещавал имота, за да
гледа и обслужва всички тях, като и тримата били с психични заболявания. От страна
на ищцата не са ангажирани никакви доказателства за наличието на всички елементи
4
от фактическия състав на придобивната давност – нито, че баща й е владял целия имот
по посочения по-горе начин в продължение на десет години, нито че по отношение
наследствените дялове на останалите трима съсобственици е демонстрирал не
държане, а владение.
Г.Д. от своя страна, разбирайки за намеренията на дъщерята на брат си да
продаде наследствения имот, за да не остане сестра му на улицата, през 2020 г.,
няколко месеца след смъртта на брат си, също се снабдява с нот.акт за целия имот по
обстоятелствена проверка. Същевременно в отговора на исковата молба същият
признава, че е имал собственическо отношение към имота само за своя наследствен
дял, като по отношение дяловете на останалите трима наследници упражнявал
единствено държане.
При това положение съдът счита, че страните са останали съсобственици по
наследство на процесния имот при права - по ¼ ид.част. Доколкото констативният
нот.акт на ответника е издаден след този на бащата на ищцата, искът за собственост
следва да бъде уважен за посочената ид.част, а за останалите ¾ ид.части от имота
следва да се отхвърли като неоснователен.
В последното съдебно заседание пълномощникът на ищцата заявява, че се
позовава на кратката петгодишна погасителна давност. Същият най-вероятно е имал
предвид кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС. Освен несвоевременно,
позоваването на петгодишната придобивна давност е неоснователно и недоказано,
предвид изложените по-горе съображения, че наследодателят на ищцата никога не е
владял сам целия наследствен имот /нито преди 2015 г., нито след това до смъртта си/,
а само притежаваните от него ¼ ид.части.
Предявеният ревандикационен иск следва изцяло да бъде отхвърлен, тъй като не
се доказа и ответникът да владее повече идеални части от наследствения имот,
отколкото сам притежава. В него е останала да живее сестра му, а той посещава имота,
за да се грижи за нея.
На основание чл.78 от ГПК, съобразно уважената и отхвърлена част от
претенциите и по компенсация, ищцата следва да заплати на ответника деловодни
разноски в размер на 884.25 лв.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ИВ. Д., с ЕГН **********,
че Н. Д. ИВ., с ЕГН **********, е собственик на ¼ идеална част от следния недвижим
имот: дворно място с площ 1402 кв.м., представляващ поземлен имот № 214, за който е
5
образуван УПИ IX с площ 1402 кв.м., в кв.№ 15 по плана на гр.Г., община Ветово,
обл.Русе, ул."***" №7, заедно с жилищна сграда с площ 78 кв.м. и второстепенна
постройка с площ 30 кв.м., при граници: имот 213, имот 215 и от една страна улица,
като ОТХВЪРЛЯ иска са собственост по отношение на останалите ¾ идеални части от
имота.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н. Д. ИВ., с ЕГН **********,
срещу Г. ИВ. Д., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване
владението на гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА Н. Д. ИВ., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Русе, ул.“***“ 16,
чрез адв.П.М., за заплати на Г. ИВ. Д., с ЕГН **********, сумата 884.25 лв. деловодни
разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6