Решение по дело №5226/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4157
Дата: 9 декември 2022 г. (в сила от 2 февруари 2023 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20225330105226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4157
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225330105226 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от
ГПК и чл.439, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на З. А. Т., ЕГН
********** от гр.*********************** против „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№250.
Ищецът твърди, че в полза на дружеството срещу него са били
издадени два изпълнителни листа – първият от 29.03.2007г., издаден по ч.гр.д.
№2105/2007г. на ПРС и вторият от 24.01.2015г. по ч.гр.д.№9271/2013г. на
ПРС. Въз основа на първият изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело №*****/******г. по описа на ЧСИ **********, а въз
основа на вторият изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
№**/****г. по описа на същия съдебен изпълнител. Поддържа се, че по
второто изпълнително дело вземането на взискателя се е погасило по давност,
тъй като през периода 07.09.2017г. – 07.09.2020г. не са извършвани
изпълнителни действия. Твърдение за погасяване на вземането по давност се
прави и по отношение на сумите по първия изпълнителен лист, включително
1
и че давност е текла преди датата на която е издаден изпълнителния лист -
29.03.2007г., поради което всички вземания за начислени суми до 29.03.2004г.
са погасени по давност.
От съда се иска да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумите: 1/554,95 лева – главница,
представляваща стойност на предоставена питейна и канална вода за периода
20.07.2000г. – 13.02.2007г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 28.03.2007г. до окончателното изплащане; 11,10 лева – разноски и
40,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 29.03.2007г. по ч.гр.д.№2105/2007г. на ПРС; 2/162,39
лева – главница, представляваща стойност на предоставена питейна и канална
вода; 15,38 лева – мораторна лихва за периода 05.07.2010г. – 30.04.2013г.;
законна лихва върху главницата, считано от 05.06.2013г. до окончателното
изплащане; 15,78 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.01.2015г. по ч.гр.д.№9271/2013г. на ПРС.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал
отговор, с който оспорва исковете. Поддържа, че вземанията не са погасени
по давност, тъй като в качеството си на взискател е подавал молби с посочени
в тях изпълнителни способи, с които давността е прекъсвана.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в
полза на ответното дружество против ищеца са били издадени изпълнителни
листове така, както се съобщава в исковата молба – изпълнителен лист от
29.03.2007г., издаден по ч.гр.д.№2105/2007г. на ПРС за сумите: 554,95 лева –
главница, представляваща стойност на предоставена питейна и канална вода
за периода 20.07.2000г. – 13.02.2007г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 28.03.2007г. до окончателното изплащане; 11,10 лева –
разноски и 40,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт и изпълнителен лист
от 24.01.2015г. по ч.гр.д.№9271/2013г. на ПРС за сумите: 2/162,39 лева –
главница, представляваща стойност на предоставена питейна и канална вода;
15,38 лева – мораторна лихва за периода 05.07.2010г. – 30.04.2013г.; законна
лихва върху главницата, считано от 05.06.2013г. до окончателното
изплащане; 15,78 лева – съдебни разноски.
2
Въз основа на изпълнителния лист от 29.03.2007г. и по искане на
взискателя на 15.10.2007г. е било образувано изпълнително дело
№****/****г. по описа на ЧСИ ****************. Въз основа на
изпълнителния лист от 24.01.2015г., с постановление от 25.01.2016г. е
образувано изпълнително дело №**/****г. по описа на ЧСИ ********, което
е присъединено към изпълнително дело №***/****г.
С Решение №125/30.01.2019г., постановено по гр.д.№181/2019г.
Пловдивски окръжен съд е приел, че производството по изпълнително дело
№***/*****г. е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
тъй като за период повече от две години, а именно от 02.03.2011г., на която
дата е бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника до 10.05.2013г.,
взискателят не е изисквал извършване на изпълнителни действия спрямо
длъжника. Поради констатираното прекратяване на изпълнителното дело, по
искане на взискателя на същия е върнат изпълнителния лист от 29.03.2007г.
Възползвайки се от правото си да иска образуване на ново изпълнително дело
въз основа на същия изпълнителен лист, ответникът отново го е представил
на вниманието на ЧСИ ************* с молба с вх.№**************г.,
искайки сумите по него да се събират по висящото изпълнително дело
№**/******г.
Вземанията на ответното дружество за предоставената услуга касаят
периодични плащания, поради което и на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно задължителните
разяснения по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Давността за вземанията по изпълнителния лист от 29.09.2007г., с оглед
настъпилата перемпция, е започнала да тече от датата на последното по време
предприето валидно изпълнително действие – насрочването на опис на
02.03.2011г. и е изтекла на 02.03.2014г., т.е. шест години преди
подновяването на изпълнителния процес с повторното представяне на
изпълнителния лист по висящото изпълнително дело №**/****г.
Предприетите от ЧСИ изпълнителни действия през този период не са били в
състояние да прекъснат давността, тъй като са били извършени след
3
настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът не дължи на ответника сумите по
този изпълнителен лист, поради изтекла в негова полза давност. Само на това
основание, без да се разглежда доводът на ищеца за изтекла погасителна
давност за част от вземането до 29.03.2004г., искът като основателен следва
да се уважи.
Изпълнително дело №**/*****г. въз основа на изпълнителния лист от
24.01.2015г. е образувано на 25.01.2016г. и е присъединено към изпълнително
дело №***/*****г. Давността по отношение на длъжника е прекъсвана с
наложените на 27.11.2017г. и на 27.02.2019г. запори върху банковите сметки
на длъжника, както и с наложения запор върху трудовото му възнаграждение
на 05.03.2019г. По искане на взискателя на 18.05.2020г. е вписана наложената
от ЧСИ възбрана върху недвижим имот на З. Т.. След тази дата други
изпълнителни действия, прекъсващи давността не са извършвани /няма данни
насрочения на 20.04.2022г. опис на движимите вещи на длъжника да е
извършен/. Започналия да тече тригодишен давностен срок на 18.05.2020г. не
е изтекъл към датата на подаване на исковата молба на 08.04.2022г. Ето защо
вземането на ответника по втория изпълнителен лист не е погасено по давност
и този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 550,00 лева, от които
50,00 лева за държавна такса и 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. С
оглед изход делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца стойността на половината направени по
делото разноски, а именно сума в размер на 275,00 лева. Платеното на
адв.А.Д. възнаграждение в размер на 500,00 лева не е прекомерно, предвид
цената на исковите претенции и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 250,00 лева, от които:
150,00 лева възнаграждение за вещо лице и 100,00 лева възнаграждение за
юрисконсулт. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да му заплати
половината от стойността на разноските, а именно сума в размер на 125,00
лева.
По изложените съображения съдът
4

РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че З. А. Т., ЕГН ********** от
гр.****************** не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“№250 сумите: 554,95 лева – главница, представляваща стойност на
предоставена питейна и канална вода за периода 20.07.2000г. – 13.02.2007г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.03.2007г. до
окончателното изплащане; 11,10 лева – разноски и 40,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 29.03.2007г. по ч.гр.д.№2105/2007г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. А. Т., ЕГН ********** от
гр.******************** против „Водоснабдяване и канализация“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“№250 иск по чл.439, ал.1 от ГПК да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите: 162,39 лева –
главница, представляваща стойност на предоставена питейна и канална вода;
15,38 лева – мораторна лихва за периода 05.07.2010г. – 30.04.2013г.; законна
лихва върху главницата, считано от 05.06.2013г. до окончателното
изплащане; 15,78 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.01.2015г. по ч.гр.д.№9271/2013г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№250 да
заплати на З. А. Т., ЕГН ********** от гр.**************************
сумата 275,00 лева – разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА З. А. Т., ЕГН ********** от гр.************************
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№250
сумата 125,00 лева – разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________/п/________
6