Присъда по дело №220/2009 на Окръжен съд - Стара Загора

М О Т И В И :

 

Подсъдимия Х.А.М., роден на 29.09.1990 г., е предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал.3, предложение първо и четвърто, б.”б” във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1  от НК за това, че на 05.10.2008 г., в с.Бузовград, общ.Казанлък, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Форд Мондео”, с рег. № СТ 24 14 АК  нарушил правилата за движение на Закона за движение по пътищата -  чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП, забраняващ управлението на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;   чл.8, ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо друго;   чл.21, ал.1 от ЗДП, съгласно който при избиране  на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство  категория “В” е забранено да превишава  в населено място – 50 км/час;  чл.123, ал.1, т.2,  б.”б” от ЗДП,  съгласно  който  е  бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерство на вътрешните работи или на следствието; чл.150 от ЗДП, съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен  водач  –  в резултат на което,  по непредпазливост,  причинил  смъртта  на  Бекташ  К.С., като деянието е извършено  в пияно състояние и  след  извършването му подсъдимият Х.А.М. е избягал  от местопроизшествието.

 

Подсъдимият Х.А.М.  по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Родителите на пострадалия  при пътното – транспортно произшествие -  К.А.С. и С.И.С., са конституирани като частни обвинители.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Х.А.М.  е роден на 29.09.1990 г.  Същият е основно образование. Не е осъждан. Заедно с родителите си живее в с. Бузовград, община Казанлък. Бащата на подсъдимия – Асен Алеков М., управлявал въз основа на пълномощно лек автомобил  марка „Форд Мондео”  с рег. №  СТ 24 14 АК, собственост на Юри Михайлов Баков. Самият подсъдим никога не бил придобивал правоспособност за управление на моторно превозно средство.

 

Горепосочените обстоятелства  - се установяват въз основа на самопризнанието на  подсъдимия  и  събраните в хода на досъдебното производство доказателства  – характеристична справка  и  декларация за семейно, материално и имотно състояние /л.122 и л.123 ДП/;  справка за съдимост – л.120 ДП; показанията на свидетеля Юри Михайлов Баков /л.30 ДП/; справка за водач  на  МПС – л.39 ДП – в която се излага, че на името на подсъдимия няма нито една регистрирана категория, съответно – че няма отпечатано свидетелство за управление на МПС.

 

На 04. 10. 2008 г.,  късно вечерта,  подсъдимият Х.А.М. и приятелят му  -  с две години по–големият от него  Бекташ К.С.,   били в дискотеката  на село Бузовград. И двамата младежи  употребили  алкохол. Подсъдимият изпил една водка и една бира. Малко преди полунощ, двамата приятели решили да отидат в бар ”Панорама” в град Казанлък. За целта, подсъдимият Х.А.М. се прибрал в дома си, за да вземе ползвания от баща му лек автомобил.

Времето било облачно и тъмно при видимост на електрическо осветление.

С лекия автомобил „Форд Мондео” с рег. №  СТ 24 14 АК двамата приятели потеглили за  град Казанлък. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Х.А.М.. На предната седалка, вдясно от подсъдимия,  в колата седял Бекташ К.С..

В близост до фирма „Арсенал” АД  град Казанлък,  подсъдимият Х.А.М. обърнал посоката на движение и тръгнал обратно към село Бузовград. Влизайки в селото,  движейки се по ул. ”Х. Ботев”, подсъдимият загубил контрол над управляваното от него моторно превозно средство,  в  резултат на което напуснал дясното платно за движение и се ударил странично в  насрещно движещият се в своята лента за движение лек автомобил марка „Фолксваген Голф”  с рег. № СТ 05 11 АМ,  управляван от  свидетеля Адем Ахмед Ибиш.  След удара подсъдимият не  успял да овладее  управлението над автомобила, който продължил да се движи  напред  и с дясната си  странична част  се ударил в  крайпътно дърво,  при  което  го  отсякъл и едва тогава преустановил движение  пред къща  на ул.”Девети септември” № 19 в село Бузовград.

Вследствие на удара Бекташ  К.С. починал на място.

След произшествието подсъдимият Х.А.  М. излязъл от автомобила, хвърлил  ключовете на същия на земята и избягал от местопроизшествието. На предната лява седалка на мястото на водача оставил маратонките си,  които  са иззети като веществено доказателство по делото.  След известно време  подсъдимият се прибрал в дома си в с. Бузовград, където по-късно  бил открит от свидетеля Мариян Стоянов Иванов – служител на РУ на МВР – Казанлък. Подсъдимият бил  откаран във ФСМП  при МБАЛ град  Казанлък, където му  била  взета кръвна проба.

 

Горепосочените обстоятелства – на условия,  място и участници в пътнотранспортното произшествие,  механизма на същото, както и бягството на подсъдимия от мястото на пътно-транспортната злополука - се признават от подсъдимия,  като на направеното от него самопризнание съответстват доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по отделно и в съвкупността им:

-показанията на свидетеля Адем Ахмед Ибиш /л.29 ДП/  - управлявал л.а. „Фолксваген Голф”, в чиято лента за движение е навлязло управляваното от подсъдимия МПС и с което МПС е осъществен първоначалният  сблъсък, преди този в крайпътното дърво;  показанията на свидетелите Иван Василев Иванов /л.26 и л.31 ДП/,  Петър Иванов Стойчев /л.27 ДП/ и Ива Петрова Стойчева /л.28 ДП/  – жители на село Бузовград, озовали се на местопроизшествието, непосредствено след извършването му и станали  - наред със свидетеля Адем Ахмед Ибиш - очевидци  на бягството на подсъдимия от мястото на злополуката;  показанията на свидетелите Диан Василев Беров /л.24 ДП/ и  Мариян Стоянов Иванов /л.25 ДП/ - служители на КАТ при РУ на МВР – Казанлък – изпратени на местопроизшествието от дежурния по КАТ;

-данните и обстоятелствата по изготвените:   протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум -  /л.5 ДП/ - като при извършване на посоченото оперативно-следствено действие от л.а. марка “Форд Мондео” са иззети маратонките на подсъдимия – изоставени в колата при бягството му от произшествието;  протокол за оглед на л.а. марка “Форд Мондео” – л.17 ДП;

-протоколите от изготвените химически експертизи № 1041/06.10.2008 г. /л.44 ДП/ и № 1039/06.10.2008 г. /л.50 ДП/  - видно от резултатите на които е, че в изследваната проба кръв, иззета от   свидетеля Адем Ахмед Ибиш не е установено наличие на алкохол или друго упойващо вещество, а в тази иззета от  подсъдимия Х.А.М. е установено алкохолно съдържание от 0.61 промила;

-заключението на изготвената в хода на досъдебното производство авто-техническа експертиза /л.55/, от което се установява, че причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е загубата от страна на подсъдимия на контрол над управляваното МПС – последица с  най-вероятни причини:  управлението на автомобила със скорост над разрешената,  като в заключението се излага, че към момента на удара, л.а. “Форд Мондео” е бил  със скорост 56 км/ч,;  това, че л.а. “Форд Мондео” е бил оборудван отпред с летни гуми,  а отзад със зимни,   с набити метални шипове, като в  тази схема  колата е била податлива на  завъртане около оста си; алкохолното  опиянение на  подсъдимия и липсата на необходимата квалификация  на водача му.   В същото заключение се излага още, че водачът на лекия автомобил ”Фолксваген” не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като ударът е бил осъществен във времето за реакция на водача.

 

Подсъдимият Х.А.М. признава  като факт причинно – следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт на приятеля му Бекташ Казим С.,

Видно от   заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № 104/2008 година  - л.75 ДП – е, че  при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия  Бекташ К.С.  са установени:

-черепно мозъчна травма - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с пробив в мозъчните стомахчета, оток на мозъка и белите дробове;

-гръбначно мозъчна травма – травматично разчленяване на първи шиен прешлен от залавното му място за основата на черепа, счупване на първи шиен прешлен, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на продълговатия мозък, контузия на продълговатия мозък, разкъсване на меките връзки на ставата между първи шиен прешлен и черепната основа;

-гръдна травма - охлузване на гръдния кош, счупване на две ребра, контузия на средностението и белите дробове, 500 мл. кръв в дясната гръдна половина и 300 мл. кръв в лявата гръдна половина;

-коремна травма – пропукване на капсулата и тъканта на черния дроб, около 200 мл. кръв в коремната кухина.

Установено е още и  1, 42 промила алкохол в кръвта на Бекташ К.С., като вещото лице излага, че към момента на смъртта младият мъж е бил в състояние на лека степен на алкохолно опиване.

Причината за смъртта на пострадалия Бекташ К.С. се дължи на комбинираната черепно мозъчна и гръбначно мозъчна травма.

Вещото лице, изготвило горепосочената експертиза – д-р Радостина Митева Димитрова  -  е категорична, че смъртта на пострадалия се дължи на комбинираната черепно мозъчна  и гръбначно мозъчна травма, като  роля в генезиса на смъртта са изиграли и гръдната и коремната травми;  че констатираните травматични увреждания – които са прижизнени  - отговарят да са получени при горната пътно-транспортна злополука.

     

При така установените факти и обстоятелства по делото,  съдът прие следното  ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така изяснената  фактическа обстановка на  пътно-транспортното произшествие, съдът прие, че причина за настъпването му е виновното поведение  на  неправоспособния водач на МПС – подсъдимият Х.А.М..

Управлявайки лекия автомобил, ползван от баща му  - “Форд Мондео”  с рег. № СТ 24 14 АК”,  без да има свидетелство за правоуправление, подсъдимият Х.А.М. е  нарушил чл.150 от ЗДП, съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен  водач.  При това, тъй като е установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия  над  0.5 промила, същият е нарушил и  чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП, забраняващ управлението на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Подсъдимият е управлявал автомобила със скорост над разрешената за населено място, с което пък е нарушил  чл.21, ал.1 от ЗДП, съгласно който при избиране  на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство  категория “В” е забранено да превишава  в населено място – 50 км/час. Комплексното  нарушаване на тези правила за движение, второто от които е и елемент от състава на престъплението, за което  подсъдимият е предаден на съд,  е  довело до загуба на контрол върху управляваното  моторно превозно, имащо за последица нарушаване на  чл.8, ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо друго.

Всички тези  нарушения  на правилата за движение  –  основното от които е  нарушаването на чл.21, ал.1 от ЗДП  –  са  в  пряка причинна  връзка с настъпилото  пътно-транспортното произшествие, в резултат на което е настъпила  смъртта на Бекташ К.С., род. 1988 г.

Побягвайки след  пътно-транспортната злополука от местопроизшествието и укривайки се в дома си, подсъдимият Х.А.М. е  нарушил и  чл.123, ал.1, т.2,  б.”б” от ЗДП,  съгласно  който  е  бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерство на вътрешните работи или на следствието, като това от нарушенията на правилата за движение по пътищата е  елемент от състава на престъплението, за което  подсъдимият е предаден на съд.

 

Подсъдимият Х.А.М.  не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,  резултат от поведението му при управлението на л.а. марка “Форд Мондео”, но  е  бил длъжен  и  е  могъл  да ги предвиди.

Становището на частните обвинители, че престъплението е извършено  при по-тежката форма на непредпазливост – самонадеяност,  не намира опора във фактическите обстоятелства, така, както са изложени в обвинителния акт и признати от подсъдимия. Съзнавана непредпазливост е налице, когато подсъдимият  предвижда настъпването на общественоопасните последици, но разчита на определени фактори за тяхното преодоляване. В конкретния случай, фактите по делото не позволяват направата на извод,   в съзнанието на  подсъдимия да е имало ясна представа за общественоопасния резултат  като  възможен,  от там и  да го е предвиждал, а после  да е  взел   и мерки за предотвратяването му, които макар и ефикасни да са се оказали недостатъчни.

 

Поради  всичко гореизложено,  съдът прие, че след като  на 05.10.2008 г., в с.Бузовград, общ.Казанлък, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Форд Мондео”, с рег. № СТ 24 14 АК, е   нарушил правилата за движение на Закона за движение по пътищата -  чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП, забраняващ управлението на пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;   чл.8, ал.1 от ЗДП, съгласно който водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо друго;   чл.21, ал.1 от ЗДП, съгласно който при избиране  на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство  категория “В” е забранено да превишава  в населено място – 50 км/час;  чл.150 от ЗДП, съгласно който всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен  водач,  в резултат на което,  при форма на вина – несъзнавана  непредпазливост, е  причинил  смъртта  на  Бекташ  К.С.,  като деянието е извършено  в пияно състояние и  след  извършването му е избягал  от местопроизшествието -  в нарушение на  чл.123, ал.1, т.2,  б.”б” от ЗДП,  съгласно  който  е  бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерство на вътрешните работи или на следствието,  подсъдимият Х.А.М.  - както от обективна, така и от субективна страна – е осъществил състава на чл. 343, ал.3, предложение първо и четвърто, б.”б” във връзка с ал.1, б.”в” във връзка с чл.342, ал.1  от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.

 

Относно наказанието:

За извършеното от подсъдимия Х.А.М. престъпление, законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия  престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи  отговорността обстоятелства:   ниската степен на обществена  опасност  на подсъдимия като деец предвид  чистото му съдебно  минало;   средната към висока  степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние с оглед естеството на  извършените нарушения на  правилата за движение, без тези, които определят квалификацията на престъплението  и  конкретните  обстоятелства  на извършване на транспортното произшествие,  както  и  с оглед на това,  че  е  причинена смърт на млад човек, в началото на жизнения му път;  младостта  на подсъдимия, който едва седмица преди извършване на деянието е навършил пълнолетие; позитивните характеристични  данни за личността на подсъдимия  –  от показанията на свидетеля Ченко Ванев Атанасов се установи, че подсъдимият, макар  и да  е прекъснал образованието си, работи,  така че да не бъде финансово зависим от родителите си,   установи се още, че е привързан към семейството си – макар и местоработата  на подсъдимия   да е била в друго населено място, в края на всяка  седмица се прибирал при близките си.

Съгласно чл.373, ал.2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -  каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието  се  определя при условията на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Преценявайки поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК,  прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК по  отношение на предвидения в закона минимален размер на наказанието лишаване от свобода,  съдът осъди подсъдимия Х.А.М. на две години, единадесет месеца и двадесет дни лишаване от свобода.

Акцентирайки преди всичко върху възрастта на подсъдимия, съдът прие, че целите на чл.36 от НК не изискват ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.  Отчитайки, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия Х.А.М. наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия  Х.А.М. наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

 

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия Х.А.М. да заплати

-в полза на съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 541.60 лв. – разноски по делото;

-на частните обвинители  С.И.С. и К.А.С. сумата от 300 лв. - разноски по делото.

 

Съдът постанови вещественото доказателство - лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № СТ 05 11 АМ, шаси № 1VWZZZ1HZTW135106  /оставен на съхранение в РУ на МВР – Г ”ПК”/ –  след влизане на присъдата в сила,  да се върне на Адем Ахмед Ибиш, ЕГН **********,***.

 

Съдът постанови  веществените доказателства  – лек автомобил “Форд Мондео” с рег. № СТ 24 14 АК /оставен на съхранение в РУ на МВР – Г ”ПК”/, както и  автомобилен волан  - след влизане на присъдата в сила, да се върнат  на Юри Михайлов Баков,  ЕГН – **********,***

 

Съдът постанови веществените доказателства – чифт маратонки, черни с надпис “SUN”, както и  отворена въздушна автомобилна възглавница –  като малоценни вещи,  след влизане на присъдата в сила, да се унищожат.

 

Ръководен от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: