№ 40
гр. 1000 София , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Т. Иванова
Членове:Златка Н. Чолева
Иван Г. Киримов
като разгледа докладваното от Елена Т. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506775 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№ 28208/28.04.2021 г. на ЗАД „А.Б.“ АД,
гр.София – действаща чрез пълномощника й юрисконсулт А., срещу действията на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ по изп.дело № 20218600400599,
обективирани в постановление за разноски с изх.№ 36188 от 20.04.2021 г., с които е отказал
да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя до 200,00 лева
по подадено от дружеството възражение на 19.04.2021 г.
В жалбата се излагат доводи, че атакуваните действия са незаконосъобразни, тъй
като адвокатският хонорар на взискателя е прекомерно завишен за горницата на 200,00 лева;
че действията на представителя се свеждат единствено до изготвяне и подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, която е шаблонна, като действия за удовлетворяване на
паричните вземания не са извършвани, поради което хонорарът следва да бъде определен
по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдС. Поддържа се и че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен,
тъй като изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, а
напротив – същото е елементарно от фактическа и правна страна, вкл. и поради това, че ЗАД
„А.Б.“ АД е с публично оповестени банкови сметки, предвид което изпълнителните
действия за събиране на суми от сигурен платец не представляват каквато и да било
сложност.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ В. М. с рег. № 860 на
1
КЧСИ по изп.дело № 20218600400599 по отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение до размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, възлизащ на 200,00 лева, като размерът
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ да бъде съответно намален при отчитана на
законоопределените размери на разноските.
Ответникът по жалбата – взискателят З.С.К. в опреде-ления от закона срок по
чл.436, ал.3 ГПК не е депозирал възражение по жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 860 на КЧСИ – В. М. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело,
заплатено от взискателя, е за извършени действия по образуване и водене на
изпълнителното дело в съответствие с материалноправните и процесуарноправните
законови разпоредби.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от
същия акт за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1
000,00 лева – 200,00 лева и вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.2-7 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя
са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и
други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на
паричното вземане, с оглед на което на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1
от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Предвид наличието на
доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, върху дължимото
се на същия възнаграждение такъв следва да се начисли в размер на 40,00 лева.
Част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е
посочването на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие
2
по смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно
възнаграждение. С молбата на взискателя с вх.№ 24662/15.04.2021 г. – подадена в деня на
образуване на изпълнителното производство и преди пристъпване към изпълнителни
действия по него, е извършено уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК относно един от
задължителните й реквизити.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния
изпълнител по определяне на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на
взискателя с атакуваното постановление следва да бъдат отменени за разликата над сумата
240,00 лева до приетия размер от 970,00 лева като незаконосъобразни, а претендираното
адвокатско възнаграждение от З.С.К. във връзка с изпълнителното дело – да се намали до
размера на сумата от 240,00 лева – 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 40,00 лева ДДС,
съгласно § 2, пр.2 от ДР от същия акт. В останалата част жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от
намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и следва да се определи от ЧСИ.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ В. М. с рег.№ 860 на КЧСИ, обективирани в
разпореждане с изх.№ 36188 от 20.04.2021 г., с които е отказано да се намали по възражение
на длъжника ЗАД „А.Б.“ АД с вх.№ 25803/20.04.2021 г., размерът на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.дело № 20218600400599 от 970,00
лева на 240,00 лева като незаконосъобразни, и вместо което постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-
ника на взискателя З.С.К. – адв.П.Д.К. по изп.дело № 20218600400599 по описа на ЧСИ В.
М. с рег.№ 860 на КЧСИ до раз-мера на сумата от 240,00 лева /с ДДС/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „А.Б.“ АД в останалата й част, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4