Решение по дело №49/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 и във вр. с ал.1, т.2, б.„а“ от КСО.

Образувано е по жалба от П. А. Ю., с постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат М. С. от АК - [област], с посочен съдебен адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-10 от 13.01.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на П. А. Ю. против Разпореждане №2178-08-27#07 от 15.11.2024 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на жалбоподателката П. А. Ю. е било отказано отпускането на социална пенсия за старост.

Жалбодателката заявява в жалбата си, че Решение №2153-08-10 от 13.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали е незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалноправни разпоредби, в несъответствие с целта на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, като твърди, че директорът на ТП на НОИ - Кърджали е постановил обжалваното решение при неизяснени факти и едностранно обсъждане на събраните доказателствата по преписката, с което изцяло и неоснователно е кредитирал незаконосъобразните изводи на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, изложени в обжалваното пред него Разпореждане №2178-08-27#07 от 15.11.2024 год., а така също, неправилно и своеволно тълкувал императивните разпоредби на закона. Сочи, че в мотивите на обжалваното решение директорът на ТП на НОИ - Кърджали е приел, че представеният заверен с апостил документ от Президентството на Фондация *** - [населено място], в който изрично е посочено, че жалбоподателката П. Ю. не получава пенсия по *** законодателство, вкл. и друга парична или финансова помощ, не удостоверявал обстоятелството, че на лицето е/не е отпусната пенсия по *** законодателство и че липсата на социалноосигурителна регистрация не обосновавала по категоричен начин извод за липса на отпусната пенсия, а за липса на участие в осигурителната система към датата на издаване на документа. В мотивите е приел, че по тези съображения, не можело да се приеме за доказан факт, че лицето няма отпусната пенсия по *** законодателство и че доказателство за това се явявал документ, който нееднозначно удостоверявал именно този факт. В мотивите към решението било посочено също, че Главна дирекция на Службата за социално осигуряване се явявал компетентен орган на [държава] за прилагане на Споразумението за изплащане на български пенсии в [държава], само по отношение на кръга на лица и вида пенсии, установени в чл.1 от същото споразумение и извън установеното ограничение по отношение на лицата и/ или видове пенсии, Главна дирекция на Службата за социално осигуряване не се явявала единствен компетентен орган, а такъв се явявал в цялост осигурителната институция на [държава] - ***, в т.ч. териториалните й подразделения. Жалбоподателката счита, че изводите на ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - Кърджали и на директора на ТД на НОИ - Кърджали са незаконосъобразни и не кореспондират на доказателствата, представени от нея със Заявление Вх.№2178-08-27/ 17.07.2024 год. Твърди, че от представените пред ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Кърджали писмени доказателства било видно, че П. Ю. не притежава друго гражданство, освен българско и поради тази причина, обективно не било възможно тя да получава пенсия по *** законодателство, както и че нейната връзка с [държава] се свежда единствено до това, че тя притежавала разрешение за постоянно пребиваване там. Твърди се, че след като П. Ю. отговаря на законовите условия за получаването на социална пенсия за старост, при положение, че не е лице с двойно гражданство, оставало неясно, защо органът изисква допълнителни документи от [държава] и предвид изложеното се твърди, че са налице всички законови предпоставки за отпускането на социална пенсия за старост на П. А. Ю..

С оглед изложеното и на основание чл.173 от АПК, с жалбата моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №2153-08-10 от 13.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2178-08-27#7 от 15.11.2024 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, като незаконосъобразно и да върне преписката на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по Заявление с Вх.№2178-08-27/ 17.07.2024 год. от П. А. Ю., като даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката П. А. Ю., с постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк. З. Б., която оспорвам изцяло жалбата и счита, че същата е неоснователна. Заявява, че поддържа мотивите, изложени в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Сочи, че в случая е представен документ, който удостоверява единствено обстоятелството, че лицето няма социалноосигурителна регистрация и че другият представен документ, издаден от Президентството на Фондация *** – [населено място], удостоверява факта за липса на доходи от социално подпомагане, което се отчита при преценка на доходите на лицето. Сочи, че в настоящия случай не е представен документ, който да се удостоверява факта, дали лицето получава или не получава пенсия в [държава]. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на П. А. Ю., като неоснователна, както и моли в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателката П. Ю. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-747#3/13.01.2025 год. на ТП на НОИ - [област]/л.9/, като е получено от този пълномощник – Б. К., на 15.01.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ПС - [населено място]/л.12/. Жалбата не е подадена по установения ред, т.е. чрез администстративния орган, чиито акт се оспорва, а направо в Административен съд – Кърджали, на датата 27.01.2025 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№409/27.01.2025 год./л.2/. От това следва, че жалбата е подадена на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, макар и не по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление с Вх.№2178-08-27/17.07.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.33-л.34/, жалбоподателката П. А. Ю., чрез упълномощено лице Б. И. К. от [населено място], е поискала да й бъде отпусната социална пенсия. В същото е декларирала, че не получава друга пенсия, вкл. в [държава] и че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава. Към заявлението е приложила декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството от 17.07.2024 год., Обр.УП-4/л.36/, в която е декларирала семейно положение – [семейно положение], както и че не получава никакви доходи, в т.ч. доходи от друга държава, включително пенсии.

Във връзка с подаденото заявление, до жалбоподателката П. Ю. е било изпратено писмо-искане с Изх.№2178-08-27#3/29.07.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали/л.30/, с което същата е уведомена, че извършена е проверка в НБД Население на ГД ГРАО и е установена регистрирана промяна на настоящия й адрес от [държава], в Република България, на 13.03.2024 год. В писмото е посочено, че с оглед правилната преценка на дохода е необходимо да представи документ, издаден от компетентната институция в [държава] за това, получава ли пенсия по прилаганото от нея законодателство, както и размера на пенсията по месеци за периода от 17.07.2023 год. до 16.07.2024 год. вкл. Указано е, че документът следва да е снабден с апостил, предвид това, че [държава] е страна по Хагската конвенция и да е представен и в превод на български език. На заявителката е указано също, че е необходимо да представи и удостоверение за идентичност на лице с различни имена в случай, че в издадения документ фигурира с имена, различни от декларираните в заявлението за пенсиониране и че удостоверението следва да бъде издадено от отдел „ГРАО“ към съответната общинска администрация в Република България. Указано е също, че посочените документи следва да представи в едномесечен срок и че след изтичане на този срока, считано от уведомяването, при непредставяне на исканите документи в ТП на НОИ - [област], ще бъде издадено разпореждане въз основа на наличните редовни документи. Видно от приложените известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място]/л.31, л.32/, това писмо е получено от пълномощника на жалбоподателката П. Ю. на датата 01.08.2024 год.

В отговор на това искане с Изх.№2178-08-27#3/29.07.2024 год., П. Ю. е представила документ от 02.08.2024 год., издаден от Областна дирекция за социално осигуряване - [населено място], снабден с апостил, регистриран в НП на НОИ – Кърджали с Вх.№2178-08-27#6/13.08.2024 год./л.24-л.27/, в който е посочено, че лицето не притежава социалноосигурителна регистрация.

По повод подаденото заявление е издадено Разпореждане №2178-08-27#7 от 15.11.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.22/, с което, на основание чл.89а и чл.98, ал.1от КСО, на жалбоподателката П. А. Ю. е отказано отпускане на социална пенсия за старост. В мотивите към разпореждането е посочено, че с писмо Изх.№2178-08-27#5/29.07.2024 год., П. Ю. и упълномощеното от нея лице са били уведомени за необходимостта да бъде представен документ от компетентната пенсионна институция на [държава], от който да е видно, дали П. Ю. получава или не получава пенсия по *** законодателство и от коя дата. Посочено е, че на 13.08.2024 год. в ТП на НОИ - [област] е постъпил документ, издаден на 02.08.2024 год. от Институция за Социално-пенсионно осигуряване, Областна дирекция за социално осигуряване - [населено място], относно осигуровките на П. Ю., в който липсват данни, дали лицето получава или не получава пенсия от [държава]. В разпореждането, предвид изложеното и предвид обстоятелството, че П. Ю. не представя документ от пенсионния орган на [държава], е прието, че исканата пенсия за социална старост следва да бъде отказана. Това разпореждане, видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС – [населено място]/л.23/, е получено от пълномощника на жалбоподателката П. Ю., на датата 22.11.2024 година.

Против това Разпореждане №2178-08-27#7 от 15.11.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е подадена в срок жалба, до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-747 от 12.12.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.16/. В същата е изразено несъгласие с така постановеното разпореждане, като е заявено, че П. Ю. не притежава друго гражданство, освен българско и че поради тази причина, обективно не било възможно тя да получава пенсия по *** законодателство, както и че нейната връзка с [държава] се свеждала единствено до това, че тя притежава разрешение за постоянно пребиваване там. Заявено е, че след като П. Ю. отговаря на законовите условия за получаването на социална пенсия за старост, при положение, че не е лице с двойно гражданство, оставало неясно, защо органът изисква допълнителни документи от [държава]. Към жалбата е бил приложен заверен с апостил документ с номер [номер] от 03.12.2024 год., издаден от Президентството на Фондация *** – [населено място]/л.17-л.20/, в който се посочва, че лицето не получава парична/финансова помощ от фондацията.

По административната преписка е приложено и писмо-отговор от директора на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ към НОИ, адресирано до ТП на НОИ – Кърджали/л.14/, в което, във връзка със запитване Вх.№1030-50-4082/13.12.2024 год. относно П. А. Ю., [ЕГН], въз основа на представените документи и изложените факти, е изразено становище, че съгласно чл.5 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, апостилът удостоверява истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа и при необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа и че предвид това, снабденият с апостил документ, издаден от Областната дирекция за социално осигуряване - [населено място] следва да се приеме като документ, издаден от официален държавен орган, надлежно удостоверяващ съдържащата се в него информация, както и че обстоятелството, че документът не е издаден от Главна дирекция на Службата за социално осигуряване не обосновава липсата на компетентност при издаване на документа, представен от П. Ю.. В отговора е посочено, че Главна дирекция на Службата за социално осигуряване се явява компетентен орган на [държава] за прилагане на Споразумението за изплащане на български пенсии в [държава], само по отношение на кръга лица и вида пенсии, установени в чл.1 от същото споразумение и че извън установеното ограничение по отношение на лицата и/или видовете пенсии, Главна дирекция на Службата за социално осигуряване не се явява единствен компетентен орган, а като такъв се явява в цялост осигурителната институция на [държава] – ***, в т.ч. териториалните й подразделения и съответно, след като даден документ е издаден от областна дирекция на *** осигурителен институт и е снабден с апостил, няма основание да не се приемат съдържащите се в документа данни с мотива, че не е издаден от компетентен орган. В отговора е посочено, че в случая е представен документ, издаден от надлежен *** орган и снабден с апостил, който удостоверява единствено обстоятелството, че лицето няма социалноосигурителна регистрация. Пояснено е, че съгласно чл.89а от КСО, право на социална пенсия за старост (наред с другите посочени в разпоредбата изисквания) имат лицата, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава и че документът, който е представен, не удостоверява обстоятелството, че на лицето не е отпусната пенсия по *** законодателство. Изрично е посочено, че липсата на социалноосигурителна регистрация не обосновава по категоричен начин извод за липса на отпусната пенсия, а за липса на участие в осигурителната система към датата на издаване на документа и че по тези съображения, не може да се приеме за доказан факта, че лицето няма отпусната пенсия по *** законодателство. Указано е, че доказателство за това се явява документ, който нееднозначно удостоверява именно този факт. Пояснено е също така, че другият представен документ, издаден от Президентството на Фондация за Социално подпомагане и солидарност - [населено място] удостоверява факта за липсата на доходи от социалното подпомагане, което се отчита при преценка на доходите на лицето.

Така, в крайна сметка е издадено и оспореното Решение №2153-08-10 от 13.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали/л.10-л.11/, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на П. А. Ю. срещу Разпореждане №2178-08-27#7 от 15.11.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали. В мотивите към това решение административният орган е изложил подробни мотиви, като в същите е описал установената по-горе фактическа обстановка и приобщените в хода на производството писмени доказателства. Посочил е, че съгласно чл.89а, ал.1 от КСО, право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца и че ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл.94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. Направен е извод, че от съдържанието на горепосочената разпоредба става ясно, че за да възникне правото на социална пенсия за старост, е необходимо да са налице три материалноправни предпоставки - минимално изискуема възраст и доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта да е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца и липса на отпусната друга пенсия, включително от друга държава, както и че кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което отсъствието на една от тях е пречка да възникне правото на социална пенсия за старост.

На следващо място е посочено, че съгласно чл.1, ал.5 от НПОС, при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок и че когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

В мотивите към решението е прието, че представеният документ към заявлението, с което лицето иска отпускане на социална пенсия, не удостоверява обстоятелството, че на лицето е/не е отпусната пенсия по *** законодателство и че липсата на социалноосигурителна регистрация не обосновава по категоричен начин извод за липса на отпусната пенсия, а за липса на участие в осигурителната система към датата на издаване на документа. По тези съображения е изведен извод, че не може да се приеме за доказан факта, че лицето няма отпусната пенсия по *** законодателство, като е посочено, че доказателство за това се явява документ, който нееднозначно удостоверява именно този факт.

В мотивите отново е отразено, че към жалбата е представен заверен с апостил документ от президентството на Фондация *** - [населено място], в който е посочено, че лицето не получава парична/финансова помощ от фондацията. Посочено е, че Главна дирекция на Службата за социално осигуряване се явява компетентен орган на [държава] за прилагане на Споразумението за изплащане на български пенсии в [държава], само по отношение на кръга на лица и вида пенсии, установени в чл.1 от същото споразумение и че извън установеното ограничение по отношение на лицата и/или видове пенсии, Главна дирекция на Службата за социално осигуряване не се явява единствен компетентен орган, а такъв се явява в цялост осигурителната институция на [държава] - ***, в т.ч. териториалните й подразделения. Прието е, че в настоящия случай е представен документ, издаден от надлежен *** орган и снабден с апостил, който удостоверява единствено обстоятелството, че лицето няма социалноосигурителна регистрация и че представеният документ към жалбата с Вх.№1012-08-747/12.12.2024 год., издаден от Президентството на Фондация за Социално подпомагане и солидарност - [населено място] удостоверява факта за липсата на доходи от социалното подпомагане, което се отчита при преценка на доходите на лицето.

Предвид изложеното, от директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че Разпореждане №2178-08-27#7 от 15.11.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на законовите разпоредби и на база наличните писмени доказателства, изискуеми съгласно българското законодателство, поради което и с решението е отхвърлил жалбата на П. А. Ю. срещу така издаденото разпореждане, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 (доп. – ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) от КСО, в приложимата й и действаща редакция, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106; в случаите на прилагане на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от получаването на всички необходими документи и данни. От това следва, че ръководителят на „Пенсионното осигуряване” към ТП на НОИ - Кърджали е териториално и материално компетентен орган, да издава разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, респ. и за отказ за отпускане на пенсия.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок – жалбата против разпореждането за отказ е подадена на 12.12.2024 год., а решението е постановено на 13.01.2025 год./датата 12.01.2025 год. е неприсъствен ден – неделя/, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.

Така, всъщност, предмет на спора по същество е материалната законосъобразност на акта, като по отношение на същата, т.е. по отношение съответствието с приложимите материалноправни норми, съдът намира следното:

Както правилно е отбелязано в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, съгласно разпоредбата на чл.89а от СКСО, наименована „Социална пенсия за старост“, ал.1 от същата (посл. изм., ДВ, бр.53 от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г.), право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл.94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. Правилно е прието от административния орган, че от съдържанието на горепосочената разпоредба става ясно, че за да възникне правото на социална пенсия за старост, е необходимо да са налице три материалноправни предпоставки - минимално изискуема възраст и доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта да е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца и липса на отпусната друга пенсия, включително от друга държава, както и че кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което липсата на която и да е една от тях е пречка да възникне правото на социална пенсия за старост.

По делото е безспорно, че жалбоподателката П. Ю. e навършила 70 години към датата на подаване на заявлението, с което е изпълнено първото от двете кумулативно предвидени в нормата на чл.89а, ал.1 от КСО условия. От страна административния орган не се спори и относно наличието на втората посочена по-горе предпоставка - доходът на член от семейството към датата на навършване на възрастта да е по-малък от 30 на сто от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Така, спорът се свежда относно наличието на третата предпоставка – липсата липса на отпусната друга пенсия, включително от друга държава, в случая – [държава]. Следва да се отбележи, че това изискване за отпускането на социална пенсия за старост е въведено с допълнение на нормата на чл.89а, ал.1 от КСО, обнародвано в ДВ, бр.102 от 2018 год., в сила от 1.01.2019 год. Така, предвид безспорното обстоятелство, че жалбоподателката П. А. Ю., до датата 13.03.2024 год./четири месеца преди подаване на заявлението за отпускане на социална пенсия/, е била с настоящ адрес в [държава], правилно от пенсионният орган й е било указано, че е необходимо да представи документ, издаден от компетентната институция на [държава], от който да е видно, дали получава или не получава пенсия по *** законодателство/не по българското/ и ако получава – от коя дата. Настоящият състав споделя изводите на административния орган досежно представените от жалбоподателката П. Ю. документи, а именно - че същите не установяват еднозначно този факт. Съдът намира за правилен извода, че документът от 02.08.2024 год., издаден от Областна дирекция за социално осигуряване - [населено място], снабден с апостил, регистриран в НП на НОИ – Кърджали с Вх.№2178-08-27#6/13.08.2024 год., не удостоверява обстоятелството, че на лицето не е отпусната пенсия по *** законодателство и че липсата на социалноосигурителна регистрация не обосновава по категоричен начин извод за липса на отпусната пенсия, а само за липса на участие в осигурителната система към датата на издаване на документа. В пълна степен се споделя и изводът, че приложеният към жалбата, подадена до директора на ТП на НОИ – Кърджали, заверен с апостил, документ с номер [номер] от 03.12.2024 год., издаден от Президентството на Фондация *** – [населено място], в който е посочено, че лицето не получава парична/финансова помощ от фондацията, удостоверява единствено факта за липсата на доходи от социалното подпомагане, което следва да се отчете при преценка на доходите на лицето. Други доказателства, респ. документи, които по еднозначен начин да установяват, че на жалбоподателката П. Ю. не е отпусната пенсия в [държава], не са били представени в хода на административното производство, развило се пред пенсионния орган, а впоследствие и пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като такива не са представени и в хода на производството по настоящото административно дело.

Предвид изложеното по-горе се налага изводът, че в конкретния случай не е доказано наличието на третата кумулативно изискуема се предпоставка, за да бъде отпусната на жалбоподателката П. Ю. социална пенсия за старост, а именно – липсата на отпусната друга пенсия, включително от друга държава, в случая – [държава].

Така, с оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и издаден в съответствие с целите на закона и не са налице основания за отмяната му.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от П. А. Ю., с постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], против Решение №2153-08-10 от 13.01.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №2178-08-27#07 от 15.11.2024 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане и е отказано отпускането на социална пенсия за старост, за неоснователна и недоказана, поради което и като такава, с решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателката П. А. Ю., с постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], следва да бъде осъдена да заплати на Национален осигурителен институт - град София, сумата от 100.00/сто/ лева, представляваща минималния размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определен от съда на основание чл.24, предл.I/първо/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно което, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. А. Ю., с постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], [ЕГН], против Решение №2153-08-10 от 13.01.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №2178-08-27#07 от 15.11.2024 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на жалбоподателката П. А. Ю. е било отказано отпускането на социална пенсия за старост.

ОСЪЖДА П. А. Ю., с постоянен адрес – [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], [ЕГН], да заплати в полза на Национален осигурителен институт/НОИ/, с адрес – [населено място], [улица], ЕИК ***, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.