МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1532 ОПИСА НА ВАРНЕСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2020ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.
Адм. ръководител -
районен прокурор на ВРП е внесъл във ВРС обвинителен акт въз основа на който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимата А.Ж.К. за
извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл. 343, ал.3, пр.
последно, б. 4а“, пр.2 вр. чл. 343, ал.1, б. „б“,
пр.2 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на
05.01.2017 г. в гр.Варна при управление на МПС лек автомобил марка „Опел Астра" с peг. № ТХ 6818 MX
нарушила правилата за движение на ЗДП - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре" и по непредпазливост причинила
на С.С.М.-А. средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на големият пищял в горният му край, което е обусловило трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник за около 3,5-4 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
В съдебно
производство пострадалата С.С.М. – А. е конституирана
като частен обвинител.
Съдебното следствие е
проведено по реда на глава 27-ма от НПК – чл. 373, ал.1, вр.
чл. 371, т.1 от НПК като е било одобрено съгласие на страните да не се извършва
непосредствен разпит на свидетелите С.С.М. – А. и Ив.Ал.
К., а при постановаяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи от проведените разпити в д.п.
Във фазата по
съществото на делото представителят на ВРП поддържа обвинението и счита, че
същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимата да бъде
призната за виновна като изразява становище за наличие на многобройни
смекчаващи отговорността й обстоятелства и предлага да й бъде наложено
наказание в минималния предвиден в закона размер. По отношение на направените в
хода на производството разноски прокурорът моли същите да бъдат възложени на
подсъдимата, а по отношение на приложените веществени доказателства счита, че
същите следва да останат по кориците на делото.
Повереникът на частната
обвинителка, във фазата по съществото на делото пледира за осъдителна присъда
като изразява становище за безспорна доказаност на обвинението. Предлага на
подсъдимата да бъде наложено наказание в размер към средния предвиден в закона
като акцентира на това, че подсъдимата макар и да признавала вина за ПТП-то
отричала то да било възникнало на пешеходна пътека, което довело да забавяне на
производството и възможността за своевременно получаване на обезщетение.
В пледоарията си по
съществото на делото защитникът на подсъдимата не оспорва нито факта на
произшествието, нито това, че то се дължи на виновно поведение от страна на
подзащитната му. Сочи обаче, че събраните доказателства не обуславят
квалифицирания състав по който е повдигнато обвинение – доказателствата не
сочели на това, че ПТП-то било възникнало на пешеходна пътека, поради което и
отправя искане за оправдаване по това обвинение и осъждане по основния състав
като бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК. В условията на алтернативност
моли за налагане на минимално наказание като акцентира на наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и на съпричиняване
на съставомерния резултат от страна на пострадалата.
В хода на съдебното
следствие подсъдимата заявява, че разбира обвинението и дава обяснения по
същото, в които по същество не оспорва, че има вина за ПТП-то, но твърди, че то
не е станало на пешеходна пътека. В дадената й последна дума отправя искане ако
е възможно да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК.
От фактическа страна
съдът приема за установени следните обстоятелства:
На 05.01.2017год.
сутринта подс. К. управлявала л.а. „Опел Астра“ с ДК№ ТХ6818МХ на територията на гр.Варна. Около
08:30ч. подсъдимата заредила на бензиностанция „Петролиум“
(Марешки) находяща се на кръстовището между бул.
„Сливница“ и ул. Андрей Сахаров“. Напускайки района на
бензиностанцията подсъдимата се включила в движението по ул. „А.Сахаров“ в посока към бул. „Сливница“. На кръстовището
между двата пътя подсъдимата се пристроила за десен завой за да се включи в
движението по булеварда в посока към Затвора. Кръстовището било регулирано със
светофарна уредба като имало очертани пешеходна пътека и такава продължение на велоалеята като десните
очертания на пешеходната пътека се пресичали с очертанията на велоалеята на разстояние 1,70
метра преди разделителния остров. Светофарната
уредба светела с червен сигнал за движение на автомобилите направо, съответно
зелен за тези които се движат по бул. Сливница. За автомобилите извършващи
десен завой бил подаден жълт мигащ сигнал.
На кръстовището
непосредствено пред подсъдимата имало друг автомобил, които също се бил
пристроил за извършване на маневра десен завой. Този автомобил преминал през
пешеходната пътека и спрял, а подсъдимата спряла непосредствено преди
пешеходната пътека (очертана с бял цвят) и пропуснала преминаващ от там пешеходец.
След неговото преминаване подсъдимата се изтеглила напред и отново спряла като
задната част на автомобилът й бил заел част от пешеходната пътека. Подсъдимата
започнала да се оглежда наляво за идващи автомобили по бул.“Сливница“ в посока
от центъра към Затвора. В този момент по велоалеята
разположена в лявата част на бул.“Сливница“ в посока към центъра се движели
свидетелите С.М.-А. и Ив.К.. Стигайки кръстовището, на зелен сигнал на светофарната
уредба, двамата предприели пресичане на ул.“Андей Сахаров“ непосредствени пред автомобила на подсъдимата като
се движели по очертаната в жълт цвят пътека – по средата между двете очертания
на същата. Св. К. се движел по-напред, а непосредствено след него носейки
червена раница на гърба си се движела св. М.-А.. В този момент подсъдимата
потеглила. Обръщайки главата си надясно същата видяла пред себе си двамата
свидетели и задействала спирачната система на автомобила, но той не успял да
спре своевременно и с предната си лява част ударил св. К. в левия крак, а с
предната броня в средната й част блъснал св. М.-А., в областта на левия крак
като я изтласкал малко напред. Подсъдимата веднага спряла, но Св.А. въпреки че
се подпряла с ръце за предния капак на автомобила на подсъдимата не успяла да
се задържи изправена и паднала на земята. Същата предложила на св. А. да я
откара в болница и последната се съгласила. С помощта на св. К. св. А. се
качила в автомобила на подсъдимата. Качил се и св. К. и подсъдимата ги откарала
в МБАЛ „Св.А.“. Същата останала с пострадалата и уведомила лекаря който
прегледал последната, че я е блъснала с автомобила си. Установено било, че
левият крак на пострадалата е счупен и същата била приета на стационарно
лечение. От болницата бил подаден сигнал до сектор ПП за настъпилото ПТП. На
05.01.2017год. за времето от 12:07ч. до 13:00ч. бил извършен оглед на
местопроизшествие като същото било посочено от подсъдимата. Последната
присъствала по време на огледа като била там с автомобила си. По време на
огледа подсъдимата позиционирала автомобила си така както според нея бил
разположен в момента на произшествието и същият бил заснет.
В хода на проведеното
досъдебно производство, били изискани и съответно предоставени записите от видеокамери
на бензиностанция ВМ „Петролиум“ от 05.01.2017год. за времето от 08:39ч. до
08:42ч.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство СМЕ изготвена от в.л. д-р Д.Р.
се установява, че в резултат на ПТП-то св. М.-А. е получила счупване на големия
пищял на лявата подбедрица в най-горната
(проксималната) част – до коляното, което увреждане е обусловило трайно
затрудняване в движението на долния ляв крайник за период от около 3,5, 4
месеца при обичаен оздравителен процес.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство тройна АТЕ изготвена от вещите
лица Г.К., Е.И. и Е.Ж. се установява, че
мястото на удара между л.а."Опел Астра" с
рег.№ТХ 6818 MX и пострадалата пешеходка се намира в
очертанията на велосипедната алея, разположена върху лентата за завиване
надясно от ул.А.Сахаров за включване в бул.Сливница
на разстояние 2,90 м. от десния бордюр. Скоростта на движение на лекия
автомобил не посредствено преди задействане на спирачната му система възлиза на
13,21 км/ч., а скоростта на движение на автомобила в момента
на сблъсъка с пешеходката възлиза на 10,87 км/ч. Дължината на
опасната зона за спиране на автомобила е 6,46
метра.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство видеотехническа
експертиза изготвена от в.л. Т.И. се установява, че видеофайловете съдържащи се
на СД-R Verbatim 700 MB са цифров презапис
от оригиналните файлове записани върху твърдия диск на компютърна видео
охранителна система и върху записаната информация няма следи от
манипулация/намеса. Видеофайловете съдържат действията на автомобил и лица,
подробно описани в експертизата като от автомобила, лицата и техните действия
са извлечени снимкови кадри.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на обясненията на
подсъдимата, показанията на свидетелите М.-А. и Ив.К. (давани в хода на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК), показанията на
вещите лица д-р Р., Е.И., Е.Ж. и Г.К., заключения по назначени съдебни
експертизи – медицинска (изготвена от д-р Р.) и тройна АТЕ (изготвена от вещите
лица И., Ж. и К.), показанията на в.л. Т.И. и заключението на извършената от
него в хода на досъдебното производство видеотехническа
експертиза, както и допълнителна такава назначена в хода на съдебното
следствие, протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум
към него (л. 37-46 от д.п.), протокол от проведен следствен експеримент ведно
със скица и фотоалбум към него (л. 48-52 от д.п.), видеофайловете съдържащи се на СД-R Verbatim 700 MB
(чието съдържание бе възпроизведено в хода на съдебното следствие), справка за
съдимост, справка за нарушител, както и всички останали приложени писмени
доказателства като така посочените доказателства са не противоречиви, взаимно
допълващи се и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
Показанията на всички
свидетели съдът кредитира изцяло като последователни, логични и
взаимнодопълващи се. Свидетелите М. – А. и К. са очевидци на ПТП-то, а М. - А.
пряк участник в същото, и изясняват точното място и механизма на неговото
настъпване като е налице пълен унисон в показанията им досежно тези основни за
предмета на доказване факт.
Безспорно св. М.-А. е
пострадала от произшествието и живее на семейни начала със св. К., които факти
бяха отчетени от съда при преценка достоверността на техните показания.
Доколкото обаче на първо място показанията са били депозирани от свидетелите
след предупреждението за наказателна отговорност по чл. 290 от НК и на следващо
място са в пълен унисон със държанието видеозаписа от охранителната камера на
бензиностанция ВМ „Петролиум“, който е и
най-обективния източник на информация за развилите се събития на
инкриминираната дата на процесното кръстовище, съдът кредитира изцяло техните
показания.
Обясненията на подс. К. дадени в хода на съдебното следствие съдът също
кредитира с изключение на частта, в която сочи, че ударът между управлявания от
нея автомобил и св. А. е настъпил извън очертанията на велоалеята,
тъй като в момента в който тя спряла за да се огледа автомобилът и бил запушил
изхода от велоалеята, тъй като в тази им част
обясненията й са в пълно противоречие с целият останал събран по делото
доказателствен материал. На първо място обясненията на подсъдимата в
коментираната по-горе част са в противоречие с показанията на св. К. и М.-А.,
които сочат, че са вървели по жълтата пешеходна пътека, по средата между
жълтите елементи.
На следващо място
обясненията на подсъдимата в коментираната по-горе част се опровергават по
категоричен начин и от съдържанието на видеозаписа заснет от охранителната
камера на бензиностанцията и по конкретно видеофайл CAM09_20170105083957_145921140 – 142.288KB и извлечения при
извършването на видеотехническата експертиза
(допълнителната такава) от този файл снимков материал и отразяванията на вещото
лице в тази експертиза на резултати от изпитването свързани с точното
отразяване на позицията на автомобила и неговото движение. Видно от
съдържанието на видеофайла двамата свидетели се движат по велоалеята
на бул.“Сливница“ като достигайки до кръстовището с ул. „А.Сахаров“
стъпват на пътното платно и продължават направо по нейното продължение отграничено с жълта маркировка. В този момент автомобилът
на подсъдимата е спрял като е блокирал изхода към пешеходната пътека очертана с
бяла маркировка. Горното ясно се вижда и от сн.22 от
допълнителната видеотехническа експертиза като
точното местоположение на велоалеята и нейното
продължение на пътното платно очертано с жълта маркировка се установява ясно от
протокола за оглед на местопроизшествие осъществен в деня на ПТП-то и най-вече
от снимковия материал към този протокол.
Заключенията по
назначените съдебно-медицинска експертиза изготвена от в.л. д-р Р. и видеотехническа такава както и допълнителна видеотехническа експертиза изготвени от в.л. Т.И. съдът
кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно дадени. По същата
причина съдът кредитира и показанията на вещите лица изготвили тези експертизи
депозирани в съдебно заседание.
Съдът кредитира като
обективно, компетентно и безпристрастно дадено и заключението на назначената в
хода на досъдебното производство тройна АТЕ изготвена от вещите лица Г.К., Е.И.
и Е.Ж. в частта касаеща мястото на удара и механизма на настъпване на ПТП-то.
По същата причина съдът кредитира и показанията на вещите лица изготвили тази
експертиза депозирани в съдебно заседание. По отношение отговорите на
останалите зададени на експертите въпроси свързани със скорост на движение и
опасна зона същите са ирелевантни към повдигнатото
обвинение, а от там и към основния предмет на доказване.
Събрани в хода на
съдебното следствие писмени доказателства съдът кредитира като обективни и
достоверни с изключение на протокола за оглед на местопроизшествие в частта
касаеща описване местоположението на автомобила тъй като на първо място
автомобилът не е бил заварен на това място от страна на разследващите органи, а
е позициониран там от самата подсъдима (факт изрично посочен в протокола) и на
следващо място защото от този протокол не става ясно това позицията на
автомобила в момента на удара ли е или е позицията в момента на установяването
му в покой след удара. В останалата част обективираната
в протокола информация касаеща общата информация за местопроизшествието,
описание на кръстовището, знаково пространство, маркировка ширина на пътното
платно и т.н. съдът кредитира.
Съдът не кредитира и
протокола от проведен следствен експеримент, в частта касаеща посоченото от
подсъдимата място на удара (на 1.70м. напред от жълти прекъснати ромбовидни
елементи А-1 и на 1.60м. напред от
напречния бордюр), тъй като заявеното и отразено в протокола в тази част е в
пълно противоречие както с със заявеното от двамата свидетели по делото А. и К.
и най-вече със съдържанието на видеозаписа заснет от охранителната камера на
бензиностанцията (коментирано подробно по-горе).
Записът от
видеокамерата на бензиностанция ВМ „Петролиум“
съдържащ се на приобщения като ВДС компакт диск съдът кредитира изцяло като
обективен, доколкото той е случайно направен, а от заключението на експерта
изготвил видеотехническата експертиза се установява,
че видеофайловете са цифров презапис на оригиналните
файлове записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна система и
няма данни за манипулация на записаната информация.
Съобразно така
установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна,
че подс. А.Ж.К. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 343, ал.3, пр.
последно, б.“а“, пр.2, вр. чл. 343, ал.1, б.“б“ пр.2,
вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на
05.01.2017 г. в гр.Варна при управление на МПС лек автомобил марка „Опел Астра" с peг. № ТХ 6818 MX
нарушила правилата за движение на ЗДП - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре" и по непредпазливост причинила
на С.С.М.-А. средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на големият пищял в горният му край, което е обусловило трайно
затрудняване на движенията на долния ляв крайник за около 3,5-4 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
лице.
Обект на това
престъпление са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
безопасно и правилно използване на транспортните средства.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в нарушаването от страна на
подсъдимата на правилата за движение по пътищата /чл.119, ал.1 от ЗДП/, което е
довело до причиняване на средна телесна повреда на св. С.С.М.-А..
Съгласно посочената разпоредба при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съгласно §.1, т.17 от
ДР на ППЗДП "Пешеходна пътека" е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение.
В случая от всички
събрани по делото доказателства се установява, че на инкриминираната дата подс. К. е управлявала л.а. “Опел Астра“
с ДК№ ТХ 6818МХ по ул.“Андрей Сахаров“ в гр.Варна и
на кръстовището с бул.“Сливница“ е предприела извършването на маневра десен
завой при която е ударила св. М.-*** в посока от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на подсъдимата (от Затвора към центъра на гр.Варна), на зелен
разрешителен за пешеходката сигнал и по пешеходна пътека. В резултат именно на
неправомерното поведение на подсъдимата (не пропуснала стъпилата на пешеходната
пътека свидетелка) последната е получила телесно увреждане с характер на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, а именно счупване на
големият пищял в горният му край, което е обусловило трайно затрудняване на
движенията на долния ляв крайник за около 3,5-4 месеца.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост.
Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжна и е могла да ги предвиди. Същата е имала обективна възможност да възприеме
пресичащата пешеходка ако преди да потегли бе погледнал надясно и да избегне
възникването на ПТП.
В съдебно заседание
защитата изразява становище, че виновно поведение от страна на обвиняемата
няма, тъй като тя била спряла непосредствено пред пешеходната пътека и
пропуснала пешеходец след което отново потеглила. Сочи, че конкретното
произшествие не е възникнало на пешеходна пътека. Това становище не се споделя
от съда.
Безспорно от
обясненията на подсъдимата и видеозаписа от камерата възпроизведен в хода на
съдебното следствие се установява, че първоначално тя спира преди очертанията
на пешеходната пътека и пропуска пешеходец, след което се изтегля и спира
по-напред.
Безспорно от
показанията на двамата разпитани по делото свидетели, и коментирания по-горе
видеозапис се установява и това, че св. М.-А., е предприела пресичане на
булеварда не по очертанията на пешеходната пътека с бял цвят. Сторила е това по
очертанията с жълт цвят, които очертания се явяват продължение на велоалеята разположена на бул.“Сливница“ по която се е
движела преди да стигне на кръстовището. Доколкото обаче тези очертания с жълт
цвят отстоят на около метър от очертаната с бял цвят пътека, че пострадалата е
предприела пресичането на разрешен за нея сигнал на светофарната уредба (и
жълта мигаща светлина за подсъдимата – „Внимание“), предвид и на това, че
очертаната пешеходна пътека с бял цвят е била заета от автомобила на
подсъдимата и с оглед дефиницията за пешеходна пътека дадена в ДР на ППЗДП
съдът счете, че движението на пешеходката е било правомерно и тя е пресичала
именно по пешеходна пътека, съответно подсъдимата е следвало преди да потегли
повторно да я пропусне. Горното е било и обективно възможно ако преди да
потегли бе погледнала надясно.
Следва да се отбележи
и това че, очертанията показват мястото на пресичане. Това място обаче не е
непременно очертаната с бяло ивица (например, ако хората са повече и е
невъзможно всички да се вместят в тези граници или пък очертанията са заети от
друг обект - автомобил както е в случая).
Може да се пресече и в близост до очертанията, но там, където мястото на
улицата е определено за преминаване на пешеходци. Водачите са длъжни да се
съобразяват с пешеходците както на самото очертание, така и в по-широк
периметър, използван за преминаване от пешеходците. В тази насока Решение № 50
от 14.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3124/2011 г., III н. о.
Не намира опора в
събрания по делото доказателствен материал изразеното от защитата становище, че
пешеходците са искали да пресекат бул.“Сливница, както и че ПТП- било станало и
извън очертанията на велоалеята, което се виждало на
снимки 37 и 38 от допълнителната видеотехническа експертиза.
На първо място цитираните от защитата снимки не отразяват първоначалния сблъсък
между автомобила и пешеходците (двамата защото от записа се установява, че св.К.
също е засегнат, бутнат от автомобила на подсъдимата), а завършваща фаза.
Положението на пешеходците в момента на стъпване на пътното платно е дадено на сн.22-24 които съпоставени със снимка на л.45 от д.п. от
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие и съдържанието на
видеозаписа изгледан в хода на съдебното следствие не оставят никакво съмнение,
че пешеходците слизат на пътното платно от велоалеята
и продължават по очертания на същата с жълт цвят на платното. Безспорно
пешеходците са заснети в гръб от камерата, но това е съвсем разбираемо с оглед
местоположението на последната. Действително от записа се установява, че св.К.
и св.А. не се движат напълно успоредно на пътното платно на бул.“Сливница“.
Видно обаче от снимковия материал към протокола за оглед, те очертанията с жълт
цвят не са успоредни на булеварда, а от записа се установява, че автомобилът
управляван от подсъдимата не е спрял перпендикулярно на булеварда, а е извит
надясно като лявата му част е изнесена малко по-напред. И най-накрая дори и да
се приеме тезата на защитата (некореспондираща с доказателствата по делото) че
ударът е настъпил и извън очертанията с жълта маркировка, това по никакъв начин
не би довело до отпадане на квалифициращия белег за ПТП на пешеходна пътека с
оглед изложените по-горе мотиви от съда в тази насока.
Като смекчаващи
наказателната отговорност на подс. К. обстоятелства
съдът отчете чистото й съдебно минало, изразеното от нея съжаление за ПТП-то,
оказаната помощ на пострадалата след инцидента, липсата на налагани до момента
наказания за нарушения по ЗДП, факта, че сама е съобщила на лекаря в МБАЛ „Св.А.“,
че е ударила пострадалата, която информация е била препредадена
в Сектор ПП и са започнали действията по разследването с нейно участие, добрите
характеристични данни.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на подсъдимата К. съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, които прие за значително ниски,
предвид липсата на предходна съдимост и добрите характеристични данни за
подсъдимата, отчитайки наличието единствено и само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които прие за многобройни и това, че извършеното е инцидентен
случай в нейния живот прецени, че в случая дори и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което и определи на
подсъдимата наказание съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца. И като съобрази размера на
наказанието и данните за личността на подсъдимата прецени, че за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимата не е наложително
така наложеното й наказание да бъде изтърпяно от нея ефективно, поради което и
приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и постанови отлагане изтърпяване на наказанието
като определи изпитателен срок от три години.
Кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от правоуправление
съдът наложи в минимален размер - за срок от четири месеца като при преценката
досежно размера на това наказание отчете факта, че подсъдимата е водач на МПС
от 2005год. и до инкриминираната дата през 2017год. не е допуснала нито едно
нарушение по ЗДП.
Съдът прецени, че с така наложените наказания, в посочените по-горе
размери, ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и на специалната
превенция предвидени в нормата на чл.36 от НК и най-вече ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на подсъдимата.
Що се касае до
отправеното във фазата по същество искане от защитата за приложение на чл.78а
от НК то определено не може да бъде споделено предвид размера на наказанието
предвиден в специалната част на НК за това престъпление – лишаване от свобода
от една до шест години.
На основание чл. 189,
ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата направените по делото в хода на
наказателното производство разноски за експертизи и вещи лица като я осъди да
заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 1835.10лв. и в полза на ВРС сума в
размер на 681.61лв..
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: