Определение по дело №83/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 № 109

 

гр.Монтана, 20.02.2020 год.,

 

Административен съд - Монтана ІІ – ри съдебен състав в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав,

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

като разгледа докладваното от съдията Административно дело №83/2020г. по описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.159, т.1 от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка §2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 268, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.

 

Образувано е по повод подадена жалба от „А*** и КО” ООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.М.И. против Решение за оставяне на жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима и прекратяване на производството №267/28.11.2019г. издадено от Директора на ТД на НАП – В*** Т*** срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с И*** .№С190012-104-0001635 от 30.10.2019год. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В*** Т*** по изп. Дело №12130000217/2013год.

С Определение №46 от 31.01.2020год. на АС – В*** Т*** делото е изпратено по правилата на местната подсъдност на АС – М*** .

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на Разпореждане за определяне на окончателна оценка с И*** .№С190012-104-0001635 от 30.10.2019год. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В*** Т*** по изп. Дело №12130000217/2013год., с което се определя окончателна оценка на Д*** – недвижим имот находящ се в гр.М*** , ул.“Г*** С*** Р*** “№* , козметичен салон от 126,33кв.м., ет.* . И*** доводи за нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Твърди, че не следва да бъде прилагана нормата на чл.235, ал.5 от АПК, тъй като същата противоречи на Конституцията на РБ и чл.1 от Д*** протокол към Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана със закон приет на 31.07.1992г., на която съответства и чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, предвиждаща, „че всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост, никой не може да бъде лишен от неговата собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията предвидени в закона и в общите принципи на международното право“. При спазване на принципите на международното право моли за отмяна на Решение за оставяне на жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима и прекратяване на производството №267/28.11.2019г. издадено от Директора на ТД на НАП – В*** Т*** , а с него и издаденото Разпореждане за определяне на окончателна оценка с И*** .№С190012-104-0001635 от 30.10.2019год.

След запознаване с жалбата и със становището на ответника, настоящият съдебен състав намира следното:

С оспореното по делото Разпореждане И*** .№С190012-104-0001635 от 30.10.2019год. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В*** Т*** е определена окончателна оценка за недвижим имот по изпълнително дело №12130000217/2013год. по описа на ТД на НАП В*** Т*** . Оценката на описаната вещ по изпълнителното дело е регламентирана в разпоредбата на чл.235 от ДОПК, както е направено позоваване и в жалбата. Това разпореждане е обжалвано пред Директора на ТД на НАП – В*** Т*** по административен ред, като същият правилно и законосъобразно е оставил жалбата без разглеждане, на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, като процесуално недопустима и е прекратил производството по този ред.

Разпоредбата на чл.235, ал.1 от ДОПК определя, че описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на К*** на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област. Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя – чл. 235, ал.2 от ДОПК.

Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка – чл. 235, ал.3 от ДОПК, като разпоредбата не се прилага при нова продан по реда на чл. 250, ал. 4 или чл. 254, ал. 10 от ДОПК.

Считано от 01.01.2016 г. Дв бр.94/2015год. е в сила нова алинея 5 на чл. 235 от ДОПК, с която от контрол за законосъобразност по административен, а и по съдебен ред, е изключена окончателната оценка, като в този см. са определения по адм. дело № 13073/2017г. и адм. дело №10481/2019год и двете на ВАС. Очевидно законодателят разглежда като отделни производства изготвянето на оценка по чл. 235 ДОПК, и провеждане на публична продан по глава 26 от ДОПК в рамките на общото производство по образуваното изпълнителното дело.

С изрична законова разпоредба обжалването на окончателната оценка определена от публичния изпълнител е изключено. Контролът на съда относно наличието на пороци в акта е възможно само когато обжалването е допустимо. В конкретния случай правилно административния орган е приел, че жалбата е недопустима. След като изрично в закона не е предвидена възможност за проверка на акта, съдът не разполага с възможност да се произнесе относно законосъобразността на акта, което включва и проверка относно валидността на акта. Съдът не може да бъде надлежно сезиран с жалба срещу акт, за който изрично е предвидено, че не може да се обжалва, след като не е предвидена възможност за обжалване изобщо. Още повече, че в чл.52 от Хартата на основните права на Европейския съюз е посочено, че „…всяко упражняване на права следва да е предвидено в закон…. и да зачита основното съдържание на същите права и свободи…“.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Жалбата е лишена от предмет, на основание § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Административен съд М*** ,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А*** и КО” ООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.М.И. против Решение за оставяне на жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима и прекратяване на производството №267/28.11.2019г. издадено от Директора на ТД на НАП – В*** Т*** срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с И*** .№С190012-104-0001635 от 30.10.2019год. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП В*** Т*** по изп. Дело №12130000217/2013год., като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №83/2020г. по описа на Административен съд - М*** .

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

На основание чл.138 от АПК на страните да се изпрати препис от настоящото определение.

 

 

Административен съдия: