Р Е Ш Е Н И Е
№
…………../………………2023г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
тричленен състав,
в публично
съдебно заседание на осми декември 2022г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на
секретаря Камелия Александрова
и
прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от с-я Желязкова КАНД № 2577/2022г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 208 от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областна
дирекция на МВР- Варна, чрез процесуален представител
юрисконсулт Л.-А., против Решение №
1303/03.10.2022 г., постановено по АНД № 20223110202099 по описа за 2022г. на
Районен съд - Варна, с което е отменен Електронен фиш Серия К № 5876476 на ОД
на МВР Варна, с което на Б.П.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на осн.
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата по
изложени съображения, се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон,
съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по
препращане от чл.63в от ЗАНН. Твърди, че дори и да са налице посочените във
въззивното решение процесуални
нарушения, то същите не са съществени, а от доказателствата по делото по безспорен начин се доказва вмененото с ЕФ
нарушение, поради което и не са налице основания за отмяната му. Моли се отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на процесният фиш.
В съдебно
заседание касатора редовно призован, не се явява. Депозирани са писмени бележки от процесуален
представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
уговореното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
жалбата, редовно призован не се явява. Депозирани са писмени бележки от страна на
процесуален представител адв. Х., със становище за неоснователност
на жалбата.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл.38 от ЗА.
Представителят
на ВОП дава
заключение за основателност
на подадената жалба, като споделя
изложените в нея възражения. Счита, че Районния съд е приложил неправилно
закона, съобразно установените факти и събраните
доказателства. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на издадения фиш.
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Резгледана по същество, съдът намира
същата за основателна, поради следното:
Производството
пред ВРС е образувано по редовна жалба на Б.П.Т., срещу гореописания ЕФ. За да се произнесе ВРС е
установил от фактическа страна, че ЕФ № 5876476, е съставен от ОД на МВР-Варна, против Т., за
това че на 23.04.2022г. в 11,20 часа, в обл. Варна, по път първи клас – 9 в
посока на движение от гр. Бургас към гр. Варана, до ресторант „Пода“ е извършил нарушение за скорост с лек
автомобил ”Фолксваген Голф“ с рег.№ А****МХ, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № ARH CAM S1 -120с511, като при разрешена
скорост 60 км./ч. е установена такава от 76 км./ч. – нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
Извършеното нарушение било установено при обработка на заснетите
данни. В последствие
като собственик на превозното средство бил установен Б.П.Т.. Поради това бил
издаден процесния ЕФ,
с който на Т. била наложена „глоба“ в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ е посочено,
че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане
в сила на ЕФ К/5019414.
За да отмени
атакуваният пред него електронен фиш, въззивният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство /АНП/ са допуснати процесуални нарушения довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. По конкретно, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като в ЕФ не са посочени в пълнота нарушените
законови разпоредби.
Настоящият
състав, като касационна инстанция не споделя изводите на въззивния съд за допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на ЕФ, което да обуславя неговата незаконосъобразност и да води до отмяната му.
Изискванията към
съдържанието на ЕФ са посочени в чл.189, ал.4 от ЗДП, който текст принципно правилно е цитиран от
въззивния съд в мотивите му. В същия обаче няма изискване за посочване на законовите текстове, въз основа на
които е наложена определена санкция, а има изискване само за посочване на
„нарушените разпоредби“ и „размера на глобата“. В конкретния случай тези изисквания на закона са спазено. Нарушената разпоредба е тази на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП. Именно тя вменява на водачите на МПС при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с пътните знаци и тя е посочена в
процесния ЕФ. Липсва изискване за посочване на санкционните разпоредби, въз основа на които
е определен размера на глобата. Въпреки това, процесният ЕФ съдържа данни и за
скоростта, с която се е движело МПС и конкретно е посочено с колко е
установеното превишение – 16 км/ч.
Горното
обуславя извода за присъствие на всички съставомерни елементи, даващи
възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ.
какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Поради това, настоящата
инстанция не споделя извода на ВРС за допуснато от АНО съществено процесуално
нарушение, довело до накърняване правото на защита на наказаното лице.
Допълнително
следва да се посочи, че именно размерът на глобата подлежи на проверка от страна на въззивния съд и тази проверка в случая не е изпълнена законосъобразно.
В процесния ЕФ е посочено, че настоящото нарушение е извършено в условията на повторност,
но в хода на въззивното производство не са събрани доказателства, че ЕФ
К/5019414 е издаден срещу Т., че с него е санкционирано нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДП, както и че е влязъл в сила, за да може да се направи обоснована преценка за
наличие на повторността, като квалифициращ елемент.
Като не е събрал
посочените доказателства, въззивния съд е постановил незаконосъобразно решение въз
основа на неизяснена фактическа обстановка. Това обуславя отмяната му и връщане на
делото за ново разглеждане от ВРС. При повторното разглеждане на делото следва да се съберат
посочените доказателства и да се прецени дали са налице основанията посочени
в §6 т.33 от ДР на ЗДП, за да се приеме, че нарушението на чл.21 от ЗДП извършено от Т.
е в условията на
повторност. При липса на такива доказателства, въззивният съд следва да осъществи правомощията си по
чл.63, ал.7 от ЗДП.
При новото
произнасяне въззивния съд следва да се произнесе и за разноските пред настоящата инстанция.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд
като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1303/03.10.2022 г.,
постановено по НАХД № 2099/2022 г. по описа на РС Варна.
ВРЪЩА делото на РС Варна, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.