Р Е Ш Е Н И Е № 79
гр.
Пловдив, 07.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Емилия Брусева въззивно търговско дело № 19 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е
Решение № 577 от 06.11.2018г. на Окръжен съд – П., постановено по т.д. №
714/2017г., в частта с която е признато за установено в отношенията между „У.Б.” АД, ЕИК
*** *** ***, със седалище и адрес на управление ***, ****и И.Й.Я., ЕГН **********,***, че И.Й.Я., ЕГН **********,***, дължи на „У.Б.” АД, ЕИК *** *** ***, със седалище и
адрес на управление ***, ****, следните суми, дължими по силата на
договор за кредит № ***/ 24.03.2008 год. и Анекс № 1 към него от
11.08.2016 год., както следва:
1. Сумата
40 311,64 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2017 год. /датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане,
2. Сумата в
общ размер на 3 911,80 евро - лихви за периода от 01.09.2016 год. до 27.08.2017 год., формирана
както следва:
-
3,32 евро договорна лихва за 24.11.2016 год., 343,63 евро лихва за
гратисен период, 1 450,99 евро непогасена част от лихва върху просрочена
главница, 30,45 евро неустойка върху лихва за гратисен период; 0,64 евро
неустойка за просрочена лихва; 2 082,77 евро неустойка за просрочена главница,
за които
вземания в полза на „У.Б.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13602 по описа на
Районен съд – П., IV бр.с. за 2017 год., като е постановено незабавното й
изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Жалбоподателят И.Й.Я., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си адв.
Д.Б., със съдебен адрес:*** моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли
предявените искове. Твърди, че е неправилен извода на съда относно
неопорочаване на процедурата по връчване на поканата, с която е обявена
предсрочната изискуемост. Счита за нередовно връчването по реда на чл.47 ал.5
от ГПК, тъй като адресът не е бил посетен поне три пъти за период повече от месец,
по различно време, при които посещения адресатът да не е открит. Поради
опорочаване на връчването, счита, че предсрочната изискуемост не е била обявена
по съответния ред. Счита за неправилен и извода на съда относно съдържанието на
изпратената покана, с която е обявена предсрочната изискуемост. Твърди, че тя
не съдържа позоваване на конкретни неизпълнени задължения по договора за
ипотечен кредит и анекса към него, период на забава и пр. – обстоятелства,
посочени в чл.60 ал.2 от ЗКИ или уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В
този смисъл намира, че изпратената да ответника нотариална покана не отговаря
на тези изисквания, поради което не представлява валидно отправено волеизявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита също, че не е налице
основание за начисляване на неустойките за просрочена лихва в размер на 30.45
евро и за просрочена главница в размер на 82.77 евро. Намира за неправилни и
изводите на съда относно приложимостта на анекса и невъзможността за неговото
„автоматично“ прекратяване при неизпълнение та паричните задължения по него. В
този смисъл счита, че Банката се е позовала на несъществуващо правоотношение,
на което твърди настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди необоснованост на
съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на
материалния закон.
Въззиваемата страна „У.Б.” АД, ЕИК
*** *** ***, със седалище и адрес на управление ***, ****е депозирала отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението в обжалваната му
част да се потвърди.
Съдът разгледа становищата и
възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за
установено следното:
Претендирано е от ищеца да се признае
за установено, че И.Й.Я.
му дължи следните суми: 40 590 евро - главница, ведно
със законната лихва, считано от 29.08.2017 год. /датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; 5
805,05 евро - лихви за периода от 01.09.2016 год. до 27.08.2017 год., от които:
8,31 евро договорна лихва; 347,08 евро - лихва за гратисен период; 2 295,39
евро лихва върху просрочена главница; 30,45 евро неустойка върху лихва за
гратисен период; 0,64 евро неустойка за просрочена лихва; 3 123,18 евро
неустойка за просрочена главница, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13602 по описа на
Районен съд – П., IV бр.с. за 2017 год., като е постановено незабавното й изпълнение
и е издаден изпълнителен лист, както и да бъде осъден И.Й.Я. да заплати на
„У.Б.“ АД *** разноските по заповедното производство, както и тези пред
Окръжния съд в производството по предявения иск по чл.422 от ГПК.
Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед
на постъпилото на 16.10.2017г. възражение /вх. №58008/ по чл.414 от ГПК за
недължимост на претендираните суми, депозирано по ч.гр.д. №13602/2017г. на РС –
П..
От
страна на ответника е подаден отговор на исковата молба. С него се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се наличието на валидно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и неговото
връчване на адресата. Счита, че при неизпълнение на задълженията по сключения
анекс към договора за ипотечен кредит, неговото действие се прекратява
автоматично, поради което намира, че страните се явяват обвързани с договора.
Твърди, че в него уговорката за
възнаградителна лихва е нищожна, тъй като не е ясна методиката за формиране на
базовия лихвен процент, а оттам и на възнаградителната лихва.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила както в
частта отхвърляща претенцията спрямо поръчителя, така и в частите отхвърлящи
претенциите до пълните им предявени размери, както и направеното възражение за
прихващане на исковите суми с вземане за надвнесени лихви. Предмет на въззивното производство е частта
от установителното решение, с което се признава дължимостта на 40 311.64
евро – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението,
3 911.80 евро – лихви за периода 01.09.2016г. – 27.08.2017г.
Основанието на претендираното материално право по установителния иск
е вземане по договор за банков кредит от 24.03.2008г. и анекс №1 към него от
11.08.2016г., по които се твърди да е допуснато просрочие от страна на
кредитополучателя И.Я.. Не се спори между страните относно сключване на
цитирания договор за кредит и анекс към същия.
Представеният договор за ипотечен кредит №*** от 24.03.2008г. е
сключен между банката – ищец и И.Й.Я.. С него страните са се споразумели за
отпускане на кредит в размер на 46 000 евро. Кредитът е отпуснат за срок
от 35 години, като крайният срок за погасяването му е 01.04.2043 г. В чл.12.1
от договора е уговорено главницата да се погасява с равни месечни вноски
съгласно Погасителен план. Размерът на вноската е определен на 251,14 евро, с
променящо се съотношение между участието на вноска по главница и по лихва за
всеки месец. Уговорено е, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща
и лихви. Годишният лихвен процент се формира от базисен лихвен процент,
действащ и прилаган от Банката за периода на олихвяването и надбавка,
установена в Раздел I т.4.1 б. „б“, валидна за съответния договорен период по лихвения
план. Съгласно чл. 11.1.3 от този договор годишния лихвен процент по кредита не
се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му с най-малко един пункт. Не е предвидена обаче възможност за
намаляването му. Кредитополучателят се съгласява кредиторът да променя
едностранно размера на годишния лихвен процент, съответно размера на
анюитетната вноска, без да е необходимо допълнително споразумение при промяна
на базисния лихвен процент с повече от един пункт. Тези клаузи, преценени в
съвкупното си съдържание водят до извод за възможност на едната страна по
договора - кредитора за едностранно изменение на лихвата когато има пазарни
предпоставки за нейното увеличаване, но не и за някакво намаляване – при
евентуална промяна на същите пазарни предпоставки. Ето защо клаузата на
чл.11.1.3. от договора може да се приеме за неравноправна такава.
С анекс №1 от 11.08.2016г. към договора за ипотечен кредит №*** от
24.03.2008г. страните са приели, че клаузите на същия анекс заменят напълно и
изцяло съдържанието на договора за
ипотечен кредит №*** от 24.03.2008г. Съгласно пар.2 от анекса действието на
приетите Общите условия, неразделна част от сключения договор за кредит, се
прекратява в отношенията между тях. Приели са, че приложими стават Общите
условия, при които „У.Б.“ АД предоставя на физически лица, кредити, обезпечени
с права върху недвижими имоти, одобрени от УС на банката и действащи към датата
на подписването на анекса. Съгласно пар.4 от анекса страните се съгласяват, че
с приемането му установеното в договор №*** от 24.03.2008г. в пълен обем и
изцяло се преурежда, заменя и приема съдържанието и параметрите, установени с
анекса, които регулират всички отношения между страните до окончателното
събиране на вземанията на банката по договора за кредит в пълен размер
/главница, лихви, комисионни,, разноски, такси и др./. Съгласно чл.2.4 от
раздел I на анекса страните се съгласяват и приемат, че от отпуснатия през
2008 г. ипотечен кредит в размер на 46 000 евро, неиздължена е останала
главница в размер на 38 150,42 евро. Съгласно чл.2.6 от същия раздел приемат,
че начислената просрочена и изискуема лихва е в размер на 2 518,24 евро.
Стойността общо на редовния дълг е определена на 40 668,66 евро. След
погасяване на част от начислената, просрочена и изискуема лихва в размер на
78,66 евро страните приемат, че редовният дълг ще се счита в размер на сбора от
неиздължената главница и начислената просрочена и непогасена лихва, или общо 40
590 евро.
В чл.4.1 от анекса е определен начина за изчисляване на
възнаградителната лихва, считано от датата на сключване на анекса. Приети са
две различни периода и в зависимост от това за кой период се начислява, е
постигнато съгласие за два различни начина за начисляването и. За периода от
11.08.2016 г. до 01.04.2017 г. е предвиден осем месечен гратисен период за
вноските по главница, вноски само по лихва, при намален лихвен процент от 2,96
%. В този смисъл е и чл.9.4 от анекса. За периода от 01.04.2017 г. до
24.04.2043 г., възнаградителната лихва се определя като сбор от пазарен лихвен
индекс, който е определен на тримесечния Eurobor със стойност към датата на
анекса минус 0,282% и фиксирана надбавка от 7,39%.
Видно от чл. 9.4 от Общите условия, при които „У.Б.“ АД предоставя
на физически лица кредити, обезпечени с права върху недвижими вещи – ипотечни
кредити, при такива, погасявани чрез анюитетни вноски, годишният лихвен процент
по кредита се променя увеличава/намалява/ автоматично, съобразно промяната на
договорения приложим лихвен индекс, която промяна е с повече/по-малко от 0,25
процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер на
приложимия лихвен индекс, при което съответно се променя размера на лихвените
вноски по погасителния план.
Като се имат предвид клаузите на пар.2 и пар.4 от анекса относно
прекратяване действието на клаузите от договор №*** /2008г. и пълната замяна на
съдържанието му с клаузите на анекса, неравноправната клауза на 11.1.3 от
договора се явява заменена от чл. 9.4 от Общите условия и чл.4.1 от анекса,
предвиждащи възможност не само за увеличаване, но и за намаляване на лихвения
процент в зависимост от определени предпоставки.
Във връзка с оплакването в жалбата, свързано с приложимостта на
анекса и възприетата от съда невъзможност за неговото „автоматично“
прекратяване при неизпълнение на паричните задължения по него:
Съгласно чл. 9.8 от анекса при неизпълнение на условията по договора
или анексите към него Банката има право да пристъпи към удовлетворяване на
вземанията си за целия дълг чрез принудително изпълнение. В този случай
уговорените с анекса условия за кредитополучателя прекратяват автоматично
своето правно действие, считано от датата на настъпилото неизпълнение. Според
настоящата инстанция тази разпоредба не може да се разглежда като предвиждаща
автоматично прекратяване на действието на анекса при неизпълнение на задължения
от страна на кредитополучателя. Смисълът на тази разпоредба е, че при
настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят не дължи вече вноски
съобразно условията в анекса, а целия дълг. Освен това неизпълнението на дадено
задължение поражда право за изправната страна да развали договора. Ако тя не
упражни това свое право като се позове на неизпълнението, договорът, респ.
анексът продължава действието си, независимо от допуснатото неизпълнение. Ето защо
не може да се приеме, че поради допуснато неизпълнение на задължения по анекса,
той автоматично е прекратен. Банката правилно се е позовала на конкретно
неизпълнение на уговорки по същия анекс, тъй като именно с него страните са
преуредили всички аспекти на своето правоотношение.
Видно от заключението на вещото лице И. С. към 24.11.2016 год. са
били просрочени три вноски за лихва – вноска с падеж 01.09.2016 год. – 69,60
евро; вноска с падеж 01.10.2016 год. – 99,44 евро и вноска с падеж 01.11.2016
год. – 102,13 евро. Съгласно чл.15.4.4. от анекса неплащането на всяка една
вноска по кредита е основание банката да пристъпи към обявяването на вземанията
си за предсрочно изискуеми. Това е сторено чрез отправена нотариална покана.
Видно от същата И.Я. е уведомен, че Банката упражнява правото си да направи
целия дълг предсрочно изискуем. В поканата се посочва, че към 24.11.2016г.
задължението по договор № ***/24.03.2008 год. и Анекс № 1 към него е в общ
размер на 40 949.21 евро, от които главница в размер на 40 590 евро и
359.21 евро лихви. Отправена е покана за доброволно плащане на задълженията в
едноседмичен срок, след изтичане на който кредиторът е предупредил, че ще
пристъпи към реализиране на правата си по реда на чл. 417 ГПК. Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
волеизявлението на Банката – кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2
от Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора,
които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. В случая е налице посочване, че по договор
№***/24.03.2008г. и Анекс към него №1 от 11.08.2016г. е допуснато просрочие в
изплащането на вноските. Налице е позоваване на конкретни обстоятелства, които
обясняват защо Банката счита, че може да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, а именно неплащане на вноска по анекса, което е
предпоставка за обявяването на целия дълг за предсрочно изискуем съгласно
чл.17.1 от анекса и това е част от съдържанието на поканата. Посочва се пълния
размер на дължимото към 24.11.2016г., когато е взето решение за отправяне на
уведомлението, като задълженията са посочени по пера. От съдържанието на
волеизявлението на Банката може да се направи извод, че именно чрез него същата
упражнява редовно правото си да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Относно възраженията, свързани с връчването на нотариалната покана:
Видно от представената разписка за връчване на поканата и алонж към нея,
връчването е осъществено по реда на чл. 47 ГПК, след проведена процедура по
залепване на уведомление. Посочено е, че адресът на кредитополучателя – **** е
бил посетен от нотариуса три пъти, на три отделни дати – 09.01.2017 г.,
23.01.2017 г. и на 09.02.2017 г., но при посещенията на адреса не е открит
адресата на поканата И.Я., нито друго лице, съгласно да получи поканата. След последното посещение на 09.02.2017 г. е пристъпено към
залепване на уведомление на външната входна врата. С него кредитополучателят –
адресат на поканата е бил поканен да се яви в кантората на нотариуса за в 14-дневен срок за
получаване на нотариалната покана. Това
не сторено до изтичане на посочения срок. Той е изтекъл на 23.02.2017 г. и с
изтичането му в разписката за връчване е отразено, че поканата е връчена на
24.02.2017 г. В редакцията на нормата на чл. 47 ГПК към датата на връчването
същата не предвижда конкретен минимален брой на посещенията, които следва да
бъдат осъществени на адреса, за да се пристъпи към залепване на уведомление. Независимо
от това нотариусът е предприел три посещения на различни дати за период от един
месец. Налице са добросъвестно положени усилия адресатът да бъде открит, но и
при трите посещения същият не е намерен на адреса, нито е открито лице,
съгласно да получи съобщението. Ето защо не може да се бъде споделено
оплакването в жалбата, че връчването на нотариалната покана е било опорочено.
Не са представени доказателства за издължаване на претендираните суми,
за просрочието по които страната е редовно уведомена.
Налице е действителен договор за ипотечен кредит №***/24.03.2008г. и
Анекс към него №1 от 11.08.2016г., по който ответникът е кредитополучател.
Налице е допуснато просрочие по кредита. Същият е обявен за
предсрочно изискуем от Банката, за което длъжникът е уведомен на
24.02.2017г.
Ето защо предявеният установителен иск за признаване за установено,
че И.Й.Я., ЕГН **********,***, дължи на „У.Б.” АД, ЕИК *** *** ***, със седалище и
адрес на управление ***, ****, следните суми, дължими по силата на
договор за кредит № *** / 24.03.2008 год. и Анекс № 1 към него от
11.08.2016 год., както следва:
1. Сумата 40 311,64 евро -
главница, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2017 год. /датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното плащане,
2. Сумата в общ размер на 3 911,80
евро - лихви за периода от 01.09.2016 год. до 27.08.2017 год., формирана както
следва:
-
3,32 евро договорна лихва за 24.11.2016 год., 343,63 евро лихва за
гратисен период, 1 450,99 евро непогасена част от лихва върху просрочена
главница, 30,45 евро неустойка върху лихва за гратисен период; 0,64 евро
неустойка за просрочена лихва; 2 082,77 евро неустойка за просрочена главница,
за които вземания в полза на „У.Б.” АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 13602 по описа на Районен съд – П., IV бр.с. за 2017 год., като е
постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен лист, се явява
основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
Като е приел основателност на предявените искове и ги е уважил,
окръжният съд е постановил правилно решение, което ще следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не е изразила претенция за разноски, сторени
пред въззивния съд, поради което такива не се присъждат.
Пълномощникът на жалбоподателя е направил искане за присъждане на
разноски, които да бъдат определени по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата,
но предвид изхода на правния спор и отхвърляне на жалбата против решението в
обжалваната му част, такива се явяват недължими и също не следва да се
определят и присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 577 от
06.11.2018г. на Окръжен съд – П., постановено по т.д. № 714/2017г., в частта с
която е признато за установено в
отношенията между „У.Б.” АД, ЕИК *** *** ***, със седалище и адрес на
управление ***, ****и И.Й.Я.,
ЕГН **********,***, че И.Й.Я., ЕГН
**********,***, дължи на „У.Б.” АД, ЕИК *** *** ***, със седалище и
адрес на управление ***, ****, следните суми, дължими по силата на
договор за кредит № *** / 24.03.2008 год. и Анекс № 1 към него от
11.08.2016 год., както следва:
1. Сумата 40 311,64
евро - главница,
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2017 год. /датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане,
2. Сумата в
общ размер на 3 911,80 евро - лихви за периода от 01.09.2016 год. до 27.08.2017 год., формирана
както следва:
-
3,32 евро договорна лихва за 24.11.2016 год., 343,63 евро лихва за
гратисен период, 1 450,99 евро непогасена част от лихва върху просрочена
главница, 30,45 евро неустойка върху лихва за гратисен период; 0,64 евро
неустойка за просрочена лихва; 2 082,77 евро неустойка за просрочена главница,
за които
вземания в полза на „У.Б.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13602 по описа на
Районен съд – П., IV бр.с. за 2017 год., като е постановено незабавното й
изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: