Решение по дело №142/2014 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 203
Дата: 5 декември 2014 г. (в сила от 30 декември 2014 г.)
Съдия: Ева Василева Иванова
Дело: 20143200900142
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

                                                          203

 

                                       Гр.Д.  05.12.2014г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НОЕМВРИ 2014г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря Н.Б. като  разгледа докладваното т.д.№142/2014г.по описа на ДОС и за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

  Производството е образувано по подадена от АД „ ***“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул. „Д.Ц.“ №**,представлявано от Изпълнителните директори Д.К.К. и В.Х.Х.,молба за откриване на производство по несъстоятелност на ООД „ Х.К.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Г.Т.,ул. „Я.“ №*,представлявано от М.П.К. и Н.А.Н..

  Твърди се,че в качеството си на кредитополучател по договор за кредит „Бизнес алтернатива“ №***/14.04.2008г.ответникът е получил кредит за оборотни средства в размер на 204 000 евро,срещу задължението да погасява главницата по кредита в срок до 25.03.2018г.съгласно договорен между страните погасителен план.Договорът за кредит е обезпечен с ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот,която ипотека е учредена в полза на банката с нотариален акт № ***,том *,рег.№ *,дело №*/14.04.2008г.,вписан в Службата по вписванията,гр.Г.Т. с вх.рег.№*,Акт № *,том *,дело *.Поради непогасяване на  падеж на дължимите месечни вноски,както главница,така и договорените лихви,считано от 15.07.2013г.целият дълг по процесния договор за кредит е станал автоматично предсрочно изискуем,без да е било необходимо банката изрично да уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.На 23.08.2013г. ЕАД  „Ю.“,гр.С.,чийто универсален правоприемник се явява АД  „***“,гр.С.,подава до Районен съд,гр.Г.Т. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за неиздължените по договора за кредит суми.На основание подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 429/2013г.по описа на ГТРС,по което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК и изпълнителен лист и е  образувано изп.д.№ 1092/2013г.по описа на ЧСИ Н.Н.,№ *** на КЧСИ.По така образуваното изпълнително дело дължимите суми не са погасени,като с адресирано до Банката и входирано при нея под вх.№ 329-28/31.01.2013г. заявление длъжникът е признал,че има изискуеми парични задължения по процесния договор,които е  спрял да обслужва.Трайното спиране на плащанията по договора за кредит предполага състояние на неплатежоспособност на ответника,поради което молителят прави искане съдът да открие производство по несъстоятелност на ООД „ Х.К.“ по реда на чл.630,ал.1 от ТЗ,с всички следващи се по закон правни последици.Като начална дата на неплатежоспособността се сочи началото на 2012г.,съгласно заключението на назначената и приета по делото ССЕ. Като временен синдик молителят предлага да бъде назначен Я. Н. С.,ЕГН:**********,с представена по делото декларация по чл.656,ал.2 и предварително писмено съгласие по чл.666 ТЗ.

  Ответникът,чрез процесуалния си  представител по делото-адв.Ю.М.,не спори,че има изискуеми и неплатени  парични задължения по договор за кредит № ***/14.04.2008г.,както и обстоятелството,че не е в състояние да ги заплати.Твърди,че с поведението си Банката е способствала дружеството да изпадне в невъзможност да обслужва задълженията си.С представеното към молбата заявление,вх.рег.№ 329-28/31.01.2013г.,праводателя на молителя по настоящото дело-ТБ „ ***. “АД,е бил уведомен за   затрудненията на длъжника да погасява дълга си,поради което следва да се счита,че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила,считано от 31.01.2013г.При това положение,след тази дата не са били налице основания молителят да начислява на длъжника лихви,вкл. и наказателни такива,такси за управление на кредита и др.разноски,като начисляването на такива неоправдано допълнително натоварва дружеството длъжник и представлява злоупотреба с права от страна на АД „***“.Извън това,ООД „ Х.К.“ разполага с активи,чиято стойност многократно превишава размера на задълженията му по процесния договор.Длъжникът е правил постъпки пред Банката за обособяване на отделни,по-малки самостоятелни части от тези активи,които биха били по-лесно  продаваеми,но поради липса на съдействие от страна на кредитора и съгласие активите,предмет на ипотека,обезпечаваща кредита,да бъдат продадени,длъжникът не е бил в състояние да погаси задълженията си.Банката е създала допълнителни затруднения на длъжника да извършва каквато и да било стопанска дейност и да осъществява каквито и да било сделки,вкл. и по отношение на имотите,с които разполага,и с образуваните от АД „ ***“ срещу ООД  „Х.К.“ изпълнителни дела,по които всички сметки на ответното дружество са запорирани и блокирани,а наличните имоти-възбранени.По горните съображения,ответната страна намира,че при уважаване на молбата,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,ще бъдат увредени интересите на длъжника,е не защитени интересите на кредиторите му,каквато е целта на производството по несъстоятелност.  

  Съдът,след преценка на доказателствата  по делото и становищата на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  За да открие производство по несъстоятелност,съдът следва да констатира наличието на визираните в чл.607а,ал.1 или ал.2 от ТЗ материалноправни предпоставки,а именно:длъжник,който е търговец;неплатежоспособност на търговеца,съответно свръхзадълженост на дружеството в хипотезата на чл.607а,ал.2 от ТЗ.

  Съгласно чл.608,ал.1 от ТЗ,неплатежоспособен е търговец,който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,свързано с търговската му дейност,или задължение по частно държавно вземане,като съгласно ал.2,неплатежоспособността се предполага,когато длъжникът е спрял плащанията.Релевантни за неплатежоспособността по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ са правното качество на длъжника като търговец и търговския характер на сделката,от която произтича вземането.

  ООД „ Х.К.“,гр.Б. безспорно е търговец по смисъла на чл.1,ал.2,т.1 от ТЗ,надлежно регистриран и вписан като такъв в Търговския регистър.

  В  качеството си на търговец ответникът е сключил с ТБ „ ***.“ АД,чийто универсален правоприемник е АД „ ***“ - молител по настоящото дело,Договор за кредит  „Бизнес алтернатива“ № ***/14.04.2008г./стр.6-12/.

  Събраните по делото доказателства обосновават извод,че ответното дружество е в състояние на трайна неплатежоспособност,тъй като не е в състояние да изплати не само изискуеми парични задължения към молителя по процесната търговска сделка,но и публичноправни задължения,свързани с търговската му дейност,а освен това не разполага с имущество,достатъчно за покриване на паричните му задължения без опасност за кредиторите.

  Редакцията на чл.608,ал.1 от ТЗ не въвежда изискване за безспорност на изискуемо парично задължение по търговска сделка.Съществуването на задължението е само преюдициален въпрос по отношение на неплатежоспособността.Когато бъде установено наличието на изискуемо парично задължение по търговска сделка в тази фаза на производството по несъстоятелност,нито по отношение на неговата основателност,нито по отношение на неговия размер се създава сила на присъдено нещо.На този етап е достатъчно да се установи,че молителят е вероятен кредитор за парично вземане по търговска сделка.

  Настоящият състав на съда не споделя твърдението на молителя,че считано от 15.07.2013г.кредита по процесния договор е станал автоматично предсрочно изискуем на основание чл.51 и чл.52 от Част II-Общи условия,неразделна част от договора за кредит от 14.04.2008г.С оглед изявленията на процесуалния представител на молителя в съдебно заседание на 03.10.2014г./стр.45/безспорно установено по делото е,че писмено уведомление до длъжника,че считано  от 15.07.2013г.Банката обявява кредита за  предсрочно изискуем,АД „ ***“ не е изпращала до ООД „ Х.К.“.Действително,нормите на чл.51 и чл.52 от Общите условия към договора,на които се позовава молителят,предвиждат,че при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за главница или лихва,продължила повече от два месеца,както и при забава на две  поредни вноски за лихви или главница,независимо от срока на забавата,цялото остатъчно задължение става предсрочно изискуемо,като тази предсрочна изискуемост настъпва автоматично,без да е необходимо размяна на каквито и да било изявления или уведомления между страните.Цитираните норми обаче  са неприложими и не са  породили правно действие.С т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС- ОСГТК се дава разрешение на въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на кредитора при договор за банков кредит.Съгл. т.2 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ВКС-ОСГТК,постановеното в ТР № 4/2014г. на ВКС-ОСГТК е със задължителен характер за съдилищата.С т.18 от посоченото Тълкувателно решение е прието,че уговорката в договора за автоматична предсрочна изискуемост не поражда действие,ако банката изрично не е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,което волеизявление да е достигнало до длъжника.Обявяването на кредита за предсрочно изискуем съгл. чл.60 ал.2 от ЗКИ,поради неплащане на една или повече вноски,се осъществява чрез уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,като това уведомяване следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Приема се,че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.В този смисъл единствено обстоятелството,че към 15.07.2013г.са налице факти,обуславящи  настъпване на предсрочната изискуемост на целия дълг по договора за кредит от 14.04.2008г.,при липса на доказателства за уведомяване на длъжника от страна на кредитора за обявяване на такава предсрочна изискуемост,не е достатъчно,за да обоснове извод,че считано от тази дата  предсрочната изискуемост е настъпила автоматично.По същите съображения,не би могло да бъде споделено като основателно и възражението на ответника,че предсрочната изискуемост следва да се приеме за автоматично настъпила,считано от 31.01.2013г.По гореизложените съображения,за определяне размера на изискуемите парични задължения на ответника към молителя по  процесния договор за кредит,съдът кредитира вариант първи от задача № 3 от неоспореното от страните и прието като обективно и компетентно заключение на назначената  по делото съдебно-счетоводната експертиза,с приложенията към него/стр.68-146/,съгласно който вариант в случай,че кредита не е обявен за предсрочно изискуем,считано от 15.07.2013г.,размерът на дълга възлиза на обща стойност 288 855.* евро,с левова равностойност 564 952.06 лв.,с произход и размери,както следва:183 416.42 евро-неплатена главница;52 984.33 евро-просрочена лихва за редовен дълг за периода от 25.02.2010г.,до 24.10.2014г.;50 7*.17 евро-просрочена наказателна лихва за периода от 25.02.2010г.,до 24.10.2014г.;1 714.48 евро-просрочена такса за управление и обработка на дълга.

  Несъмнено установено по делото с оглед заключението на вещото лице-отговор на задача № 4,е и че освен неизпълнени към молителя изискуеми парични задължения по процесната търговска сделка,ответникът има неплатени изискуеми парични задължения и към други кредитори,както и  публичноправни задължения към държавата,свързани с търговската му дейност.От изисканите от вещото лице и представени от ТД-НАП-В.-офис Д. документи се установява,че към датата на изготвяне на заключението общият размер на изискуемите и неплатени парични задължения на ответника към ТД НАП В.,офис Д.,възлиза на 24 088.84 лв.,от които главници в размер на 21 675.84 лв. и лихви в размер на 2 413 лв.Установява се,че съгласно подадена декларация от ООД „ Х.К.“ най-старото възникнало и непогасено публично задължение е с произход осигурителни вноски,отнася се за данъчен период 01.01.2009г.-30.11.2009г.,с дата на падеж 31.12.2009г.,и е в размер на 658.53 лв.Съгласно подадена от ответника СД по ДДС,най-старото възникнало и непогасено публично задължение със значителна стойност е с произход дължим ДДС за данъчен период 01.08.2011г.-31.08.2011г.,с дата на падеж 14.09.2011г.,и е в размер на 11 592.11 лв.

  Забавата на длъжника,проявена чрез спиране на плащанията,предполага съгласно чл.608,ал.2 от ТЗ състояние на неплатежоспособност.Тежестта да обори тази законова презумпция лежи върху длъжника,който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства,обосноваващи временни затруднения при извършване на плащанията.Подобни твърдения не са наведени и доказателства в този смисъл по настоящото дело не са ангажирани от страна на ООД „ Х.К.“,с оглед на което съдът намира,че тази пречка за откриване на производство по несъстоятелност на ответника не е  налице,тъй като затрудненията му за плащане не са временни.Самата невъзможност да се плати трябва да е за кратък период от време и лесно преодолима по критериите на търговския обичай за акуратно плащане от страна на добросъвестния търговец.Само в този случай може да се приеме,че неплатежоспособността има временен характер,лесно е преодолима и не създава опасност за интересите на кредиторите.След като в случая самият длъжник признава,че към 31.01.2013г.не е в състояние да обслужва кредита по процесния договор,то това е достатъчно дълъг период от време,за да може затрудненията му за плащане да бъдат окачествени като временни.

  Втората пречка за откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл.631 от ТЗ е длъжникът да разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си,без опасност за интересите на кредиторите.

  Съгласно трайната съдебна практика,преценката за наличие на достатъчно имущество на длъжника да покрива задълженията си се извършва извън дълготрайните материални активи.Това е така,защото достатъчността се преценява не с оглед размера на имуществото,а на неговата продаваемост.Длъжникът може да има огромно имущество и пак да не е в състояние да плаща текущите си изискуеми задължения.Освен това,покриването на задълженията чрез продажба на дълготрайни материални активи е способ за осребряване при открито производство  по несъстоятелност.При оценяване платежоспособността на дружеството такъв способ е неприложим,защото плащането на парични задължения не може да се извършва с ДМА.В този смисъл обстоятелството,че дружеството ответник разполага с дълготрайни материални активи с балансова стойност 227 707 лв.-отговор на задача № 5 от експертизата,и с пазарна стойност,превишаваща размера на дълга към молителя,не обоснова извод,че молбата за откриване на производство по несъстоятелност на ООД „ Х.К.“ не следва да бъде уважена.  

  Съгласно заключението на ССЕ- отговор на задача № 6,краткотрайните материални активи на ответното дружество,които фигурират още по баланса му към 31.12.2011,са с незначителна стойност- 2 000 лв.,като към момента няма яснота относно тяхната потребителска и реализационна  стойност.Други краткотрайни активи на длъжника са вземанията му-съдебни и присъдени вземания,в общ размер от 12 000 лв.,като не е ясно доколко същите биха могли да бъдат събрани от длъжниците.От 2012г.и понастоящем ООД „ Х.К.“ не разполага с парични средства,както по банкови сметки,така и в брой в касата на  предприятието.При това положение,липсва опора за извод,че втората пречка по чл.631 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност в случая е налице.

  Относно началната дата на неплатежоспособността:

  Неплатежоспособността е обективно състояние,от значение за което е възможността на длъжника да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи.Предвид това,при определяне началната дата на неплатежоспособността следва да се съобрази общото икономическо състояние на длъжника,момента,в който същият е изпаднал в невъзможност със стойността на бързоликвидните си активи и налични парични средства да погасява изискуемите си парични задължения,а не последното,извършено от него плащане към конкретен кредитор.Предвид изложеното,настоящият състав на съда приема за начална дата на неплатежоспособността на длъжника 01.01.2012г.,като този свой извод съдът обосновава със заключението на ССЕ,съгласно което последната финансова година,в която ответникът е извършвал активна икономическа дейност,е 2011г.През 2012г.предприятието на ответника не е отговаряло на изискванията за икономически активно,действащо предприятие.Считано от 01.11.2011г. няма лица в трудови  правоотношения с ООД „ Х.К.“.В целия  период 2012-2014 години всички показатели на ликвидност на ответника-обща,бърза,незабавна и абсолютна,клонят към нулеви стойности,което е обусловено от липсата на краткотрайни,ликвидни активи.Дружеството е декапитализирано,или собственият капитал е отрицателна величина,като основна причина са реализираните загуби.Същото има икономически и финансови затруднения,които са с траен и необратим характер.  

  По гореизложените в настоящото изложение мотиви,съдът намира,че ответникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ТЗ,както и че липсват предвидените в чл.631 ТЗ пречки,поради което следва да постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност на ООД „ Х.К.“ по реда на чл.630,ал.1 ТЗ.

  Неотносими по делото са възраженията на ответника относно  причините,довели го до състоянието на неплатежоспособност,вкл.доводите му,че това състояние е резултат и от действия на Банката-молител.По същество същите са и неоснователни.

  По подробно изложените по-горе в настоящия съдебен акт мотиви,че не са налице основания да се приеме,че целият кредит по процесния договор е станал автоматично предсрочно изискуем,не може да бъде споделено разбирането на ответника,че предсрочната изискуемост е настъпила,считано от 31.01.2013г.,като след тази дата не са били налице основания молителят да начислява на длъжника лихви,вкл. и наказателни такива,такси за управление на кредита и др.разноски,като начисляването на такива неоправдано допълнително натоварвало дружеството длъжник и представлявало злоупотреба с права от страна на АД „***“.

  Не може да се сподели като основателно и възражението на ответника,че поради това,че Банката не е оказала необходимото съдействие на длъжника той да продаде обособени части от ипотекираните в нейна полза недвижими имоти,ООД „ Х.К.“ не е могло да погаси задължението си по процесния договор.Съгласно чл.95 ЗЗД,кредиторът е в забава,когато не приема  предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие,без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.Съгласно чл.174,ал.1 ЗЗД,ипотеката обезпечава вземането,независимо от промените,които са станали в него,до размера на сумата,за която е извършено вписването.Съгласно договора за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот,сключен между страните с нотариален акт  № ***,том *,рег.№ *,дело № */14.04.2008г.,вписан в Службата по вписванията,гр.Г.Т. с вх.рег.№*,Акт № *,том *,дело */стр.26-28/,учредената ипотека върху собствения на ответника имот служи за обезпечаване на всички вземания на кредитора по процесния договор за кредит,ведно с лихвите  и разноските,до пълното им погасяване.Предвид посочените договорености,заличаването на ипотеката върху отделни обекти,обособени от ипотекирания в полза на кредитора имот,води до намаляване на даденото обезпечение,с което банката не е длъжна да се съгласи.Несъгласието на банката-кредитор с искането на ответника да продаде обособени части от ипотекирания имот не може да се квалифицира като неоправдано неприемане на предложено от длъжника изпълнение с последици-настъпване на забава на кредитора по чл.95 ЗЗД и освобождаване на длъжника от собствената му забава-чл.96,ал.1 ЗЗД.

  Що се отнася до образуваните по искане на АД „ ***“ срещу ООД „ Х.К.“ изпълнителни дела,то този факт не е  пречка за образуване и на  производство по несъстоятелност на длъжника,което производство като такова по универсално принудително изпълнение цели защита на всички кредитори,които биха предявили претенции спрямо неплатежоспособния длъжник.

  Молителят по настоящото дело е  предплатил по реда на чл.629б,ал.1 ТЗ на определената от съда сума от 6 000 лв.,необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност,като се е възползвал и от предоставената му от чл.628,ал.4 ТЗ възможност да посочи временен синдик.Като такъв с приложената по делото/стр.157/писмена молба,вх.рег.№ 7520/20.11.2014г.,е посочен Я. Н. С.,ЕГН:**********,който е представил декларация по чл.656,ал.2 и предварително писмено съгласие по чл.656,ал.1 ТЗ,видно от които отговаря на законовите изисквания за синдик и следва да бъде назначен от съда за временен такъв,с месечно възнаграждение в размер на 800.00 лв.

  На основание чл.630,ал.1,т.4 ТЗ съдът следва да допусне обезпечение,чрез налагане на запор върху всички движими вещи и парични средства и възбрана върху всички недвижими имоти на  ответното дружество.

  На основание чл.78,ал.1 и ал.8 ГПК,във вр. с чл.621 от ТЗ,ответникът дължи и следва да заплати на „ ***“,гр.С. сторените по делото съдебни разноски в общ размер на 15 450 лв.,от които:250 лв.-заплатена държавна такса за образуване на производството;200 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице;15 000 лв.-юрисконсултско възнаграждение.Що се отнася до искането на молителя с настоящото решение ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата от 6 000 лв.-предплатени по реда на чл.629б,ал.1 ТЗ разноски,като неоснователно същото не подлежи на уважаване.Предплатените разноски следва да се заявят като вземане в откритото производство по несъстоятелност,което вземане да бъде удовлетворено от постъпилите от осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността суми. 

  Като неоснователно следва да се остави без уважение и искането на ответника за намаляване на основание чл.78,ал.5 ГПК,вр. с чл.621 ТЗ,на претендираното от молителя юрисконсултско възнаграждение.Минималният размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение,определен на основание чл.7,ал.3,вр. с ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възлиза на 12 500 лв.Претендираното възнаграждение в  размер на 15 000 лв.не превишава значително минималния размер,същото съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото,поради което не са налице законовите основания за намаляването му.

  Воден от гореизложеното и на основание чл.630,ал.1,във вр. с чл.608 ТЗ,Д.кият окръжен съд

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

 

  ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА  на ООД „ Х.К.“,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Г.Т.,ул. „Я.“ №*,представлявано от М.П.К. и Н.А.Н.,с НАЧАЛНА ДАТА 01.01.2012г.

  ОТКРИВА производство по несъстоятелност на ООД „ Х.К.“,ЕИК *********,гр.Г.Т..

  НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК Я. Н. С.,ЕГН:**********,с адрес за кореспонденция:гр.В.- *,ул.“Р.Д.“ № *,телефон/факс ***,с електронен адрес- ***,като му определя месечно възнаграждение в размер на 800 лв./осемстотин лева/.

  ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване на синдика в длъжност – 08.12.2014г.

  ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на обезпечителни мерки  ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху всички,притежавани от длъжника ООД „ Х.К.“,ЕИК *********,движими вещи,парични средства и недвижими имоти.

  ОПРЕДЕЛЯ за ДАТА НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ на кредиторите 09.01.2015г.  от 11.00 часа в зала № 6 на съдебната сграда на ДОС.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в нарочната книга по чл.634в,ал.1 от ТЗ и в Търговския регистър по партидата на ООД „ Х.К.“,ЕИК *********,гр.Г.Т.,на основание чл.622 от ТЗ.

  ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на АВп за вписване в Търговския регистър съгласно изискването на чл.622 и чл.624 от ТЗ.

  На основание чл.634в,ал.2 от ТЗ  препис от решението да се връчи на молителя,чрез юрисконсулт Г.Д. на посочения в приложеното на л.161 от делото пълномощно служебен адрес,и на ответника,чрез адв.Ю.М..

                                                                    

                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: