№ 10238
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110142343 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на Ц. Й. Г., че А. М. Х. е собственик на ½ и.ч. от апартамент № 2,
находящ се в гр.С. и да бъде осъдена Ц. Й. Г. да предаде владението на спорния имот на
ищеца.
Ищецът твърди, че ответницата ползва имота му без основание от 7 години, като
живее в него и не го допуска в апартамента. Твърди, че много пъти е подканял Ц. Г. да
освободи имота, но тя отказвала, заради което предявява срещу нея на основание чл.59 от
ЗЗД иск за осъждането да му заплати обезщетение за лишаване от ползване на ½ от
процесния апартамент в размер на 6000 лева за периода от 01.08.2016г. до 19.07.2021г. (100
лева месечно).
Ответницата твърди, че ползва само ½ от апартамента – една стая – холът, заедно с
правото да ползва кухнята и останалите обслужващи помещения от апартамента, на
основание договор за ползване на недвижим имот, сключен с другия собственик на имота –
М.С. Г. – Х.. По тази причина твърди, че исковете са неоснователни и моли да се отхвърлят.
При евентуалност навежда възражение за изтекла за вземането за обезщетение за ползване
на чужд имот по давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетия по делото нотариален акт № ...., том IV, рег. № ..., дело № 737 от 2008г. се
установява, че на 12.09.2008г. М.С. Г. – Х. и А. М. Х. са придобили собствеността върху
следния недвижим имот: апартамент № 2, находящ се в гр. С., със застроена площ от 54,13
кв.м., при съседи: апартамент № 1, рампа, калкан на сградата, коридор и гаражи № 1 и 2,
заедно с прилежащото към апартамента мазе № 3, с площ от 2,59 кв.м., при съседи: от три
страни коридор и мазе № 2, заедно с 2,787 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
1
Приет е по делото договор за ползване на недвижим имот с нотариална заверка на
подписите, извършена на 08.09.2020г. от нотариус А.И. с рег. № 424 на НК, от който се
установява, че на 05.11.2019г. М.С. Г.-Х., в качеството си на собственик, е предоставила за
временно и безвъзмездно ползване на Ц. Й. Г. следния недвижим имот: една стая – хол от
апартамент № 2, находящ се в гр. С., ет. 1, заедно с правото да ползва кухнята и другите
обслужващи помещения на апартамента при условията на общо ползване. Съгласно клаузата
на чл.2 от договора същият е сключен без срок и е влязъл в сила на 05.11.2019г.
От приетото по делото Решение № 20031061 от 02.02.2021 г., постановено по гр.д. №
60690/2019г. по описа на СРС, 158 състав се установява, че сключеният на 14.02.2004г.
граждански брак между М.С. Г. – Х. и А. М. Х. е прекратен с развод на основание чл.44, т.3
вр. чл.49, ал.1 и 3 СК. Установява се още, че по посоченото дело с протоколно определение
от 03.12.2020г. съдът е допуснал привременни мерки като е предоставил ползването на
апартамент № 2, находящ се в гр. С., ет. 1 на А. М. Х..
За установяване факта на ползване на процесния имот по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел Т.А. и свидетел М. Г..
От показанията на свидетел Т.А., приятел на ищеца, се установява, че свидетелят е
посетил процесния имот два пъти, заедно с ищеца. Описва, че първия път когато посетил
имота поводът бил да се проведе разговор с Ц. Г., но след няколкократно позвъняване на
вратата никой не отговорил, а ищецът споделил с него, че ключалката на апартамента била
сменена и не разполага с ключ. Последно посетил имота преди около година и половина,
заедно с ищеца, но отново никой не им отворил.
От показанията на свидетел М. Г., бивша съпруга на ищеца и майка на ответницата,
се установява, че процесният имот е придобит през времетраенето на брака между свидетеля
и ищеца. Свидетелят споделя, че процесният имот бил семейно жилище, но по уговорка с
нейната майка преди около 5 години бившите съпрузи се преместили в по-голямо жилище,
което ответницата им отстъпила, вместо което предоставили на ответницата да ползва
процесния имот. Отрича да е ограничаван достъпа на ищеца до имота. Споделя, че
ответницата ползва една стая от процесния имот и общите помещения, а другата стая била
свободна. Твърди, че на няколко пъти ищецът изсипвал лепило в патрона на бравата на
входната врата, което наложило подмяна на патрона.
По делото е приета без възражения на страните СТЕ, според която средната пазарна
цена на наем за процесния апартамент в периода от 01.08.2016г. до 20.07.2021г. е 12308
лева, а спрямо ½ ид.ч. от имота – 6154 лева.
Други относими доказателства не се събраха.
При тези факти, съдът намира от правна страна следното.
По иска по чл.108 от ЗС:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявената
претенция в тежест на ищеца е да установи в производството, при условията на пълно и
главно доказване по предявения иск с правно основание по чл. 108 ЗС придобиването на
правото на собственост върху идеална част на спорния имот, така и упражняваната от
ответника фактическа власт върху целия имот. Ответникът следва да установи, че ползва
имота на правно основание.
По категоричен начин ищецът доказа, че е собственик по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ...., том IV, рег. № ..., дело № 737 от
2008г. на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот – апартамент № апартамент № 2, находящ се
2
в гр. С.. В случая от събраните доказателства безспорно се установява, че имотът е придобит
през времетраенето на сключен между ищеца и М. Г. граждански брак, прекратен с развод
по силата на съдебно решение от 02.02.2021г., като липсват данни за различни от
законоустановените квоти в съсобствеността, предвид което съдът приема, че след
прекратяването на брачната връзка всеки от бившите съпрузи е собственик на ½ ид.ч. от
имота.
Установява се в производството, че ответницата Ц. Г. ползва ½ ид.ч. от имота на
валидно правно основание – договор за ползване на недвижим имот от 05.11.2019г.,
сключен между нея и другия собственик на имота. Липсват данни договорът да е прекратен
или развален към момента на приключване на съдебното дирене, поради което съдът
приема, че същият обвързва валидно страните. Посоченият договор по своя правен характер
представлява заем за послужване, посредством който е предоставено ползването на ½ ид.ч.
от имота, съответстваща на частта на другия съсобственик, респ. частта, притежавана от
ищеца не е накърнена и спрямо нея не се установи в производството ответницата да е
осъществявала фактическа власт. Този извод произтича и пряко от разпоредбата на чл. 31,
ал. 1 ЗС, съгласно която всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им, или иначе казано в случая другият съсобственик ползва своята ½
ид.ч. чрез предоставяне ползването й на трето лице – ответницата, като не се събраха данни
това да засяга правата на ищеца в съсобствеността.
Съгласно дадените задължителни разяснения с т. 2А по Тълкувателно решение №
4/14.03.2016, постановено по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен
иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Ако в хода на
делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот,
но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо
на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота.
Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, като се отхвърли
искането за предаване владението върху имота.
По иска по чл.59 от ЗЗД:
Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г., на Пленума на
ВС, правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с
който да може да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на
неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез
законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар
да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Приема се, че необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от е
връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от
няколко общи факта, т. е. при твърдения за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД съдът трябва да изяснява дали увеличеното без основание имущество на едно лице за
сметка на имуществото на друго лице произтича от един общ факт или от обща група факти.
Константна е практиката на ВКС за приложимост на общия фактически състав по
чл.59, ал.1 ЗЗД по отношение на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на
разходи за наем и възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот при
3
липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да
си служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето лице –
ТР№82/28.2.75 г. по т.д.№74/74 г. на ОСГК на ВС, както и постановени по реда на чл.290
ГПК решение № 677 от 05.11.2010 г. по 380 гр.д. № 1822/2009 г., ІІІ г.о., решение № 193 от
02.12.2010 г. по т.д.№ 1087/2009 г., ІІ т.о., решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д.№
959/2010 г., ІV г.о., решение № 463 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 109/2011 г. и други. Когато е
предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с твърдения, че ползвателят на
имота се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от гражданските плодове
на имота /напр. от пазарния наем/, обезщетението ще се дължи за времето, през което
собственикът е лишен от този доход. За да възникне правото на обезщетение за ползването
на чуждия недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува
основание да държи имота. След като не е дал съгласие за ползването на недвижимия имот,
на собственика се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато
вземането е станало изискуемо, без да е необходима покана от кредитора - решение № 394
от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г., IV г. о., ГК.
По делото категорично се установява, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот. Установява се и че ответницата Ц. Г. ползва ½ ид.ч. от имота на валидно
правно основание – договор за ползване на недвижим имот от 05.11.2019г., сключен между
нея и другия собственик на имота.
При това положение и доколкото се установи, че ответницата Ц. Г. ползва ½ ид.ч. от
процесния апартамент на валидно правно основание (сключен с другия собственик
договор), респ. не е ползвала собствената на ищеца ½ ид.ч. от имота, не се установява
твърдяното от ищеца неоснователно имуществено разместване на блага, което налага извод
за неоснователност на предявения иск.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ответникът има право на направените разноски по делото,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение, което
видно от договора за правна защита и съдействие на л.40 от делото е заплатено в брой от
ответника, поради което следва да му бъде присъден.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Й. Г., с ЕГН: **********, че
А. М. Х., с ЕГН: ********** е собственик на ½ ид.ч. от апартамент № 2, находящ се в гр. С.,
със застроена площ от 54,13 кв.м., при съседи: апартамент № 1, рампа, калкан на сградата,
коридор и гаражи № 1 и 2, заедно с прилежащото към апартамента мазе № 3, с площ от 2,59
кв.м., при съседи: от три страни коридор и мазе № 2, заедно с 2,787 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 ЗС в частта ответникът да предаде на ищеца
владението върху процесната ½ ид.ч. от гореописания имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. Х., с ЕГН: ********** срещу Ц. Й. Г., с ЕГН:
**********, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 6000 лева за периода от
01.08.2016г. до 19.07.2021г., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ от
процесния апартамент като неоснователен.
ОСЪЖДА А. М. Х., с ЕГН: **********, да заплати на Ц. Й. Г., с ЕГН: ********** на
4
основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 400 лева – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5