РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И.А
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110216080 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Г. Р. срещу Наказателно постановление (НП) издадено от
началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 200
лева по чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за липса на осъществено нарушение от
водача на процесния автомобил, като жалбоподателят твърди, че не е измерено нивото на
шума от неговия автомобил, за който се твърди да е бил без шумозаглушител. Сочи и
нарушение в АУАН, свързано с неправилно посочване на марката на автомобила му и
неговият регистрационен номер. Намира, че в НП са допуснати нарушения, като не е дадено
пълно описание на вмененото му нарушение. Намира, че и размерът на наложеното му
наказание е прекомерен. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени
изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Р., редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Д., който поддържа жалбата
и моли за отмяна на НП. Изтъква погрешно посочените в АУАН модел на автомобила и
една от буквите в регистрационния му номер. Намира, че е допусната неяснота в НП, където
е посочено, че за нарушението от 17.07.2021 г. е съставен АУАН на 18.07.2021 г., както и че
в постановлението не са изброени доказателствата, от които се подкрепя. По съществото на
нарушението, намира, че в чл. 1 от Наредба № 45/2000 г. липсва количествен критерий, въз
основа на който да се прецени какви са допустимите нива на шум. Моли за присъждане на
платените разноски за адвокатска защита, както и за възстановяване на платената сума за
наложената глоба в размер на 200 лева.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
1
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2021 г. около 23:43 ч. в гр. по бул. с посока на движение от бул. към бул. ,
жалбоподателят М. Р. управлявал МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Венто”
с рег. № негова собственост. На около 100 метра преди метростанция „Сливница“ водачът
бил спрян за проверка от св. И. А. И. – на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП
СДВР. При проверката св. И. установил самоличността на водача по представената от него
лична карта и СУМПС. Тъй като в момента на проверката течала специализирана
полицейска операция относно контрол върху шумозаглушителните устройства на
автомобилите, св. И. преценил, че ауспухът на автомобила е повреден и издава по-силен
шум от обичайните нива. Свидетелят и неговия колега не разполагали с уред за измерване
на нивото на шум, но преценили, че шумът е твърде силен и особено при движение в
нощните часове нарушава спокойствието на гражданите.
Въз основа на лично възприетото от него, св. И. И. – младши автоконтрольор при ОПП
СДВР съставил на жалбоподателя М. Р. АУАН № г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението, което се
установява от положените от тях подписи. В акта бил посочен грешен модел на автомобила,
вместо Венто, било посочено Пасат, а в рег. № на автомобила, свидетелят вписал погрешна
последна буква, вместо „РВ“ било вписано „РС“. Отделно от това, в акта изрично било
вписано, че неизправността на шумозаглушителя била значителна.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, като той не изложил възражения срещу
акта. Такива възражения са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, където възразил
срещу извода за неизправност на шумозаглушителното му устройство.
При пълна идентичност на описаното нарушение на 18.10.2021 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при
СДВР, като нарушението било квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – движение с
техническо неизправно МПС, с уточнението, че се касае за значителна неизправност. В НП
били посочени правилните данни за МПС и регистрационния му номер.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.11.2021 г. видно от
писмото на СДВР. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същия ден.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
И. И., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Св. И. лично е възприел нарушението, като пред съда потвърждава, че
ауспухът на автомобила е бил повреден, тъй като е излъчвал значителен шум. Като и самият
свидетел признава, че е оценил неизправността единствено по издавания шум, без да
оглежда ауспуха или да измерва нивата на шума.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
2
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при нарушение
на процесуалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. По делото е представено и
удостоверение за заеманата от издалата НП длъжност към процесния момент. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че допуснатото в АУАН нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 4 от ЗАНН (изразяващо се в неточно посочване на модела на автомобила и една от
буквите в регистрационния му номер) е отстранено при издаването на НП, като наказващият
орган се е възползвал от правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Поради това и съдът
намира, че така допуснатите неточности в АУАН не са основание за отмяна на НП. Такова
основание не представлява и липсата на изброяване на доказателствата в НП, доколкото
това по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Но съдът намира, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, изразяващо се в непълна правна квалификация на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Актосъставителят и административнонаказващият орган при цитиране на правната
квалификация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.1, т. 1
от ЗДвП и са описали нарушението като движение с техническо неизправно МПС, а при
фактическото му описание е посочено в какво се изразява тази неизправност и нейния
характер, а именно значителна неизправност в шумозаглушителното устройство.
Съгласно посочената като нарушена правна разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Но
конкретните параметри на изправността на МПС са детайлно описани в Наредба №
32/16.12.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
както и в чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, където детайлно са изброени
възможните технически неизправности на автомобилите, но там липсват конкретни правила
относно шумозаглушителните устройства на автомобилите.
В цитираната в АУАН и НП Наредба № 45/2000 г., чието пълно наименование е
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм.,
бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), единствено се споменава какви проверки се извършват на
шумозаглушителните устройства при технически преглед на автомобилите.
Очевидно в случая е допуснато процесуално нарушение при квалифициране на
нарушението по чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП, тъй като посочената квалификация е бланкетна и
се явява непълна. Цитираната разпоредба предвижда задължение за водачите да управляват
технически изправни ППС, но не и конкретни изисквания към тези превозни средства, още
3
по-малко касаещи техните шумозаглушителни устройства. Посочената непрецизност от
страна на актосъставителя принципно не препятства издаването на наказателно
постановление (при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), като същата подлежи на
отстраняване посредством даване на точна правна квалификация от страна на наказващия
орган при издаване на НП. Административнонаказващият орган обаче не само, че не е
отстранил допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН, като при цитиране на правната
квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е
нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е споменал Наредба № I-45/2000 г. Действително, при
словесното описание на нарушението е посочено в какво конкретно се изразява
техническата неизправност и че същата е значителна, но това е следвало да намери
отражение и в дадената на нарушението правна квалификация.
Както вече беше посочено, в чл. 57, ал. 1 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите
на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на „законните
разпоредби които са били нарушени виновно”. Като не е посочил конкретната норма
въвеждаща изисквания относно изправността на шумозаглушителната уредба на МПС и кога
такава неизправност ще бъде значителна /съгласно Наредба № 32/16.12.2011 г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията/, наказващият орган не е
изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на
бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на
защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои
текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения,
които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН не е
възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В случая не се налага и изследване на въпроса за
сериозността на неизправността на управляваното от жалбоподателя МПС, като без
посочване на конкретния законов текст от Наредбата, жалбоподателят е значително
затруднен да се позове на разграничението между значителна, незначителна или опасна
неизправност, откъдето всъщност се определя и размера на съответната санкция по чл. 179,
ал. 6, т. 1, 2 или 3 от ЗДвП.
В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на субективната страна на
нарушението и индивидуализацията на наложеното на Р. наказание.
На основание изложените съображения, съдът намери подадената жалба за
основателна, като обжалваното НП следва да бъде отменено поради допуснати процесуални
нарушения при квалифицирането на нарушението по бланкетна разпоредба.
По отношение на претендираните разноски за адвокатска защита от страна на
жалбоподателя, съдът намира следното :
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, се явява основателна и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на
чл. 63д ЗАНН /идентична с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН след изм. с ДВ бр. 94/2019 г./ законът
допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно
заседание е участвал лично упълномощения адв. Д., който е осъществил процесуално
представителство на жалбоподателя. Той е представил пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лева за
адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло на адв. Д.,
видно от отбелязването върху договора, който служи и за разписка. Следователно
претенцията е изцяло основателна и възнаграждението в размер на 300 лева следва да бъде
присъдено на жалбоподателя.
4
Воден от горното на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №. издадено от началник сектор в отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя М. Г. Р. на основание чл. 53 от ЗАНН е
наложено административно наказание- "глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 6, т. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да ЗАПЛАТИ на жалбоподателя М. Г. Р. с ЕГН **********
сумата от 300.00 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5