РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №1640 по описа
за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “С.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. Д., жк „Д.” №**, вх.**, ет.**, ап.**-, представлявано от
управителя С.И.А., чрез адвокат М.Г., съдебен адрес: *** срещу „П.А.К.” АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. В., район П., ул. „Л.” №**, ет.**, ап.**,
представлявано от представлявано от М.П.. Исковете са осъдителни - за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: 3817.14 лева – неплатена цена
на продадени през 2018г. от ищеца на ответника стоки, визирани в издадени 14
броя фактури, а именно:
- ф. №**/10.09.2018г. на стойност 132.80 лв.,
- ф. №**/01.10.2018г. на стойност 220.20 лв.,
- ф. №**/02.10.2018г. на стойност 127.72 лв.,
- ф. №**/03.10.2018г. на стойност 351.44 лв.,
- ф. №**/04.10.2018г. на стойност 99.36 лв.,
- ф. №**/15.10.2018г. на стойност 464.65 лв.,
- ф. №*/17.10.20*18г. на стойност 357.11 лв.,
- ф. №**/22.10.2018г. на стойност 393.68 лв.,
- ф. №**/23.10.2018г. на стойност 27.60 лв.,
- ф. №***01.11.2018г. на стойност 131.58 лв.,
- ф. №**********/08.11.2018г. на стойност 48.00 лв.,
- ф. №**/15.11.2018г. на стойност 147.60 лв.,
- ф. №**/15.11.2018г. на стойност 437.82 лв.,
- ф. №**/26.11.2018г. на стойност 877.58 лв.,
както и 204.20 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 11.09.2018г. – 08.05.2019 г.
В ИМ се излага, че през 2018г. между страните са били
налице търговски взаимоотношения, като ищецът е доставял на ответника точно
определени стоки, описани в издаваните от ищцовото дружество 14 броя фактури на
обща стойност 3817.14 лв., която не е заплатена, въпреки настъпилите падежи. До
ответника са пращани няколко пъти покани за доброволно изпълнение, но не е
последвало плащане.
Ищецът в исковата молба е инкорпорирал искане по
чл.389 от ГПК, като претендира налагане на обезпечителна мярка: „ЗАПОР” върху
банкова сметка *** „П.А.К.” АД, ЕИК ** в „П. И. б.” АД – IBAN: *** 4021.34 лева
/главница и обезщетение за забава общо/, което е уважено и съдът е издал Определение
№1396/20.05.2019г., с което е наложил поисканата обезпечитална мярка.
С разпореждане от 20.05.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено *** С. Н. на 07.06.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който прави признание на иска и заявява, че е заплатил на ищеца почти
половината от паричната претенция, а именно: сумата от 1396.17 лв. и в тази
връзка би желал спорът да приключи със съдебна спогодба.
Съдът,
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното: между ищеца и ответника са
съществували търговски отношения, като през 2018г. в периода от 10.09.2018г. до
26.11.2018г. „П.А.К.” АД е закупил от “С.” ООД стоки, по повод на тези сделки
са били издадени 14 броя фактури
/приложени на л.8-21/, описани подробно по-горе на обща стойност 3817.14 лв. с
вкл. ДДС. Изискуемостта на вземането за цената на доставената стока е настъпила
към датата на приемането и от купувача, с оглед на което на осн. чл.327 от ТЗ
ответникът дължи плащане на стоката в деня на нейното приемане. Въпреки
отправените покани и разговори между страните, до завеждане на настоящото дело
/08.05.2019г./ ответникът не е извършил плащане.
Едва в хода на процеса, купувачът “С.” ООД заплати
на продавача-ищец сумата от 11396.17 лв., с която е покрита част от търсената
главница и са останали дължими още 2420.97 лв. по главния иск, които не са платени
от ответното дружество. Респективно няма плащане и по акцесорния иск
/обезщетение за забава в размер на 204.20 лв./.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
същите са допустими. Разгледани по същество, главният иск е частично основателен и доказан, а акцесорният е изцяло основателен.
С оглед извършено в хода на делото плащане от ответника на сумата от 1396.17
лв. и признание за това на ищеца, главният иск следва да бъде частично уважен
до размера на сумата от 2420.97 лв., ведно
със законната лихва върху 2420.97 лв., считано от 08.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, а за разликата до претендираните
3817.14 лв. искът трябва да бъде отхвърлен като неоснователен. На уважаване
подлежи и акцесорния иск
По делото се събраха безспорни доказателства за
наличие на облигационно правоотношение
между страните по силата на договори за покупко-продажби на стока в
периода от 10.09.2018г. до 26.11.2018г., по които са издадени 14 бр. фактури /л.8-21/ на обща стойност 3817.14 лв. с вкл.
ДДС, от която сума са заплатени от ответника в хода на процеса 1396.17 лв. и
към настоящия момент са останали неиздължени 2420.97 лв. по главния иск. Ищецът
претендира този остатък, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба пред ДРС – 08.05.2019г.
Ответното дружество, признава предявените против него осъдителни искове
с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 79 ал. 1 и чл.86 от ЗЗД и
заявява, че е извършил частично плащане на главницата в размер на 1396.17 лв.,
който факт не се оспорва от ищеца. Последният, чрез процесуалния си
представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото
разноски.
Разпоредбата на чл.
237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора по исковата молба ответникът
е направил изрично изявление за признание на иска: че страните са били в
облигационни отношения и са имали в края на 2018г. сделки /покупко-продажби на
стоки/ и към датата на депозиране на отговора „П.А.К.” АД – 26.06.2019г. е превел по сметката на “С.” ООД сумата от
1396.17 лв.
/който факт се признава от ищеца/, като за разликата до претендираните 3817.14
лв. се настоява за постигане на съдебна спогодба между страните. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният
главен иск по чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал. 1 от ЗЗД за частично основателен и
доказан до размера на 2420.97 лв. и като такъв следва да бъде уважен, а за
разликата до претендираните 3817.14 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед частичната основателност на главната претенция, следва да се
уважи изцяло акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД /който също се
признава за основателен от ответника/ за заплащане на мораторна лихва за забава
върху главницата от 3817.14 лв. в размер на 204.20 лв. за периода от 11.09.2018
г. до 08.05.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба/. Този иск подлежи
на пълно уважаване, тъй-като извършеното частично плащане на ответника е
сторено в хода на процеса, т.е. след 08.05.2019г., а не преди завеждане на
исковата молба.
Ето защо, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237,
ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Въпреки, че исковете са признати от ответника, той с
поведението си е дал повод на ищеца за завеждане на дело, предвид на факта, че
задълженията не са заплатени на падежа. В този смисъл по отношение на
разноските чл.78, ал. 2 ГПК е неприложима.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати
направените такива в размер на 202.68 лв. за държавна такса /л.37/ и 630.00 лв.
за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца /л.7/, или общо 832.68
лв., съгласно представените доказателства за сторени разходи и приложен списък с
разноски по чл. 80 от ГПК /л.57/.
По изложените
съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.А.К.” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул. „Л.” №**, ет.**, ап.**,
представлявано от М.П., ДА ЗАПЛАТИ на “С.” ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., жк „Д.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от
управителя С.И.А. следните суми, на основание: чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, а именно: 2420.97
лв. /две хиляди четиристотин и двадесет лева и деветдесет и седем
стотинки/, представляваща остатъчна
неплатена цена на продадени през 2018г. от ищеца на ответника стоки, визирани в
издадени 14 броя фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и 204.20 лева
/двеста и четири лева и двадесет стотинки/ – обезщетение за забава върху
главницата от 3817.14 лв. за периода 11.09.2018г. – 08.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
от 2420.97 лв. до претендираните 3817.14 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „П.А.К.” АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., район П., ул. „Л.” №**, ет.**, ап.**,
представлявано от М.П., ДА ЗАПЛАТИ на “С.” ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., жк „Д.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя С.И.А. на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени по делото разноски
в размер на 832.68 лв. /осемстотин тридесет
и два лева и шестдесет и осем стотинки/, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Д..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: