Разпореждане по дело №447/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 100/28.09.2011 година, постановено по гр.дело № 944/2009 година, Кърджалийският районен съд изнесъл на публична продан недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 84.65кв.м, състояща се от три стаи, баня и салон и масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м, построени с отстъпено право на строеж върху УПИ VІІ-165, в кв.26 по плана на с.Ш.п., целия с площ от 546кв.м, при граници на имота: УПИ VІ-165, изток - улица, юг-улица, запад - УПИ VІІІ-165, като получената цена след проданта се разпредели между Х. М. М., с ЕГН *, Ю. М. М., с ЕГН *, двамата от Г., К. Б. В. А. и Р. М. М., с ЕГН * от с.Ш.п., общ.Кърджали, предвид правата им на собственост върху имота, както следва: общ дял от 7/8 идеални части за Х. М. М., с ЕГН * и Ю. М. М., с ЕГН * и 1/8 идеални части за Р. М. М., с ЕГН *. С решението Х. М. М. и Ю. М. М. са осъдени да заплатят солидарно по сметка на КРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 858.78лв. Р. М. М. е осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 131.25лв.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Р. М. М. от гр. Кърджали, с която решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. Сочи се в жалбата, че чл.110,ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ допуска подялба на имот, когато помещенията в жилището са свързани с изключение на тоалетните и баните-тоалетни, като в настоящия случай при съобразяване с това изискване подялба на процесния имот била допустима. По делото била ангажирана втора експертиза относно поделяемостта на процесния имот, като същата била възложена на арх.С.Г., който не бил включен в списъка на вещите лица към Кърджалийския съдебен район. Даденото от арх.Г. заключение не можело да ангажира по никакъв начин страните по делото, тъй като било извършено от лице, което нямало право да извършва и представя пред съд каквото и да е заключение. Освен това същият бил натоварен да изготви инвестиционен проект на допуснатия до делба имот и не му била поставена задача да дава заключение относно поделяемостта на имота. Назначеното по делото вещо лице Е. Я. дало заключение относно стойността на процесния имот, като същия макар и вписан в списъка на вещите лица в Кърджалийския съдебен район не бил вписан в Публичния регистър на независимите оценители към Камарата на независимите оценители в България съгласно Закона за независимите оценители (обн. в ДВ бр. 98/14.11.2008г.) като по този начин били нарушени разпоредбите на чл.5,6,7 и 16 от Закона за независимите оценители. По тези съображения жалбодателят моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Въззиваемите лично и чрез представител по пълномощие оспорват жалбата като неоснователна. Молят решението като правилно да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предявен в първоинстанционното производство от Х. М. М. и Ю. М. М. и двамата от Г. против Р. М. М. от Г. е иск с правно основание чл. 34 ЗС, за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 84.65кв.м, състояща се от три стаи, баня и салон и масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м, построени с отстъпено право на строеж върху УПИ VІІ-165, в кв.26 по плана на с.Ш.п., целият с площ от 546кв.м, при граници на имота: УПИ VІ-165, изток - улица, юг-улица, запад УПИ VІІІ-165. С решение № 12/04.02.2010 година по делото, влязло в сила, е допусната делба на описаните недвижими имоти между посочените страни при дялове: 7/8 идеални части за Х. М. М. и Ю. М. М. и 1/8 ид. част за Р. М. М..

Производството по делото е продължило с извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан, постановеното във връзка с коeто решение е предмет на настоящото въззивно обжалване.

В тази връзка, оплакването на въззивника се свежда до това, че назначената експертиза относно поделяемостта на делбените имоти била възложена на арх. С.Г., който не бил вписан в списъка на вещите лица при Кърджалийския окръжен съд, както и оценката на имотите по назначената съдебно-оценителна експертиза била извършена от вещото лице Е. Я., който не бил вписан в Публичния регистър на независимите оценители Камарата на независимите оценители в РБългария. Това довело до незаконни заключения на вещите лица по делото.

Във връзка с първия довод, а именно, че арх. С.Г., изготвил заключение по назначената по делото съдебно –техническа експертиза, не е вписано като вещо лице в списъка на вещите лица при Кърджалийския окръжен съд, което твърдение е вярно, съдът следва да обсъди следните обстоятелства от процесуалното поведение на страÝите и действия на съда, довели до назначаване на арх. Г. за вещо лице по делото. Така, хронологията на съдебните заседания по делото е следната: в съдебното заседание, проведено на 12.04.2010г., е назначена СТЕ, която да даде заключение относно реалната поделяемост на допуснатите до делба имоти, като изготвянето му е възложено на в.л. Е. Б.. След самоотвод на същия, за вещо лице от съда е определен арх. Г. К.. В съдебно заседание от 14.06.2010г. делото е отложено поради непредставяне на заключението в срок. В съдебно заседание, проведено на 05.07.2010г. заключението е прието. Вещото лице не отговорило на въпроса за пазарната стойност на имотите, предмет на делба, тъй като счело, че не притежава необходимата компетентност за това и съдът възложил тази задача на друго вещо лице. В съдебно заседание, проведено на 13.09.2010г. е прието заключение относно оценката и с оглед становището на страните, съдът е отложил делото, като им дал възможност да постигнат спогодба относно доброволна подялба на имотите. В съдебно заседание на 18.10.2010г. по искане на страните, съдът отново дал възможност на страните да представят споразумение или инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 ЗУТ за обособяване на реални дялове на допуснатите до делба имоти. В съдебните заседания, проведени последователно на 17.01.2011г., 21.02.2011г. и 28.03.2011година, съдът не дал ход на делото по искане на страните, като им дал възможност да представят инвестиционен проект. В съдебно заседание на 02.05.2011г., след като страните заявили, че не могат да представят инвестиционен проект и по тяхно искане, съдът назначил СТЕ с в.л. Р. Х., за изготвяне на инвестиционен проект. Поради самоотвод на това вещо лице, с разпореждане от 03.05.2011г. съдът определил за вещо лице арх. С.Г., който изготвил заключение, прието от съда в съдебно заседание, проведено на 29.08.2011г. В.л. в заключението си посочило, че тъй като имотите са неподеляеми, не може да изготви и представи по делото инвестиционен проект, като включително обосновал извода си за неподеляемостта им. Представителят на ответника, настоящ въззиваем оспорил заключението, но не поискал назначаването на допълнителна или повторна експертиза, като съдът приел същото. Предвид горното, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.396, ал.1 и ал.2 ЗСВ, вещо лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. При необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Така, развитието на делото – многократно дадената от съда възможност на страните сами да представят инвестиционен проект и изявлението им, че не могат за представят такъв, както и направените самоотводи на две вещи лица да извършат СТЕ, е породила необходимостта от назначаването на специалист, макар и невписан в утвърдения списък на вещите лица при Кърджалийския окръжен съд, на който е възложено изготвянето на инвестиционен проект, с оглед приключване на делото. С други думи, законът дава такава възможност и първостепенният съд като е възложил изготвяне на експертизата на специалист, който не е вписан в посочения списък, не е допуснал процесуално нарушение.

По отношение на втория довод във въззивната жалба следва да се посочи следното: заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза е било прието от съда в съдебно заседание, проведено на 13.09.2010г. след изслушване на изготвилото я вещо лице Е. Я. в присъствие на страните и техните процесуални представители, като не е било оспорено от същите. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.3, предл. последно от ГПК, оспорване на заключението може да бъде направено докато трае изслушването. По време на това изслушване, видно от съдебния протокол от проведеното съдебно заседание, въззивникът не е оспорил експертизата, като не е поставил под съмнение компетентността, респ. правоспособността на вещото лице. Нещо повече, във въззивната жалба, освен, че се прави довод, че това вещо лице не е вписано в Публичния регистър на независимите оценители към Камарата на независимите оценител, не се иска от съда извършването на каквото и да е процесуално действие във връзка с това. По този повод, служебно известно е на съда, че в документите, необходими по Наредба № 1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалÞфикацията и възнагражденията на вещите лица, които се съхраняват в Окръжен съд – Кърджали и представени от в.л. инж. Е.Я., се съдържа лиценз, който дава право на вещото лице Я. да извършва оценки на недвижими имоти, т.е. същият е лицензиран оценител на такива и вписан като такъв под № 14 в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.401 ал.1 от Закона за съдебната власт за района на окръжен и административен съд – Кърджали, който списък, наред с това е обнародван в „Държавен вестник” и публикуван в интернет.

Извън обсъденото, макар да не е изложен довод във въззивната жалба, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е изложил съображения защо възприема заключението на СТЕ, изготвено от арх. С.Г., а именно, че делбените имоти са неподеляеми, поради което не може да изготви възложения му инвестиционен проект. В този смисъл вещото лице не се е отклонило от поставената му задача- неизготвянето на инвестиционен проект е следствие от извода за неподеляемост на имотите, без какъвто обуславящ извод относно поделяемостта или неподеляемостта им, вещото лице не би могъл да направи и следващия относно инвестиционния проект. При това положение и при липса на искане за възлагане на делбените имоти по реда на чл. 349 ГПК в срока по ал.4 на посочената разпоредба от която и да е страна по делото, правилно имотите са били изнесени на публична продан, тъй като съдът не е разполагал с друга възможност за извършване на делбата.

При тези данни по делото, съдът намира въззивната жалба на Х. М. М. за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100/28.09.2011 година, постановено по гр.дело № 944/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.