МОТИВИ
към
присъда
по НОХД № 1221/2019 година
по
описа на Специализирания наказателен съд, 6 с-в
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд с
обвинение срещу подсъдимите:
З.П.К., ЕГН **********,
За
това, че:
1. В периода от началото на месец септември
2016 година до месец май 2017 година на територията на град
Кърджали и на останалата територия на Република България, участвал в
ръководството на група, която чрез използване на сила и
внушаване на страх сключвала сделки и извличала
облаги, като в групата участвали още В.Р.М. и Н.Р.М. - престъпление по член 321а, ал.1 от НК.
2. През месец юни 2017 година в село Б, в
съучастие като извършител с В.Р.М. - извършител, направил опит да принуди
другиго - Т.Т.М., да пропусне нещо - да се откаже от
бизнеса си с изкупуване на диворастящи гъби в района на община Б, противно на
волята му, като употребил за това заплашване - навел се към прозореца на колата
му, в която Т.Т.М. седял със съпругата си, наплюл го
и му казал, че ако продължи да изкупува гъби в района, той лично ще му скъса
гръкляна, като деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност
/служител на COT 161/, което действа в изпълнение на решение на група по чл.
321а от НК и не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици по независещи от волята му причини - престъпление по чл. 143, ал.2, пр.1 и пр.2,
вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 18 ал.1 пр.2 от НК, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
В.Р.М., ЕГН **********,
За
това, че:
1. В периода от началото на месец септември
2016 година до месец май 2017 година, на територията на град Кърджали и на останалата
територия на Република България, участвал в група, която чрез използване на
сила и внушаване на страх, сключвала сделки и извличала облаги, като в групата
участвали още З.П.К. и Н.Р.М. - престъпление
по член 321а, ал.2, от НК.
2. През месец октомври 2016 година в село Д
и село Б, обл. Кърджали, в съучастие като извършител с Н.Р.М. - извършител,
направил опит да принуди другиго - Ю.Е.Х., да пропусна нещо - да се откаже от
бизнеса си с изкупуване на диворастящи гъби в района на община Б, противно на
волята му, като употребил за това заплашване - казал му да се маха от село Д и
да спре да купува от там гъби, тъй като този бизнес бил вече техен, а именно
негов и на ръководителя му З.К.. По късно същия ден, заедно с Н.М. и
неустановени по делото други лица - общо 12 човека, с три автомобила, единия от
които марка „Опел Корса" с peг. № ...*..., а другите два: джип и лек
автомобил марка „БМВ", спрели пред къщата му в село Б, излезли /всички
мъже/ и тръгнали към него, като Х. бил на улицата пред къщата си и В.М. му
казал: „Ела да ти покажем сега, на кого е района, като с присъствието и
действията си предизвикали чувство на страх у Х., деянието е извършено от лице
което действа в изпълнение на решение на група по чл. 321а от НК, и не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици по
независещи от волята му причини - престъпление по член 143, ал.2, пр. 2, вр.
ал.1от НК, вр. с чл. 18 ал.1 пр.2 от НК, вр.с чл.20, ал.2 от НК.
3. През есента на 2016 година в село Б,
обл. Кърджали, направил опит да принуди другиго - Р.А.Х. да пропусне нещо - да
се откаже от бизнеса си с изкупуване на диворастящи гъби в района на община Б,
противно на волята му, като употребил за това заплашване - докато Х. бил спрял
на бензиностанция в района на село Б, до него спрял бял микробус, през единия
от прозорците се показал В.М. и със заплашителен тон му казал, че няма работа в
селото и да не ходи да купува вече гъби нам, като тона му бил заплашителен и
възбудил страх в Р.Х., като деянието е извършено от лице, което действа в
изпълнение на решение на група по чл. 321а от НК и не са настъпили предвидените
в закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи от волята
му причини - престъпление по член 143, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, вр. с чл. 18
ал.1 пр.2 от НК.
4. През месец юни 2017 година в центъра на
село Д, обл. Кърджали, принудил другиго - Й.К.К. да
пропусне нещо - да се откаже от бизнеса си с изкупуване на диворастящи гъби в
района на село Д, противно на волята му, като употребил за това заплашване - доближил
се със заплашителни действия към автомобила му , започнал да го ругае и обижда
пред другите хора, , казал ме, че ще го смаже, че ще го направи на сапун, ако
продължи да изкупува диворастящи гъби в района. Казал му повече да не сепоявява
в района и да не го вижда повече да изкупува диворастящи гъби в района, което
възбудило страх у К., като деянието е извършено от лице, което действа в
изпълнение на решение на група по чл. 321а от НК- престъпление по член 143,
ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК.
5. През месец юни 2017 година в село Б,
обл. Кърджали, в съучастие като извършител със З.П.К. - извършител, направил
опит да принуди другиго - Т.Т.М., да пропусна нещо -
да се откаже от бизнеса си с изкупуване на диворастящи гъби в района на община Б,
противно на волята му, като употребил за това заплашване - придружил З.К.П. ,
когато същият се навел към прозореца на колата му, в която Т.Т.М. седял със съпругата си, наплюл го и му казал, че ако
продължи да изкупува гъби в района, той лично ще му скъса гръкляна, а на
следващия ден, управлявайки лек автомобил „Опел Корса с ДК№ *, навлязъл в
насрещното платно за движение, където се движил М.и в последния момент преди да
се сблъскат завил волана си за да избегне удар, като по този начин създал
предпоставки за пътно транспортно произшествие с Т. М., което М.възприел като
заплаха с цел да бъде принуден да не изкупува повече гъби в района, като
деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на група по
чл. 321а от НК и не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици по независещи от волята му причини - престъпление по
член 143, ал.2, пр.2, вр. ал.1от НК, вр. с чл. 18 ал. 1 пр.2 от НК, вр.с чл. 20
, ал.2 от НК.
Н.Р.М., ЕГН **********,
За това, че:
В периода от началото на месец септември 2016 година до месец май 2017
година на територията на град Кърджали и останалата територия на Република
България, участвал в група, която чрез използване на сила и внушаване на страх
сключвала сделки и извличала облаги, като в групата участвали още З.П.К. и В.Р.М.
-престъпление по чл.321а, ал.2 от НК.
През месец
октомври 2016 година в село Д и село Б, обл. Кърджали, в съучастие като
извършител с В.Р.М. - извършител, направил опит да принуди другиго - Ю.Е.Х. да
пропусне нещо - да се откаже от бизнеса си с изкупуване на диворастящи гъби в
района на община Б, противно на волята му, като употребил за това заплашване -
Заедно с В.Р.М. и неустановени по делото други лица - общо 12 човека, с три
автомобила, единия от които марка „Опел Корса" с peг. № ...*..., а другите два: джип и лек автомобил марка „БМВ", спрели
пред къщата му в село Б, излезли /всички мъже/ и тръгнали към него, като Х. бил
на улицата пред къщата си и В.М. му казал: „Ела да ти покажем сега, на кого е
района, като с присъствието и действията си предизвикали чувство на страх у Х.,
а деянието е извършено от лице, което действа в
изпълнение на решение на група по чл. 321а от НК и не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици по независещи
от волята му причини - престъпление по чл. 143, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, вр. с чл. 18 ал.1
пр.2 от НК, вр.с чл.20, ал.2 от НК.
На 06.02.2019
год. в жилище, находящо се на адрес град М., ул. „*, държал боеприпаси както
следва: 45 броя бойни патрони, калибър 9x18 мм, предназначени за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 - „Макаров", „Стечкин" и
др., всичките годни за употреба по предназначение, без за това да има надлежно
разрешение по чл.50 ал.1, ал.2, ал.З, ал.4 и ал.5 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ съгласно
който: Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., доп.,
бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г., изм., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от
2015 г.) Физически и Юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на
Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и
културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата
могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1,
чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на
разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождение на обекта за съхранение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в
сила от 1.07.2012 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Български граждани,
граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република
България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на
Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда
на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по
наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за придобиване,
издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно
лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 53
от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.) Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по
наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора
на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес
на физическото лице. (4) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.,
бр. 53 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.) При наследяване на изделията по ал. 1 - 3
наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление по образец
до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по местонахождението
на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване на разрешение за
придобиване. (5) При отсъствие на началника на РУ на МВР съответното разрешение
се издава от оправомощено със заповед на министъра на вътрешните работи
длъжностно лице - престъпление по чл.
339, ал.1, пр.2 от НК вр. с чл.50 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗОБВВПИ.
В хода на съдебните прения, представителят
на държавното обвинение поддържа изцяло внесения в Специализирания наказателен
съд обвинителен акт, като счита, че изложените в него обстоятелства се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства. В пледоарията си по
отношение на първите два пункта на обвинението, прокурор Г. изтъква, че в
подкрепа на обвинителната теза са показанията на св. Ю.Е.Х., както и тези на св. Б.Р.Е..
Прокурорът счита, че те следва да бъдат кредитирани от съда като допълващи се
от останалите събрани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. По
отношение на обвинението, за държане на боеприпаси, прокурорът посочва извършената
балистична експертиза по делото, която в достатъчна степен подкрепя и третия
пункт на обвинението. Прокурор Г. посочва, че наказанието, което съдът следва
да определи, трябва да отговаря на обществената опасност и укоримост на
извършените от подс. М. инкриминирани деяния, като бъде съобразено като
смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия.
В пледоарията си защитникът на
подсъдимия Н.М. подробно разглежда свидетелските показания, като се спира на
всеки свидетел поотделно, посочвайки, че в тях не се съдържат данни за
инкриминирана дейност, извършена от подс. М.. Според защитника се установява,
включително от приложените по делото СРС-та, единствено познанство между М. и
останалите двама подсъдими, сключили споразумение, но това познанство не било
използвано за извършване на деяния, за които има повдигнати обвинения. По
отношение на останалата част от материалите по делото, адв. С. счита, че същите
по своята същност не представляват никакво доказателство, свидетелстващо за участието
на нейния подзащитен в организирана престъпна група, нито такива, обуславящи престъплението
по чл.339 от НК.
В последната си дума подс. М. моли
да бъде признат за невинен и да бъде постановена оправдателна присъда.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
З.П.К., ЕГН ********** ***, български гражданин, с основно
образование, женен, неосъждан, Управител на *.
В.Р.М., ЕГН ********** е роден в гр. З., жив. в село Д., общ. К.,
обл. К., адрес № *, български гражданин, с основно образование, неженен,
неосъждан, служител в *.
Н.Р.М., ЕГН **********
*** ,
български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, месторабота * АД.
Подсъдимият З.П.К. от 21.11.2014г.
съгласно трудов договор №1609/21.11.2014г., вкл. през инкриминирания период - септември
2016 година до месец май 2017 година, заемал длъжността регионален мениджър на фирма * за
района на гр. Кърджали. Подсъдимият В.Р.М. бил служител във фирмата *-Кърджали,
съгласно Трудов договор №*/28.09.2018г. на длъжност „патрул, служби за
сигурност, код НКП 54141003“. Освен служебни взаимоотношения, двамата подсъдими
били и приятели. Подс. М. често посещавал фитнес зала, стопанисвана от подс. К.,
намираща се в спортна зала „*“, с адрес: гр. *, ул. „*, ет.1. Подс. К. бил
едноличен собственик на търговското дружество „*“ЕООД, извършващо като предмет
на дейност и изкупуване на селскостопанска продукция, в частност изкупуване на
диворастящи гъби в села, намиращи се в района на област Кърджали. В дейността,
свързана с изкупуването на гъби, подс. К. бил подпомаган от подс. М.. Свидетелите Ю.Е.Х., Р.А.Х.,
Й.К.К. и Т. Т. М. се занимавали с изкупуване на
диворастящи гъби в села, намиращи се в района на област Кърджали. Св. К. се
занимавал с това от 20 години, като изкупувал гъби в районите на гр. А. и
селата на община К. /вкл. с. Д/, които продавал на фирма в гр. П.. Св. М. в продължение
на 15 години се занимавал с изкупуване на диворастящи гъби в района на градовете
Смолян и Кърджали, основно в селата Б., Д., Д. и Г.И.,
намиращи се в община К. Св. Р.Х. от 25 години изкупувал гъби в района на
общините М и К. Подсъдимите З.П.К. и В.Р.М. знаели за дейността на четиримата
свидетели и решили да завземат част от териториите, на които свидетелите
изкупували от местни берачи гъби. За да постигнат целта си и да наложат влияние
над територии, на които дълги години свидетелите развивали дейност и доверени
отношения с берачите, двамата подсъдими - подс. К. като ръководител на ОПГ, а
подс. М. като участник в нея, се възползвали от служебното си положение –
служители в охранителна фирма *- гр. К. и чрез заплахи принудили четиримата
свидетели да се откажат от бизнеса си с
изкупуване на гъби на територията на област К.. За тези си престъпни деяния,
двамата подсъдими се признават за виновни, като сключват Споразумение със
Специализирана прокуратура, което е одобрено с Протоколно определение от
31.07.2019г. от състав на СпНС по НОХД 2709/2019г.
Подс. Н.М. съгласно
трудов договор №19/10.04.2009г., включително в периода септември 2016 година до месец май 2017 година и към
настоящия момент, работел като рехабилитатор
в МБАЛ „.АД, гр. К., бул. „*. Във връзка с работата му като рехабилитатор било и
познанството му с подс. К., с когото често се срещали в кафене, намиращо се в близост
до офиса на фирма *-К с адрес: гр. К, ул. „*, сграда „*“. М. и К. поддържали постоянен
контакт, като М. наричал К. „началник“, както в разговори помежду им, така и в
разговори с трети лица. В това кафене подс. М. се срещал и с подс. М., с когото
също поддържали контакт. Тримата подсъдими имали и общи познати, свидетели по
настоящото дело – Б.Е. /приятел на починалия брат на подс. М./, Х.У. /през
инкриминирания период работел в клуб „*, гр. К, а от 2018г. и към настоящия
момент е служител в *-гр. Кърджали/.
Свидетелят Ю.Е.Х.
повече от 15 години се занимавал с изкупуването на диворастящи гъби от техните
берачи, като изкупувал гъби в селата К., Г.И. и К., които гъби свидетелят
предавал в база, намираща се в гр. К., като гъбите били за износ за Испания. На
неустановена дата през месец октомври 2016 година свидетелят Ю.Е.Х. след
работа, свързана с изкупуването на диворастящи гъби в село Дрангово, общ.
Кирково, обл. Кърджали, се прибрал в къщата си в с. Бенковски, където бил
намерен от подс. В.Р.М., подс. Н.М. и неустановени по делото лица. Лицата
пристигнали с лек автомобил марка „Опел Корса с ДК№ * и с още два автомобила -
джип и лек автомобил с марка БМВ със старозагорска регистрация.
По решение
на ръководената от подс. К. ОПГ, подсъдимият М. се срещнал със св. Ю.Х., за да
го принуди чрез заплашване да се откаже да се занимава с изкупуване на диворастящи
гъби в района, като му обяснил, че бизнесът с изкупуването на диворастящи гъби
в района, вече бил на подс. З.П.К. и хората от групата му. Заедно с подс. В.Р.М.
бил и подс. Н.Р.М., който стоял настрана и същия не е участвал в разговор,
воден между подс. М. и св. Ю.Х.. Свидетелят Ю.Х. познавал лично подс. В.Р.М., с
когото били роднини, като не е познавал лично подс. Н.Р.М., а впоследствие
установил чрез сина си имената на подсъдимия М., като в разпити на св. Х. той
нарича подс. М.Н. „П.“. Свидетел на заплахите, отправяни от подс. М., бил първи
братовчед на св. Х. – св. Х.Т.. Подсъдимият Н.М. стоял далеч от
двамата и не е извършвал никакви действия , не е отправял реплики и не е
участвал в създалото се напрежение и възникналия скандал.След разговора между М.
и Х. групата се качила в трите автомобила и си тръгнали.След този случай Х.
продължил да се занимава с изкупуване на диворастящи гъби.
С протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи от 06.02.2019г. с последващо съдебно одобрение от
недвижим имот, находящ се в гр. М., ул. „*, обитаван от родителите на подсъдимия
М. – св. Е.И.М. и Р. Р.М., са иззети общо 45 броя бойни патрони, калибър 9x18
мм, които след извършена балистична експертиза е установено, че са предназначени
за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 - „Макаров",
„Стечкин" и др. В хода на съдебното производство по делото е разпитана
като свидетел майката на подс. Н.М. - Е.И.М., която твърди, че иззетите от дома
й 45 броя бойни патрони, калибър 9x18 мм са били собственост на нейния съпруг Р.
Р.М., баща на подс. М.. В хода на съдебното следствие с цел изясняване на
обективната истина от МВР е изискана информация относно издаване на разрешение за носене
и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на Р. Р.М. с ЕГН:**********. С писмо с рег. № *
от 02.09.2020 г. на ОД МВР Кърджали до СпНС е изпратена изисканата информация,
съдържаща справка за издадено разрешение на името на Р. Р.М. за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие пистолет „Макаров", кал. 9 мм. с № * и боеприпаси за него, с
валидност до 24.04.2012г., Писмо УРИ № */21.08.2020
г. ведно с копие от протокол за приемане на ВВООБ от 18.06.2014г., копие от разрешение
№ */16.04.1999 г. за закупуване на пистолет 9 мм и 32 броя патрони, калибър 9x18 мм, копие от фактура №
*/16.04.1999г. за закупуване на пистолет Макаров 9 мм и 32 броя патрони, калибър 9x18 мм. Съгласно решение № */15.03.2018г.
е отказано издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късо
огнестрелно оръжие Р. Р.М. с ЕГН:**********, във връзка със заявено от него
желание да не му бъде удължен срока на разрешението за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие. В хода на съдебното следствие, въпреки усилията на съда, прокуратурата
не предостави иззетите от недвижим имот, находящ се в гр. *- 45 броя бойни
патрони, калибър 9x18 мм, като тези веществени доказателства не се предявиха на
страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни – обяснения на
подсъдимия и показанията на свидетелите: А.А.П., Ю.Е.Х., Н.И.К., Б.Р.Е., Р.А.Х., Й.К.К., Т. Т. М., свидетел с идентификационен №
419, свидетел с идентификационен № 394, Х.В.У., С.Р.Р., Х.В.Т., В.К.Р., Е.М.К., П.Р.Н. и Д.К.Р., писмени – копия на трудови
договори на тримата подсъдими и приложени към тях длъжностни характеристики /т.1
от съдебното производство/, писмо от Национален осигурителен институт с изх. № * от
23.09.2020 г. относно справка за налични регистрирани трудови правоотношения в
регистъра на НОИ относно Н.Р.М. за периода от 01.01.2017 г. до настоящия
момент, писмо с рег. № * от 02.09.2020 г. на ОД МВР Кърджали до СпНС, ведно с
копие на приложени документи касаещи разрешение за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, писмо от 21.09.2020г. на управителя И.М.Ш.
на фирма „*“ ЕООД, справки за съдимост, протоколи за претърсване
и изземване /т.3 от ДП/; протоколи за разпознаване на лица; способи за
доказване - заключението на изготвената по делото балистична експертиза, експлоатираните
СРС-та и изготвените и приложени ВДС.
По отношение на обясненията на
подсъдимия:
Съдът даде изцяло
вяра на обясненията на подсъдимия Н.М., дадени по време на съдебното следствие
в с.з. от 13.10.2020 г. При оценката им съдът съобрази двояката природа на това
доказателствено средство - едновременно източник на фактически данни, свързани
с обстоятелствата по делото, а така също и средство за защита. Съдът кредитира
обясненията на М., свързани със служебните му правоотношения именно като рехабилитатор в *“ АД, гр.
*, за което свидетелстват и приложените по делото характеристики от негови
колеги, заемащи различни длъжности, в болничното заведение, а именно: Н.П.С. – *
в „*“; М.А. Т. - рехабилитатор в „Отделение *“; Н.Г.З.– експерт „Връзки с
обществеността“; М.Г., А.Н.А. – *; Н.О.А. - *; Х.С.Б.– * *; К.А.К. – рентгенов
лаборант и Ш.Ф.Я. - *. От предоставените и адресирани до Специализирания
наказателен съд характеристики, съдът изведе данни не само за личността на
подсъдимия както в професионален, така и в личен аспект, но и за неговите
задължения, инкорпорирани и в съдържащата се по делото длъжностна
характеристика. На следващо място, съдът кредитира и обясненията на подс. М. по
отношение на познанството му с останалите подсъдими, тъй като те се подкрепят най-вече
от показанията на З.К. и В.М., дадени в хода на съдебното следствие в
качеството им на свидетели, както и от изготвените ВДС, съдържащи данни,
получени в резултат на използване на СРС. В обясненията си, подс. М. изтъква,
че познанството му с подс. К. е във връзка с работата му като рехабилитатор,
като повод за запознаването им, а човекът, който ги е запознал е д-р Г.,
невролог в *АД, гр. К.. Това твърдение също намира упора в доказателствата по
делото, тъй като в първа част от съдебното производство, на л.105 се съдържа
характеристика за подс. З.К., подписана от д-р М.Г., свидетелства за тяхното
познанство.
Подс. М.
дава обяснения и по отношение на 45 броя бойни патрони, калибър 9x18 мм, намерени
и иззети от недвижим имот в гр. М., който се ползва от неговите родители, като
твърди, че няма нищо общо с тези предмети, не е знаел за съществуването им
дори. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и в тази част, тъй като те
намират опора в събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
– показанията на св. Е.М., дадени в с.з. от 30.07.2020г., както и събраните
писмени доказателства, в частност писмо с рег. № * от 02.09.2020 г. на ОД МВР
Кърджали, адресирано до СпНС и съдържащо копие на документи, касаещи разрешение за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, издадено на името на Р. М..
По отношение на свидетелските показания:
На първо
място следва да се посочи, че съдът е одобрил изразеното съгласие между
страните, на основание чл.371, т.1 от НПК, да не се провежда разпит на
свидетелите Й.К., Р.Х., В.В., Я.Г., Г.Ч., свидетел с идентификационен №394, В.Р., Е.К., П.Н., Д.Р.
и на вещото лице Р.Т. като при постановяване на присъдата си, съдът е преценил,
че същите са достоверни и като такива следва да бъдат кредитирани. Депозираните
показания на горецитираните свидетели са взети предвид от съда при
постановяване на присъдата му като значими за изясняване на обективната истина
по делото по отношение на обвиненията по чл. 321а, ал.1
от НК и по чл. 143, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 18 ал.1 пр.2
от НК, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за които подсъдимите З.К. и В.М. са сключили
споразумение. Но тъй като в своята същност нямат отношение към предмета на
производството, свързано с подсъдимия М., съдът не счита, че следва да ги
обсъжда в детайли. По отношение на вещото лице Р. Т., чийто разпит не е
проведен на осн. чл.371, т.1 от НПК, съдът приема, че изготвената балистична
експертиза е пълна, ясна, непротиворечива и
мотивирана и я кредитира изцяло.
На следващо
място съдът е заличил свидетелите Р. Е. Х., К.С.К., Д.Р.Д., В.В.Б., поради което счита, че техните показания също не
следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.
Съдът кредитира показанията на свидетеля с тайна
самоличност № 419, тъй като същите, дадени в с.з. на 20.07.2020г.,
свидетелстват за познанството между подс. З.К. и подс. В.М., във връзка с
работата им в охранителната фирма * към 2017 г., както и в последствие в
съвместната им дейност по изкупуване на диворастящи гъби, като подкрепящи се и
от други събрани доказателства, в частност показанията на свидетелите Ю.Е.Х., Й.К.К., Т. Т. М., В.К.Р., Е.М.К., П.Н. и Д.Р., както и от изготвените
ВДС, съдържащи данни, получени в резултат на използване на СРС. По отношение на
показанията на свидетеля, свързани с подс. М., съдът не установи същите да са в
подкрепа на обвинението в извършване на инкриминирана дейност от подсъдимия,
както самостоятелна, така и свързана с участие в организирана престъпна група с
другите двама подсъдими К. и М..
По отношение на показанията на св. А.А.П., съдът
следва да отбележи, че те са насочени към дейността на подс. К. и подс. М., свързана
със събирането на гъби. В разпита му пред настоящия съдебен състав, в с.з. на
19.02.2020г., свидетелят казва: „Виждал съм Н. веднъж само когато купува дъски.
Лично тримата заедно не съм ги виждал. В. изкупува гъби. Всички знаят, че само
те трябва да ги купуват. Бият хората там, има жалби за това в полицията в
Кърджали. „Вие няма да купувате гъби. Това е наш район“- това съм го чувал от
хората. Цялата община говори, всички знаем за това. За Н.М. нищо не знам, не
съм го виждал момчето.“. Следва да се отбележи, че дадените пред съда показания
по своята същност са косвени доказателства, тъй като свидетелят говори за факти
и обстоятелства, които е чул от други хора, а не е възприел лично и
непосредствено. Съдът кредитира тези показания на св. П., като подкрепящи се от
събрани по делото преки доказателства – показанията на свидетелите Ю.Е.Х., Й.К.К. и Т. Т. М..
Единственото пряко възприето от свидетеля П. обстоятелство е, че познава подс. М.,
във връзка със закупуването на дъски, като твърди, че не е виждал тримата
подсъдими заедно. В този смисъл тези показания на св. П. не служат за
обезпечаване на обвинителната претенция на прокуратурата по отношение на подс. М.,
че участва в ОПГ с подсъдимите К. и М., за неговата съпричастност в извършване
на вторична престъпна дейност по чл.143, ал.2, пр.2,
вр. ал.1 от НК и за авторство на престъпление по чл.339 от НК.
В хода на съдебното
следствие като свидетел е разпитан Б.Р.Е.. В показанията си пред съда, както и
в тези, дадени пред орган на ДП на 10.05.2018 г., обективирани в протокол за
разпит на свидетел, намиращ се в том 1, лист 62 от ДП, които са прочетени от
настоящия съдебен състав, Е. описва обстоятелства, които нямат отношение към
повдигнатите на подс. М. обвинения, а именно такива, свързани с личен конфликт между
свидетеля и подсъдимия през 2018г. В този смисъл показанията на свидетеля в
тази част са извън предмета на доказване в настоящото производство, независимо,
че за да се удостовери това обстоятелство в кориците на ДП са приложени
съдебномедицинско удостоверение №47/2018г. и епикриза от Хирургично отделение,
касаещи здравословното състояние на свидетеля.
Св. Е. посочва, че подс. М. е работел като
охрана в „*“ в к-с А., гр. К. Съдът не кредитира тези показания, тъй като те не
намериха опора в събраните от съда писмени доказателства, а именно:
Съгласно приложени
договор за наем от 07.11.2007г. между „*“ АД и „*“ ООД за отдаване под наем на
недвижим имот - дискотека „*“, находяща се в хотелски комплекс *, гр. К, както
и анекс към договора от 01.02.2017г., наемател е
търговското дружество „*“ ООД с управител И.М.Ш..
Видно от писмо от Национален
осигурителен институт с изх. № * от 23.09.2020 г., касаещо справка за налични
регистрирани трудови правоотношения в регистъра на НОИ относно Н.Р.М. за
периода от 01.01.2017 г. до настоящия момент, се установи, че подс. М. не е
имал трудови правоотношения нито с ТД „*“ ООД,
стопанисващо „*“, нито с охранителна
фирма „*“. В кориците на делото е приложено и писмо
от 21.09.2020г. на управителя на фирма „*“ ЕООД – И.М.Ш., който чрез ОД МВР Кърджали уведомява съда, че
дружеството не е имало никакви трудови правоотношения с лицето Н.Р.М..
Св. Б.Е. пред съда, както и в
разпита му пред орган на досъдебното производство говори за познаството между
тримата подсъдими, че се движели заедно и били в една група. Пред орган на
досъдебното производство свидетелят казва: „...целият град знае, че З. се
занимава с рекет“. На разпита му в с.з. на 30.07.2020г. пред настоящия съдебне състав Е. казва: „...Говори се в града, че З. казва
какво да правят, примерно да бият или да заплашват.....Н. да изнудва някого не
съм бил свидетел, само съм чувал. Н. да плаши някого не съм бил свидетел на
такова нещо. То се говори, че са на З. хората. Да се организират Н., З., В. да
се разбират да изнудват някого, то на маса постоянно се говорят, това, което се
говори из града, това се разказва. Аз лично не съм свидетел на нищо такова...“
Съдът следва да посочи, че по своята същност показанията на Е. са косвени
доказателства, които частично намериха подкрепа в събраните по делото преки
доказателства-свидетелски показания на Ю.Е.Х., Й.К.К. и Т. Т. М., свързани с деяния по чл.321а, ал.1 от НК и
по чл. 143, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. с ал.1 от НК, извършени от подс. К. и подс. М.,
но тези показания не обосновават съпричастност към престъпна деятелност от
страна на третия подс. М..
Относно достоверността на показанията на свидетелите – полицейски служители, съдът намира за необходимо
да отбележи, че няма законова забрана
полицейски служители да бъдат свидетели в наказателното производство. Единствено, предвид длъжностното им качество, съдът следва особено внимателно да преценя достоверността на показанията на тези свидетели и да ги подлага на особена
критика.Свидетелят К. не
е извършвал действия по разследването и в този смисъл спрямо
него не е налице забраната
в НПК.След
внимателен анализ на показанията на този свидетел ,
съдът намира същите са изолирани и несъответни с останалите доказателства по
отношение на участието на подс.М. в инкриминираната дейност по чл.321 а НК.Установено
е , че М. и К. подържат близки отношения , но извод за извършване на обща
престъпна дейност не е възможно да се направи след анализ на доказателствената
съвкупност.Свидетелят К. се позовава на оперативна информация, която в
значителна степен не се подкрепя от събраните по реда на НПК и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства.Показанията на свидетеля за конкретното
участие на М. в престъпната дейност се опровергава и от разговорите между него
и К. , които са записани след експлоатация на СРС.Този анализ мотимвира съдът да приеме , че показанията на свидетеля К.
не се подкрепят от останалите доказателства.
С цел разкриване на обективната истина, в хода на
съдебното следствие е разпитан като свидетел Х.В.У.. Същият е сочен от св. Е.
като приближен на подс. З.К.. При разпит на св. У. в с.з на 19.02.2020г., се
установиха съществени противоречия между показанията, дадени пред съда и тези,
дадени в хода на ДП, поради което на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2, НПК, се прочете протокол за разпит на свидетеля Х.В.У., намиращ се в
том 3, лист 1-2 от ДП. Съдът, съпоставяйки свидетелските показания с останалите
доказателства в тяхната съвкупност, стигна до извода, че кредитира в една част показанията
на свидетеля, дадени пред орган на ДП, а в друга тези, дадени непосредствено
пред него като достоверни и правдиви по следните съображения:
На първо място, в хода на досъдебното производство,
свидетелят У. казва, че с подс. М. са работили в „*“, а в хода на съдебното
следствие свидетелят казва, че не знае подс. М. да е работил в дискотека или в охранителната
фирма „*“. Съдът вече установи чрез писмо на Национален осигурителен институт с
изх. № * от 23.09.2020 г. и писмо от 21.09.2020г. на управителя на фирма „*“
ЕООД – И.М.Ш., че за периода от 01.01.2017 г. до настоящия момент подс. М. не е
имал трудови правоотношения нито с ТД „*“ ООД, стопанисващо „*“, нито с охранителна фирма „*“. В съдебното
заседание свидетелят казва, че познава подс. М. от работата му като
рехабилитатор, което се потвърждава както от обясненията на подсъдимия М., така
и от приложените по делото писмени доказателства. В този смисъл, съдът
кредитира показанията на свидетеля, депозирани в съдебно заседание.
На следващо място по отношение на твърдението в хода
на ДП и отричането за това в хода на съдебното следствие, а именно за
присъствието на свидетеля и подс. М. на томбола, следва да се отбележи, че в
приложените по делото ВДС действително има разговори между подс. М. и подс. К.
за провеждаща се томбола, като това има отношение единствено по отношение на
познанството между подсъдимите, но не и за съвместна дейност между тях, както
трудовоправна, така и престъпна. Видно от приложените ВДС подсъдимите К. и М.
говорят за св. Х.У., както подс. М. обяснява, във връзка с работата на св. У.
във фирмата, в която подс. К. е регионален мениджър. В записите от телефонните
разговори между подс. К. и подс. М., последният нарича К. „началник“, като
както подс. К. обяснява при неговия разпит като свидетел в настоящото
производство, което съдът кредитира, това е обръщение, което е използвано от
много хора и по своята същност не е доказателство за йерархична обвързаност и
подчинение между двамата подсъдими М. и К.. В този смисъл показанията на св. У.
в съдебна фаза, в частта, че не знае за познанство между подсъдимите, не се
кредитира от съда.
На последно място по отношение на разпитите на този
свидетел, в показанията на св. У., дадени в двете фази на наказателното
производство и отнесени към другите събрани доказателства, се застъпва едно
обстоятелство – общата дейност на подсъдимите К. и М. във връзка с изкупуването
на гъби. Въпреки констатираните противоречия в показанията на свидетеля У. дали
подс. М. е бил пратен да изкупува гъби в гр. К. от подс. К. или не, едно остава
ясно за съда, че подс. М. няма отношение към тази дейност.
В хода на съдебното следствие беше разпитан и
свидетеля С.Р.Р., който към инкриминирания период е
работел като охранител във фирма „*“ с пряк ръководител подс. З.К., като
другият подсъдим В.М. му е бил колега във фирмата. По искане на страните в
производството бяха прочетени показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП,
инкорпорирани в протокола за разпит от 6 февруари 2019 г., намиращ се в том 2,
лист 3, 4 от материалите по делото, изречението, което започва с: „Един от
почивните ми дни…“ до „Това се случва 3 до 4 пъти месечно“. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля, като правдиви и подкрепени от другите събрани
доказателства, но следва да отбележи, че те по своята същност нямат отношение
към подс. М., а представляват доказателство за трудовоправната ангажираност на
подсъдимите К. и М., свързана с охранителната фирма „*“- К, на която подс. К. е
регионален мениджър.
Във връзка
със свидетеля Т.Т.М., съдът следва да
посочи, че бяха изчерпани всички процесуални възможности за
приобщаване на показанията му като годно доказателствено средство. Тъй като
свидетелят е дал показания по реда на чл.223, то в хода на съдебното следствие
на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, бяха
прочетени показанията
на свидетеля Т.Т.М., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство и обективирани в протокол за разпит на свидетел от
25.09.2018 г. по н.ч.д. № 3016/2018 г. по описа на СпНС, които се намират в том
1, л. 109 от материалите по ДП. Настоящият
съдебен състав изцяло кредитира тези показания, като достоверни,
последователни. Като съобрази останалите събрани и проверени от съда доказателства,
съдът счита, че показанията на св. М. допълват тези дадени от свидетелите Ю.Е.Х.,
Б.Р.Е., Й.К.К., Т. Т. М., свидетел с идентификационен № 419, свидетел с идентификационен № 394, В.К.Р., Е.М.К.,
П.Р.Н. и Д.К.Р.. Но от показанията на всички изброени свидетели, съдът не откри
доказателство за съпричастността на подс. М. към инкриминираната деятелност, за
която подсъдимите К. и М. са признати за виновни.
По отношение
на свидетелите Ю.Х. и Х.Т., съдът счита, че следва да групира техните
показания, тъй като те са насочени към събитие, което е от втория пунк на
обвинението срещу подс. М.. На неустановена дата през месец октомври 2016
година свидетелят Ю.Е.Х. след работа, свързана с изкупуването на диворастящи
гъби в село Д, общ. К, обл. К, се прибрал в къщата си в с. Б, където бил
посетен от подс. В.Р.М., подс. Н.М. и неустановени по делото лица. Според
показанията на Х и Т. на случката присъствали още сина на Х., както и майката и
сестрата на Ю.Х. От свидетелските показания на Х., дадени пред съдебния състав,
както и тези, дадени в хода на ДП, определена част от които беше прочетена, се
установи, че подс. М. само е присъствал физически на разговор със заплахи,
осъществяван между подс. М. и св. Х.. Тази фактическа обстановка бе потвърдена
и от разпита на св. Т. - очевидец на станалото, дадени пред настоящия съдебен
състав, както и от неговите показания от ДП, намиращи се в том
2, лист 5-6 от материалите по досъдебното производство, които на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха прочетени. По несъмнен начин беше
установено, че подс. М. не е отправял вербални и невербални заплахи, които да
са възприети от свидетелите. Присъствието на подсъдимия на посоченото от
обинението място само по себе си не е престъпление, след като бе установено, че
с действията си подс. М. не е допринесъл за реализирането на търсената от подс.
М. цел – да възбуди страх у св. Х., който да се откаже от изкупуването на гъби
в определен район. Свидетелите няколко пъти посочват, че дори в началото не са
познавали подс. М., а впоследствие са установили чрез сина на Х. самоличността
на подсъдимия Н.М.. В този смисъл те посочват, че дори и след като са разбрали
за името му, в съзнанието им е останало чисто физическото му присъствие, като
не са възприели някаква заплаха от негова страна.
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани като свидетели и З.К. и В.М..Съдът кредитира техните показания относно
взаимоотношенията си с подс.М..Техните показания кореспондират с обясненията на
подсъдимия , с разговорите по изготвените в резултат на експлоатация на СРС веществени
доказателствени средства , с писмените доказателства относно трудовите
отношения на М..
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
По обвинениeтo за престъпление по чл.321а, ал.2 от НК
За да бъде
осъществен състава на посоченото престъпление е необходимо да бъде установено
наличието на съвместна, задружна дейност на две или повече лица, изразяваща се
в съгласуване на волите им и в предприети действия от тях по внушаване на
страх, вследствие на което членовете на групата /ръководители и участници/
извличат, получават определени облаги.
Внушаването на
страх е психическа принуда и следва да е обективирана в конкретни активни
действия. Тези действия следва да са от естество да застрашават жертвата с
бъдещо деяние, което е с характер да изложи на опасност живота, здравето или
имота на жертвата или друго близко нему лице.
Настоящият съдебен състав възприема, че
понятието "внушаване на страх" има по – широк обхват от заплашването
по смисъла на чл. 143, чл. 214 и чл. 198 от НК. Докато заплашването по своята
същност представлява застрашаване на едно лице с конкретно бъдещо деяние, което
по естеството си може да изложи на опасност живота, здравето или имота на
пострадалия или друго близко нему лице, внушаването на страх може да бъде
осъществено не само чрез заплашване на лицето, но и на други лица, стига това
да е станало достояние на пострадалия, чрез упражняване на системно физическо
насилие и тормоз над другиго, чрез демонстрация на превъзходство, на връзки и
покровителство, вследствие на което заплашеното лице бива мотивирано да
предприеме определено, желано от участниците в групата поведение, което води до
получаване на облаги за тях. Самите облаги в принципен план могат да имат не
само материален, но и невеществен характер, доколкото законодателят не е
ограничил изрично приложното поле на закона единствено до имотната облага.
За да е налице
осъществяване на престъпление от общ характер по чл. 321а ал.1, то следва да
бъде установено по безспорен и несъмнен начин: съществуването на задружна
дейност между не по – малко от двама подсъдими, които под съответното
ръководство, действат целенасочено към извличане на облаги чрез внушаване на
страх, както и какви са взаимоотношенията между членовете на тази група,
включително и по отношение на получаването на облаги. Още повече, доколкото един
от подсъдимите – З.К., е обвинен, че участва в ръководството на тази група, а
другите двама са участници в нея, то следва да бъдат налице убедителни и
несъмнени доказателства, че целенасочените действия са в резултат именно на
разпореждания на К., включително внушаването на страх, вследствие на което от
всички са получени някакъв вид облаги.
Такива в хода на
съдебното следствие бяха събрани единствено по отношение на подсъдимите З.К. и В.М..
Още повече, с оглед характера на нужните за тази цел доказателства, съдът
възприе показанията на К. и М. като свидетели, които са очевидци именно на тези
взаимоотношения, които единодушно посочват, че подс. М. не е участвал в никаква
група с тях, като познанството между тримата е във връзка с работата на
подсъдимия Н.М. като рехабилитатор.
От събраните по
делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите А.А.П., Ю.Е.Х., Б.Р.Е., Й.К.К., Т. Т
М., свидетел
с идентификационен
№ 419, свидетел с идентификационен № 394, В.К.Р., Е.М.К., П.Р.Н. и Д.К.Р. беше
доказано, че подс. З.К. и подс. В.М. използвали създадените между тях
приятелски отношения, за да развиват съвместен бизнес във връзка с изкупуването
на гъби на територията на град
Кърджали и на останалата територия на Република България. Възползвайки се от
работата си в охранителна фирма „*“ – Кърджали и
позицията си сред обществото, чрез използване на сила и внушаване на страх, подсъдимите
З.К. и В.М. принуждавали берачи и прекупвачи на гъби да отстъпват свои
територии, на които с години развивали дейност, за да могат подсъдимите К. и М.
да установят свое влияние там и да имат свободен достъп до пазара на гъби.
Следвайки общата користна цел – осъществяването на сделки с гъбарите подс. К. и
подс. М. изградили отношения на съгласуваност и координация на действията им, които
пряко и непосредствено са били насочени към извличането на облаги.
Но всички тези
обстоятелства не могат да обосноват и подкрепят извода на прокуратурата, че в
конкретния случай е била налице група от три лица, един от които ръководител – З.К.,
а другите двама – В.М. и Н.М. като участници, която чрез внушаване на страх да
е извличала облаги.
По обвинениeтo за престъпление по чл. 143, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК
След
преценка на събраните доказателства се установява, че М. не е осъществил от
обективна и субективна страна деянието
по чл.143 от НК.
Принудата
по смисъла на чл.143 ал.1 от НК е
насочена към волята на пострадалия. Важен компонент от деянието е, че
осъществяването и пречи на пострадалия да
изяви своята действителна воля. За да е осъществен състава на това
престъпление, нужно е принудата да е осъществена като форма на самостоятелно
действие, чрез един от трите посочени в закона способи.
Престъплението
принуда е резултатно престъпление – спор за това няма - но това съвсем не
значи, че същото не може да остане недовършено. Налице е многобройна съдебна
практика в този смисъл, като настоящият съдебен състав ще се ограничи с
посочването на едно такова решение:
Решение № 458 от 4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1216/2014 г., I н. о.,
НК, докладчик съдията П.Т., в което изрично е коментирана възможността престъплението принуда да остане във фазата на
опита.
В случая
изпълнителното деяние на принудата включва използването на сила, заплашване или
злоупотреба с власт, които се явяват средство за постигане на определена цел -
адресатът на принудата да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на
волята му. В този смисъл с извършването на деятелността, представляваща
средство за постигане на една от посочените крайни цели, е налице започване на
изпълнителното деяние, което продължава и ще приключи в момента, в който
адресатът на принудата изпълни това, за което е принуждаван. В тази връзка по делото бе установено по
категоричен начин, че единствено М. е
отправил заплаха по отношение на пострадалия, целейки да го принуди да извърши
нещо противно на волята му. Ето защо, макар, че пострадалият не е извършил
това, за което е бил принуждаван, с факта на употребената спрямо него заплаха е
започнато изпълнението на изпълнителното деяние и тъй като предвидена в случая
цел не е била постигната, деянието правилно е квалифицирано като такова,
останало във фазата на опита по смисъла на чл. 18, ал.1 НК.
По отношение на
подсъдимия М. събрания и проверен от съда доказателствен материал сочи
единствено на негово физическо присъствие на указаните в обвинителния акт
места, без последният да има каквато и да било роля във вербалните атаки на
подс. М. към св. Х., насочени и целящи към отстъпването на определена
територия, в която Х. от дълги години имал развиваща се дейност по изкупуване
на гъби.
На първо място,
установява се по безспорен начин от събраните и проверени от съда
доказателства, в частност свидетелските показания на Ю. Х. и Х.Т., че от страна
на подсъдимия М. не са извършвани каквито и да било действия, насочени към
внушаване на страх у Х. и към мотивирането му да предприеме определено
поведение против своята воля – в случая да отстъпи определена територия, на
която К. и М. да започнат самостоятелно и единствени да развиват своята дейност
по изкупуване на гъби. Що се отнася до контактите между тримата подсъдими, в
хода на съдебното следствие се установи, че те се познават във връзка с
работата на подс. М. като рехабилитатор. Последният никога не се е занимавал
със събиране на гъби с търговска цел или с изкупуване на гъби от техни берачи,
поради което не е имал пряк интерес от дейността, с която останалите двама
подсъдими са се занимавали. От събраните доказателства не се установи, че
познанството между страните е използвано за осъществяването на принудителни
действия над трети лица, свързани с изкупуването на гъби. Двамата основни
свидетели на обвинението потвърдиха единствено присъствието на подс. М. пред
къщата на св. Х. в с. Бенковски, като по делото не се установиха действия на
подсъдимия М.-вербални или невербални, които да имат характера на принуда, още
по-малко такава, в резултат на изпълнение на решение на група по чл. 321а от НК.
По отношение
на обвинението по чл.339 от НК
При така установената фактическа обстановка съдът
прие, че подсъдимият Н.Р.М. не е осъществил състава на престъпление по чл.339,
ал.1, пр.2 от НК.
Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е класическо
формално престъпление, продължено по своя характер. Изпълнителното деяние се
изразява в няколко форми – придобиване, по какъвто и да е начин; държане
или предаване другиму на взривове,
огнестрелно оръжие или боеприпаси, без субектът да има за това надлежно
разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените
изпълнителни форми.
В конкретния случай подс. М. е обвинен за престъпление
по чл.339, ал.1 в хипотезата на „държане“ на боеприпаси - 45 броя бойни
патрони, калибър 9x18 мм, предназначени за стрелба с пистолети и картечни
пистолети кал. 9x18 - „Макаров", „Стечкин" и др.
Понятието държане в тази норма означава упражняване на
фактическа власт върху предмета на престъплението, като наказателният кодекс
използва този термин, без да отдава значение на съществуването или не на правно
основание за установяването на връзката между лицето и вещта. Държането не
държи сметка на действията на дееца по придобиване на вещите, а единствено до
фактическата им връзка с дееца.
Съставомерно по чл.339, ал.1 от НК „държане” ще е
налице винаги, когато за огнестрелното оръжие и боеприпасите няма надлежно
разрешение, и оръжието и боеприпасите обективно се намират във фактическа власт
на дееца без оглед на продължителността - часове, дни или повече. Фактът на
държането на посочените, поставени под специален контрол вещи, е достатъчен и
за съставомерността му е без значение начина на възникване на държането.
По смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да
произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум
или снаряд чрез действието на взривно вещество“. В чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ е
поместена легалната дефиниция за боеприпаси, а именно: „Боеприпаси за
огнестрелни оръжия по смисъла на този закон са патрони или изстрели или техните
компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в
огнестрелно оръжие.“
Разрешителният режим за придобиване на огнестрелни
оръжия и боеприпаси е уреден в чл. 50 от ЗОБВВПИ. В ал. 1 на чл. 50 се посочва,
че „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на
Търговския закон, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и
развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически
изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по
наследство, чрез дарение или замяна, след получаване на разрешение за
придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за
съхранение“. Ал. 3 на същия член
предвижда, че „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство, след
получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице“.
Режимът на съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси е регламентиран в чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, където се посочва, че
„Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобиване, може да
съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, след получаване на разрешение за
съответните дейности от директора на ГДБОП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.
По отношение на подсъдимия Н.Р.М. съдът намира, че са
събрани достатъчно убедителни доказателства относно липсата на обективната и
субективната страни на престъплението по чл.339 от НК.
В хода на съдебното следствие като свидетел е
разпитана Е.М. – майка на подсъдимия Н.М.. Същата обяснява подробно, че
въпросните иззети боеприпаси са били част от боеприпаси за пистолет Макаров
кал.9 мм, за какъвто нейния съпруг е имал надлежно разрешително, издадено му
във връзка с неговата служба. Свидетелката посочва, че през 2014г. с протокол
за приемане на ВВООБ от 18.06.2014г., предвид отсъствието на съпруга й поради
неговото последващо пенсиониране като военен и започната нова работа в чужбина,
лично тя предава в РУ „ Полиция“, гр. Момчилград пистолет „Макаров“ 9 мм с 2
бр. пълнители. По делото бе установено, че съпругът на свидетелката – Р. Р.М.,
законно е притежавал пистолета въз основа на издадено разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие пистолет „Макаров", кал. 9 мм. с № *
и боеприпаси за него, с валидност до 24.04.2012г., разрешение № 201/16.04.1999
г. за закупуване на пистолет 9 мм и 32 броя патрони, калибър 9x18 мм, като по
делото е приложена и фактура № */16.04.1999г. за закупуване на пистолет Макаров
9 мм и 32 броя патрони, калибър 9x18 мм. Въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства, съдът установи по безспорен начин, че от обективна
страна подс. М. не е осъществил състав на престъплението по чл.339 във формата
на изпълнителното деяние – „държане“ на боеприпаси.
Съгласно решение № 26/03.02.2009 г. по НД № 633/2008
г. на ВКС, ІІІ н.о., за да е налице съставомерно държане по отношение на
оръжието /боеприпаси в случая/ е достатъчно то да се намира във фактическата
власт на дееца. По делото са събрани достатъчно доказателства, че процесните
патрони не са били във фактическа власт на подсъдимия, тъй като от събраните
гласни доказателства – показания на св. Е.М. и обяснения на подс. М., към
момента на изземване на боеприпасите подс. М. фактически не е обитавал жилището
в гр. М., а там към онзи момент са живеели неговите родители и по-точно
предимно майка му, тъй като нейния съпруг и баща на подс. работел в чужбина. За
пълнота следва да се посочи, че иззетите
боеприпаси, видно от протокола за претърсване, са били намерени в
метална каса, разположена в спалната на св. М. и нейния съпруг Р. М..
Предвид посоченото в цитираната съдебна практика, че
установяването на съставомерно държане обективира в достатъчна степен и неговия
умисъл, ако не са налице други обстоятелства, които го изключват, като
настоящият съдебен състав прие, че деянието извършено от подсъдимия, е
несъставомерно и от субективна страна. По делото са налични доказателства
/показанията на свидетелката Е.М. и предоставените от ОД МВР Кърджали копия на
документи/, които внасят съмнение в това М. да е осъществил престъпното деяние
при форма на вината пряк умисъл. Налице са обективни обстоятелства, които не
могат да не бъдат отчетени при преценка за наличие на субективната страна на
престъплението.
Във връзка с всичко гореизложено, съдът при, че
обвинението за държане на боеприпаси от подсъдимия М. не намира опора в събраните
доказателства.
Основен принцип на съвременния наказателен процес е,
че обвинението следва да бъде безспорно доказано, а присъдата не може да се
основава на предположения – чл. 303 НПК. Тежестта на доказване на обвинението в
наказателния процес пада изцяло върху прокурора и разследващите органи
(включително и относно субективната страна), а в закона изрично е посочено, че
обвиняемият няма задължение да доказва, че е невинен. Като съобрази всичко
изложено от правна страна, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 304 НПК за оправдаване на подсъдимия Н.Р.М. по повдигнатото му от СП обвинение. За
постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение на членовете на съдебния състав за
виновността на подсъдимия М.. Отсъствието на такива налага единствения и
правилен извод, че извършването на престъпление не е доказано по несъмнен
начин, което налага признаването на подсъдимите за невинни и тяхното
оправдаване.
Поради това, съдът прие за недоказано по делото
обстоятелството, че именно подсъдимият Н.Р.М. е упражнявал фактическа власт
чрез държане на 45 броя бойни патрони, калибър 9x18 мм, предназначени за
стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 9x18 - „Макаров",
„Стечкин" и др., към процесния период, в който не е имал разрешение за
това и на основание чл.304 НПК постанови оправдаването му по обвинението за
престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.
Предвид оправдателната присъда по отношение на Н.Р.М.
на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 32,
07 лв. /тридесет и два лева и седем стотинки/, представляващи една трета от
разноски по досъдебното производство и направените по делото разноски в размер
на 500 лв. /пет стотин лева/ от съдебното производство, остават за сметка на
държавата.
При тези
мотиви съдът постанови своя съдебен акт.
Председател: