Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260012 19.02.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 3 февруари Година 2021
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР И.Г.
ПРОКУРОР ХРИСТО МИШОВ
като разгледа докладваното от
съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
ВНОХД № 2487 по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260030 от 26.10.2020 г., постановена по НОХД
№ 534/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият М.Д.И. е признат
за виновен в това, че на 11.08.2018 г.,
в гр. С., като извършител, в съучастие с подсъдимия Д.Т.К. и подсъдимия Г.Й.К.
– също извършители, принудил другиго - Г.Б.Ш., да извърши и претърпи нещо противно
на волята му, като употребил за това сила и заплашване и на основание чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК
и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият М.Д.И. е признат за невинен в това, на 11.08.2018
г., в гр. С., да е отнел чужди движими вещи – пари на стойност 40 лв. от
владението на Г.Б.Ш., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила (удари) и заплашване (с причиняване на телесни повреди) и е оправдан
по обвинението по чл.198, ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият Д.Т.К. е признат за
виновен в това, че на 11.08.2018 г., в
гр. С., като извършител, в съучастие с подсъдимия М.Д.И. и подсъдимия Г.Й.К. –
също извършители, принудил другиго - Г.Б.Ш., да извърши и претърпи нещо противно на волята му, като употребил
за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.143, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на една година лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъдата и подсъдимият Г.Й.К. е признат за виновен в това, че на 11.08.2018 г., в гр. С., като извършител, в
съучастие с М.Д.И. и Д.Т.К. – също извършители, принудил другиго - Г.Б.Ш., да извърши и претърпи нещо противно
на волята му, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на
основание чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 НК е осъден на
една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание е отложено за
изпитателен срок от три години.
С присъдата подсъдимите Г.Й.К., Д.Т.К. и М.Д.И. са
осъдени да заплатят съразмерно на ОД на МВР - Стара Загора направените по
делото разноски в размер на 248,17 лева, а на РС - Стара Загора - разноски в
размер на 60 лева.
В срока по чл. 319 от НПК са постъпили въззивни жалби
от подсъдимия Д.Т.К. чрез защитника му адв. А.А., от подсъдимия М.Д.И. чрез
защитника му адв. С.Ч. и подсъдимия Г.Й.К. чрез защитника му адв. Н.К.. Постъпил
е и протест от прокурор при РП - Стара Загора срещу постановената присъда.
Във
въззивната жалба на подсъдимия Д.Т.К. се правят оплаквания за неправилност на
присъдата и постановяването й при липса на безспорни доказателства за участието
му в престъплението, за което е осъден. Прави се искане присъдата да бъде
отменена и въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимия К.
за невиновен.
С въззивната жалба, подадена от подсъдимия М.Д.И. чрез
защитника му адв.Ч. се обжалва постановената спрямо него присъдата в
осъдителната й част. Правят се оплаквания за незаконосъобразност,
немотивираност и неправилност на присъдата и за постановяването й в нарушение
на материалния закон. Искането е присъдата да бъде отменена в осъдителната й
част и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия И. да
бъде оправдан и за обвинението по чл.143, ал.1 от НК.
Във въззивната жалба депозирана от подсъдимия Г.Й.К. се
правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, както и за постановяването й при допуснати съществени процесуални
нарушения – при събирането и проверката на доказателствата. Искането е присъдата
да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия К. да
бъде оправдан.
В протеста се правят оплаквания за неправилност
на присъдата в частта й, в която подсъдимият М.И. е признат за невиновен и
оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
както и в частта й, в която на същия е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година за престъплението по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК, което според прокурора е
явно несправедливо, тъй като размера му е твърде занижен.
Искането в протеста е да бъде отменена обжалваната
присъда в частта, в която подсъдимият М.И. е
признат за невиновен и оправдан за престъплението по чл.198, ал.1 от НК
и да бъде постановена нова, с която И. да бъде признат за виновен и осъден по
това обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години. Иска се и
изменение на присъдата в частта, касаеща размера на наложеното наказание
лишаване от свобода за престъплението по чл.143,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, което да бъде увеличено на три
години, а така също да бъде увеличен и изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК
от три на пет години.
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат от
подсъдимите Д.Т.К., М.Д.И. и Г.Й.К. лично, както и от защитниците им адв. А.А.,
адв. С.Ч. и адв. Н.К..
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че поддържа изцяло протеста и направените в него искания, като
оспорва жалбите на подсъдимите.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:
Подсъдимият М.Д.И., с ЕГН ********** е роден на *** ***,
адрес за призоваване гр. ***, български
гражданин, средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Д.Т.К., с ЕГН ********** е роден на *** ***,
адрес за призоваване гр. ***, български
гражданин, средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Г.Й.К., с ЕГН ********** е роден на *** ***, адрес за призоваване гр. ***, български гражданин, средно образование, неженен,
неосъждан.
На 11.08.2018 г. подсъдимите М.И., Д.К. и Г.К. отишли на
дискотека в клуб „***“, находящ се в централната
част на град С..
По същото време в същата дискотека бил и свидетелят Г.Ш.
заедно с приятелите си – свидетелите И.Х. и М.М.. Пострадалият Ш.
изтеглил от банкомат същата нощ 90 лв. с банковата си карта, като според думите
му в дискотеката похарчил 50 лв., с които плащал сметките на цялата маса и му
останала сумата от 40 лв..
Двете компании
били настанени на съседни маси в заведението. Тъй като подсъдимият М.И.
познавал свидетеля М.М. на два пъти ходил да му се обажда и да говори с него.
Похвалил се, че му се е родило братче и затова се черпят с компанията, като правело
впечатление, че е бил повлиян от изпития алкохол. Около 04.30 ч. подсъдимият И.
без да е провокиран по някакъв начин, отишъл до свидетеля Ш., с когото до този
момент не се познавали и го блъснал по гърба. Двамата се скарали. Намесил се
свидетеля Х. за да ги разтърве. Охранителите като
видели спречкването между момчетата за да предотвратят бой в дискотеката, се
намесили като принудително извели навън през аварийния изход свидетеля Ш., подсъдимите И. и К.. Подсъдимият К. виждайки
това, веднага излязъл от дискотеката през централния вход, за да потърси
приятелите си, към които се присъединил, установявайки местонахождението им
близо до аварийния изход.
Междувременно пред дискотеката, на най-горната
площадка на аварийните стълби към улицата, между клуб „***“ - Стара Загора и съседния магазин „***“, подсъдимият И. казал на свидетеля Ш. да извади
всичките си вещи от джобовете и да се съблече гол, като го заплашил, че ако не
изпълни това, ще го пребият. Свидетелят Ш. отказал да се подчини. За да го
принуди да извади всичките си вещи от джобовете и да се съблече гол, подсъдимият
И. ударил с юмрук по носа пострадалия. От удара, носа на пострадалия започнал
да кърви, а от болката се присвил и клекнал. След това подсъдимият И. втори път
казал на свидетеля Ш. да извади всички вещи от джобовете си и да се съблече
гол, като пак го заплашил, че ако не изпълни това, ще бъде пребит. В подкрепа
на заканата на подсъдимия И., подсъдимият К. ударил с юмрук по главата - в
областта на лявото слепоочие свидетеля Ш., за да го принуди да извади всичките
си вещи от джобовете и да се съблече гол, а подсъдимият К. го ударил с крак по
лявата скула на лицето.
Последният бил принуден да се подчини и сам дал
всичките си вещи: 1 бр. портфейл от естествена кожа, заедно със съдържимото се
в него, мобилния си телефон „Самсунг Джей 7“ с ИМЕЙ 359603082349893 и връзката
с 8 бр. ключове, в ръцете на подсъдимия И., който ги изхвърлил долу на
тротоара.
Тогава подсъдимият И. извикал на свидетеля Ш.
„Събличай се бе, педерас!“. Тъй като свидетелят Ш. не се подчинил, подсъдимите К.
и К. започнали да дърпат нагоре тениската му, която успели да съблекат и също я
хвърлили на тротоара. Подсъдимият И. започнал да дърпа надолу късите дънкови
панталони, с които бил обут Ш., за да ги съблече насила, като при дърпането им
скъсал единия им крачол. Късите дънкови панталони, с които бил обут свидетеля Ш.
в инкриминираната вечер, са приобщени като веществено доказателство по делото,
като е изготвен и протокол за оглед на това веществено доказателство и фотоалбум
към него, видно от които е, че същите са със скъсан десен крачол. Подсъдимият И.
накарал пострадалият да си събуе и обувките, който се подчинил и събул сам
маратонките си марка „Зара“, дал ги в
ръцете му и той ги изхвърлил долу на тротоара. Така свидетелят Ш. останал по
боксерки и по чорапи.
Свидетелите И.Х. и М.М. излезли през главния вход на дискотеката за да
потърсят приятеля си Г.Ш., и видели полицейски патрулен автомобил с двама
униформени служители на реда – свидетелите И.И. и И.Т.. Двамата
свидетели И. и Т. – полицаи от Първо РУ – С., били изпратени от ОДЧ по сигнал за нарушаване на
обществения ред пред дискотека „***“. Чували се
викове и крясъци, идващи от посоката на аварийния изход на дискотеката, които
са били възприети както от полицейските служители, така и от двамата приятели
на пострадалия. Свидетелите Х. и М., като чули виковете и разпознали гласа на свидетеля Ш.,
веднага отишли при двамата полицаи, намиращи се на мястото и им споделили за
инцидента. В това време по стълбите се задали да слизат четири момчета – това
били подсъдимите И., К. и К., а зад тях бил пострадалия Ш. по боксерки и чорапи,
с кръв по лицето и следи от наранявания. Подсъдимият И. като видял полицаите,
хукнал да бяга и се скрил в тъмното, а свидетелят Ш., в присъствието на другите
двама подсъдими - К. и К., разказал на свидетелите И. и Т., че е бил бит
и съблечен насила от тримата. Обяснил им, че тримата подсъдими са го удряли и
са дърпали дрехите му и така насила са го съблекли гол.
Свидетелите Х. и М., като видели дрехите и личните вещи на свидетеля Ш.
хвърлени на тротоара, ги взели и му ги предали.
Свидетелите И. и Т. и пристигналия втори патрулен автомобил откарали
свидетелите Ш., Х. и М. и подсъдимите К. и К. в полицията за снемане на
сведения по случая.
По-късно свидетелят Ш. посетил спешния център на УМБАЛ
– С., където му бил извършен преглед и направена
рентгенография, където установил че му липсва сумата от 40 лв.
Същия ден се явил и при специалист съдебен лекар, като
след освидетелстването му било издадено Съдебно медицинско удостоверение на
живо лице № 89/2018 г..
От назначената в хода на досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 354/2018 г. се установява, че
на 11.08.20198 г. Г.Ш. след нанесен побой е получил контузия на главата –
сътресение на мозъка, кръвонасядане на клепачите на очите, кръвоизлив под
слизестите обвивки на лявото око, кръвонасядания и оток на лицето и главата.
Описаните травматични увреждания отговарят да са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и да са получени по време и начин, описани в досъдебното
производство. На Г.Ш. е причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Възстановителният период при правилно протичане на
оздравителния процес е около 15-20 дни.
Подсъдимите М.И. и Д.К. не дават обяснения по
обвинението, а подсъдимият Г.К. дава лаконични обяснения, в които не се
признава за виновен. Заявява, че не е участвал в престъплението, тъй като е
отишъл отвън 5 минути по-късно. Обяснява, че тримата „Д., М. и Г. ги изкараха
през аварийния изход, а аз минах през главния вход.“
Въззивният съд възприема за установена гореизложената
фактическа обстановка въз основа на направения самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства, като акцент следва да се постави върху
показанията на свидетеля Г.Ш., И.Х. и М.М., дадени в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а за свидетеля М. и показанията му, дадени в хода на досъдебното
производство пред разследващ орган и приобщени чрез прочитането им на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на свидетелите И.И. и И.Т. – полицейски
служители, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, а
за свидетеля Т. и показанията му, дадени в хода
на досъдебното производство пред разследващ орган и приобщени чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на
свидетелката Р. Н., вещественото доказателство, протокола за огледа му и
изготвения фотоалбум, СМУ и заключението на СМЕ по писмени данни, справките за
съдимост на подсъдимите и декларациите за семейно положение и имотно състояние.
Показанията на свидетеля Ш. правилно са
възприети с доверие като обективни от районният съд след като е извършена
преценка за тяхната евентуална заинтересованост, с оглед качеството му и на
страна – частен обвинител по делото. Показанията на свидетеля Ш. се възприемат
за обективни и от въззивният съд, тъй като по отношение на относимите към
деянието по чл.143, ал.1 от НК факти, дадените от него показания кореспондират
на останалите събрани по делото гласни доказателства – на показания на незаинтересованите
свидетели полицейски служители И. и Т., на показанията на свидетелите М. и Х. – негови
приятели /на чиято достоверност отделно ще се спре настоящият съд/, на
показанията на свидетелката Р.Н., която е била част от компанията на подсъдимите.
Показанията на свидетеля Ш. относно упражнената спрямо него физическа сила от
тримата подсъдими чрез нанесени му удари в областта на лицето и главата изцяло
кореспондират на приетото като писмено доказателство по делото СМУ и на заключението
на СМЕ по писмени данни относно получените от него травматични увреждания по
време на инкриминираното деяние. Показанията на пострадалия относно начина, по
който подсъдимите са съблекли дрехите му кореспондира на наличното по делото
веществено доказателство – къс дънков панталон със скъсан десен крачол.
Въззивният съд кредитира с доверие показанията
на свидетелите М. и Х., които макар да са приятели на пострадалия Ш.,
обективно и незаинтересовано възпроизвеждат в показанията си фактите, на които
са станали свидетели и които кореспондират с дадените от пострадалия показания.
Същите не са очевидци на случилото се пред дискотеката, но лично са възприели
агресивното поведение на подсъдимия М.И. спрямо пострадалия Ш. вътре в
заведението; принудителното им отвеждане от охраната през аварийния изход;
това, че са чули момчешки викове, идващи откъм аварийния изход на дискотеката;
в присъствието на двамата полицаи видели да слизат по стълбите тримата
подсъдими и пострадалия Ш., съблечен по боксерки и чорапи; бягството на
подсъдимия И.; думите на пострадалия Ш., казани на полицаите, а именно: че
трите момчета – заварените на място подсъдими
Д.К. и Г.К. и избягалия подсъдим М.И., са го набили и принудително са го
съблекли.
Така, както се оплакват защитниците на
подсъдимите К. и К. във въззивните жалби, действително е налице противоречие в
показанията на свидетелите Х. и М. относно това охраната кои от подсъдимите е извела
принудително от заведението, като свидетелят М. заявява, че са
извели подсъдимите М.И. и Г.К., а свидетелят Х. заявява, че охраната е извела и тримата подсъдими, но
това противоречие е несъществено доколкото няма отношение към съставомерните
факти. Безспорно установено по делото е, че по време на извършване на деянието
по чл.143, ал.1 от НК са присъствали и тримата подсъдими и са взели участие в
упражнената спрямо пострадалия Ш. принуда чрез сила и заплашване, като
обстоятелството кой от коя врата е излязъл е ирелевантно към авторството на
деянието. Това, че подсъдимия Д.К. е присъствал към момента на извършване на
деянието, се установява и от изцяло незаинтересованите показания на
свидетелката Р.Н. – част от неговата компания, която напускайки
заведението още преди идването на полицията, е видяла пострадалия Ш. и тримата
подсъдими „да спорят“, като била шокирана от вида на пострадалия – по бельо и
чорапи. От показанията на тази свидетелка, така както твърди и свидетеля Х., се установява, че от нейната компания – на
подсъдимите, охраната е извела М.И. и Г.К. през аварийния изход, а Д.К. отишъл
да провери какво се случва и повече не се е върнал в заведението. С оглед на
това, че двама свидетели – Х. и Н., които съответно са от компанията на пострадалия и на
подсъдимите, установяват непротиворечиво, че охраната е извела принудително М.И.
и Г.К., въззивният съд приема това за установено по несъмнен начин, като по
отношение на подсъдимия К. приема за установено казаното от свидетелката Н., че се е отзовал на мястото на извършване на деянието
по своя воля, като без значение е точно в кой момент е сторил това, след като
по никакъв начин не се е противопоставил на действията на останалите
съизвършители, а напротив – присъединил се е към тях.
Другото противоречие в показанията на
свидетелите Х. и М., на което се акцентира във въззивните жалби - дали
двамата заедно или последователно са излезли от заведението и са отишли при
полицаите, също няма отношение към установяването на деянието и авторството му
и не следва да се обсъжда.
Въззивният
съд намира за неоснователни възраженията в жалбите на подсъдимите Д.К. и Г.К.,
подадени чрез защитниците им, че първоинстанционния съд при проверката и
оценката на свидетелските показания е допуснал нарушения, които са довели до
неправилни фактически и правни изводи за участието им в инкриминираното деяние.
Макар да има известни разминавания между фактически приетото от
първоинстанционния съд и приетото за установено от настоящата инстанция, същите
не касаят присъствието на всеки от тримата дейци на мястото на произшествието и
участието им в инкриминираното деяние. С оглед на това въззивният съд намира, че
сторените от първоинстанционният съд отклонения при анализа на свидетелските
показания не са дали отражение върху обосноваността и правилността на
постановената присъда.
При така установеното по делото, първоинстанционният
съд обосновано и при правилно приложение на материалния закон е приел, че на 11.08.2018
г., в гр. С., подсъдимите М.И., Д.К. и Г.К. в съучастие помежду
си, като съизвършители са принудили другиго - Г.Б.Ш., да извърши и претърпи
нещо противно на волята му, като употребили за това сила и заплашване – престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Престъплението принуда по чл.143 от НК е престъпление
против свободното формиране на волята и избора на поведение.
Изпълнителното деяние се изразява в противоправно
мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае. Касае се винаги до
въздействие върху психиката на жертвата, което според закона може да приеме три
форми – физическо въздействие /употреба на сила/, заплашване и злоупотреба с власт.
Принудата по чл.143, ал.1 от НК е резултатно
престъпление. Престъпният резултат е поведението на пострадалия, който
извършва, пропуска или претърпява нещо, противно на своята воля.
По делото безспорно е установено, че тримата подсъдими
със задружни усилия – в началото чрез заплаха спрямо телесния интегритет на
пострадалия, отправена от подсъдимия М.И., противно на волята си е бил принуден
към активно действие - да им предаде личните си вещи и да се съблече гол,
последвано от използването на физическа сила и от тримата подсъдими –
нанасянето на удари по лицето и главата, за да го принудят да претърпи нещо
противно на волята си – да бъде съблечен по бельо на публично място, след като
пострадалия сам се противопоставил да стори това.
Тримата подсъдими са действали в съучастие помежду си
като съизвършители, тъй като всеки от тях е взел участие в изпълнителното
деяние. Подсъдимият И. е взел участие и в двете форми на принудата, упражнена
върху личността на пострадалия – и във физическата, и в психическата принуда,
докато подсъдимите К. и К. са взели участие във физическото въздействие,
упражнено спрямо пострадалия за сломяване на волята му, но това е напълно
достатъчно за ангажиране на отговорността на всеки от тях в извършване на
престъпление по чл.143, ал.1 от НК в съучастие помежду им като съизвършители по
см. на чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимите И., К. и К. са действали при общ умисъл,
който е налице тогава, когато всеки от дейците при осъществяване на своята
проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия/те
съучастник/ци и е допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени
всички обективни признаци на престъпния състав. Подсъдимите К. и К., макар и да
не са взели участие в заплашването на пострадалия, извършено от подсъдимия И.,
не са се противопоставили на действията му, а напротив – включили са се в
осъществяването на една от формите на изпълнителното деяние, като са желали от
общата им дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци от състава на
престъплението принуда по чл.143, ал.1 от НК, и следва да носят отговорност за
упражнената спрямо пострадалия принуда в двете й форми – сила и заплашване.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, тъй като всеки от подсъдимите И., К. и К. е съзнавал съдържанието на
волята на пострадалия Ш., съзнавал е както своето въздействие, така и
въздействието, упражнявано от другите двама съизвършители върху психиката му за
предприемане на определено поведение, противно на волята му, което пряко са
целяли.
С оглед на гореизложеното, неоснователни
са оплакванията, направени и в трите въззивни жалби, подадени от подсъдимите
чрез техните защитници за недоказаност на повдигнатото им обвинение по чл.143,
ал.1 от НК и искането за оправдаването им. Постановената присъда, с която
подсъдимите И., К. и К. са признати за виновни от обективна и субективна
страна, в съучастие помежду си, като съизвършители, да са автори на престъплението
по чл.143, ал.1 от НК е обоснована и постановена при правилно приложение на
материалния закон.
По отношение на постъпилия протест:
Първото оплакване е за неправилност
на присъдата в частта й, в която подсъдимият М.И. е признат за невиновен и
оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.198, ал.1 от НК. За
да постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия М.И. по обвинението да е
извършил спрямо пострадалия Ш. и грабеж на сумата от 40 лв. от портфейла му –
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е приел, че това
обвинение не е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна.
Въззивният съд изцяло се солидаризира към приетото от първоинстанционния съд и
с изложените от него съображения за това. Доказано по делото е, че подсъдимият И.
за кратко е държал портфейла на пострадалия Ш., който бързо изхвърлил на
тротоара пред аварийния изход на заведението, но не са събрани доказателства
относно това същият да е отворил портфейла и да е извалил от там пари на
стойност 40 лв., върху които да е установил трайна фактическа власт. Самият
пострадал не твърди това, а изказва предположение, че тъй като е дал портфейла
си на подсъдимия И., той е отнел сумата от 40 лв., намираща се в него. Относно
причината за липсата на сумата от 40 лв. в портфейла на пострадалия са налице
повече от една възможности, с оглед на което да се приеме, че подсъдимият И. е
отнел парите докато е държал портфейла означава да се ангажира отговорността му
за грабеж въз основата на предположение. Не е доказана и субективната страна на
това престъпление, т.е. че подсъдимият е имал намерение да свои вещи на
пострадалия, в частност сумата от 40 лв.. Доказано по делото е друго – че
подсъдимият И. и приятелите му – другите двама подсъдими, са целяли да унижат
пострадалия Ш. на публично място, принуждавайки го да извърши и претърпи нещо
противно на волята му чрез използваните от тях сила и заплашване. На тези им субективнии
нагласи отговарят и действията им по изхвърляне както на личните вещи, така и
на дрехите на пострадалия.
С оглед на изложеното, въззивният съд
намира, че тъй като осъдителната присъда не може да почива на предположения, при
правилно приложение на чл.304, вр. чл.303, ал.1 от НПК подсъдимият М.И. е
признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл.198, ал.1 от НК, а
подадения протест против присъдата в оправдателната й част се явява
неоснователен.
Второто оплакване в протеста е за
несправедливост на наложеното на подсъдимия М.И. наказание лишаване от свобода
за срок от една година за престъплението по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК, което според прокурора е твърде занижено. Такъв се явявал и
изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, определен от първоинстанционния съд на
3 години.
Това оплакване в протеста въззивният съд
намира за основателно, поради следното:
За извършеното престъпление по чл.143,
ал.1 от НК в закона е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6 години.
В мотивите към
обжалваната присъда първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието и за
тримата подсъдими И., К. и К. в размер на 1 година лишаване от свобода, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е приел, че целите на
наказанието могат да бъдат изпълнени с отлагане на изпълнението му на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. И за тримата подсъдими районният съд е
отчел еднакви смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
„сравнително еднаквия им принос“ в осъществяване на деянието по обвинението.
Въззивният съд намира,
че този извод е неправилен и необоснован, тъй като по несъмнен начин е
установено по делото, че подсъдимият М.И. има значително по-голям принос от
подсъдимите К. и К. в осъществяване на деянието по чл.143, ал.1 от НК. При
индивидуализация на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде
наложено на подсъдимия И. не може да не бъде отчетено, че точно той е
предизвикал конфликтната ситуация вътре в клуб „***“, станала причина за отвеждането на
спорещите от охраната извън заведението. Следва да бъде отчетено, че подсъдимият
И. е инициатора на принудителните действия, извършени спрямо пострадалия Ш. до
аварийния изход, като е имал най-голямо участие в осъществяване и на самото
изпълнително деяние, тъй като е взел лично участие и в двете форми на принудата
– психическа чрез заплахи и физическа – чрез упражняване на сила. Следва да
бъде отчетена и проявената от него арогантност и цинизъм при извършване на
деянието. Първоинстанционният съд е пропуснал да отчете като отегчаващо
отговорността на И. обстоятелство и несъставомерния резултат, настъпил от
действията му – счупването на дисплея на мобилния телефон на пострадалия.
Основателни са
оплакванията в протеста, че определеното на подсъдимия И. наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година е занижено и е несправедливо. Отчитайки същественият принос на подсъдимия И. в извършване на
престъплението по чл.143, ал.1 от НК и допълнително отчетеното отегчаващо
отговорността му обстоятелство, въззивният съд намира, че следва да измени
присъдата, като увеличи наказанието лишаване от свобода на 2 години, а така
също и изпитателния срок на 4 години, с което наказание биха се постигнали целите
на генералната и на специалната превенция по чл.36 от НК.
Законосъобразно на основание чл.189,
ал.1 и ал.3 от НПК с присъдата в тежест на подсъдимите са възложени направените
по делото разноски в хода на досъдебното и съдебно производство.
Въззивният съд констатира, че районният
съд е пропуснал да се произнесе с присъдата по въпроса за разноските, направени
от частния обвинител Г.Ш. за платеното от него възнаграждение за повереник в
размер на 800 лева. С оглед на това и на основание чл.198, ал.3 от НПК
подсъдимите И., К. и К. следва да бъдат осъдени да заплатят по равно направените
от частния обвинител Ш. разноски по делото.
Предвид гореизложените съображения,
съдът намира въззивните жалби за неоснователни, а подадения протест за частично
основателен, поради което и на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.2, т.1 от НПК
прие, че присъдата следва да бъде изменена по отношение на подсъдимия М.И.,
като се увеличи наложеното му наказание лишаване от свобода от една на две години и се увеличи
изпитателния срок от три на четири години.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд
– Стара Загора
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260030 от 26.10.2020 г., постановена по
НОХД № 534/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както следва:
УВЕЛИЧАВА размера на
наложеното на подсъдимия М.Д.И., с ЕГН **********
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от една година на ДВЕ ГОДИНИ, както и срока на
отложеното му изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК от три години на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимите
М.Д.И., с ЕГН **********, Д.Т.К., с ЕГН ********** и Г.Й.К., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на частния обвинител Г.Б.Ш.,
с ЕГН ********** направените от него разноски по делото, в размер на по 267 /двеста
шестдесет и седем/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.