№ 3
гр. Малко Търново, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ДОРА Ж. ПАПУДЖИКОВА
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело №
20232140100001 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
депозирана от ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП
(ЮИДП ДП), със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, п.к. 8800, ул.
”Орешак” № 15а, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията, с ЕИК:
*********, представлявано от директора инж. Д. Д. Р., чрез П. Т. П. -
процесуален представител с адрес за призоваване и връчване на съдебни
книжа - гр. Сливен, ул. ”Орешак” № 15 а, тел.: 044/62 29 21, факс 044/62 20
77 Против: И. Г. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г., ул. “В.“ № 2,
общ. Малко Търново с правно основание: чл. 92 ЗЗД, чл. 422 ГПК и цена на
иска: 10 654,97 лв. /десет хиляди шестстотин петдесет и четири лева и
деветдесет и седем стотинки/, с която се иска от съда на основание чл. 124, ал.
1 ГПК да се признае за установено при условията на чл. 422, ал. 1 и чл. 415,
ал. 1 ГПК, че И. Г. Я., ЕГН: **********, дължи на „ЮГОИЗТОЧНО
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, п.к. 8800, ул. ”Орешак” № 15а, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенцията
по вписванията, с ЕИК: *********, представлявано от директора инж. Д. Д.
Р., сумата за която е издадена Заповед № 41/06.10.2022 г. за изпълнение на
парично задължение, издадена от Районен съд Малко Търново по ч.гр.д
66/2022 г, а именно: главница 10 654,97 лв. /десет хиляди шестстотин
петдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - дължима неустойка
1
по Договор за управление № РД-14-09/12.12.2019 г. сключен между ЮИДП
ДП и И. Г. Я., ведно със законната лихва, от датата на подаване на
заявлението - 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и
разноски по делото в размер на: сумата от 426,20 /четиристотин двадесет и
шест лв. и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса в заповедното
и исковото производство, 200 /двеста/ лв. възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното и исковото производство, и 400
/четиристотин/ лв. депозит за възнаграждение на вещо лице или общо в
размер на 926,20 /деветстотин двадесет и шест лв. и двадесет стотинки/.
В съдебно заседание на основание чл. 143, ал. 2 ГПК съдът прие нови
доказателства, представени от ищеца с оглед възражение на ответника в
отговора.
В с. з. ищецът се представлява от процесуален представител, който
поддържа изцяло исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна в който отговор
се прави възражение, с което се оспорват твърденията изложени в ИМ
относно ангажираща отговорността на ответника за предвидена в чл. 18 от
договора неустойка, излагат се подробни мотиви относно твърденията на
ищеца, излага твърдения относно допустимосстта на иска както и по
основателността на иска като подробно се излагат мотиви оспорващи всяко
едно от деветте нарушения.
При условията на евентуалност оспорват иска при условията на
нищожност, както и прекомерност на неустоичната клауза.
В с. з. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа всички
възражения по основателността на исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
След анализ на изложените доводи и възражения от страните, както и на
събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна:
На 12.12.2019 г. „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП
/ЮИДП ДП/ сключил с инж. И. Г. Я. договор за управление № РД-14-
09/12.12.2019 г. на основание чл. 173, ал. З от Закона за горите, по силата на
който ЮИДП ДП възложил, а инж. Я. приел да ръководи и представлява
повереното му стопанство - Териториално поделение Държавно горско
стопанство „Малко Търново“ /ТП ДГС "М. Т. "/ в съответствие с действащото
законодателство на Република България, решенията на министъра на
2
земеделието и храните, на Управителлния съвет, на директора на ЮИДП ДП
и в рамките на предоставените му права, съгласно действащата нормативна
уредба правомощия. Видно от чл. 24, ал. 2, т. З, във връзка с чл. 18, т. 2 от
действащия към 12.12.2019 г. Правилник за организацията и дейността на
„Югоизточно държавно предприятие“, ДГС "М. Т. " е териториално
поделение на ЮИДП ДП. На 20.07.2021 г. договорът за управление бил
прекратен със заповед № РД-15-18 от 20.07.2021 г. на директора на ЮИДП
ДП на основание чл. 172, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро от Закона за горите и чл. 19,
ал. 1, т. 1 от ДУ след подадено заявление от инж. Я. с вх. ЧР-02-
109/20.07.2021 г.
Следователно за периода от 12.12.2019 г. до 20.07.2021 г. страните по
договора за управление са били обвързани с всички клаузи по него, с
произтичащите правни последици.
След извършен одит за съответствието при финансовото управление на
дейностите в ТП ДГС "М. Т. " за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2021 г. е
изготвен предварителен одитен доклад от Цв. П. - ръководител на звено
„Вътрешен одит“ на ЮИДП ДП, който е връчен на 08.03.2022 г. на ответника
/видно от приложения в одитното досие протокол за връчване/ със срок за
представяне на писмени становище по доклада в срок до 11.03.2022 г.
Поради липсата на възражение от ответника, възприетите от одитора
констатации и изводи в предварителния доклад не са променени и същия
придобива характер на окончателен доклад с вх. № КДВО-02-01-
15/11.03.2022 г. в ЦУ на ЮИДП ДП.
Въз основа на констатациите и изводите на одитора от извършения одит
е съставен и втори доклад /с кратко съдържание/ с вх. № КДВО-02-01-
16/11.03.2022 г. от Цв. П. - ръководител звено „Вътрешен одит“ относно
извършения одитен ангажимент в териториалното поделение.
За извършените в одитните доклади нарушения, директорът на ЮИДП
ДП издал заповед № РД -10-145/07.04.2022 г., на основание чл. 18, ал. 2 от
договора за управление за заплащане на неустойка в размер на 10 654,97 лв
/представляваща сума в размер на три брутни възнаграждения получени от
ответника/.
По делото бе допусната и изслушана съдебно - счетоводна експеритиза
видно от която размера на неустойката е 10 654.97 лв.
По делото бе допуснат и разпитан св. К.. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля, тъй като неговите показания не доведоха до изясняване на
3
фактическата обстановка, а и същият е в близки отношения с ответника по
делото, и неговите показания целят единствено и само ответника да бъде
оневинен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства.
Отделяне на безпорното от спорното:
Няма спор между страните, че на 12.12.2019 г. между страните е сключен
договор за управление № РД-14-09 (приложен под № 13 към ИМ), на
основание чл. 173, ал. З от Закона за горите (ЗГ), по силата на който
ответника е приел да ръководи и представлява териториално поделение на
ищеца - ДГС - М. Т..
Договорът е прекратен със заповед № РД -15-18 от 20.07.2021 г. на
директора на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ" (приложена
под № 13 към ИМ).
Извършен е одит на ДГС - М. Т., от ръководителя на звено „Вътрешен
одит" на ищеца, за периода 01.07.2020 г. - 31.12.2021 г. Предварителният
одитен доклад е връчен на ответника на 08.03.2022 г., като му е предоставена
възможност да изрази становище в 3-дневен срок, от която той не се е
възползвал.
Окончателният одитен доклад, идентичен с предварителния, е входиран в
центратното управление на ищеца с № КДВО № 02-01-15 от 11.03.2022 г.
(приложен под № 16 към ИМ).
Издадена е заповед № РД-10-145 от 07.04.2022 г. от директора на
„ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ", с която ответника е
задължен да заплати неустойка в размер на три месечни брутни трудови
възнаграждения - 10 654,97 лева (приложена под № 12 към ИМ).
Заповедта е мотивирана с констатирано в одитния доклад неизпълнение
на договорни задължения и клаузата на чл. 18 от договора за управление.
Спорно между страните е:
1. Допуснати ли са от ответника визираните в исковата молба на
основание Заповед на директора и одитния доклад нарушения.
2. Съществува ли нищожност на неустойчната клауза в Д-ра за
управление поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. З от ЗЗД.
4
3. Е ли налице прекомерност на уговорената неустойка на основание
чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
1. По въпроса допуснати ли са нарушение от страна на ответника. Съдът
споделя становището изразено в исковата молба, че одитните доклади се
ползват с материална доказателствена сила. Одиторите на звено „Вътрешен
одит“ са специализирани и квалифицирани служебни лица, чиито длъжности
и функции се определят от Закона за вътрешния одит в публичния сектор
(ЗВОПС). Целите на одиторските функции са определени в чл. 5 от същия
закон. Валидността и обективността на одиторските изводи произтичат
именно от нормативната база на ЗВОПС, тъй като според чл. З от ЗВОПС,
вътрешния одит е независима и обективна вътрешна дейност. Констатациите
на одиторите не са с обвинителна и наказателна функция, а носят
удостоверителна и информативно- предупредителна функция спрямо
ръководителя на публичната структура - директорът на ЮИДП ДП. Актовете
на одиторите са със силата на официални документи и притежават, освен
формална и материална доказателствена сила.
Това, че одитните доклади се ползват с материална доказателствена сила
се доказва и от липсата на постъпили възражения от страна на ответника в
указания от одитора срок. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. З от ЗВОПС, одиторът е
представил срок за писмени възражения по предварителния одитен доклад,
като такива не са постъпили от ответника като по този начин съдът намира, че
последния мълчаливо се е съгласил с изводите и констатациите на одитора,
които следва да считат за доказани само на това основание.
За пълнота следва да се посочи, че вредите не са условие за
изискуемост на неустойката, тъй като кредиторът е в правото си да
претендира неустойка дори, когато вреди не са насгъпили, тъй като освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката изпълнява и
наказателна функция /Така Решение № 12/21.03.2017 I. по т.д. 1056/2009 г.
на ВКС и Решение № 65/14.04.2009 г. по т.д 589/2008 г. на ВКС/.
2. По иска за неустойка с правно основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД:
Ответникът прави възражения за недължимост на неустойката, като
навежда доводи за нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави,
както и прави се възражение за намаляване на неустойката поради нейната
прекомерност.
Първото възражение намира основание в чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД
5
-противоречие на клаузата с добрите нрави. Разгледано
посоченото възражение е неоснователно, поради следните съображения: по
силата на нормата на чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД нищожни са договорите,
които накърняват добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения, и на предотвратяване на
несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна
значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес
на конкретен правен субект. Още повече, че липсват императивни правила
за определяне максимален размер на неустойката, като това е оставено
на волята на правните субекти чрез принципа на свобода на договарянето.
Освен това не може да се разглежда като нарушение на добрите нрави
фактът, че размерът на уговорената неустойка може да надхвърля размера на
претърпените от кредитора вреди. Освен обепечителна и обезщетителна,
неустойката може да изпълнява и санкционираща функция. Чрез тази
си функция неустойката стимулира нормалното развитие на търговските
отношения в условията на пазарна икономика. Ето защо направеният
от страните избор относно начина на определянето й не нарушава
добрите нрави, нито принципа на справедливост.
Въпросът за прекомерността на неустойката, който е свързан с
възможността за намаляване на нейния размер съгласно чл. 92, ал. II ЗЗД, с
оглед съотношението й с претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на
договорни задължения е съществен материалноправен въпрос, но липсва
законово определение на понятието прекомерност, а и в доктрината няма
изработени единни критерии, поради невъзможността по принцип да
съществува общовалидно правило за определяне на прекомерността.
Настоящият състав счита, че когато следва да се приложи правилото на
чл. 92, ал. II ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай,
като намаляването трябва да става с оглед съотношението на действителния
размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи
неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Съгласно чл. 92,
ал. I ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
6
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Размерът на неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се
редуцира до размера на вредите, поради това, че при приравняване на
неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала наказателната
функция на неустойката. Както бе посочено и по-горе липсва общовалиден
критерии за прекомерност, но настоящият състав счита, че при прилагане на
чл. 92, ал. II ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на
неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора,
абсолютният й размер, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне
на неустойка при договори от същия вид. В процесния случай размерът на
неустойката е фиксиран в чл. 18, ал. 2 от договора за управление и е в размер
на пет месечни брутни възнаграждения. Съгласно заповед № РД -10-
145/07.04.2022 г., на основание чл. 18, ал. 2 от договора за управление
размера на неустойката е в размер на 10 654,97 лв. /представляваща сума в
размер на три брутни възнаграждения получени от ответника/. Поради което
съдът намира, че не е налице прекомерност на договорената неустойка.
Доколкото ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на
заповедното производство същият дължи заплащане на направените в същото
разноски в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът, следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 926,20 /деветстотин
двадесет и шест лв. и двадесет стотинки/ за заповедното и исковото
производство.
Водим от гореизложеното, настоящия съдебен състав на МТРС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Я., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: с. Г., ул. “В.“ № 2, общ. Малко Търново, ЧЕ
ДЪЛЖИ на ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП (ЮИДП
ДП), със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, п.к. 8800, ул. ”Орешак”
№ 15а, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенцията по вписванията, с ЕИК:
*********, представлявано от директора инж. Д. Д. Р., чрез П. Т. П. -
процесуален представител с адрес за призоваване и връчване на съдебни
книжа - гр. Сливен, ул. ”Орешак” № 15 а, тел.: 044/ 62 29 21, факс 044/62 20
77 СУМАТА ОТ: главница 10 654,97 лв. /десет хиляди шестстотин петдесет
и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ - дължима неустойка по
7
Договор за управление № РД-14- 09/12.12.2019 г. сключен между ЮИДП ДП
и И. Г. Я., ведно със законната лихва, от датата на подаване на заявлението -
07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Г. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г., ул. “В.“ №
2, общ. Малко Търново ДА ЗАПЛАТИ на ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП (ЮИДП ДП), със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, п.к. 8800, ул. ”Орешак” № 15а, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенцията
по вписванията, с ЕИК: *********, представлявано от директора инж. Д. Д.
Р., чрез П. Т. П. - процесуален представител с адрес за призоваване и
връчване на съдебни книжа - гр. Сливен, ул. ”Орешак” № 15 а, тел.: 044/62
29 21, факс 044/62 20 77 разноски по делото в размер на: сумата от 426,20
/четиристотин двадесет и шест лв. и двадесет стотинки/, представляваща
държавна такса в заповедното и исковото производство, 200 /двеста/ лв.
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и исковото
производство, и 400 /четиристотин/ лв. депозит за възнаграждение на вещо
лице или общо в размер на 926,20 /деветстотин двадесет и шест лв. и двадесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
8