Р Е Ш Е Н И
Е №56
гр.Силистра, 20.07.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор……..,като
разгледа докладваното от с-я М.Славова адм.дело
№39 по описа на съда за 2020 година,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Петроком 07“ООД със
седалище в гр.Силистра, представлявано от управителя А.П.Й., срещу Заповед №3903-1/30.01.2020г.,издадена от
заместник директор на ТД-Дунавска в Агенция “Митници“,с която е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ по вид „запечатване на
обект“,представляващ бензино-газстанция,намираща се в гр.Алфатар,ул.“Олшанка
№6,стопанисвана от „Петроком 07“ООД,за срок от един месец; като на основание
чл.124в ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е „забранен и
достъпа до обекта“.Предоставен е на търговеца 3-дневен срок от връчването на
заповедта,за отстраняване на наличните стоки от обекта, като изрично му е
указано, че наложената административна принуда подлежи на предварително
изпълнение по силата на самия закон,както и нормативната последица от чл.124б
ал.5 ЗАДС при представяне на доказателства за заплатена имуществена санкция,от
вида и в размера,определен с приложеното Наказател но постановление
№3903/28.01.2020г., издадено от началник отдел „Митническо разузнаване и
разследване Дунавска“ при ГД“Митническо разузнаване и разследване“ в Централно
митническо управление на Агенция „Митници“.
С
жалбата се оспорва компетентността на издателя на акта с твърдение, че липсват
доказателства за овластяването му и, позоваване на чл.124б ал.2 ЗАДС. Релевира
се довод,че атакуваната заповед не била мотивирана,до степен такава,че не била
обоснована изначално необходимостта от прилагане на процесната ПАМ съгласно
регулацията от чл.22 и чл.23 ЗАНН.Поддържа се оплакване,че оспорената административна
принуда била изявена изцяло като наказание на търговеца и не постигала целите
от чл.22 ЗАНН, което се намира за недопустимо. Счита се още,че щом към момента
на издаване на заповедта не е било налице влязло в сила НП,удостоверяващо по
безспорен начин извършено нарушение на ЗАДС,то чисто обективно оставало извън
контрола за законосъобразност приложението на принципите от чл.4, чл.6 и чл.7 АПК,поради невъзможността за съпоставяне тежестта на нарушението (каквото не било установено с влязъл в сила юрисдикционен
акт) с обхвата на ПАМ,наложена за неговото предотвратяване
или преустановяване.В този контекст се поддържа,че бил нарушен базовият принцип
от чл.6 АПК за съразмерност,защото приложената държавна принуда,в оспорения й
вид и обем, надхвърляла най-необходимото с оглед целта,за която била издадена
атакуваната заповед, при липса на каквито и да е данни от извършваната дейност
в бензино-газстанцията в гр.Алфатар,да са произтекли някакви вредни последици,
а още по-малко такива,които да подлежат на поправяне по разума на чл.22 пр.2 ЗАНН.Ето защо се настоява да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата-Заместник директор на Териториална дирекция - Дунавска в АМ, след
получаване на жалбата и първоначалното разпореждане на съда, не е изразил
становище по нейната основателност,но в съдебно заседание се представлява от
упълномощен представител - старши юрисконсулт С.С., която оспорва
жалбата.Излага подробни аргументи за нейната неоснователност в Писмени бележки
по делото /л.127-л.129/, претендирайки присъждане на разноски, съгласно чл.143
ал.4 АПК,във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.Твърди, че оспорената заповед е издадена от
компетентен митнически орган, в законоустановената форма и при отсъствие на
процесуални нарушения.По отношение на материалната ѝ законосъобразност поддържа, че при
установено нарушение от кръга на посочените в чл.124а ЗАДС и неговото
санкциониране, органът е бил длъжен да действа в условията на обвързана компетентност,
прилагайки релевираната ПАМ. Твърди, че същият е нямал право на избор да
приложи или не нормативно установената административна принуда,поради което
счита,че обжалваната заповед е материално законосъобразна.Поддържа,че мярката е
съответна и на целта на закона, позовавайки се на чл.22 ЗАНН, доколкото специална
такава, изведена в ЗАДС, както напр. е с чл.171 ЗДвП, няма. Моли за отхвърляне
на жалбата.
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл. 124б ал.4 от Закона за
акцизите и данъчните складове. Съдът,като
обсъди изложените в жалбата възражения,както и развитите в хода на съдебното
производство доводи от страните и прецени доказателствата по делото, извършвайки
проверката, регламентирана с чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:
Предмет на съдебния контрол е Заповед №3903-1/30.01.2020г. на
заместник директор на ТД Дунавска в АМ,с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на обект“, представляващ бензино-газстанция,
намираща се в гр.Алфатар, стопанисвана от „Петроком 07“ООД,за срок от един
месец и на основание чл.124в ал.1 ЗАДС е „забранен и достъпа до обекта“.
С
жалбата се оспорва компетентността на издателя на акта с твърдение, че липсвали
доказателства за овластяването му, по аргумент от чл.124б ал.2 ЗАДС.
Съгласно последната разпоредба, ПАМ от оспорения вид,
се налага с мотивирана заповед на директора на компетентното митническо
учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице.Според §1 т.25 б.“в“ от ДР
на Закона за митниците, „митнически учреждения“ са и териториалните управления,
а чл.7 ал.1 от Устройствения правилник на АМ е нормирал структурата на
последната: Централно митническо управление и 5 териториални дирекции,вкл.
Дунавска.Следователно, компетентен да наложи процесната ПАМ по чл.124б ЗАДС по
отношение на обекта на жалбоподателя,е директорът на ТД Дунавска или
оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта - гр.Алфатар,
Силистренска област.Видно от цитираната в процесната ЗНПАМ Заповед №ЗТД-4000-90-(32-29940) от
29.01.2019г. /л.126/ е, че издателят на оспорения акт е надлежно оправомощен да
издава мотивирани заповеди за прилагане на ПАМ при наложено административно
наказание по чл.124а ЗАДС, какъвто именно е настоящият случай.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма със задължителното
съдържание от чл.59 ал.2 АПК,във връзка с чл.124б ал.2 ЗАДС.Изложени са
фактическите основания, обосновали нейното издаване, които съгласно регулацията
от чл.124а-чл.124в ЗАДС, са издаденото НП №3903/28.01.20г. на базата на
приложен Акт за установяване на административно нарушение №2783/03.10.2019г.
Последните са достатъчни за да се приеме, че обжалваният акт е надлежно
мотивиран, като посоченото фактическо основание е и материалноправното такова, съгласно
разума на цитираната разпоредба на чл.124б ал.1 ЗАДС.Следователно,оспореният
индивидуален административен акт съответства на изискването от чл.124б ал.2 ЗАДС, обратно на оплакването на жалбоподателя. В производството по издаването
на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, каквото оплакване и няма релевирано с
жалбата.Последно обсъдените обстоятелства в съвкупност, сочат на липса на
основание от чл.146 т.1, т.2 и т.3 АПК за отмяна на атакуваната ЗНПАМ, които са
от кръга процесуални.
Спорът е
на терена за приложението на материалния закон,с главно възражение, че
оспореният акт е издаден в несъответствие с нормативната цел.
От
фактическа страна се установява,че на 17.07.2019г. в гр.Алфатар, митнически
служители, съвместно със служители в Сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ при ОД МВР гр.Силистра, са извършили проверка на
бензино-газстанция в гр.Алфатар, ул.“Олшанка“ №6, стопанисвана от „Петроком
07“ООД,в хода на която констатирали,че във вкопан, цилиндричен, хоризонтално
разположен резервоар с вместимост от 25 000 литра за съхранение на
дизелово гориво, се е намирало такова в обем от 2 756.4 литра, видно от
показанията на нивомерната система на обекта.От същия била взета проба в
присъствието на представител на жалбоподателя,с Протокол №302/17.07.19г. За
извършените действия и установявания е съставен Протокол за извършена проверка
№19BG9950А0304 22/17.07.19г. /л.32-л.35/.Взетата проба от
горивото е била изпратена в Митническа лаборатория към ТД-Дунавска за
изследване. Видно от изготвена митническа лабораторна експертиза №09_26.07.2019/31.07.19г. е, че изследваното гориво
„газьол-дизелово моторно гориво Б6“ представлява „тежко
масло“,„газьол“,съдържащ биодизел с тегловно съдържание на сяра, превишаващо
0.002%,но непревишаващо 0.1%.Предвид тази констатация е поискано становище
относно тарифното класиране на продукта,което според ГД“Митническо разузнаване
и разследване“, сектор „Тарифно класиране и трафик“, следва да бъде извършено в
код 2710 20 17 на Комбинираната номенклатура, представляваща Приложение I към Регламент (ЕО) №1214/2007
на Комисията от 20.09.07г. за изменение на Приложение I към Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа
номенклатура и Общата митническа тарифа,съгласно
подпозициите на Глава 27 на КН, допълнителна забележка 2. От представените от
жалбоподателя акцизни данъчни документи, декларации за съответствие,фактури и
експедиционни бележки, се установило, че за периода 01.06.-17.07.2019г. в
обекта е доставяно единствено дизелово моторно гориво Б6 с код по КН 2710 20
11, представляващ „газьол-немаркиран с тегловно съдържание на сяра
непревишаващо 0.001%“.
Установеното с митническата експертиза
гориво с код по КН 2710 20 17 е включено в обхвата на „енергийни продукти“ съгласно
чл.2 т.3 ЗАДС и като такова подлежи на облагане с акциз.За намереното
количество - предмет на нарушение - 2 756.4 литра при 15 градуса по Целзий,
акцизът е в размер на 1780.60лв., а двойният възлиза на 3 561.27лв. При
тези факти е съставен АУАН №2783/03.10. 2019г. /л.28-л.31/, срещу чиито
констатации не е постъпвало възражение в срока от чл.44 ЗАНН.Ето защо
митническият орган е приел, че жалбоподателят на 17. 07.2019г. в обекта, е
държал акцизни стоки - 2 756.4 литра при 15 градуса C „газьол-немаркиран с тегловно съдържание на
сяра,превишаващо 0.002%, но непревишаващо 0.1%“, с код по КН 2710 20 17, без
дружеството да притежава данъчен документ или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител,когато компютърната
система не работи,или друг документ,удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза,което е нарушение на чл.126 ал.1 ЗАДС. При тази
юридическа квалификация на фактите, на 28.01.2020г. административнонаказващият
орган издал приложеното НП №3903/ 28.01.20г. /л.66-л.69/ и почти непосредствено
след това, ответният в настоящия процес орган постановил оспорената Заповед за
налагане на ПАМ по чл.124б ал.1 и чл.124а ал.1 ЗАДС.
Съгласно чл.124б ал.1 ЗАДС при налагане на административно наказание по
чл.124а ЗАДС се прилага ПАМ - запечатване на обекта,където нарушението е
установено за срок от един месец, а съгласно чл.124в ал.1 ЗАДС, при налагане на
ПАМ по чл.124б ал.1 ЗАДС,се забранява и достъпът до обекта на нарушителя. От
анализа на тези правни разпоредби следва извод, че предпоставка за прилагане на
оспорената по делото административна принуда е преди това да е наложено
административно наказание,по вид „лишаване от право да се упражнява определена
дейност“ в обекта, в който е констатирано нарушение от кръга на лимитативно
изброените в чл.124а ал.1,вкл. релевираното по чл.126 ЗАДС. При тази регулация,
с оглед императивния характер на приложената разпоредба следва,че митническият
орган е действал при условията на обвързана компетентност, както правилно счита
ответникът. При същите нормативни изисквания той е бил длъжен и да забрани
достъпа до обекта, съгласно чл.124в ал.1 ЗАДС.
Следователно,материалноправните предпоставки за налагане на процесната
ПАМ са налице.Това е така, защото видно от посоченото в Заповедта наказателно
постановление, на оспорващото дружество е наложена имуществена санкция на
основание чл.126 ал.1 т.2 ЗАДС и лишаване от право да държи акцизни стоки по
чл.2 т.3 - енергийни продукти в обекта - бензино-газстанция в гр.Алфатар за
срок от един месец,което по същността си е „лишаване от право да се упражнява
определена дейност в обекта на нарушението“ по смисъла на закона /арг.чл.124а
ал.1 ЗАДС/.Предвид горното,процесната ПАМ е наложена материално
законосъобразно. Съгласно чл.124в ал.1 ЗАДС налагането на административната
принуда по чл. 124б ал.1 ЗАДС, императивно налага и забрана за достъп до
обекта, което е несамостоятелна мярка, чието съответствие със закона зависи
изцяло от правилността на мярката по чл.124б ал.1 ЗАДС. Последното
недвусмислено сочи, че е налице и законовата предпоставка за инкорпориране в
оспорената ЗНПАМ и на забрана на достъпа до обекта и разпореждане относно
наличните стоки в обекта,в който е из- вършено релевираното нарушение.
Приложената
в случая ПАМ е законоустановена /арг.чл.124б ал.1 ЗАДС/,каквато е и
субсидиарната принуда по чл.124в ал.1 ЗАДС. Последното, преценено ведно с
установените факти, стабилизира извод, че митническият орган е приложил ПАМ съобразно
материалноправните разпоредби,вкл. в съответствие с нормативната цел.Оспорената
заповед, съгласно целите от чл.22 ЗАНН,доколкото специална такава в ЗАДС не е посочена,
е издадена за преустановяване на административното нарушение на чл.126 ЗАДС,както и за отстраняване на вредните последици от него, което сочи на липса
на нарушение на принципа от чл.6 АПК.
Воден
от горните съображения настоящият състав приема,че обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ, е постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма /чл.124б ал.2 ЗАДС,вр. с чл.59 ал.2 т.4 АПК/ и при отсъствие на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Същата е
съответна на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
оставена в сила.Присъждане на съдебни разноски своевременно е поискал ответният
митнически орган, каквито, с оглед изхода на процеса, жалбоподателят му дължи,
по аргумент от чл.143 ал.4 АПК,във връзка с чл.78 ал.8 ГПК и с чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.98/15г/, в размер на 100 лева. Предвид
изложеното, се налага крайния извод, формиран при проверката по чл.168 АПК,че обжалваната Заповед №3903-1/30.01.20г.,е
съответна на закона и фактите по делото, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.,посл.“ АПК,Административният съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Петроком 07“ООД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Силистра,ул.“Минчо Лъсков“ №7, срещу Заповед №3903-1/30.01. 2020г., издадена от заместник директор на
ТД-Дунавска в Агенция “Митници“,с която е наложена принудителна административна
мярка по вид „запечатване на обект“, представляващ бензино-газстанция, намираща
се в гр.Алфатар, ул.“Олшанка“ №6, за срок от един месец; като на основание
чл.124в ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, е забранен и достъпа
до обекта.
ОСЪЖДА
„Петроком 07“ООД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр. Силистра,ул.“Минчо
Лъсков“ №7, представлявано от управителя А.П.Й., с ЕГН:**********, да заплати на Териториална дирекция-
Дунавска в Агенция „Митници“, с административен адрес: гр.Русе, бул.“Липник“ №117,
сумата от 100.00 /Сто/ лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК.
СЪДИЯ: