Р Е Ш Е Н И Е
№773
гр. П., 03.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 08726 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на К.М.К. *** да заплати сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства), претърпени от ухапване на десния крак от безстопанствено куче на 10.08.2017 г. в гр. П., в района на спирка Ш., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 47,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от горепосоченото деяние. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че на 10.08.2017 г. ищцата се намирала в района на спирка Ш. – гр. П., където била ухапана на десния крак от бездомно куче, при което получила три контузно – разкъсни рани с размери - диаметър от 2 см. Впоследствие получила медицинска помощ и ползвала болничен отпуск за периода от 11.08.2017 г. до 22.08.2017 г. Твърди се, че в резултат на ухапването ищцата изпитала силни болки и страдания. Вследствие на инцидента К.М.К. усещала нервно напрежение и страх, когато виждала куче, за което се наложило да приема медикаменти, изписани от психиатър. Ищцата направила разходи както следва: 22,25 лева за закупуване на лекарства и 25 лева за издаване на медицинско удостоверение.
Община П. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят. Изразява несъгласие с всички факти изложени в исковата молба, както и че липсвали доказателства установяващи твърдяните от ищцата факти. Въвежда се възражение за съпричиняване, тъй като ищцата не взела мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето.
Община П. е привлякла в производство „Анжел груп“ ЕООД като трето лице. Също така е предявен обратен иск от Община П. срещу „Анжел груп“ ЕООД, с който се моли, в случай, че се уважи главния иск срещу Община П., съдът да осъди дружеството да заплати на общината на основание регрес сумата от 4000 лева. Посочва се, че между общината и „Анжел груп“ ЕООД е сключен договор № 152 от 30.09.2016 г. с предмет – овладяване на популацията на безстопанствените кучета и цялостна организация на общинския приют за безстопанствени кучета в кв. „К., гр. П.. Развиват доводи, че дружеството не е изпълнило договорното задължение по залавяне, маркиране и обезпаразитяване на животното, с което не са извършени подходящи мерки за гарантиране живота и здравето на хората.
„Анжел груп“ ЕООД е подало отговор на отговор на исковата молба на К.К., както и на исковата молба по
обратния иск на общината, като счита претенциите за неоснователни. Оспорва
обстоятелството, че К.М.К. е ухапана от безстопанствено куче. Изразява
становище за прекомерно завишаване на иска за неимуществени вреди, както и че
съпътстващите заболявания на ищцата не били пряк резултат от ухапването от
куче. Въвеждат се подробни съображения за изпълнение на всички задължения по договор
№ 152 от 30.09.2016 г., поради което претенцията по обратния иск била
неоснователна.
Пернишкият районен съд, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен лист за преглед на пациент, от който се установява, че на 10.08.2017 г. ищцата е посетила лечебно заведение за извършване на преглед. В документа е отразено наличието на три контузно – разкъсни рани с размери - диаметър от 2 см., които се намират на дясната подбедрица на ищцата. Също така е отразено, че по анамнестични данни раните се дължат на ухапване от куче.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение, в което се съдържа информация за извършен преглед на ищцата от съдебен лекар, който установява наличието на три контузно – разкъсни рани в областта на подбедрицата, както и кръвонасядания със зеленикаво – жълтеникав цвят. В удостоверението е описано, че уврежданията се дължат на предмети с остър връх, каквито са кучешките зъби, както и че по данни на пациента раните се дължат на ухапване от улично куче.
Представени са болнични листове № ************ и № ************, от които се установява, че за периода от 11.08.2017 г. до 22.08.2017 г. К.М.К. се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинска експертиза, от която става ясно наличието към настоящия момент на три белега в областта на подбедрицата на ищцата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че полученото увреждане е типично за следи от ухапване от куче, тъй като следите отговаряли на зъбите на животното. Според експерта болките от ухапването са били с по – голям интензитет през първата седмица. Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е непротиворечиво, последователно и логически обосновано.
От горепосочените писмени доказателства и заключението на СМЕ, се достига до извод, че на 10.08.2017 г. К.М.К. е ухапана от куче, при което получила три контузно – разкъсни рани в областта на подбедрицата. В документите ясно, категорично и последователно е описано увреждането на ищцовата страна и причините за нараняванията, което намира опора и в заключението на експерта.
По делото са разпитани свидетелите С.Й. и М.Й., които въпреки, че не са очевидци, дават информация, че инцидентът е станал в град П. и се дължи на ухапване от безстопанствено куче. До този извод съдът достига най - вече от показанията на свидетеля М.Й., който пояснява, че при връщане от болницата заедно с ищцата, минали покрай мястото на инцидента и там имало глутница кучета, т. е. безстопанствени животни, които се разхождали. Преценката на тези показания се извърши съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като същите намират опора в писмените доказателства (лист за преглед на пациент и съдебномедицинско удостоверение) и заключението на СМЕ. Следва да се отбележи, че в съдебномедицинско удостоверение също се съдържа информация за ухапването от безстопанствено животно. Действително тези данни в съдебномедицинско удостоверение са дадени от ищцата, но въпреки това не следва да се игнорират. Това е така, тъй като тази информация е съобщена от ищцата сравнително скоро след инцидента (5 дни) и съответства на казаното от свидетеля Й. (наличието на глутница кучета). Също така, тази информация е дадена на лекар при извършването на преглед, което налага извод за нейната достоверност, доколкото е логично пациентът да дава максимално достоверна информация на медицинското лице, което го преглежда. Ето защо съдът достига до извод, че ухапването се дължи на безстопанствено куче, като инцидентът е станал в град П..
По делото е приложена рецепта от 10.08.2017 г. за изписани медикаменти, както и три броя касови бележки за закупени лекарства. От съвкупния анализ на тези доказателства може да се направи извод, че ищцата е направила разходи за медикаменти в общ размер на 26,25 лева. Приложена е фактура и фискален бон, от които се установява за заплащането и на сумата от 25 лева за издаване на съдебномедицинско удостоверение. Следва да се отбележи, че закупуването на медикаменти и заплащането за издаване на медицинско удостоверение е свързано с процесното увреждане.
От показанията на разпитаните двама свидетели се достига до извод, че след инцидента ищцата била много напрегната и започнала да изпитва силен страх, когато се доближи до куче. Свидетелите споделят, че ищцата е потърсила помощ от психиатър, който изписал медикаменти за справяне за преодоляване на стреса от инцидента. Последното се подкрепя и от приложения по делото амбулаторен лист от 04.09.2017 г. Наред с това, свидетелите дават информация, че ищцата имала проблеми със съня. Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите еднопосочни, непротиворечиви и логично обосновани. Същите кореспондират със заключението на съдебно – психологичната експертиза, в което се посочва, че ищцата е развила постравматичен стрес, който се дължи на ухапването от куче. Според вещото лице постравматичният стрес се изразява в припомняне за събитието, лоши спомени, кошмари, избягване на ситуации, които напомнят събитието, заобикаляне на кучета, наличие на негативни мисли и чувства. Експертът пояснява наличието на силен страх у ищцата и към днешна дата. Съдът кредитира обсъжданото заключение, тъй като е подробно обосновано и кореспондира с гласните доказателства. Това налага извод, че изпитваният страх от кучета и наличието на постравматичен стрес при ищцата, се дължи на процесното ухапване от безстопанствено куче.
По делото е приложен договор № 152 от 30.09.2016 г., сключен между Община П. и „Анжел груп“ ЕООД, както програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община П. за период от 2016 г. до 2019 г. В т. 1.3 и т. 1.4 от договора се съдържат клаузи, с които „Анжел груп“ ЕООД е поело задължението за предприемане на мерки за намаляване популацията на безстопанствени кучета с цел гарантиране на безопасността и здравето на гражданите, както и извършването на дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 47,25 лева, представляваща имуществени вреди.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; вината на извършителя се презумира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В чл. 40, ал.1 от Закона защита на животните е предвидено Общинските съвети да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да предвиждат средства за изпълнението им, а съгласно ал. 2, кметовете на общините организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, безстопанствените кучета се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и ал. 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като по силата на чл. 41, ал.3 от ЗЗЖ, кметовете на общините отговарят за дейността на тези приюти. От посочените разпоредби се налага извода, че органите на Общината са задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета. В този смисъл са и нормите на чл. 40 и чл. 50 от ЗЗЖ, относно отговорността за надзора и грижите на лицата, организациите за защита на животните или общините за безстопанствените кучета, след връщането им на местата, от които са взети. Следователно ответната община има задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората.
Както по – горе се отбеляза от доказателствения материал по делото, се достига до извод, че на територията на град П. ищцата е ухапана от безстопанствено куче. В този смисъл ответната община не е изпълнила законовото си задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета. В резултат на ухапването ищцата е получила три контузно – разкъсни рани в областта на подбедрицата, при което са останали белези. Това е довело до причиняването на силни болки за първата седмица. Също така ухапването е довело до появата на силен страх от кучета, както и на постравматичен стрес. В този смисъл инцидентът е довел до причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и психически неудобства.
Също така са причинени имуществени вреди в общ размер на 51,25 лева, но ищцата претендира по –малка сума (47,25 лева). Следва да се отбележи, че закупуването на медикаменти и заплащането за издаване на медицинско удостоверение е свързано с процесните увреждания.
След като
съответните служители на Община П., респ. дружеството изпълнител („Анжел груп“
ЕООД) не са извършили необходимите действия за предотвратяване агресивното
поведение на безстопанствени кучета, с което да осигурят безопасността на
гражданите, то от това тяхно бездействие са настъпили вреди (имуществени и
неимуществени) в правната сфера на ищцата, за което следва да се ангажиране на
деликтната отговорност на общината за тяхното обезщетяване.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически неудобства, съдът приема за достатъчна сумата от 4 000 лева.
При определяне
на размера на обезщетението съдът отчита мястото на увреждането, получените
белези, изпитаните силни болки за първата една седмица след инцидента, липсата
на сън, развития силен страх от кучета, както и съпътстващия постравматичен
стрес. Мястото на увреждането е на десния крак, което със сигурност е довело в
нарушение на походката за определен период от време. Не без значение са
наличието на белези по тялото, което се намира на видима област (подбедрица)
през летните месеци. Важно е да се отбележи, че през първата една седмица след
инцидента ищцата е изпитвала болки с голям интензитет, а така също сънят й е
бил нарушен. В основата на определянето на по – голямо обезщетение, съдът
отчита най – вече развития силен страх от кучета, както и съпътстващия
постравматичен стрес. Следва да се отбележи, че от датата на инцидента до
приключване на съдебното дирене, изминал период от време от около една година,
но ищцата все още не може да се справи с постравматичният стрес. Този стрес
създава неудобство в ежедневието на ищцата поради страха от кучета (напр.
придвижаване по улици, паркове, заобикаляне на кучета и т. н.). Създават се
психологически неудобства – постоянно припомняне за събитието, лоши спомени,
кошмари, избягване на ситуации, които напомнят събитието, наличие на негативни
мисли и чувства. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 4 000 лева
ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и
неприятни емоции, свързани с инцидента.
Следва да се уважи изцяло претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 47,25 лева, изразяващи се извършването на разходи за лечение и заплащането на медицинско удостоверение.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, изразяващо липсата на вземане на мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно посочената норма, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решение № 45 от 2009 по т. д. 525/2008 г. на ВКС, II т. о.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Съдът намира, че вземане на мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето, не са в състояние да предотвратят настъпването на вредите от инцидента, доколкото подобни дейности са след ухапването, а и за ищцата няма нормативно задължение да ги извършва.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените исковите претенции са основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху сумата по иска за обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане - 10.08.2017 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният
обратен иск с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД следва да се разгледа,
доколкото се уважава главния иск за обезщетение на неимуществени вреди. За да
се ангажира отговорността по чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД е необходимо виновно
поведение от страна на „Анжел груп“ ЕООД при извършване на възложена му от
ответника работа.
По делото се
установи сключването на договор № 152 от
30.09.2016 г. между Община П. и „Анжел груп“ ЕООД, по силата а който
дружеството е поело задължение за предприемане на мерки за намаляване
популацията на безстопанствени кучета с цел гарантиране на безопасността и
здравето на гражданите, както и извършването на дейности за предотвратяване
агресивното поведение на безстопанствени кучета към хората. Предвид
обстоятелството, че по делото безспорно се установява, че именно
безстопанствено куче е проявило без външна причина агресия срещу случайно
преминаващата покрай животното ищца следва, че „Анжел груп“ ЕООД не е изпълнило вмененото му договорно задължение да
ограничи популацията на агресивни безстопанствени кучета, като по този начин
предотврати увреждане на здравето на хора
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът по предявения обратен иск отговаря по отношение на Община П. за сумата от 4000 лева, за която последният е осъден да заплати на К.М.К. като обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Обратният иск е винаги евентуален, тъй като се разглежда по същество единствено ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за подпомаганата страна. Изложеното разбиране следва изрично от естеството на претенцията, без да необходимо подпомаганата страна изрично да посочи, че предявява иска си при условията на евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за разглеждане на евентуалния такъв, като при негова основателност се създава условно изпълнително основание - правото на изпълнение по тази претенция се поражда единствено при изпълнение на главното задължение. В подкрепа на изложеното е и Решение № 49/27.04.2010г. по т.д. № 814/2009г. по описа на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./. Посоченият съдебен акт изразява трайното схващане както в правната доктрина, така и в съдебната практика, че евентуалният иск се уважава под условие, че подпомаганата страна изпълни главното задължение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 960 лева, от които сумата в размер на 160 лева заплатена държавна такса за разглеждане на спора, 300 лева внесен депозит по допуснати съдебно - медицинска и съдебно - психологична експертизи и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
С оглед изхода на спора по предявения обратен иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на „Анжел груп“ ЕООД следва да бъдат възложени направените от Община П. съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.М.К., с ЕГН **********, сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически неудобства, получени на 10.08.2017 г. от ухапване от безстопанствено куче в гр. П., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането (10.08.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 47,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (направени разноски по проведено медицинско лечение и заплащане за издаване на съдебномедицинско удостоверение) , които са резултат от горепосоченото ухапване от куче.
ОСЪЖДА на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД „Анжел груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „Седма“ № 34, представлявано от управителя Марика Джавкарова ДА ЗАПЛАТИ на Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от К.М.К., с ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически неудобства, получени на 10.08.2017 г. от ухапване от безстопанствено куче в гр. П., ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането (10.08.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата, ПРИ УСЛОВИЕ, че Община П. заплати посоченото обезщетение на К.М.К., с ЕГН **********.***, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.М.К., с ЕГН **********, сумата в размер на 960 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „Анжел груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „Седма“ № 34, представлявано от управителя Марика Джавкарова ДА ЗАПЛАТИ на Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата в размер на 100 лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: