№ 106
гр. София, 04.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
като разгледа докладваното от ......... Частно гражданско дело №
20211110151935 по описа за 2021 година
Срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК, издадена от СРС,
по настоящото дело е постъпило възражение от .......... С отделна молба от 23.12.2021г.,
двамата длъжници по заповедта, правят искане за спиране.
От представените от ЧСИ копия на покани за доброволно изпълнение е видно, че
заповедта е връчена на С.Г. /лично/ и на Р.П. – чрез С.Г., със задължение да предаде, на
6.12.2021г. /тук е моментът да се посочи, че връчването не е редовно, предвид
противоречивите интереси на С.Г. и Р.П.//.
Възраженията са подадени на 23.12.2021г., както и искането, следователно са в срок, тъй
като С.Г. е представител на ..........
Заповедта е издадена въз основа на документ по чл.41 ГПК- извлечение от
счетоводните книги на заявителя, следователно и по аргумент от чл.420,ал.1 ГПК,
подаването на възражение не спира допуснатото незабавно изпълнение.
Съдът намира, че са налице предпоставките, посочени в чл.420,ал.2,.т.2 ГПК.
Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 1, т. 20
ЗКНИП, „потребител” е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит
действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Видно
от договора за кредит, същият е сключен между дружеството – кредитополучател, с цел
„бизнес револвираща линия – плюс“, като с анекс № 3, Р.П. встъпва в кредита, като
солидарен длъжник, при поетото задължение на първоначалния длъжник да погаси
просрочени задължения по три други кредита, отново с бизнес цел. Същото се отнася до
С.Г., който встъпва в договора като съдръжник с анекс 4.
Следователно, нито юридическото лице, нито физическото лице има качеството
„потребител“, поради което и разпоредбата на чл.420,ал.2,т.2 ГПК е неприложима.
По същата причина, неприложима е и разпоредбата на чл.420,ал.2,т.3 ГПК.
1
Относно твърдението на ........., че Р.П. е извършвала плащания, несъобразени от
заявителя – на този етап, предвид на обстоятелството, че вземането по извлечението е в по –
нисък размер от вземането на заявителя към анекс 6, то това искане не може да доведе до
спиране на изпълнението на заповедта. Това искане, заедно с възражението против
солидарността на тримата длъжници са относими към исковото производство.
Не е представено надлежно обезпечение, поради което искането по чл.420 ГПК
следва да се остави без уважение.
Ето защо, СРС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ......... за спиране, на основание чл.420,ал.2, т.2 и
3 ГПК, на допуснатото незабавно изпълнение на заповед № 11484 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ, издадена по гр.д.№ 51935/2021г от СРС, 125 – ти
състав.
Определението може да се обжалва от ......... в 1- седмичен срок от съобщението, с
частна жалба, пред СГС.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2