РЕШЕНИЕ
№ 1544
гр. Русе, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20254520104086 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът “Енерго-Про Енергийни услуги” ЕАД твърди, че "Клуб Мечтание"
Сдружение е бил негов клиент, с кл.№ **********, във връзка с продажба на ел.
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за
обект на потребление с аб.№ 32Z470105411010I, находящ се в гр. Р, ул. „О.П." 14. Тези
облигационни отношения се регламентирали от Договор за комбинирани услуги №
МПМТ-**********/21.08.2020 г. за покупко-продажба на ел.енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги.
"Енерго-Про Енергийни услуги" ЕАД получило уведомление от мрежовия
оператор за извършена смяна на доставчик/координатор от 01.03.2025 г. за обект с ид.
№ 32Z470105411010I, което водело до отпадане на обекта от балансиращата група на
ищеца, респ. довело до прекратяване на Договора за този обект на потребление.
Със сключването на Договора между страните било постигнато съглашение,
уредено в Раздел „IX. Отговорности и санкции", чл.19, ал.6, при неизпълнение на
задълженията по чл. 8, ал. 3 от Договора - да уведоми "Енерго-Про Енергийни услуги"
ЕАД в срок от 3 работни дни при промяна в собствеността или правото на ползване на
обектите, посочени в Приложение № 1.
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, на 28.04.2025 г. в РС-Русе било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу "Клуб Мечтание"
1
Сдружение, в резултат на което било образувано ч.гр.д.№ 2528/2025 г.
На 28.03.2025 г. на посочения в чл. 23 от Договора електронен адрес било
изпратено на ответника уведомление за дължимата неустойка, като същата станала
дължима 10 дни, считано от датата на писменото им предявяване, съгласно чл. 19 (7).
Към момента на подаване на заявлението длъжникът имал неизплатени задължения в
размер на 350 лв., представляващи неустойка на осн. чл. 19 (6) от Договора, ведно с
мораторна лихва в размер на 2.64 лв. за периода 08.04.2025 г. - 28.04.2025 г.
Моли да бъде постановено решение, което да бъде признато за установено, че
"Клуб Мечтание" Сдружение дължи на ищеца сумата 350 лв., представляваща
неустойка по осн. чл. 19, ал.6 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ-
**********/21.08.2020 г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението
и мораторна лихва в размер на 2.64 лв. от 08.04.2025 г. до 28.04.2025 г. Претендира и
направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на договорни
отношения между ищеца, като продавач на ел.енергия и координатор на стандартна
балансираща група и ответника, като купувач от друга страна, на основание
представения по делото договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на
електрическа енергия. „Клуб Мечтание" ползвало под наем помещение, находящо се в
гр. Русе, ул.„О.П." 14 и на 21.08.2020 г. подписало с ищцовото дружество договор за
комбинирани услуги, съответно с въвеждане в Приложение № 1 към него /Описание на
обектите за доставка на електрическа енергия/ на посоченото помещение. Сключеният
договор за наем за горепосоченото помещение бил прекратен със собственика на
обекта през април 2023 г. и клубът наел помещение в гр.Русе, ул.“П.К.“ 5, в което,
считано от 01.06.2023 г. продължил дейността си. Задълженията по договора били
точно изпълнявани през целия период на действието му, като било заплащано всичко
дължимо за този период.
Ответникът оспорва както валидността на основанието, от което произтича
претендираното вземането за неустойка, така и наличието на предпоставки за плащане
на такава. На 25.04.2023 г. в клиентски център на ищеца в гр. Рответникът инициирал
изменение на договора, като лично и на място заявил, че считано от 01.06.2023 г.
клубът ще ползва помещение в гр.Р, ул.„П.К." 5. Председателката на ответното
сдружение уведомила ищцовото дружество, че от същата дата напуска обекта в гр. Р,
ул. „О.П." 14 и договорът следва да бъде изменен без неустойка. На база подаденото
заявление било подписано допълнително споразумение от 25.04.2023 г., в което била
отразена промяната в обектите и под единствен № 1 бил отбелязан само новият обект
2
на ул.“П.К.“ 5. Заявителката на промяната била уведомена от служителката,
обработила заявлението, че по отношение на отпадащия от договора обект
уведомление за промяната е прието.
Ответникът счита, че след прекратяване на договора за наем за обекта на ул.
„О.П.“ 14 и напускането му от клуба, който продължил дейността си на новозаявения
адрес, за които обстоятелства своевременно представител на ищцовото дружество бил
уведомен и била извършена промяна в ползвания обект, не следвало да се дължи
неустойка. Не били налице доказателства смяната на координатора относно обекта,
предмет на процесния договор за комбинирани услуги, да е инициирана именно от
ответника - купувач по този договор, който още през април 2023 г. уведомил за
извършената промяна в обектите. Визираната в чл. 19, ал. 6 от договора неустойка не
можела да се отнесе за извършена от купувача по време на действие на договора
/продължен след изтичането на срока му/ смяна на доставчика/координатор с друг за
процесния обект, тъй като към 01.03.2025 г. ответникът не е бил ползвател на обекта.
Такава неустойка не се дължала, тъй като не било налице конкретно неизпълнено
задължение от страна на купувача, от което да възниква отговорност за неустойка,
напротив – ищецът бил уведомен за промяната в обектите през април 2023 г.
Представено било само писмото на ищеца до ответника, с което го уведомява, че във
връзка с получено уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на
доставчик/координатор за обект с посочения идентификационен номер от 01.03.2025 г.
бил прекратен сключеният договор за комбинирани услуги за този обект и било
отправено искане за заплащане на неустойка в размер на 350 лв., на основание чл. 19,
ал. 6 от договора. Според ответника, необходимо било в договора да са посочени
конкретните основания, при които възниква задължението на страната за заплащане на
неустойка, което в случая не било налице. Тълкувайки клаузите на договора, с оглед
неговия предмет и съобразявайки нормативно установените правила, регулиращи
отношенията на продажба на ел. енергия /ПТЕЕ/, се налагал извод, че процесната
неустойка по чл. 19, ал. 6 от договора с оглед целта, за която е уговорена, излизала
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ищецът не
бил посочил в исковата молба в какво се изразяват вредите, които е претърпял от
прекратяването на договора, поради смяна на доставчика/координатора от купувача за
процесния обект, още повече, че договорът продължил действието си по отношение на
обекта на ул.„П.К." 5. Тази клауза противоречала на добрите нрави и изискванията за
добросъвестност в търговските отношения, тъй като била в разрез с правилата на
конкуренцията и на пазарните принципи като цяло в сферата на свободния пазар на ел.
енергия. Изрично в чл. 18, б."б" от договора било предвидено като прекратително
основание получаването на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна
на координатора вследствие инициирана от купувача процедура за смяна на
координатора на балансираща група. Прекратяването на договора настъпвало със
3
самото получаване на потвърждение от мрежовия оператор за смяната на
доставчика/коодинатора, скоето потвърждение завършвала процедурата по смяна на
доставчика на ел.енергия и на координатора на балансираща група, съгласно ПТЕЕ, в
които не били предвидени законови ограничения при упражняване правото на
клиентите на смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща
група, нито било предвидено изискване за предварително уведомяване на досегашния
доставчик/координатор за предприемането на такава смяна. Процедурата по смяна на
доставчика на ел. енергия и на координатора на балансираща група била нормативно
регламентирана в ПТЕЕ-глава 8, раздел 1. Тя се администрирала от оператора на
електроразпределителната мрежа. Смяната на доставчик на електрическа енергия
и/или координатор на балансираща група се инициирала от клиента, съответно от
производителя, чрез избрания от него доставчик/координатор на балансираща група с
подаване на заявление. Заявлението за смяна на доставчик/координатор на
балансираща група се подавало от новия доставчик/координатор на балансираща група
до съответния мрежови оператор. В случаите, когато било депозирано искане за смяна
на доставчик и/или координатор на балансираща група, операторът на
електроразпределителната мрежа регистрирал смяната само при липса на мотивирано
възражение от страна на настоящия доставчик/координатор на балансираща група на
клиента - чл. 102, ал. 1 от ПТЕЕ. Съгласно ПТЕЕ, фактическият състав на процедурата
по смяна на доставчика/координатора включвала уведомяване на настоящия
доставчик/координатор за депозираното искане за смяната, което уведомяване се
извършвало от съответния мрежови оператор. След като законът изрично предвиждал
уведомяване на настоящия доставчик/координатор от мрежовия оператор за
стартираната процедура по смяната му като задължителна част от императивно
установения ред за смяна на доставчика на ел. енергия и на координатора на
балансираща група, и такова задължение за уведомяване нямал участникът в
балансиращата група - крайният клиент, то неуведомяването от ответника-купувач за
смяна не можело да бъде източник на вреди за ищеца-продавач. Следвало да се
приеме, че с предвидената в чл. 19, ал. 6 от договора клауза за заплащане от купувача
на неустойка се целяло постигане на други цели, различни от функциите на
неустойката по чл. 92 от ЗЗД. Не били налице материалноправните предпоставки за
възникването на вземане за неустойка за неизпълнение на задължение по процесния
договор. Разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от процесния договор била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът счита, че не е в
съответствие на добрите нрави да се начислява неустойка в размер на 350 лв. на
основание включването в договора на неконкретизиращо неизпълнението правило,
предвиждащо дължимост на неустойка, без дори да настъпват вреди за ищеца и това
била недобросъвестна негова практика, която целяла запазване на пазарни позиции по
неконкурентен начин.
4
В случай, че съдът счете исковата претенция за основателна, ответникът моли
неустойката да бъде намалена на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД като прекомерна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 2528/2025 г. по описа
на РС-Русе е издадена Заповед № 1233/30.04.2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответното сдружение за сумите: 350 лв. главница,
представляваща неустойка на осн.чл.19, ал.6 от Договор за комбинирани услуги №
МПМТ-**********/21.08.2020 г. във връзка неизпълнение на чл.8, ал.3 за
уведомяването им в срок от 3 работни дни за промяна в собствеността или правото на
ползване на обекта, посочен в Приложение № 1 за обект с аб.№ 32Z470105411010I –
гр.Р, ул.“О.П.“ 14, по кл.№ **********, ведно със законната лихва от 29.04.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, 2.64 лв. мораторна лихва от 07.04.2025 г. до
28.04.2025 г., 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника, предвид
постъпилото възражение от последния по чл.414 ГПК.
Към исковата молба е приложен сключеният между страните Договор за
комбинирани услуги № МПМТ-**********/21.08.2020 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Сейв Селект SM“. Негов
предмет е продажба и доставка на нетна активна ел.енергия срещу цена в размери и
при условия, предвидени в договора. Купувачът, в случая ответното сдружение, в
качеството си на участник в стандартна балансирана група, прехвърля върху
координатора /ищцовото дружество/ отговорността за балансиране на обектите,
посочени в Приложение № 1 от контракта, за което е получено потвърждение от
мрежовия оператор за смяна на координатор, съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия. Продавачът и координатор се задължава да продаде на купувача
измерените количества ел.енергия в обекта/обектите, посочени в Приложение № 1 от
договора, а купувачът от своя страна се задължава да купи измерените количества
ел.енергия и да заплати фактурираните суми за всички обекти, посочени в
Приложение 1. Едно от задълженията на купувача на ел.енергия, предвидени в чл.8,
ал.3 от договора, на основава претенцията си ищцовото дружество, е в срок от 3
работни дни да уведоми продаваба и координатор при промяна в собствеността или
правото на ползване на обектие, посочени в Приложение № 1 към договора.
Разпоредбата на чл.19, ал.6 от същия съдържа санкция за неизправната страна
при неизпълнение на кое да е от поетите задължения по контракта чрез заплащане на
5
неустойка на другата страна в размер на 350 лв.
Отново на 21.08.2020 г. страните по делото подписват и Приложение № 1 към
договора: Описание на обектите за доставка на ел.енергия, в което е посочен Клуб в
гр.Р, ул.“О.П.“ 14.
На 25.04.2023 г. между „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и „Клуб
Мечтание“ е подписано Допълнително споразумение, неразделна част от цитирания
по-горе договор, с което, считано от 01.06.2023 г. към Приложение № 1 се добавя и
следния обект: Магаин в гр.Русе, ул.“П.К.“ 5.
Ответникът представя Договор за наем на недвижим имот на ул.“П.К.“ 5, гр.Р,
сключен на 01.04.2023 г. между представляващия го и наемодателя, като помещението
ще се ползва за клубно.
На 28.02.2025 г. ищцовото дружество получава уведомление по електронната си
поща от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик/координатор, считано от
01.03.2025 г. за множество обекти, един от които е и първоначалният обект на
ответника, посочен в Приложение 1 към договора, който отпада от балансираната
група на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД.
Към исковата молба ищецът прилага и електронно писмо до ответника от
28.03.2025 г., с което го уведомява, че счита сключеният договор от 21.08.2020 г. за
прекратен по отношение на обект с идентификационен № 32Z470105411010I /находящ
се в гр. Русе, ул. „О.П." 14/, като отпавя и искане в 10-дневен срок да заплати
неустойка от 350 лв., поради неизпълнение на задължението си по чл.8, ал.3 от
договора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на установяване по делото е дължимостта на сумите по приложеното
заповедно производство – ч.гр.д.№ 2528/2025 г. по описа на РС-Русе, начислени за
договорна неустойка и мораторна лихва върху нея.
Съобразявайки ангажираните по делото писмени доказателства, съдът намира
установителните претенции за основателни и доказани по следните съображения:
Няма спор между страните относно съществувалите между тях договорни
отношения, основани на цитирания по-горе Договор за комбинирани услуги №
МПМТ-**********/21.08.2020 г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията
на продукт „Енерго-Про Сейв Селект SM“, като обектът на потребление на
доставяната от ищцовото дружество ел.енергия е индивидуализиран в Приложение №
1, неразделна част от контракта, находящ се в гр.Русе, ул.“П.К.“ 5. Ответникът
признава, че през април 2023 г. е прекратил наемното си правоотношение със
6
собственика на обекта на посочения адрес и представя доказателства, че от 01.06.2023
г. е продължил дейността си на адреса, посочен в допълнителното споразумение към
догора за покупко-продажба на ел.енергия. Не са ангажирани обаче никакви
доказателства за твърденията на процесуалния представител на „Клуб Мечтание“, че
са изпълнили задължението си, предвидено в чл.8, ал.3 от договора, в срок от 3
работни дни да уведомят продавача и координатор за настъпилата промяна в правото
на ползване на обекта, посочен в Приложение № 1. Липсват данни за съдържанието на
заявлението, подадено от отвеника, по повод на което е подписано допълнителното
споразумение за добавяне на нов обект. Поради това съдът приема, че действително е
налице неизпълнение на визираното в чл.8, ал.3 от процесния контракт задължение от
страна на ответника-купувач на ел.енергия, за което неизпълнение е предвидено
заплащане на договорна неустойка в размер на 350 лв.
Неоснователни са възраженията на ответното дружество относно нищожността
на разпоредбата на чл.19, ал.6 от контракта, поради накърняване на добрите нрави
както и относно прекомерността на уговорената неустойка.
Както е разяснено в т. 3 от ТР 1/ 15.06.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ВКС, ОСТК,
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора
и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях,
като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват
и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
7
санкционна функции.
При съобразяване на горните задължителни за съдилищата указания по
тълкуването на закона, настоящият състав на съда отчита, че неустойката по чл. 19,
ал.6 от договора обезпечава изпълнението на задълженията на всяка от страните по
него. В противен случай, ще са задължени да я платят. Основателно е позоваването на
ищеца на чл.309 от ТЗ, според който неустойката по договор между търговци не
подлежи на намаляване, поради прекономерност, тъй като законодателят цели да й
предаде именно санкционна функция.
Неустойката, според чл. 92, ал. 1 ЗЗД, служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Съобразно обезпечителния й
характер, изправната страна няма задължение да доказва реалния размер на вредите,
които е понесла в резултат на неизпълнението на договора.
Самият договор за комбинирани услуги в чл.2, ал.2, както и Правилата за
търговия с ел. енергия, възлагат на продавача, в качеството си на координатор на
стандартна балансирана група, да понесе всички разходи при отклонение от заявените
количества ел.енергия за всеки период на сетълмент в дневните графици за доставка. В
този смисъл, ако ответното сдружение беше уведомило продавача на ел.енергия за
смяната на координатора за първия обект на потребление, то ищецът би могъл да
коригира своевременно заявените количества ел. енергия. Действително чл.18 от
договора, сключен между страните, предвижда като прекратително основание
получаване на потвърждение от мрежовия оператор за смяна на
доставчика/координатора, но това не е в разрес с уговореното задължение за купувача
на ел.енергия своевременно, в 3-дневен срок да уведоми продавача за промяна в
правото на ползване на обекта, за да може последният да планира какво количество
ел.енергия да заяви за следващия период. В потвърждение на това, чл.102, ал.2, т.4 от
Правилата за търговия с ел.енергия предвижда, че съответният мрежови оператор
регистрира смяната на доставчик и/или координатор на балансирана група /случаите,
когато е депозирано искане за смяната му/, само при липса на мотивирано възражение
от страна на настоящия му доставчик/координатор на балансираща група, произтичащо
от задължения за неустойки, ако същите са предвидени в договорите за продажба на
ел.енергия.
Съобразно изложеното, съдът намира, че в случая претендираната договорна
неустойка отговаря на всички законови изисквания, налице са и основанията за
нейното реализиране, поради което предявеният по реда на чл.422 ГПК иск като
основателен следва да бъде уважен.
Върху размера на главницата ответникът дължи и лихва за забава от изтичането
на 10-дневния срок, считано от датата на писменото уведомяване на неизправната
страна, съгласно предвиденото в чл.19, ал.7 от контракта – 08.04.25 г. до депозиране на
8
заявлението по чл.410 ГПК в съда, в претендирания размер от 2,64 лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящото дело в размер на 175 лв. и по приложеното заповедно
производство в размер на 75 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Клуб Мечтание“ Сдружение,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Гюргево“ 5, вх.1,
ет.4, че дължи на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик” 258, Тауърс Г,
на основание чл. 422 ГПК, сумите: 350 лв., представляваща неустойка по чл. 19, ал.6 от
Договор за комбинирани услуги № МПМТ-**********/21.08.2020 г. за покупко-
продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението и 2.64 лв. мораторна лихва за периода 08.04.2025 г. -
28.04.2025 г., които суми са предмет на Заповед № 1233/30.04.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2528/2025 г. по описа на РС-
Русе.
ОСЪЖДА „Клуб Мечтание“ Сдружение, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.“Гюргево“ 5, вх.1, ет.4, да заплати на „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД, гр.Варна, с ЕИК *********, 175 лв. деловодни разноски за
настоящото дело и 75 лв. разноски по ч.гр.д.№ 2528/2025 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9