Определение по дело №223/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1087
Дата: 21 март 2013 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200500223
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 311

Номер

311

Година

2.6.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.02

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20114100500492

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.274 ,във вр. с чл.129, ал.3 от ГПК.

Жалбоподателят Г. Ф. –С. ,представляван от адвокат Н. И.- ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Определение №145/25.03.2011 г. на Свищовски районен съд, постановено по гр.д.№1162/2010 г., с което е оставена без разглеждане и върната исковата молба, предявена от него против Т. С. П., и производството по делото е прекратено с мотиви, че невнесеното в дадения от съда срок възнаграждение за особен представител на ответника представлява нередовност на исковата молба, и е пречка за развитие хода на делото.Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на постановеното определение.Сочи, че самата искова молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.127 и 128 от ГПК, видно от предходни разпореждания на съда. В този смисъл определението за връщането й е незаконосъобразно.На второ място счита, че никъде законът не указва,че срокът за внасянето на разноски е преклузивен, дори напротив,указва ред за принудително събиране на разноските, ако те останат дължими- чл.77 от ГПК.Счита, че разноските за особен представител са дължими до приключване на производството по делото и ако те не бъдат заплатени, то има ред за тяхното събиране.Сочи, че с вносна бележка от 25.03.2011 г. разноските са внесени по сметката на Районен съд С. и вносната бележка е приложена по делото.╚ска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В дадения от съда срок не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Делото пред Районен съд гр.С. е образувано по подадената искова молба от Г. Ф. против Т. С. П., с посочен в молбата адрес гр.С., ул.”С. С.”, №14.Съдът е разпоредил връчването на книжа на ответника на посочения в исковата молба адрес , но поради ненамирането на ответника на този адрес е приложил разпоредбата на чл.47 от ГПК за призоваването на страната-призоваване чрез залепване на уведомление.След представянето на справка за постоянния и настоящ адрес на ответника е установено, че той съвпада с посочения в исковата молба.Приложена е разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК и като е прието съобщението за връчено с изтичането на срока за получаването му, предвиден в чл.47, ал.2 от ГПК.След това съдът е пристъпил към процедурата по чл.47, ал.6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответника.Съгласно тази разпоредба, назначаването на особен представител е задължително и съдът е определил сумата на разноските за възнаграждението му в размер на 100 лв.Указал е едноседмичен срок за внасянето им от ищеца.След изтичането на този срок, съдът е констатирал, че разноските не са внесени и е приложил разпоредбата на чл.129,ал.3, във вр. с чл.128,т.2,пр.2 от ГПК, като е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.Срокът за внасянето на разноските е изтекъл на 23.03.2011 г., видно от разписката за връчване на съобщението.Определението за връщане на исковата молба е постановено на 25.03.2011 г. Бележката за внесени 100 лв разноски за особен представител е с дата 25.03.2011 г., т.е. след изтичането на срока.Видно от молбата, с която е представена по делото вносната бележка, последната е постъпила на 28.03.2011 г., т.е. след постановяване на определението.

С оглед установеното, настоящата инстанция намира за неоснователна подадената срещу определението за връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото частна жалба.Налице е хипотезата на чл.129, ал.3,във вр. с чл.128, т.2 от ГПК, при която съдът, след констатиране неотстраняването на нередовностите на исковама молба, следва да я върне.Това той може да направи по всяко време на делото съгласно разпоредбата на чл.129, ал.4 от ГПК.В случая при подаването си исковата молба е била редовна.Наложилото се обаче назначаване на особен представител на ответника, респ. внасяне на разноски за възнаграждението му от ищеца, е създало едно ново положение в процеса.В един следващ момент след подаването на молбата, тя е станала нередовна.Съдът е разпоредил внасянето на разноски, които задължително следва да бъдат внесени предварително, с оглед гарантиране заплащането на особения представител.Това следва от разпоредбата на чл.76 изр.второ от ГПК.В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тези разноски могат да се събират до приключването на производството по делото , в т.ч. и принудително съгласно чл.77 от ГПК.Предварителното им внасяне е разпоредено от съда и е с цел гарантиране заплащането на особения представител, без който процесът не може да започне.Разпоредбата на чл.77 от ГПК е в случай, че страната оставне задължена за разноски.Т.е. тя е резервен вариант за събирането им и не изключва предварителното им внасяне, а напротив, по аргумент за противното показва, че поначало разноските следва да бъдат предварително внесени, а по изключение принудително събирани.При това новосъздадено положение исковата молба е станала нередовна от момента, в който съдът е разпоредил назначаване на особен представител и внасянето на разноски за възнаграждението му.На практика с разпореждането си от 22.02.2011 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал срок на ищеца за отстраняване нередовността й чрез внасянето на определените 100 лв адвокатско възнаграждение. След изтичането на едноседмичния срок е върнал молбата и прекратил делото.

Аргументът, че по-късно е внесена сумата е неоснователен.Срокът по чл.129, ал.3 е законоустановен и спазването му е задължително както за страните , така и за съда.В случая първоинстанционният съд е процедирал правилно и съответно на закона и постановеното определение се явява законосъобразно.Настоящата инстанция намира, че то следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №145/25.03.2011 г. на Свищовски районен съд, постановено по гр.д.№1162 по описа на съда за 2010 г.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

E263E9470621A67EC22578A30038F700