РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Пловдив, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300503159 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с депозирана от „АМИГО
ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: *****, чрез процесуалния му представител
юрисконсулт К. К. против Решение №2676/12.06.2023г. постановено по гр.д.
№8712/2022г. по описа на ПРС, двадесет и трети гр.с, в частта с която се
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от АМИГО ФИНАНС“ ЕООД
(предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД), с ЕИК: ***** против
П. И. В., с ЕГН: ********** иск за признаване за установено, че П. И. В.
дължи на АМИГО ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК: ***** неустойка за
прекратяване Договор за финансов лизинг № AG0004499 по чл. 15.5. от
Общите условия към договора в размер на 963, 93 лв., за които е издадена
Заповед № 10623/15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 19768/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XIII граждански състав. Решението , в частта с която е
отхвърлена претенцията, се обжалва като неправилно, необосновано,
постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства, в
нарушение на материалния закон. Моли се настоящата инстанция да
1
отмени първоинстанционният акт, в обжалваната част като вместо това
постанови друг, с който да уважи иска. Претендират се разноски съгласно
представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна П. И. В., с ЕГН: **********, чрез особения му
представител адв. И. М. не взима становище по жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за признаване
за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
заплащане на неустойка за прекратяване Договор за финансов лизинг №
AG000449, като е приел, че това искане да се основава на неравноправна
клауза, с която се задължава потребителят при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД при извършената служебна
проверка съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК,
намира, че решението е валидно и допустимо, поради което на
основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
му, единствено по изложените във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав споделя
направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните
съображения:
Установява се по безспорен начин, че страните са валидно обвързани от
Договор за финансов лизинг със задължително придобИ.е на собствеността
върху лизинговия актив № AG0004499 от 31.08.2018г., по силата на който
ответникът, в качеството на лизингополучател е поел задължение да
придобие собствеността по отношение на лек автомобил марка „BMW 330
2
XD”, идентификационен номер на рама *****“, с peг. № *****, срещу
задължението да заплаща на лизингодателя лизинговите вноски с общ размер
на лизинговата стойност от 13 000 лева, с първоначална вноска от 3900 лева,
главница в размер на 9000 лева, ведно с начислена възнаградителна лихва от
17 639, 79 лева при годишен лихвен процент от 39.60%. Към договора е
представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за
главница и лихва подлежат на заплащане на 84 погасителни вноски, всяка в
размер на 321, 13 лева, с падеж на задълженията всяко 5-то число на месеца.
Договорът е сключен при установени Общи условия.
Предмет на въззивен контрол е претенцията за неустойка по чл. 15.5. от
Общите условия към договора в размер на 963, 93 лв. Жалбоподателят
навежда възражения, че при уговаряне на неустойката за предсрочно
прекратяване на договора са взети предвид потенциалните вреди, предвидени
към датата на сключване на договора и че нейната цел е да компенсира
плащанията за бъдещия период, чийто дължимост е отпаднала.
Съгласно чл. 15.5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови
вноски, като неустойката се изчислява, въз основа на последните три
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора.
Вземането за компенсаторна неустойка се обуславя от наличието на
действителна уговорка между страните, по силата на която
лизингополучателят се е задължил да заплати неустойка в случай на
прекратяване на договора и от това длъжникът да не е изпълнил
задължението си за заплащане на лизинговите вноски. В конкретният случай
неустойката е равна на цената на самата услуга за периода, като
лизингодателят получава възнаграждение, независимо от това, че след
развалянето на правоотношението вече не предоставя услугата.Така
формулирана, клаузата не държи сметка за обема на неизпълнението на
потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на
търговеца от това неизпълнение, и независимо кога ще се прекрати
правоотношението, дължимото обезщетение е в един и същи размер.
Доколкото договора за лизинг е сключен с ответника, в качеството му
на физическо лице, както правилно е приел първоинстанционният съд , то
последният има качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на
3
параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и приложение намират разпоредбите на ЗЗП.
С оглед на това, настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционният съд, че претенцията за неустойка на основание
разпоредбата на чл. 15.5 от ОУ, се основава на неравноправна клауза, с която
се задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП .Ето защо,
претенцията за заплащане на компенсаторна неустойка, следва да бъде
отхвърлена в пълния й предявен размер.
Гореизложеното обосновава неоснователността на наведените в
жалбата оплаквания, поради което жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционния акт, в обжалваната част, следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2676/12.06.2023г. постановено по гр.д.
№8712/2022г. по описа на ПРС, двадесет и трети гр.с, в обжалваната част.
В необжалваната част, Решение №2676/12.06.2023г. постановено по
гр.д.№8712/2022г. по описа на ПРС, двадесет и трети гр.с, е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4