Решение по дело №5947/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2178

гр. Пловдив, 26.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                         

          при участието на секретаря Марияна Рудева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5947/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е НП № 455634-F482702/06.08.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което „П.-2“ ООД, с ЕИК: *********, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

          Жалбоподателят, „П.-2“ ООД, оспорва цитираното НП и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Наведени са доводи за това, че в НП липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, в това число липса на посочване на дата на нарушението. По същество самото нарушение също се оспорва, като се твърди, че в конкретния случай не е имало основание за регистриране на установената сума от 7,10 лева чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата  наличност, тъй като посочената сума представлявала лични средства на продавачката, която същата използвала, за да върне ресто на клиент, тъй като в началото на работния ден имала нулева касова наличност. На следващо място, при условията на евентуалност са наведени съображения за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Предвид всичко гореизложено се претендира за отмяна на обжалваното НП.

          Въззиваемата страна, ЦУ на НАП, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

          От фактическа страна се установява следното:

          На 10.04.2019 г., в 10.10 часа в гр. Пловдив, служители от ТД на НАП-Пловдив извършили проверка по отношение на обект, представляващ магазин, находящ се в град Пловдив, ул. „И. Вазов“ № 61, стопанисван от „П.-2“ ООД.

          В хода на проверката било констатирано, че „П.-2“ ООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата  наличност. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което П.-2“ ООД, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500.00 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

          Недоволно от този резултат е останало дружеството-жалбоподател, което оспорва издаденото НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и моли за неговата отямна.

           В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е била разпитана актосъставителката – свид. Е.М., която в своите показания изцяло е потвърдила отразените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства.

          Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

          Съгласно нормата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. От представените писмени доказателства по делото и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката М., се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между установената фактическата наличност общо в размер на 55,90 лв.  и разчетена фискална наличност в размер на 48,80. Това обстоятелство не се оспорва. Разликата между разчетената касова наличност и фактическата наличност в размер на 7,10 лв. не била отразена във фискалното устройство като „служебно въведени суми”, с което се е стигнало до извършване на вмененото нарушение.

          Съдът не споделя наведените в случая възражения за липса на посочване на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, в това число липса на посочване на дата на нарушението, доколкото както в АУАН, така и НП по ясени недвусмислен начин е посочено, че именно на 10.04.2019 г. „П.-2“ ООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата  наличност в размер на 7,10 лева. Наведените доводи, че установената сума от 7,10 лева представлявала лични средства на продавачката, която същата използвала, за да върне ресто на клиент, тъй като в началото на работния ден имала нулева касова наличност не обосновават извод различен от вече възприетия, доколкото последното макар да обяснява причината за извършване на нарушението, не извлича факта на неговата противоправност.

          Съгласно разпоредбите на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, за допуснато такова нарушение търговецът са наказва с имуществена санкция в размер от 500,00 /петстотин/ лева до 2000,00 /две хиляди/ лева. Видно е, че наложеното от наказващия орган административно наказание е в минималния размер, предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, която е приложена правилно при определяне на административното наказание, с оглед обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. В тази насока административнонаказващият орган е приложил основния критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл. 27 ЗАНН, а именно тежестта на нарушението, като е отчетен размерът на паричната сума, която не е регистрирана. Ето защо наложеното наказание – имуществена санкция в минимален размер, а именно  500 лв., се явява обосновано и справедливо.

          Правилно процесното нарушение не е квалифицирано като  маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната, в сравнение с други нарушеният от този вид.

Мотивиран от горното, ПРС ІІІ н. с.,

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 455634-F482702/06.08.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което „П.-2“ ООД, с ЕИК: *********, е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

         

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала! МК